Глобализацията на съвременния свят и активните взаимовръзки на бизнеса в различните страни са създали една
разновидност на груповия морал, която наричаме бизнес-етика. Като правило тя се основава на неписани норми, насочени най-вече към усъвършенстване на деловите взаимоотношения и предотвратяване на конфликти. Те могат да бъдат сведени до няколко прости изисквания:
−
не закъснявайте – всяко едно закъснение може да бъде отчетено от вашия бизнес партньор, като проява на неуважение към него. точността е най-важното изискване на бизнес-етиката. при съвременните средства за комуникация, ако човек е възпрепятстват от непредвидени обстоятелства и закъснява за уговорено мероприятие,
най-добре е да се обади и да предупреди за
своето закъснение, или евентуално отсъствие;
−
не говорете излишно – идеята на това изискване е заключена в необходимостта да се запазват личните и служебни тайни;
−
бъдете доброжелателни и приветливи – това е особено важно в поведението спряво равни и подчинени. в крайна сметка на никого не се харесва да работи с неуравновесени, капризни,
намръщени и т. н. хора;
−
съчувствайте на
хората, мислете не само за себе си, но и за другите – особено в бизнеса е необходимо да се проявява в отношението със сътрудниците и с клиентите отзивчивост, съчувствие,
включително и доброжелателно разяснение за възможни техни опасения в бизнеса;
−
дръжте на външния си вид – това означава да умеем естествено да
се вписваме в средата, в която работим, не да изпъкваме с предизвикателно или строго официално облекло, което разбира се незначи, че не трябва да проявяваме вкус, да се съобразяваме с изискванията на модата или със собствените си
цветови предпочитания;
−
говорете и пишете грамотно – всичко, което казвате или пишете трябва да бъде изложено на разбираем език, така че да бъде ясно на тези, с които говорите или кореспондирате, какво всъщност казвате,
искате или молите;
−
специални норми насочени към предотвратяване на конфликта: при възникване на разногласия използвайте формите на
100
безконтактно общуване (e-mail), което ограничава възможността за повишаване на възникналото емоционално напрежение, чрез непосредствен контакт; възлагане на задачата да водят преговори по спорни въпроси само на хора, които имат властта и
компетенциите да го правят; в ранен етап на конфликтната ситуация, привличане по необходимост на специалисти конфликтолози, за да се избегне по-нататъшното усложняване на ситуацията; използване в хода на преговорите на всички, дори и на най-малките шансове за
постигане на примирие; ако преговорите вървят неуспешно определете точно по-нататъшните възможности за разглеждане на спора от арбитраж или в съда.
Сподели с приятели: 
