Кой сега е №1!? България е първа по смърт­ност, аборти и проституция от бисерка борисова

Проблемите на БАН трябва да се решат веднъж завинаги, учените по дефиниция не са хора на площадния протест и трябва да се съобразяваме с това, каза още националистът. Той припомни, че АТАКА многократно е настоявала да се осигурят повече пари за наука и образование. И това е последователна политика на партията още от времето на 40-тото народно събрание. Такава е била тя при приемането на Бюджет 2010, такава е и сега, когато се обсъжда бюджетът за 2011 година. Той трябва да гарантира поне оцеляването на образованието и науката, категоричен беше Стоичков. АТАКА ще гласува на първо четене генералната сметка на държавата, защото като партньор на ГЕРБ носи отговорност за парламентарното си поведение. АТАКА ще подкрепи на първо четене правителството, но ще поиска преди окончателното приемане на бюджета да се обсъдят отделни текстове за финансирането на образованието и науката. Подкрепата на първо четене е на един бюджет за догодина, един бюджет на възможностите. Между първо и второ четене националистите ще преценят има ли допълнителни резерви за увеличаване на парите за здравеопазване, образование и наука, за децата, младежта и спорта и тогава ще гласуват. Ако образованието наистина е приоритет, ще могат да бъдат заделени пари за него, категоричен е Стоичков. Той е убеден, че протестите на студентите и учените в БАН ще завършат с взаимни компромиси, което ще позволи оцеляването на тези сфери през зимата.

„У нас „силикон” значи непропорционални обеми от половин литър нагоре”

-Д-р Сердев, вие винаги правите разлика между пластична и козметична хирургия. Какво е различното?

-Козметичната хирургия е частна медицинска дейност за "разкрасяване на здрави хора по тяхно желание и срещу заплащане". Докато при пластичната хирургия става дума за лечение, най-често след изгаряне и др.

- Доколко е популярна вашата специалност у нас?

- Търсенето й нараства всяка година. Вече-надали има човек, който да не желае да промени нещо в себе си. Популярността й нараства толкова с всяка година, че се получава ефекта на снежната топка. Според статистиката на САЩ, през 2000 г. броят на операциите в козметичната хирургия надхвърли броя на общо - хирургичните операции. Освен това пластичната хирургия се заплаща от здравната каса, а козметичната- от самите клиенти. Още през 1972 г. козметичната хирургия у нас беше отделена от останалата, защото се прецени, че за нея не бива да се харчат средства от здравното осигуряване. Преди това нямаше частна практика и тя се практикуваше в държавните болници. През 2000 г. Декларацията от Токио оповести козметичната хирургия като отделна специалност и в САЩ медицинската асоциация я призна като такава. В България това стана през 2001 г. Пациентите ни са много добре запознати с достиженията на хирургията на красотата. Те търсят малка, кратка, амбулаторна хирургична или нехирургична намеса във външния им вид и задължително без разрези и белези, която да не ги отделя от социалната им ангажираност. На това именно се дължи популярността на козметичната хирургия.

- Като споменавате соца, тогавашният партиен и държавен елит правеше ли си козметични операции?

- Много хора от висшите етажи ги правят, но се страхуват да не се разбере. Затова някои предпочитат чужди клиники.

- Като си знаем стандарта, достъпна ли е козметичната хирургия?

- Обикновено се смята, че тя е само за звезди. Много често семействата влагат във външния вид на децата си. У нас много от младите хора и заетите с бизнес търсят нашата намеса, защото по външния вид посрещат навсякъде. Всеки знае, че добрата визия определено отваря повече врати.

- Американско изследване твърди, че всеки сантиметър на токчетата в офиса повишава заплатата. Какво се случва с по-красивите хора там?

- Пациентите ни много често признават, че сме им променили живота. По дрехите посрещат, по ума изпращат, казва народът. Ние работим, за да разкрасим хората визуално и да променим първата част на поговорката. Психологичният ефект понякога е направо непредсказуем и влияе и на обществото. Освен това ние помагаме да рухнат много психически бариери. Когато човек се почувства по-красив, той обикновено става и по-свободен.

