Конфликтология Красимир Марков

В рамките на психологическия подход към конфликта можем да причислим: психоаналитично направление (З. Фройд, А. Адлер, К.
Хорни, Е. Фром, Х. Съливан); социотропно направление (У. Макдугъл,
С. Сигеле ); етологически подход (К. Лоренц, Н. Тинберген); теорията за груповата динамика
(К.Левин, Л. Линдслей); фрустрационно агресивната концепция
(Л. Берковиц, Д. Долард); поведенско направление (А.Бъс, А. Бандура); соцометрично направление (Д.
Морено, Е. Дженикс, С. Дод); инетеракционалистично направление
(Д. Мид, Т. Шибутани); направление на транзакционен анализ (Е.
Бърн).
За разлика от социолозите, психолозите се опитват да обяснят природата на конфликтното поведение, поставяйки го в зависимост от психологичните фактори. Така например З игмунд Фройд (1856-1939)
разделя личността на три инстанции „то“ „аз“ и „свръх аз“, конфликта между които води до развитието на личността. Алфред Адлер
(1870-1937) за разлика от Фройд, счита че личността не трябва да се разглежда отделно от обществото, тъй като човек е социално същество. Карл Юнг (1875-1961) , като се отказва от фройдиските теории за сексуалността предава голямо значение на влеченията и тенденциите на индивида както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво, предполагайки че поведението и постъпките на личността определят психичната енергия на човека и нейната насоченост към външната среда или вътре към самата личност.
В по-ново време, изследванията на конфликта в съвременната психология се провеждат в следните направления: теоретично –
игрово – Мортън Дойч (1920-); теория на организационните системи
Робърт Блейк (1918-2004), Джейн Мутон
(1930-1987); теория и практика на процеса на преговорите Роджър Фишър, Уйлям Юри .
Политологични теории за конфликта.
В тях влизат теориите за политическите групи (В. Парето, Г.
Моска, А. Бентли); теории за политическата стабилност
(Дж.
Блондел, Д. Истон, С. Липсет, Д. Сандърс); етно-политически теории
(Т. Нерн, Дж. Ротшилд); чисто конфликтологични теории и котцепции в политологическата практика няма. Независимо от това, в отделните направления на политологическата наука се разглеждат и идеите за конфликта.
Създателят на теорията за политическите групи Вилфредо Парето
(1848-1923) разкрива концепцията за елита. Според него борбата да се
16

наречеш елит е същината на социалния конфликт. Кръговратът в обществото се осъществява от такива конфликти, което способства и за общественото развитие. Свои идеи за конфликта дава и Гаетано
Моска (1858-1941). Французинът Жорж Сорел (1847-1922) изказва предположението, че хода на историята е ирационален. Цялата история се сътои от неконтролируеми, спонтанни конфликти, които всъщност са добро само защото същесвуват. В противовес на неговите идеи, някой политолози (Д. Блондел, Д. Истон, С. Липсет) се опитват да формулират теорята за политическата стабилност, намирайки тези механизми, които са способни да поддържат обществото в състояние на покой.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: