Конфликтология Красимир Марков
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| Социология на конфликта. Най-общо в социологията на конфликта могат да се опишат няколко подхода: социлдарвинизъм (Х.Спенсър, У. Самнер, Л. Гумплович); конфликтен функционализъм (Г. Зимел, Л.Козер, Т. Парсънс); диалетическа концепция (К.Маркс, Р. Дарендорф, К. Боулдинг). В края на 1950 г немския социолог Ралф Дарендорф (1929-2009) формулира теория за социалния конфликт, на която дава наименованието „конфликтен модел на обществото“, тя се разглежда в неговия труд „Класи и класов конфликт в индустриалното общество“. Признавайки марксизма, като едно от сериозните направления на съвременната наука Дерендорф формулира своята конецепция под влиянието на марксистката, но съществено се отличава от нея. За основа на конфликния модел той приема участието или неучастието в осъществяването на властта. Конфликт може да възникне във всяка организация където има началници и подчинени. За успешно регулиране на конфликта според него имат значцение три обстоятелства: първо: признаване на това, че в обществото има различни гледни точки; второ: висока степен на организираност на страните на конфликта; трето: наличие на правила на играта. За функционалистичното напраление в конфликтологията основополагащи са идеите на Х.Спенсър за конфликта като неизбежно явление на общесгвения живот, проява на борбата за съществуване на социалните обекти и предпоставка за развитието на социалният организъм. Интересно функционалистично обяснение на конфликта предлага Георг Зимел (1858-1918). Неговият труд „Социология“ се явява ново направление в изучаването на конфликта. Той в научния свят термина „социология на конфликта“, като разглежда конфликта не само от гледна точка на социалната значимост, но и като позитивна ценност и стимулиращо средство. По негово виждане трябва да разглеждаме биологична и психична природа на конфликта. Според Толкът Парсънс (1902- 1979) обществото се намира в равновесие, ако ролевите очаквания са ясни и се изпълняват, но във времето могат да възникнат отклонения и конфликти, които могат да бъдат преодолени чрез социален контрол, притежаващ положителни и 14 негативни санкции. Според него конфликтът е заложен в самия процес на социализация и може да прерастне в несъответствие и напрежение между вътрешните физиологични потребности на организма и социалните потребности на човека. Затова главна задача на обществото трябва да бъде поддържането на безконфликтни отношения. Понататъшно развитие теорията за позитивно функциналния конфликт намира в книгата на Луис Козер (1913 - 2003) “Функции на социалния конфликт „ , Козер акцентира върху позитивните функции на конфликта с главно внимание на неговата стабилизираща роля за поддържане на динамично равновесие в социалния конфликт. Социалният конфлик може да бъде и средство за стабилизация на вътрешно груповите отношения и средство за социален взрив. Това зависи от характера на социалната структура под въздействието, на която се развива конфликта. Козер определя следните функции на конфликта: 1. за разреждане на напрежението; 2. за комуникативно информационни; 3. съзидателна; 4. интегративна; 5. нормативна. Понататъшно развитие на теорията на Парсънс прави Нийл Смелзер (1930-). В своята книга „Теория на колективното поведение“, излязла през 1962 г., той разглежда някой форми на колективни действия , които приемаме като ирационални (възмущение, бунт, паника). Колективното поведение той определя като мобилизация на основата на някой убеждения, които по новому определят социалното действие. В началото на 60-те години, Кенет Боулдинг (1910-1953) прави опит да създаде универсално учение за конфликта, което той нарича „обща теория на конфликта“. Основна предпоставка за появата на конфликта според него е човешката природа, с присъщия й стремеж към борба. Той определя два модела на конфликта: статичен – който анализира всички страни на конфликта и отношнието между тях и динамичен – който разглежда конфликта през призмата на интересите на страните. В най-новият етап върху социологическите погледи на конфликта се разработват различни варианти на синтез между диалектическите и функционалистичните концепции за социалния конфликт (Блейлок, Гиденс, Колинс, Крайсберг, Льофевър и други). Прави се теоретично обобщение на интердисциплинарните емеперични изследвания на човека (Кохен, Дал, Крозе, Райфъл, Рекс, Нюм, Бейли и други). Формират се частни теории за конфликта (Рапопорт, Шелинг, Ауман). Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|