- Сигурно сте благодарни на телевизията, която превръща корекциите във външността в мода.

- Добре е да се обяснява за тази хирургия. За съжаление някои модни увлечения налагат псевдоестетика. Обяснимо е, защото ние нямаме много дълга култура в тази насока. Все пак трябва да имаме предвид, че в България цели десетилетия частната медицинска практика беше забранена и се появи законно чак през 1994 г. В момента пак се опитват да я върнат в държавните болници, където няма нито добро финансиране, нито подходяща апаратура. Според проектонаредба на МЗ за специализациите, естетичната хирургия се включва към пластичната и според проекта за медицински стандарт ще може да се практикува само в районни, окръжни или университетски болници. Пластичната хирургия обаче не може да поеме изцяло козметичната, понеже тя я е изпреварила значително и вече не е само рязане и шиене, а се базира на много скъпа и специализирана апаратура, на мини-инвазивни технологии, дори на голям процент нехирургически методи. В болниците апаратура се планира за след години, ако влезе в плана. Козметичната хирургия е частна медицина и за да се издържи на конкуренцията, ние предлагаме не най-новото, а най-доброто от най-новото. При нас над 50% са минимално инвазивни и нехирургически методи. Конгресите по козметична хирургия са всеки месец в различни части на света по света и събират хиляди участници, а изложенията показват всичко най-ново. Козметичната хирургия вече не може да се премахне с административен акт. Тя съществува, така както земята се върти. Освен това, ако естетичната хирургия се върне в болниците ще стане страшно объркване при плащането. Кой ще определя кое е по клинична пътека и кое пациентът трябва да си плаща сам.

- Колко специалисти по козметична хирургия има в страната?

- През 2001 г. специалността беше призната само за хирурзи с международна специалност. После имаше и 7 нулеви години за специализация, не дадоха места. В момента специализират и български и чуждестранни хирурзи. Сега пак премахват специализацията по козметична хирургия. Но щом има търсене, ще има и предлагане. Отмени ли се козметичната хирургия като специалност и се ограничи специализацията и създаване на подготвени лекари, ще се появи черния пазар и то с ниско качество. Всеки, който отиде за два дни някъде, после ще извършва козметична хирургия.

- Как изглежда сега пазарът у нас?

- Досега имаше медицински стандарт по козметична хирургия. Създадохме едни от най-модерните козметични методи, лифтинг шевове през иглови точки без белези и много кратък период на възстановяване, пациентите се връщат на работа след дни, а много телевизионни звезди и журналисти са в ефир до ден-два. Създаде се българска школа, която се цени по света. При нас идват на процедури дори от САЩ и от Латинска Америка, от Азия. България е на едно от челните места в козметичната хирургия, защото притежаваме над 20 метода от най-модерните за разкрасяване без белези. На година идват до 100 хирурзи от чужбина, за да специализират при нас, а да не говорим в колко страни съм обучавал, а заявките са доста.

- Какво точно представляват тези процедури?

- Те са без рязане, само с иглови пробождания на кожата, не оставят белези и възстановяването е изключително бързо, след ден -два хората са отново на работа. Тези методи са регистрирани като наша марка. На практика при тях можем да преместим и фиксираме тъканите във всяка точка на лицето и някои части на тялото, без да се реже кожата. Много важно е, че се създават пропорции и обеми съгласно принципите на естетиката и така придаваме естествен вид. Когато пациентите се върнат на работа, колегите им не § могат да предположат, че им е правено § нещо вчера или онзи ден. Обикновено коментират: отпочинали сте, без грим изглеждате по-добре и т.н. В САЩ тази тенденция за лифтинг без травма е много силна и „уикенд операциите" станаха много популярни.

- Вече имаше няколко смъртни случая в различни градове и клиники. Колегията обсъжда лиги?

- Имаше два такива случая в Пазарджик. Много важно е всеки да си извади поуки, да се намали риска. При всяка хирургия има риск, дори понякога от хапче може да се получи алергичен шок. Но много е важно също така пациентите да казват всичко на своя лекар. Понякога крият нещо и чак като легнат на масата, се сещат или си признават, понеже са се уплашили. Случвало се е да отложим операцията заради такова закъсняло признание.

