Конфликтология Красимир Марков

Възстание – целенасочена проява на проява на лична или колективна агресия с висока степен на организация на колективния протест.
Революция – крайна форма на несъгласието. Политически начин за снемане на съществуващия социален строй, означаващ качествени промен и от социално икономически характер. Като правило револючията предполага военни действи я, насилие и включване на големи маси.
Един от начините за описване на конфликта в социологията е с помощта на променливи като разногласие и доминиране.
Разногласие - основна променлива, даваща информация за състоянието и ориентацията на възгледите, интересите и целите на участнциите, проявяваща се в техните искания или декларации за намеренията; Разногласието формира противоборстващо поведение,
което се описва с процесуален модел на конфликта. Моделите на поведение могат да бъдат три вида:
- постигане на цели за сметка на другия участник в конфликта;
- частично или пълно отстъпване на свои позиции на другия участник в конфликта;
- взаимно равно удовлетворяване на интересите на страните.
Доминирането предполага социална ерархия в човешкото общество, борба за по-добра позиция. То се явява система от действия,
основани на стремежа да се приложи сила.
Ако за критерии приемем обекта на конфликта, можем да определим следните видове конфликти:
- икономически – в основата им е сблъсъка на икономически интереси, която се получава когато потребностите на една от страните се удовлетворяват за сметка на потребностите на другата. Колкото по-дълбоки са противоречията, толкова по-трудно е разрешаването им.
Като правило в повечето случаи икономическите причини са в основата на кризите между обществото и властта;
- социално политически – в основата им са противоречия,
отнасящи се до политиката на държавата, в сферата на властните и социалните отношения, партиите и политическите обединения. На тяхна основа възникват и междудържавни и международни сблъсъци;
- идеологически – в основата им са противоречията във възгледите и нагласите на хората по различни проблеми от живота на обществото и функционирането на държавата. Могат да възникнат на всички нива в обществото;
- социално психологически - проявяват се между личностите и между социалните групи. В основата им са нарушения в областта на
46

взаимоотношенията. Причините могат да бъдат: психологическа несъвместимост, немотивирано невъзприемане на човек, борба за лидерство, престиж и влияние;
- социално битови - свързани са с различните представи на групите и отделните лица за живота, бита и т.н. Основна от тях е дисхармонията в семейните отношения. Като причини за нея могат да бъдат посочени битови неуредици, морална разпуснатост, сериозни идейни различия.
Ако за критерии приемем продължителността и степеннта на напрежение, конфликтите може да разделим на:
- бурни и бързо протичащи – отличават се с голяма емоционалност и крайни прояви на негативно отношение от страните на конфликта. Могат да завършат с тежки последици и дори трагични резултати. В основата им е психичното състояние на хората;
- остри и продължителни - възникват преди всичко в случаи,
когато противоречията са достатъчно дълбоки, устойчиви и непримирими. В тях страните на конфликта контролират своите реакции и постъпки;
- слабо изразени и бавно протичащи – характерни са за противоречие, които нямат остър характер, или за сблъсъци, при които е активна само едната страна, а другата или не определя позицията си или избягва конфронтацията;
- слабо изразени и бързо протичащи – ако този конфликт е само в определен епизод прогнозата му е благоприятна, ако е част от верига подобни конфликти прогнозата може да бъде не само сложна, но и неблагоприятна.
Ако за критерии приемем нивото на организация на общесвения живот конфликтите могат да бъдат:
- глобални;
- регионални;
- междудържавни;
- междунационални;
- между различни слоеве на обществото;
- междугрупови;
- междупартийни;
- между политически личности.
Ако за критерии приемем количеството участващи хора,
конфликтите могат да бъдат:
- двустранни ;
- тристранни;
- многостранни.
47

Ако за критерии приемем степеннта на силов натиск,
конфликтите могат да бъдат:
- невъоръжени ;
- въоръжени.
Американският психолог Мортън Дойч (1920-) предлага класификация на конфликта, при отчитане на неговата мотивация и субективните възприемания на ситуацията. Той определя следните видове конфликти:
- лъжлив конфликт – субекта възприема ситуацията като конфликтна, въпреки че няма реални причини за това. Няма обективни основания, възниква в резултат на лъжливи представи или недоразомения;
- потенциален конфликт – съществуват реални основания за възникване на конфликта, но към момента нито едната от страните или двете заедно по силата на някакви причини още не са осъзнали ситуацията като конфликт;
- истински конфликт – реален сблъсък между страните. Този сблъсък на интересите съществува обективно, осъзнава се от участниците и не зависи от лесно изменящите се фактори. Истинският конфликт може да се раздели на следните подвидове: конструктивен

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: