Конференция по присъединяването брюксел, 26 март 2001г. Към европейския съюз

Република България счита, че предложеният от Европейския съюз механизъм за изчерпване на права и за ретроактивно действие на Сертификата за допълнителна защита е неприложим за страната ни. Този механизъм би ни поставил след присъединяването в неравностойно положение в сравнение с останалите държави-членки и това би довело до ограничeния за българските физически и юридически лица, лишавайки ги от правото да се възползват от принципа на свободното движение на стоки на в Общността.

Съображенията за това са следните:

Република България е на мнение, че предложеният механизъм се базира на презумпцията, че нивото на закрила на фармацевтичните продукти във всички държави-членки е по-високо, отколкото във всички страни-кандидатки и не се прави разлика нито между отделните държави-членки, нито между отделните страни-кандидатки. Не се отчита конкретната ситуация в България и законовата регламентация на закрилата на фармацевтичните продукти и на продуктите за растителна защита.

Както вече беше изложено, страната ни е постигнала значителен напредък в хармонизиране на националното законодателство с правото на ЕС в областта на закрилата на правата върху индустриална собственост. В подкрепа на изложеното становище, необходимо е да се има предвид следното:

Продуктите за растителна защита се закрилят в страната ни много преди 1993г., като за тях патент можеше да бъде издаван и по отменения Закон за изобретенията и рационализациите. например: през 1990г. белгийската фирма “Janssen Pharmaceutica” е подала заявка за патент за препарат за растителна защита; през 1991г. германската фирма “Bayer” също се е възползвала от тази възможност; през 1992г. фирмата от Великобритания “Rhone-Poulenc Agriculture Ltd.” също е подала заявка по отменения Закон за изобретенията и рационализациите.

защитата чрез патент за фармацевтичните продукти беше въведена в България през 1993г. Обаче, това не означава, че преди тази дата не се е предоставяла закрила на фармацевтичните продукти въобще. По отменения Закон за изобретенията и рационализациите в областта на фармацевтиката са се издавали патенти за методи и защитата на такива методи се е разпростирала и все още се разпростира и върху продуктите, които са произведени директно чрез защитените методи.

Въвеждането през 1993г. на закрила чрез патент за фармацевтичните продукти беше придружено от установяването на някои преходни правила за закрила на продукти, които са били патентовани в чужбина или за които е била подадена заявка преди влизането в сила на Закона за патентите (ЗП) - 01.06.1993г. Посочената закрила е регламентирана в §4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗП, според който притежателите на чуждестранни патенти или на заявки за патенти относно продукти, получени по химически или микробиологичен начин, както и отнодно лечебни, козметични, хранителни или вкусови вещества, получени по химически или друг метод, включително и за продуктите на генното инженерство, са имали възможност в 9-месечен срок от влизането в сила на ЗП да подадат заявка за патент и на територията на Република България.

Патентите, издадени по §4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗП, следват изцяло съдбата на базисните патенти в страната на изобретението, т.е. тяхното действие и обхват на територията на Република България са изцяло предопределени от действието на базисния патент, включително и по отношение действието на SPC.

Нещо повече, на заявителите на нерешени заявки, включващи претенции за метод, по силата на чл.42 от ЗП беше предоставена и допълнителна възможност да внесат промени в заявката и да включат претенции за продукт, получен директно чрез заявения метод.

Евентуалният пропуск за реализация на способите по чл.42 и §4 от ЗП не би следвало да ангажира страната ни с въвеждането на нови механизми в действащата нормативна уредба, които да възстановяват с обратна сила права, още повече че с предоставянето на преходната закрила без ограничение за желаещите патентопритежатели от чужбина на българската индустрия беше нанесен значителен ущърб, тъй като тя беше развивала своята изследователска и развойна дейност в една патентно чиста среда. Навлизането на тези патенти в страната ни направи невъзможно използването на резултатите от разработки на български фармацевтични фирми, които до този момент не са нарушавали ничии патентни права.

Поради горепосочените съображения, България е на мнение, че нивото на нейната патентна защита на фармацевтичните продукти е сходно на нивото на защита в държавите-членки на ЕС.

Наред с това, съществува значителна разлика между цените на непатентованите и на патентованите фармацевтични продукти. Въвеждането на SPC при присъединяването, и то с обратна сила, би се отразило неблагоприятно на възможността на пациентите да покриват разходите си за здравеопазване, както и на системата за здравно осигуряване, в частност - на бюджета на Националната здравно-осигурителна каса.