- Не ви ли се струва, че българките започнаха да прекаляват със силикона?

- Инжекционният силикон не разрешен за козметично приложение. Имплантите със силиконов гел бяха разрешени от Американската администрация по храните и лекарствата едва през 2006 г., но с 10 -годишен срок за проследяване на пациентите, преди да се вземе окончателното решение. Имплантите с физиологичен разтвор, които са безвредни и винаги са били разрешени обаче у нас нито се рекламират, нито се предлагат в повечето клиники. Днес в България думата „силикон" често означава непропорционални дори огромни обеми, понякога от половин литър нагоре. „Надуваемите кукли" обаче са много далеч от естетиката.
Това е той:

- Специалист по обща и козметична хирургия

- Председател на Българското дружество по козметична хирургия

- Директор на борда на международната академия по козметична хирургия

- Автор на редица методи в козметичната хирургия, положили основата на българската школа


Пенсиониран доктор глобен за медицински
КРЪСТАНА ТАСЕВА

73-годишният ортопед д-р Росен Катранджиев от Шу­мен бе осъден да плати 500 лв. глоба и 445 лв. съдебни разходи, защото извинил с фалшива диагноза отсъ­ствия на ученичка от раз­градско село. Родителите на Н. И. плащали квартира в Шумен, за да се изучи за сер­витьорка в техникум. Тя обаче се залюбила с младия си хазаин и натрупала отсъ­ствия.

От техникума й предло­жили или да напусне и да се запише във вечерната гимназия, или да мине на инди­видуален план, ако намери начин да извини отсъствия­та си.

По идея на гаджето и с негово съдействие Н. се сдо­била с три документа, в кои­то д-р Катранджиев й поста­вил диагноза асептична некроза на главата на дясната бедрена кост.

Възрастният лекар, кой­то отдавна е пенсионер, из­ползвал стари бланки

Н. се дипломирала, но се скарала с приятеля си. За да отмъсти, той подал сигнал за измамата.

Лекар застава пред Плевенския окръ­жен съд днес за смъртта на 19-годишния затворник Павел Георгиев.

На 1 август 2008 г. осъденият влязъл здрав зад решетките в Белене според медицинския му картон.

Павел излежавал 2 присъди - 8 месеца за отглеждане на канабис и 3 месеца за грабеж.

В началото на 2009 г. младежът започ­нал да се оплаква от главоболие, втрисало го и вдигал температура. Пратили го на преглед в града и там лекарите уста­новили, че пациентът има хроничен синузит.

След предписаното лечение Павел се подобрил, но в края на март главоболие­то му се засилило.

Отишъл при шефа на затворническия медицински център и той му назначил ан­тибиотик.

На 1 април Павел започнал да повръ­ща и докторът опитал да помогне с меди­каменти. Болният обаче ставал все по-зле и по-зле и на 8 април издъхнал в ки­лията.

Смъртта е настъпила от остра сърдеч­на и дихателна недостатъчност, предиз­викана от мозъчен абсцес, сочи експер­тизата по делото.

Оказало се, че Павел е бил болен от менингит. Затова е трябвало да бъде консултиран от инфекционист и да бъде приет в болница.

Обвиняемият лекар ще отговаря за смърт по немарливост при изпълнение на професионалните си задължения.


Огнян Донев, изпълнителен директор на “Софарма”:
Твърде много държавни служители. Свийте ги!
Когато видя някой от известните на цялото общество хора, които не плащат данъци, да бъде принуден да го направи, ще повярвам, че администрацията си върши добре работата
Правителството като че ли надценява някой от по-гласовитите, които плашат с протести

Няма здравна реформа без закриване на болници
Самуил Огнянов

- Г-н Донев, гарантирани ли са пенсиите до 2035 г., каквото споразумение бе подписано между правителството, синдикатите и работодателите?

