Конфликтология Красимир Марков

много често междуличностните конфликти възникват на основата на вътрешноличностните, това е така защото противоречивите личностни тенденции, вътре в самия човек, водят до сблъсък с други хора. Ако човек не намира отговор на възникващите проблеми, започва да мисли, че за това са виновни други хора, поставили го в затруднено положение. Като резултат започва да се държи неадекватно, като обвинява околните за своите проблеми. Хората, които се намират в контакт с него, нямат идея защо той проявява такова поведение и ако то нарушава техните интереси, влизат в конфликт с него. По този начин вътрешноличностния конфликт прераства в междуличностен.
Освен с вътрешноличностните, междуличностния конфликт има връзка с междугруповите, междуинституционалните и другите групови конфликти. Когато възникнат разногласия и стълкновения между групи хора, членовете на всяка от групите започват да възприемат членовете на другата група като противници. В такива случаи междугруповия конфликт става основа за зараждане на междуличностни конфликти.
От друга страна междуличностните конфликти могат да се разрастват и да засягат други хора, когато това се случи и страните в конфликта придобият приятели и
поддръжници,
тогава междуличностния конфликт става групов.
Причини за междуличностните конфликти – различните автори предлагат различни класификации на причините за междуличностните конфликти. (А. Кармин 1999 г.) предлага като целесъобразна класификация определяща следните групи основни причини за конфликта:
−
ограничени ресурси;
−
различни аспекти на взаимозависимост;
−
различия вцелите;
−
различия в представите и ценностите;
−
различия в поведението и жизнения опит;
−
неудовлетворителна комуникация;
−
личностнитни особености на учасниците в сблъсъка.
70

По-пълна класификация за анализ на причинните фактори за конфликта прави У.Линколн (виж. Курс Ведения переговоров с установкой на сотридничество. Спб, 1995 г. ):
Инфрмационни фактори – свързани с информация, която е не приемлива за една от страните. Такава може да бъде: непълни и неточни данни; преждевременна или закъснява информация;
ненадежност на източниците на информация или данните;
нежелателна за публикуване информация;
интерпретация на използания език; странични факти и спорни въпроси;
Поведенски фактори – неуместност, грубост, егоистичност,
непредсказуемост и други характеристики на поведението, отхвърлени от една от страните. Междуличностните отношения най-типични поведенски фактори, предизвикващи конфликтна ситуация са:
стремеж към превъзходство; проява на агресивност;
проява на егоизъм. Като поведенски фактори могат да се причислят случаите когато: се застрашава нашата безопасност; подрива се нашата самооценка; не се оправдават положителните очеквания и се нарушават обещанията; постоянно се предизвиква сттрес, неудобство,
дискомфорт и смущения; отнасят се към нас непредсказуемо, грубо и предизвикват у нас страх.
Фактори на отношенията – отразяват неудовлетвореността от взаимодействието между страните.
Обикновено тази неудовлетвореност се поражда не само на основата на вече сложили се взаимоотношения, но и от неприемливостта за една от страните на предложение от другата странат за тяхното по-нататъшно развитие.
Сред най-важните фактори на отношенията можем да откроим следните:
−
Приносът на страните в отношенията и съответстващия баланс на силите;
−
Важността на отношенията за всяка от страните;
−
Съвместимост на страните от гледна точка на ценности,
поведение, лични и професионални интереси;
−
Различие в образователното ниво, различие в положението в обществото;
−
Историята на отношенията, тяхната продължителност,
негативни остатъци от предишни конфликти, ниво на доверие;
71

−
Ценности на групите към които принадлежат страните и тяхното влияние на отношенията на страните.
Ценностни фактори – те се отнасят до принципите към които се придържаме, или които отхвърляме и следването на които очакваме от себе си и от другите. Ценностите могат да бъдат различни по важност и по сила. Обикновено те се описват като:
−
Лична система на вярвания и поведение;
−
Групови традиции и норми;
−
Методи и начини на действие присъщи на отделните институции, организации и групи;
−
Религиозни,
културни,
регионални и
политически ценности;
−
Традиционните системи на убеждение и свързаните с тях представи и очаквания за правилно и неправилно, добро и лошо.
Структурни фактори – те са относително стабилни обстоятелства съществуващи обективно, независимо от нашето желание, които е трудно и дори невъзможно да променим. За своята промяна те изискват влагане на много големи ресурси - материални, физически,
интелектуални и т.н. Това са такива фактори, като закон, възраст,
фиксирани дати и т.н. Всеки междуличностен конфликт се развива на основата на структурните фактори, които се явяват външни за него, но съществено влияят на неговото протичане. Като такива структурни фактори можем да посочим:
−
Властта и системата на управление;
−
Политическите партии и движения;
−
Различните социални норми;
−
Правото на собственост;
−
Религията,
правосъдната система,
статуса,
ролите,
традициите и другите правила на поведение, включително и моралните норми;
−
Географското положение, доброволната изолация, честотата и интензивността на контактите на общуване с околния свят.
72

Приведената класификация помага не само да разберем източниците на междуличностните конфликти, но и да набележим начини за сближаване на противоположни интереси.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: