Конфликтология Красимир Марков
Понятие за вътрешноличностен конфликт
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| 1.1.Понятие за вътрешноличностен конфликт. До научното обяснение на вътрешноличностния конфликт се осъществява във философските трудове и художествената литература. Научното обяснение и изучаване на вътрешноличностния конфликт започва в края на XІX в и се свързва преди всичко с имете на Зигмунд Фройд (1856-1939), който разкрива биопсихичния и биосоциалния характер на вътрешноличностния конфликт. В своите разработки, той разглежда човешкото съществуване като свързано с постоянно напрежение и преодоляване на противоречията между биологичните влечения и желанията на човека (преди всичко сексуални) и от друга страна социално културните норми, тоест конфликт между безсъзнателното и съзнанието. В наличието на това противоречие и постоянно противоборство се състои по Фройд същността на вътрешноличностния конфликт. В рамките на психоанализата, теории за вътрешноличностния конфликт, са разработвали и други учени между които К. Юнг и К. Хорни. Свой значим принос в изучаването на вътрешноличностния конфликт има Курт Левин (1890-1947). Той го определя като ситуация, при която върху индивида действат едновременно противоположно насочени, равни по стойност сили. От това положение той разглежда три типа конфликтни ситуации: − човекът се намира между две приблизително равни положителни сили; − човекът се намира между две приблизително равни отрицателни сили; − върху човекът действат едновременно две приблизително равни сили с противоположна посока. 52 Теорията за вътрешноличностния конфликт намира по нататъшно развитие в разработките на представителите на хуманистичната психология. Карл Роджърс (1902-1987) счита за фундаментален компонент в структурата на личността Аз – концепцията. Това е образът на собственото Аз, представата на личността за самата себе си, която се формира в процеса на взаимодействието на личността с оклоната среда. На основата на тази концепция протича саморегулацията на поведението на човека. Самата Аз – концепция често не съвпада с представата ни за идеалното Аз. Това поражда вътрешноличностен конфликт, който може да доведе и до тежки психични заболявания. Друг представител на хуманистичната психология Ейбрахам Маслоу (1908-1968) развива своя идея за вътрешноличностния конфликт, основана на неговата мотивационна структура на личноста. Тя включва ред от пет йерархично организирани потребности: физиологични потребности; потребност от безопасност; потребност от любов; потребност от уважение; потребност от самоактуализация. Най-вишсата потребност от самоактуализация се явява реализация на възможностите, способностите и таланта на човека. Тя присъства у повечето хора, но само у малко се реализира напълно. Този сбълсък между стремежа към самоактуализация и реалния резултат лежи в основата на вътрешноличностния конфликт. Австрийският психолог и психиатър Виктор Франкъл (1905-1997) създава ново направление в психотерапията – логотерапия (от логос – мисъл, разум и терапия – лечение). Самият Франкъл пояснява, че под логос трябва да се разбира дух. А логотерапията се занимава със смисъла на човешкото съществуване и търсенето на тоя смисъл. Съгласно вижданията на Франкъл, главна движеща сила на човека в неговото съществуване се явява търсенето на смисъла на живота и борбата за него. Усъществяването на смисъла се отдава на много малко хора. Неговото отсъствие поражда у човек състояние, което Франкъл нарича екзестенциален вакуум (чувство за безцелност и пустота). Екзестенциалният вакуум поражда вътрешно лисностовите конфликти, проявяващи се с най-голяма сила в ноогенните неврози (смислови неврози). Според него вътрешноличностния конфликт във вида ноогенна невроза възниква заради духовен проблем, свързан с разстройство на духовното ядро на личността, в което се съхраняват смисъла и ценността на човешкото съществуване, играещи определена роля в поведението на личността. В този смисъл ноогенната невроза се проявява като разстройство на вътрешната структура на личността, предизвикано от екзестенциалния вакуум и отсъствието у човека на 53 смисъл на живота. Екзестенциалният вакуум, проявяващ се като чувство за безцелност и празнота, поражда екзестенциална фрустрация на личността, проявяваща се преди всичко като скука и апатия. От преведените виждания става ясно, че вътрешноличностния конфликт е нормално явление, присъщо на вътрешната структура на личността. Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|