Вътрешна архитектура на сесийния слой

Б.Базово множество – примитиви за BSS.

• 
  Примитиви свързани с потребителя:
  

-BSS.script (има функция на User guest). Този примитив описва регистрация на непознат потребител с ограничени права за достъп до ресурсите.

-BSS.logout. Примитив за освобождаване на потребителска регистрация

• 
  Примитиви свързани с ресурсите са:
  

-BSS.Remove (Resources) – премахване на ресурс; забрана за използване след отпаднали права или обща забрана за използване на ресурса (заключване);

-BSS.Permission (Resources) – редактиране на системата от права за достъп до ресурс

• 
  Примитиви за достъп до приложни протоколи:
  

MA. REQUEST – мажорна заявка за достъп до приложен протокол;

MI.RESPONSE – минорно потвърждение за достъп до приложен протокол;

MA. RESPONSE - мажорна потвърждение за достъп до приложен протокол;

Интерфейса на сесийното ниво след валидна регистрация се реализира по схемата: заявка (REQUEST) и потвърждение (RESPONSE). Ако ресурса (приложния протокол) е достъпен през системата от права, то този ресурс се предоставя за използване и се инициализира асоциация. След завършване на приложната задача, асоциацията се разпзда и ресурса се освобождава. Ресурс за сесийното ниво може да бъде всеки приложен протокол (FTP, SMTP, TELNET и др.), както и ресурс обслужван по технологията : клиент-сървер (дисков масив, система за архивиране, периферно графично устройство и др.)

8.Ниво на представяне

Фиг.8.1 = фиг.12.9

За всяко разпределено приложение е съществено, “проекцията” му в средата на всяка една от взаимодействащите си POC – приложният процес, да оперира при достоверно синтактично и семантично обкръжение, независимо от мястото на изпълнение и определено еднозначно от типа на мрежовото приложение. Ако разгледаме два крайни компютъра на които е стартирано разпределено мрежово приложение, то това приложение дефинира валиден синтаксис и семантика на данните, които се обменят и обработват. Целта на представителната подсистема на всеки един от крайните компютри е достоверно да преобразува локалния синтаксис на потребителските данните до формат на представяне, валиден за разпределеното приложение и обратно- от колективния синтаксис към локалния.

Този пример поставя два проблема: защо е необходимо използването на специфичен синтаксис и как се адаптира логиката на нивото на представяне към конкретната необходимост от синтактично преобразуване (локален – приложен синтаксис ).

Решението на двата проблема е очертава необходимостта от въвеждане на независима синтактична среда, която да е се превърне в база за унифициране на приложния синтаксис и която да детерминира функционалността на синтактичното преобразуване (локален – обобщен приложен синтаксис).

Стандартизационната организация ISO създава стандарт, дефиниращ характеристиките на обобщената синтактична среда за представяне на информацията при приложни взаимодействия – Abstract Syntax Notation Number One (ASN.1). Стандартът определя синтактичните правила за представяне на информацията, обработвана от разпределените мрежови приложения. Наред с дефинирането на обобщения приложен синтаксис се стандартизират и процесите за преобразуване на локалните синтактични структури до изискванията на ASN.1, независимо от текущо активните приложения.

С въвеждането на ASN.1 се развиват и средствата за разработване на разпределени приложения. Създават се ASN.1 съвместими компилатори и свързващи редактори за най-разпространените езикови средства за разработка – програмните езици Pascal, C и др. Механизма за използване на тези средства за разработка на разпределени приложения е представен на фиг.8.2

Фиг.8.2 = 12.10

Първата стъпка е дефинирането на типoвете данни, свързани с разработваните приложения да е в съответствие с ASN.1, независимо от използваните езикови средства и среди за програмиране. За тази цел се въвеждат функции за двупосочно преобразуване от специфичния за средството за програмиране синтаксис на данните до ASN.1 съвместим синтаксис на етапа на създаване на приложението. Така независимо от различията по отношение на вътрешните типовете данни при C и Pascal се достига до приложна съвместимост на ниво представяне на данните и достоверно взаимодействие в мрежовата среда.

Ако не е възможно прилагането на този подход, то при е възможно динамично синтактично преобразуване в приложното ниво. За да се реализира този процес при инсталирането на мрежовото приложение , то се класифицира в определена група в зависимост от формата на данните,които е валиден за това приложение. Към данните за това приложение се “прикача” класификатор за тип на представяне (tag). Данните и класификатора постъпват в приложното ниво. В зависимост от параметъра tag се активизира процедура за двупосочно прекодиране до ASN.1 формат.

Синтактичното преобразуване е основна функция на нивото на представяне, наред с не това ниво от Еталонния модел се реализират и други две не по-маловажни функции по отношение на представяне на данните – криптографиране и компресиране на информацията.

Необходимостта от криптографиране (шифриране) на информацията е продиктувана от особеностите на мрежовия модел за функциониране на изчислителните системи – възможността за колективен достъп до ресурси, респ. до потребителските данни. Тази особеност прави актуално приложението на криптоалгоритми с цел надеждна защита на приложната информация от несанкциониран достъп

• 
  DES – алгоритъм за блоково каскадно кодиране. Като в процедурата се използват последователно 16 уникални 56-битови ключа.
  
• 
  RSA – алтернатива на DES, като при този алгоритъм се въвежда несиметричното криптографиране с използване на двойка ключове : частен и публичен ключ. При симетричните алгоритми получателя на криптографираното съобщение е известен и “разполагането” на декриптографиращата логика се определя от получателя. Ако получателят е неизвестен и изпращаме към него криптографирано съобщение, той няма възможност да “познае” какъв алгоритъм и какъв ключ е използван. Ако на неизвестния получател изпратим шифрирано съобщение с частен ключ, то получателят има възможност санкционирано да го дешифрира, използвайки публичния ключ.

  Компресирането на информацията друг важен функционален елемент от нивото на представяне. Компресирането “свиването” на обема на приложната информация осигурява по-ефективно използване на комуникационната подсистема на компютърната мрежа.

  Методите за компресиране използвани на приложно ниво се различават от методите за компресиране на физическо ниво. Ако на физическо ниво пропускателната способност на компресиращата логика е водещия параметър при избора на алгоритъм, то на приложно ниво степента на компресия в водеща при избора. На приложно ниво се прилагат два основни алгоритъма за компресиране:
  

• 
  Статистическо компресиране (Хафман) – при този тип компресия честотата на срещане на символите е водеща при построяването на т.н.двоично балансирано дърво на Хафман. Като тази структура се използва в процедурата за”свиване” на информацията;
  

Новото на представяне като елемент от Еталонната архитектура, осигурява за разпределените мрежови приложенията достоверна и непрекъсната среда за реализиране на базовата им функционалност.