- Предвид демографското развитие на страната - едва ли. Но споразумението е крачка в правилната посока. Ясно е, че реформи трябват - в пенсионната система, в здравеопазването, в образованието, в администрацията. Държавните служители са твърде много за малка България и броят им трябва да се намали драстично. Смущаващо е и нежеланието на държавата да даде своя принос в солидарния модел, като осигурява една голяма група срещу един лев. Не е честно 2,5 млн. работещи да носят на гърба си 5 милиона.

- Не закъснява ли правителството с реформите?

- Закъснението е от 10-15 г. В момента има допълнително забавяне заради безпрецедентната световна криза. Но не съм съгласен с мнението, че кризата е повод за отлагането на реформи.

- Споделяте ли реформа, която едва ли не ни кара да работим, докато умрем, с повишаването на възрастта за пенсиониране?

- Предвид средната възраст на живот в България някои може да намират логика в това определение. Но има и друг аргумент - ако в семействата имаше повече деца, всичко това можеше да не е необходимо. Демографското развитие на страната е такова, че всеки отговорен икономист и политик не може да си затваря очите.

- Напоследък се появиха критики за модела на пенсионната ни система и най-вече към частните фондове и доходността им. Споделяте ли ги?

- Човечеството не е измислило по-работеща схема от тази на солидарното и допълнителното частно осигуряване.

И понеже сме заявили, че сме пазарна икономика, това е пътят, по който трябва да вървим. Може да има критики за ефективното управление на средствата, но не бива да залитаме в крайности. А всяка употреба на понятието национализация е вредна за икономиката ни.

- Възможно ли е да се спре дефицитът в здравеопазването?

- Частично да, напълно - никога. Макар че предвидените за догодина 3 млрд. лв. не са малка сума. Но с тези пари ние сме на етап, в който трябва да гарантираме един базисен пакет услуги, а не вървим към подобряване на качеството им. Може да се каже, че в здравеопазването просто не е правена реформа.

- Каква трябва да е тя?

- Няма по-добър механизъм от конкуренцията. В момента няма явен критерий дали НЗОК харчи ефективно бюджета си, тъй като няма конкуренция. А тя може да дойде от частните здравни фондове. И това ще доведе и до намаляване на цените както на клинични пътеки, така и на лекарствата. Но не може да се говори за отказ от солидарната система. Не може да казваш, че имаш пари и ще си платиш, поради това да отказваш да внасяш осигуровки. В същото време лекарското съсловие до този момент не е излъчило група от свои капацитети, които да кажат как да стане реформата.

- Трябва ли да се закриват болници?

- Разбирам позицията на всеки здравен министър, който идва от лекарските среди и казва, че реформа ще има, но няма да се закриват болници. Той просто си подготвя почвата за завръщането си, тъй като е министър само за известно време. Изказването, че ще има реформа без закриване на болници, е лишено от смисъл. Закриването не трябва да става на принципа, че министерството е собственик на болници, които толерира за сметка на частните.

- Вдигане на здравната вноска разумно ли е?

- Ако се поставят конкретни цели, политиците може и да успеят да убедят обществото от необходимостта от допълнителен ресурс. Но да се направи без реформи само за да има повече пари за харчене, е разхищение.

- Акциите на НАП, целящи заможни хора с палати да си платят данъците за тях, ще имат ли ефект за бюджета? Създават ли усещането, че да си богат в България, е нередно?

- В момента се набляга повече на визуалния ефект. Един вид искаме да наплашим всички да си плащат данъците, а администрацията да не полага много усилия за това. Когато видя някой от известните на цялото общество хора, които не плащат данъци, да бъде принуден да го направи, ще повярвам, че администрацията си върши добре работата. А не да го глобят с 200 лв., а той да продължава както си знае. Има много по-елегантни начини приходната агенция да си върши добре работата.

- Но като че ли е трудно фирми, които са в сивия сектор, да бъдат "уловени" и това насочва усилията към белия бизнес.

- Тези, които не могат да бъдат уловени, са по-скоро в черния сектор. Тези в сивия се виждат, просто трябва да бъдат принудени да си платят реалните данъци. И в това отношение интересите на белия бизнес съвпадат с държавата, тъй като са еднакво ощетени от съществуването на сивия сектор. Има три основни принципа, които трябва да се спазват - плащането на осигуровки, на реалния корпоративен данък и еднакви стандарти за всички. Защото все още има фирми, които не са си платили цената по приватизационни сделки отпреди 10 години.

