2.1. Същност на психологическта защита.За първи път за психологическа защита се споменава от З.Фройд
(1856-1936) като в своите
трудове от края на ХІХ век, той разглежда като особен механизъм отслабващ напрежението на вътрешния конфликт между безсъзнателните инпулси и изискванията на околната среда. Този проблем са разработва и последователите на Фройд –А.
Фройд (1895-1982) , К. Левин (1890-1947) и Т. Шибутани (1920-2004),
описват условията за включване на психологическата защита, нейните цели и функции. В класическият психоаналитичен вид, концепцията за психологическа защита е представена от А. Фройд през 1936 г. В
тази концепция психологическите защити се
разглеждат като безсъзнателни, придобити в процеса на развитието на личността,
начини за постигане от Аз-а на компромис между противадействащите сили То или свърх Аз и външната действителност. Те са насочени към намаляване на тревогата, предизвикана от вътрешно психичен конфликт. В
по-съвременен аспект, психологическата защита е определен аспект на мисленето, отразяващ връзката между Аз и То. В
зависимост от особеностите на конфликтната ситуация по остта удоволствие – не удоволствие, Аз може да приложи защитни механизми при подавяне на влеченията и тяхното удовлетворение.
Терминът защита, използван в
психоаналитичната теория, по мнението на конфликтолозите, не е много удачен. Това, което при възрастните,
нормални хора, наричаме защити, не е нищо друго освен закономерни адаптивни способи за преживяване на света. Терминът защита е въведен от З. Фройд по две причини. На първо място Фройд се възхищава от военната терминология и я ползва за популяризиране на психоанализата, и второ, когато той за първи път се сблъсква с най-драматичните
примери на това явление, той вижда тези процеси като действащи в техните защитни функции.
Сподели с приятели: 
