Конфликтология Красимир Марков
Тактики за прекратяване на конфликта
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| 3.3. Тактики за прекратяване на конфликта. Когато разглеждахме структурата и етапите на развитието на конфликта, споменахме, че има различни начини и средства за прекратяване на конфликта, които са толкова многообразни, колкото са многообразни и конфликтните ситуации. Независимо от това, те могат да бъдат сведени до четири основни (Л. Агеева, А. Кармин, С. Емелянов и др.): − тактика на излизане от конфликта – нарича се още метод на избягването. това е тактика, при която има много ниска степен на готовност на страните да тръгнат към разбирателство, но независимо от това, това е една от най-често прилаганите тактики, както от участниците в конфликта, така и от тези, които по своята социална роля са посредници в регулирането на конфликта. идеята й е в игнориране на конфликтната ситуация, отказ от признаването на конфликта. тази тактика има своите предимства заключаващи се в: осъществява се бързо, тъй като не изисква материални и интелектуални ресурси; дава възможност да се отсрочи или предотврати конфликта, който по своята същност е несъществен от гледна точка на стратегическите цели на организацията или групата. но тази тактика има и отрицателни страни, тъй като при определени условия може да доведе до ескалация на конфликта, тъй като самата причина за него не се отстранява, а само се пренебрегва. независимо 103 от това, при спазване на определени условия тази тактика може да бъде приложена: при незначителни причини породили противоборството; ако конфликтът възниква във време, когато не е възможно да се отделят сили и средства за неговото регулиране; при наличие на ограничени сведения или липса на достатъчно информация за конфликта; при наличие у едната от страните на конфликта на сили и средства, с които е способна бързо и успешно да разреши конфликта; − тактика на силово подавяне на конфликта – същността му е в принудително налагане на едната от страните на конфликта на определено решение. използването й предполага висока степен на готовност за разрешаване на конфликта, поне от едната страна. за прилагането на тактиката на силовото подавяне съществуват определени предпоставки, които могат да благоприятстват нейния успех: решаващ превес в материални или психологически ресурси на една от страните; възникване на извънредна ситуация изискваща незабавни действия; внезапно възникнала необходимост от приемане на непопулярно решение, което ще бъде посрещнато негативно от другата страна; безспорна правомерност на действието на страната, която има силовото преимущество; всяка проява на деструктивно поведение от страна на членовете на организацията. − останалите два метода на едностранни отстъпки и приспособяване, и на компромис или сътрудничество предполагат провеждането на преговори. самият процес на преговорите има за идея трансформирането на конфликтните взаимоотношения в отношения на съгласие и се извършва в следните стъпки: отделяне на време за общуване, при което се налага да преодоляваме желанието на другата страна да избяга от конфликта, за да се случи това е необходимо да я убедим в това, че преодоляването на разногласията е изгодно и за нея; да се осигури благоприятна обстановка за провеждането на срещата; съблюдаване на основни правила при обсъждане на проблема (оптимистична надежда, формулиране на възникналия проблем по същност, показване на жестове за примирение); сключване на договор като завършваща част на конфликта, на основата на тактиката на компромиса. 104 |