- Има ли в България богати хора, които са натрупали парите си честно? Може ли да се прави бизнес без политическаподкрепа?

- Едно от нещата, за които се боря, е в България да започне да се уважава и мениджърският труд. Няма случай в частния сектор мениджър да получава висока заплата, ако не си върши добре работата. А в България винаги е можело да се прави бизнес без протекции, само усилията са различни.

- С идването на власт на ГЕРБ стана ли по-лесно за бизнеса, започнаха ли да се спазват правилата?

- Трудно може да се говори в рамките само на една година за тенденции. Но мисля, че всеки забелязва, че има движение в правилната посока. Мисля, че високият рейтинг на правителството се дължи предимно на усилията да се бори срещу всякаква форма на престъпност - организирана, административна или икономическа.

- Чува ли се повече гласът на бизнеса сега? Или синдикатите са по-гласовити, когато се преговаря с правителството?

- Мисля, че диалогът е по-добър, отколкото в миналото, но винаги има какво да се желае още. Но няма алтернатива на тристранния диалог.

- Но като че ли правителството е склонно да отстъпва, щом бъде заплашено с протести.

- Мога да кажа, че никой не е в състояние да изкара повече хора на улицата от работодателите Правителството като че ли надценява някои от по-гласовите, които плашат с протести. Нека да направят национална стачка - ще е национален референдум на какво са способни.

- Излиза ли България от кризата?

- Отделни браншове, включително и "Софарма", не са влизали в криза изобщо. Други имаха временни затруднения, от които вече излизат. И има такива, които никога няма да се върнат към състоянието си от 2007 г. Изкуственият бум в строителството няма да бъде достигнат отново.

- Бюджетът за догодина залага на износа като двигател на икономически ръст. Реално ли е това?

- За съжаление в България като че ли всичко друго се развива, но не и производството. Не се е състояла тази структурна реформа, която да определи отраслите, които могат да бъдат локомотивът на икономическия ръст.

- Кои отрасли могат да дръпнат икономиката?

- Доста по-добри сме в IT сектора в сравнение с другите европейски нации. Фармацията също има бъдеще и е конкурентна. Трябва да възродим и българското селско стопанство. Но ако ресурсът се насочва към възраждане на безперспективни отрасли, няма да има ефект.

Вижте какво стана с "Кремиковци" и колко правителства хвърлиха огромни ресурси уж да го предпазят от това, което беше очевадно, че ще се случи, и се случи. Развитието на инфраструктурата също е много важно. Но не и бетонирането на морските и зимните ни курорти и безразборното строителство.
ВИЗИТКА

Роден през 1957 г.

Завършва „Международни икономически отношения” в УНСС. През 1986 г. защитава докторска степен по икономика в Берлин.

В частния сектор работи от 1990 г.

От 2000 г. е изпълнителен директор на "Софарма" и е най-големият акционер в дружеството

Вицепрезидент е на Германо-българската търговско-индустриална камара и на КРИБ, председател на Българския национален комитет на Международната търговска камара. Носител на награда на фондация „Атанас Буров” за индустриално управление.

- Как болнична структура на 104-годишна възраст отговаря на съвременните потребности за модерна медицина, доминирана от новите технологии?

- През всички тези години са били полагани огромни усилия за адаптиране на болницата към съвременната медицина. На практика днес структурата не е в състояние да отговори от орга­низационна гледна точка на ка­чеството и на стандартите на обс­лужване, които хората изискват.

Много от стаите нямат бани вътре, други са много големи и с много легла. Отделенията са пръснати и отдалечени едно от друго.

В действителност обаче квали­фикацията на медицинския и ад­министративния персонал е мно­го добра и благодарение на из­ползването по най-добрия начин на човешките ресурси се пости­гат отлични резултати.

- Как е организирана дейност­та в тази мастодонтска болница?

- Болницата е изградена от от­делни сгради павилиони, съеди­нени помежду си. В тях се из­вършва клинична дейност, обс­лужват се пациенти на легла. Връзките са малко трудни - въ­преки че болницата е била аван­гардна за времето си.

