Конфликтология Красимир Марков
Характеристика и видове вътрешноличностен конфликт
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| 1.2. Характеристика и видове вътрешноличностен конфликт. Определение на вътрешноличностния конфликт – състояние на структурата на личноста, когато в нея едновременно съществуват противоречиви и взаимоно изключващи се мотиви, ценностни ориентации и цели, с които тя не е в състояние да се справи. Можем да посочим следните характеристики на вътрешноличностния конфликт: - появявя се в резултат на взаимодействието на елементите на вътрешната структура на личноста; - неговите страни, представляват едновременно съществуващи в структурата на личноста, противоречиви интереси, цели, мотиви и желания; - възниква само тогава, когато силите, действащи върху личността са с еднаква големина; - съпровожда се с негативни емоции; - негова основа е ситуацията, която освен с посочените признаци, се характеризира и с наличност на противоположни средства за постигане на целите в съществуващите условия или с отсъствие на възможност за удовлетворение на някаква потребност, която не може да бъде премахната. Съществуват различни опити за класификация на вътрешно личностовия конфликт. М. Робер и Ф. Тилман (1988 г.) определят три типа вътрешноличностни конфликти: - конфликт на потребностите – основава се на факта, че нашите потребности могат да си противоречат и да ни подбуждат към различни действия; - конфликт между потребности и социални норми – много силната потребност може да се сблъска вътре в нас с принудителна норма. Независимо от това ще се поддадем ли или не на тази потребност, ситуацията става конфликтна; 54 - конфликт на социалните норми – възниква когато човек изпитва равнозначния натиск на две противоположни социални норми. А.Л. Анцупов и А.Шипилов (1999 г.) предлагат по-широка класификация на вътрешно личностовите конфликти на основата на ценностно мотивационната сфера на личноста. Те разглеждат следните видове конфликти: − мотивационен конфликт – това са конфликти между безсъзнателни стремежи, между стремеж към притежание и безопасност, между две положителни тенденции; − нравствен конфликт – конфликт между желанието и дълга, между моралните принципи и личната привързаност; − конфликт на нереализираното желание – това е конфликт между желанията на личноста и действителността, която пречи за тяхното осъществяване; − ролеви конфликт – свързан с невъзможността едновременно да се реализират няколко роли, а също така с различното разбиране на изискванията, предявени от самата личност, към изпълнението на една роля; − адаптационен конфликт – в широк смисъл възниква на основата на нарушено равновесие между човека и околната среда, в тесен смисъл възниква при нарушение на процеса на социална или професионална адаптация; − конфликт на неадекватаната самооценка – възниква заради различия между претенциите на личноста и оценката на собствените възможности; − невротичен конфликт – резултат от продължаващ дълго време нормален вътрешноличностен конфликт, но характеризиращ се с голямо напрежение. Посочените типологии не изчерпват възможноста за класификация на вътрешно личностовия конфликт. Някой автори А.Кармин и други (1999 г.) предлагат типология, основана на историята на развитието на конфликтологическите концепции: - конфликт между морала и нравствеността, между моралния идеал и действителността (И. Кант); - конфликт между човешките влечения, биологически потребности и социалните норми (З. Фройд); 55 - конфликт, причинен от необходимостта да се направи избор между сили с равна големина действащи върху личноста (К. Левин); - конфликт между Аз – концепцията и идеалния Аз (К. Роджърс); - конфликт между стемежа към саоактуализация и реалния резултат (Е. Маслоу);конфликт между стремежа към смисъл на живота и екзестенциалния вакуум (В. Франкъл). Човешкото съществуване е обословено от два взаимосвързани и същевременно противоречиви фактора. От една страна, човекът като социално животно живее в обществото и е включен в неговите отношения. Всеки човек се развива в системата от социални отношения и не може да бъде освободен от нея. От друга страна присъщ на всяка личност е стремежа към свобода и самореализация. Обективното противоречие между тези два фактора довежда до появата на различни вътрешноличностни конфликти имащи своите последствия за развитието на личноста. Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|