Конкурс за придобиване на академичната длъжност " професор " по научната специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения" ш. 04. 01. 05 "Растениевъдство"
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Стоилова, А., Н. Вълкова, Б. Хаджииванова, М. Колева, С. Недялкова. 2014. Селекцията на памука в България. Резюме
- Ключови думи
Abstract: During 2011-2013 in comparative variety trial 11 new and two standard cotton varieties were tested.The varieties were obtained from two different targeted programs – for yield and for fiber quality with the application of different breeding methods. The results of the two-factor analysis (varieties-years) showed that the differences between the studied characters, except first picking, were significant, which means the varieties differed in them. Year conditions had the highest participation in the general variation of all characters (52.58 to 67.08%). The varieties Pearla-267 and Vicky had the highest seed cotton yield, exceeding the standard variety Chirpan-539 by 10.2 to 10.6%, average of three years. Best combination of lengthand lint percentage of the fiber was found for the varieties Darmi, Vega and Boyana. The studies are still focused on: creation of source material with diverse germplasm;maintenance and use of the genetic resources; heterosis based on male sterility; application of biotechnologies;drought resistance with reference to the selection of tolerant genotypes; resistance to Verticierum dahlia Kleb and seed production of regional varieties. Key words: Cotton,G. hirsutum L., breeding, varieties, yield, fiber quality Стоилова, А., Н. Вълкова, Б. Хаджииванова, М. Колева, С. Недялкова. 2014. Селекцията на памука в България. Резюме: През 2011-2013 г. в сравнителен сортов опит са проучени 11 нови и два стандартни български сорта памук, получени от две различно насочени селекционни програми - за добив и качество на влакното, с прилагането на различни методи на селекция. Резултатите от двуфакторния дисперсионен анализ (сортове-години) показват, че разликите между изследваните признаци, с изключение на първата беритба, са доказани, което означава, че сортове се различават по тях. Условията на годините имат най-голямо участие в общото вариране на всички признаци (52,58 до 67,08%). Сортовете Перла-267 и Вики се отличават с най-висок добив на суров памук, превишавайки стандарта - сорт Чирпан-539 с 10.2-10.6%, средно за трите години. Най-добро съчетаване на дължина и рандеман на влакното е установено при сортовете Дарми, Вега и Бояна. Изследванията са насочени още към: създаване на изходен материал с разнообразна зародишна плазма; поддържане и използване на генетичните ресурси; хетерозис основан на мъжка стерилност; прилагане на биотехнологии; толерантност на суша чрез отбор на толерантни генотипове; устойчивост към вертицилиум (Verticierum dahlia Kleb) и семепроизводство на местните сортове. Ключови думи: Памук, G. hirsutum L., селекция, сортове, качество на влакното.
Abstract:The investigation was carried out during 1996–1999 on the Cotton and Durum Wheat Research Institute, Chirpan under conditions of pellic vertisol without irrigation. Seeds of Beli Izvor cotton variety were irradiated with gamma-rays in doses of 150, 200 and 250 Gy and then were sown at fertilizer levels of 0, 6, 12 and 18 kg.da–1 N. Block design with four replications was used. The aim of the study was (i) to estimate stability of cotton yield under different meteorological conditions, using traditional and new methods of estimation and (ii) to define the nitrogen rates and gamma-rays doses that lead to high and stable yield parameters. For this purpose a computer program STABLE was used and were determined the parameter of stability: variance (σi2) by Shukla, ecovalence (Wi ) by Wricke and Kang's parameter (YSi) for simultaneous evaluation of yield and stability. The results showed that the cotton yield was the greatest influenced by gamma-rays, less by years and much less by nitrogen rates. As regards to interaction between nitrogen and gamma-rays it was observed that the productivity increased to N12 and 150 Gy, but the parameters of stability presented as most valuable of referring to yield and stability a N rate 6 kg.da–1 regardless of gamma rays doses, irrespective of year conditions. The fertilization with N6–12 increased the total cotton yield with 13.1–20.2 % in comparison with unfertilized. The differences among years affected the yield, which ranged from 130.3–180.6 kg.da–1. Key words: cotton, nitrogen, gamma-rays, yield, stability Панайотова, Г., Н. Вълкова. 2003. Стабилност на добива при памука под влияние от азотно торене и облъчване с гама-лъчи Резюме: Изследването е проведено през периода 1996-1999 г. в Института по памука и твърдата пшеница - Чирпан, на почвен тип излужена смолница, при неполивни условия. Семена от сорта памук Бели извор са облъчени с гама-лъчи в дози 150, 200 и 250 Gy и след това засяти, при нива на торене 0, 6, 12 и 18 kg.da-1N, по блоковия метод, в четири повторения. Целта на изследването е да се оцени стабилността на добива суров памук при различни метеорологични условия, като се използват конвенционални и нови методи за оценка, и да се определят азотните торови норми и дозите гама-лъчи, които водят до високи и стабилни параметри на добива. За тази цел е използвана компютърната програма STABLE и са определени параметрите на стабилност: варианса (σi2) на Shukla, ековаленса (Wi) на Wricke и параметър (YSi) на Kang за едновременно оценяване на добива и стабилността. Резултатите показват, че добивът суров памук се влияе най-силно от облъчването с гама-лъчи, по-слабо - от годините и най-слабо - от азотните норми. При взаимодействието "азот – гама лъчи" се наблюдава увеличаване на продуктивността до N12 и 150 Gy, докато параметрите на стабилност определят като най-ценна по отношение на добив и стабилност торовата норма N6 kg.da-1, независимо от дозата на облъчване с гама-лъчи и условията на годината. Торенето с N6-12 увеличава общия добив на суров памук с 13.1-20.2% в сравнение с неторената контрола. Условията на годините оказват влияние върху добива, който варира от 130.3-180.6 kg.da-1. Ключови думи: памук, азот, гама-лъчи, добив, стабилност.