В организационен аспект по­ликлиниката е съставена от от­деления и от оперативни струк­тури, обединяващи клинични дейности от различен тип. На­пример отделение за спешни слу­чаи и за прием - спешна хирургия, спешна радиология, спешна ла­бораторна дейност, спешна и ин­тензивна терапия и т.н. Всяко от­деление разполага и със специ­фични подотделения с леглова база. Освен това има и упра­вленска структура, каквато е ге­нералната дирекция с админи­стративни отдели. Медицинска­та болнична дирекция се занима­ва със здравните аспекти, с ре­структурирането и т.н. Отделът за сестри и акушерки - с нелекарския персонал. Шапката на всич­ки е генералната дирекция наче­ло с генерален директор - той има власт над цялата административ­на, икономическа и организа­ционна дейност. Асистират му административният и санитарни­ят директор, които се занимават съответно с администрацията на предприятието (бюджет, покуп­ки, персонал) и със здравната дейност (етичен комитет, кли­нични експерименти или целия core business, насочен към па­циентите). По-рано

организацията се базираше на комитет с политически фигури

От 1992 г. управлението стана експертно, т.е. от самата бол­ница. По този начин е предви­дена по-висока отговорност за постиганите икономически ре­зултати.

- Как се финансира болница­та?

- Финансирането се базира на клиничните пътеки. Например за пациент с инфаркт на миокарда е около 3300 евро

Сумата обаче може да вари­ра в зависимост от това, дали е обикновен инфаркт, или с ус­ложнения (ако пациентът има и други патологии). Клинична­та пътека е свързана и с коли­чеството организационен ан­гажимент, от който този па­циент е имал нужда.

Клиничните пътеки са 470 на брой. Инфарктът на миокарда може да присъства в поне три различни пътеки.

Проблемът е, че с тези около 3300 евро от пътеката не се плащат само чистите клинични дейности като лекарства, пер­сонал, престой, храна, бельо, а и част от заплатата на генерал­ния директор. Често клиничните пътеки не съответстват на днешните цени и разходи за операции, лекарства. Пътека­та не покрива цената. Трансплантациите на органи напри­мер се заплащат на 50% от дей­ствителната им цена.

Затова и област Лацио фи­нансира болницата по смесена система. Една част е свързана с клиничните пътеки. Някои дейности около спешната по­мощ, които имат много ниска цена на пътеките, пък се фи­нансират според функциони­рането. Ако организационната структура на „Бърза помощ" е струвала 3 млн. евро годишно, то областта дава 3 млн. евро.

Що се отнася до университет­ската болница - има парична квота, която се дава за образо­вание и за научни изследвания.,

Цената на лечението на да­ден пациент с инфаркт на мио­карда в нормална болница е по-ниска от тази в една универси­тетска болница. В Италия се дава с 8% повече по клинична пътека за университетска бол­ница - като признание за нау­чните изследвания и обучение­то. Но това е механизъм, който се използва в цял свят.

- През август в "Умберто I" беше трансплантирано изку­ствено сърце

- Кардиологията е една от во­дещите сфери на болницата. Нашата болница е първата, къ­дето е реализирана трансплантация в Италия - става дума за бъбрек, преди 40 г. След това беше направена първата трансплантация на сърце. На­шата школа на трансплантации е много известна.

- Колко получава при вас един кардиохирург? Заплаща­нето му твърдо ли е, или зависи от броя операции?

- Не варира.

Заплащането е твърдо - зависи от стажа и от отговорностите Естествено е, че шефът на хи­рургията получава повече.

За някои неща като трансплантациите обаче сме изгра­дили и система на стимули - вся­ка година се дават пари в повече на целия персонал, участвал в трансплантациите. У нас лека­рите са заплатени много по-ви­соко в сравнение с обикновения медицински персонал, но много по-ниско от тези в други страни. Ние имаме голям брой лекари в Италия. Тези, които работят в обществени болници, могат да практикуват и в частни, така че също да печелят много. В обще­ствената болница обаче запла­тата е твърда - млад кардиохирург взема 3500-3800 евро на месец. Млад лекар в „Бърза помощ" пък печели по-малко.

