Конфликтология Красимир Марков
Виждания за конфликта в религиите
Изтегляне 0.64 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
| Виждания за конфликта в религиите. В различните религиозни учения така или иначе се представя темата за конфрликта. Отношението към конфликта в рамките на Християнската регилигия е доста противоречиво. От една страна в Стария и Новия завет се проповядва ненасилие, а от друга страна доста моменти – например в книгата „Изход“ срещаме и призиви за насилие, молитвите към Бога допринасят за победата в битките, там се среща и определението на Бог като „мъж на войната“. В ранното християнство ясно се очертава линията на несъпротивление на злото. Най-ярко отражение тази линия на поведение намира в дейността и писанията на Апостол Павел (около 4-та – 64-та година). Неговото влияние върху развитието на християнската теология се преценява като най-продължително и ефективно. То може да бъде обяснено от една страна с неговия успех в мисионерската дейност, а от друга страна с неговата роля в развитието на християнската теология, най-вече с неговите „послания”. Той първи в християнството издига идеята, че политическата власт произтича от Бога, което служи за основа на превръщането на християнството в официална държавна религия. В ранното християнство всъщност се формират и определени норми на поведение, които имат религиозно, морално и правно измерение: − в религиозно измерение – основната норма е вярата в Исус; − в морално измерение – това е идеята за духовното и моралното съвършенство, чрез което се приближаваме до Бога; − в правно измерение – това са принципите на равенството; задължението да се трудиш и разпределението според труда; неприемането на богатството и частната собственост, и провъзгласяването на общността на имуществото. В проведен от А. Я. Анцупов контент анализ на текста на библията се доказва, че от 12407 понятия и категории в 1909 отразяват проблема на насилието и конфликта (15%). Най-често употребяваните в тази категория са: наказания (26%), призиви за убийство (21%), ненавист и злоба (13%). А от категориите на групата мир и съгласие най-често се употребяват думите със значение помощ и поддръжка (26%). Негативното отношение на християнството към войната е доста съвременно явление. При много от войните, включително Първата и Втората световна, войните в Залива и други от една страна воюващите отправяха молитви за победа, а от друга бяха подкрепяни от 11 официалните им църкви. Едва напоследък официалните католическа и православна църкви се обърнаха към идеята за отрицателно отношение към насилието. Причината за това противоречие е в самата история на християнството. Първоначално то се формира като религия на слабите и онеправданите. След това то преминава в държавна религия, която чрез експанзия се налага в Европа и света, и това е само при официалното християнство. Съществуват достатъчно християнски секти, които са доста войствени. В исляма идеите за конфликта също са противоречиви. От една страна се проповядва ненасилие като идеал за социалния живот, а от друга се възхвалява борбата за разпостраняване на исляма и даже борбата между привържениците на различните му направления. Една от идеите в Корана е, че ако Аллах беше пожелал, той щеше да направи от хората един народ, a те не престават да говорят на различни гласове. Основател на това религиозно направление е Мохамед (570-632), неговите религиозни проповеди са събрани още докато е жив в Корана. По същество исляма обединява в себе си религиозно-политическите възгледи на юдаизма и християнството, като обосновава идеята за теократия – превъзходството на духовната власт над светската. Будизма и Индуизма са най-последователни по отношението си към конфликта. Те не приемат никакво насилие. В класическия будизъм дори няма понятие за зло. Едва в последно време многобройните войни подбудиха будистите да говорят за насилие. Но те като правило и сега са категорични, че е необходимо да се живее с любов към ближния защото „никога в този свят ненавист не се прекратява с ненавист, но с отсъствието на ненавист няма ненавист“. В историята на конфликтологията могат да се определят няколко етапа на равитие: Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|