По отношение на патентната закрила на фармацевтичните продукти България би приела да въведе SPC при присъединяването си към ЕС, при условие, че:

• 
  съществува действащ базисен патент на територията на България;
  
• 
  съществува първо разрешение за продажба, издадено в България;
  
• 
  изискуемият съгласно Регламент 1768/92 шестмесечен срок за заявяване на Сертификат за допълнителна защита (SPC) да не е изтекъл към датата на присъединяване;
  
• 
  неприложимост за патентите, получени на основание §4 от ЗП.
  

Република България не може да приеме предложението след присъединяването да се издават SPC възоснова на всички разрешителни за продажба, издадени в ЕС преди датата на присъединяването, независимо от изтичането на нормалния срок от 6 месеца, считано от първото разрешение за продажба.

Република България счита за неприемливо предложението изчерпването на правата да не важи на територията на България. След датата на присъединяването страната ни ще бъде част от Общия пазар и, след като продуктът е пуснат вече на пазара на нейна територия от или със съгласието на патентопритежателя, то е налице изчерпване на права. Предложеното от Европейския съюз интерпретиране на въпроса би означавало, че страната ни пак ще се счита за държава-нечленка на ЕО. Не се отчита и съществуването на §4 от Закона за патентите, съгласно който притежателят на чуждестранен патент или на SPC е могъл да кандидатства за закрила на територията на Република България и, ако не се е възползвал от тази възможност, това означава, че не е имал интерес от получаването на подобна закрила. Ако приемем предложението на ЕС, то ще облагодетелстваме неправомерно лица, които са имали възможност да получат патент в Република България по §4, но не са го направили.

По отношение на въвеждането на Регламент 1610/96/ЕС, позицията на България е идентична с изразената по-горе, още повече че по отменения Закон за изобретенията и рационализациите се издаваха патенти за продукти за растителна защита. Към настоящия момент е разработен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, който е внесен за разглеждане в Народното събрание. С този законопроект в нашето законодателство се въвеждат основните принципи и норми на Директива 91/414/ЕС, уреждаща процедурата за издаване на разрешения за продуктите за растителна защита, което е предпоставка за издаване на Сертификат за допълнителна защита (SPS). Пълното транспониране на Директивата ще бъде завършено с приемането на Наредба за регистрация на продуктите за растителна защита. съгласно Националната програма за възприемане достиженията на правото на ЕС тази наредба трябва да бъде приета през 2001г. Така в Българското законодателство ще бъде въведен изцяло режимът на разрешаване на продуктите за растителна защита в ЕС.

Република България счита за приемливо действието на всички Търговски марки на Общността (CTM), регистрирани или заявени преди датата на присъединяване, автоматично да се разпростре на територията на страната ни при следното разбиране:

В случаите на конфликт между Търговска марка на Общността (CTM) и по-ранни национални марки или по-ранни права, притежателите на по-ранните търговски марки или на по-рано възникналите права да могат да се противопоставят на употребата на дадена разширена Търговска марка на Общността на територията на Република България чрез иск пред българския съд. Обезщетение за вреди да се претендира възоснова на българското законодателство.

За “по-ранна национална марка” се приема търговската марка, която е регистрирана или заявена преди присъединяването на България към ЕС и която се отнася не само до идентичните, но и до сходните марки.

В случаите на висящи заявки за Търговска марка на Общността, подадени преди датата на присъединяване, не се извършва експертиза съобразно абсолютните основания за отказ, които съществуват в България. обаче, за трети лица да бъде предоставена възможност да се противопоставят на използването на нерешени СТМ на основание на чл.106 от Регламент 40/94/ЕИО. В същото време, ако Търговска марка на Общността е могла да бъде отказана или заличена преди датата на присъединяването на базата на абсолютните основания за отказ, съществуващи в българското законодателство преди датата на присъединяване, такава възможност да съществува и след тази дата.

Що се отнася до относителните основания за отказ, за притежателите на национални марки е предвидена възможност да направят възражения срещу висящи заявки за Търговска марка на Общността, подадени в 6-месечен срок преди датата на присъединяването, като използват процедурата по Регламент 40/94/ЕИО.

Петгодишният срок по чл.53, ал.2 от Регламент 40/94/ЕИО да се отчита от датата на присъединяване на Република България към ЕС.