- Каква е пропорцията между броя на лекарите и останалия ме­дицински персонал?

- В „Умберто I" лекарите са много -1350 за 1550 легла. Това е абсурдна пропорция. В същото време имаме по-малък от нео­бходимия брой медицински се­стри - 2000. За нашите нужди в

болницата обаче са необходими 700-800 лекари и 2500 медицин­ски сестри. В чужбина често каз­ват, че в Италия лекарите правят и неща, които трябва да вършат медицинските сестри.

- При вас особеното е, че поли­клиниката е свързана с Меди­цинския факултет на най-голе­мия италиански университет "Сапиенца". Как функционира връзката болница-университет-научни изследвания?

- В поликлиниката се извърш­ва огромна научна дейност, осо­бено в сферата на фармаколо­гията. Изследването и обучение­то на лекарите е част от мисията на университета, който има собст вена организация. Меди­цинското обслужване пък е част от болницата. Странното в Ита­лия е, че въпреки закона, изиск­ващ интеграция, ние имаме две министерства - на здравето и на университетите. Те произвеждат отделни нормативи, без да си да­ват сметка, че

една университетска болница след това трябва да отговаря на двама "господари"

Това поражда проблеми. Това е все едно в една фабрика за автомобили да има и цех за производство на перални, кои­то да се правят със същите ма­шини. Естествено, всичко това не трябва да ощетява пациента, който е центърът на всичко. Около него трябва да се орга­низират условията за изследва­ния и обучение.

- Според вас правилно ли е да се затварят по-малките болни­ци с цел да има по-малко на брой, но по-големи болници?

- Този проблем го имаме и в Италия от 30 г. и все още той не е разрешен. Много области за­твориха по-малките болници. Преди затварянето обаче тряб­ва да се намерят алтернативи. Има зони в Италия, където гражданинът отстои на 200 ки­лометра от най-близката „Бърза помощ". Трябва да се вземе предвид обаче какъв тип е обществото. Има закон, спо­ред който

в Холандия всеки гражданин трябва да има на разположение Бърза помощ на не повече от 20 минути

разстояние. Това обаче е в държава с равнинен терен и с хубави, пътища. В Италия по­добно нещо би било невъзможно за постигане. Проблемът е, че малките болници не са в съ­стояние да осъществяват всич­ко, което е необходимо.

В медицината законът е, че колкото повече случаи има на дадено заболяване, толкова по-висока е способността за лекуването му. Ако даден хи­рург е оперирал 10 000 пациен­ти, той показва много по-високо качество от опериралия 100 па­циенти. Всичко това е в подкрепа на тезата, че 9 трябва да има големи ИЯ болници - но не като размери, а като покритие на определена територия. За да е добра|една гинекология, в нея трябва да има минимум

Г 800 раждания годишно. Ако обаче жена трябва да измине 200 км, за да У роди, това е проблем. Ако се използват ико­номически критерии, то тогава обслужване­то би трябвало да бъде по-малко раздробено. Ако съществува обаче добра териториална структура с акушерки, които да следят бременните по домовете им,

много раждания могат да се извършват и вкъщи или пък отрано родилките да се пращат в болниците.

- Въпреки проблемите ита­лианците казват, че са доволни от медицинското обслужване.

- Мисля, че италианската здравна система е много добра, защото е обществена и позволя­ва на всички граждани равен до­стъп и безплатно обслужване.

В Италия определени здравни услуги обаче се заплашат с т.нар. Ticket. Има добро равновесие между обществените и платени­те. Проблемът е, че има дълги списъци от чакащи за безплатно­то. От двете системи според мен категорично е по-добра обще­ствената.

- Световната здравна органи­зация казва за Италия, че е с вто­рата най-добра и ефикасна здравна система в света след Франция.

- Според мен на световно рав­нище са канадската, английската и италианската. Дори съветни­кът на Барак Обама за здравната реформа е италианец. Никога не съм поощрявал свой пациент да се лекува в чужбина. Всички чужденци в болницата пък са ми засвидетелствали, че са доволни.