Резюме: Изследванията са проведени през периода 1995 – 1998 г. в Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан. В опита са включени 38 мутантни линии и сорт Бели извор (стандарт).Линиите са получени чрез облъчване с гама лъчи на семена от сортовете Бели извор, Балкан, Огоста, Фархад, 76223; от линиите 184, 343 и от хибридите Бели извор х 76223, Балкан х 76223 и Балкан х 8386В. Отчитани са показателите: общ добив, маса на кутийката, рандеман и дължина на влакното. Резултатите са обработени чрез анализ варианса по години, по генотипове, среди и взаимодействие генотип – среда и е направен кластерен анализ на данните. Установено е, че изследваните показатели се влияят силно от условията на годината. Резултатите от йерархичния кластерен анализ разпределят изследваните линии в три кластера. Линиите, включващи се в кластери А и С2, които се намират в двата края на дендрограмата са генетично най - отдалечени помежду си и са подходящи за кръстосване. Линия МL – 8, показваща стойности по изследваните показатели над средните за групата мутантни линии, може да бъде представена като директен сорт. Ключови думи: памук, мутантни линии, генетична разновидност.
Резюме: През последните 20-25 години е постигнат значителен напредък в селекцията на ранозрялост, продуктивност и качество на влакното. Селекционните програми са насочени в две основни насоки – създаване на ранозрели сортове с висок генетичен потенциал за добив над 450- 500 кг/дка и на сортове с високо качество на влакното. Научните изследвания са насочени към изучаване на хетерозиса, създаване и използване на МС линии, създаване на изходен материал с разнообразна зародишна плазма, поддържане на генетични ресурси и тяхното използване в селекцията, приложение на биотехнологиите, сортоподдържане и семепроизводство на районираните сортове. Генетичните изследвания са насочени към изучаване на общата и специфична комбинативна способност на линии и сортове, наследяването на най-важните стопански признаци, нормата на реакция на генотиповете към условията на средата и оценка на полученото генетично разнообразие чрез различни кластерни анализи. От българската селекция са създадени 12 нови сорта памук, сред които са Бели извор, Огоста, Чирпан-539, Чирпан-603, Бели искър и Бели лом, с висок генетичен потенциал за добив и висок рандеман на влакното, Авангард-264, Перла-267 и Вега, с по-качествено влакно. За този кратък период продуктивността е увеличена с над 10 %, рандеманът на влакното – с 3.2 %, дължината – с 3 mm, масата на кутийката –с 0.3 g, височината на залагане на първа плодна клонка – с 1.6 cm. Създадени са нови кандидат-сортове и са получени нови перспективни линии, които са добра генетична основа за по-нататъшната селекционна работа. Ключови думи: памук, селекция, направления, постижения, проблеми
Резюме: Проучването е проведено през периода 2002 – 2004 г. в Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан. Целта на изследването е, чрез кластерен анализ на основата на шест стопански признака, да се установи степента на генетичната отдалеченост на два български – Чирпан-539 и Авангард-264, два гръцки - Митра и Корина, три турски – Ерсон 92, Адана 98 и М 503, два сирийски – S -118 и S -106, един френски – CD – 401 и пет американски сорта памук – Браво, Мидас, Ария, Милениум и Фантом. Анализирани са признаците септемврийски и общ добив, маса на кутийката, дължина и рандеман на влакното и височина на залагане на първа плодна клонка. За групиране на генотиповете по сходство е приложен традиционен кластерен анализ, като данните са предварително стандартизирани. В метеорологично отношение 2002 и 2003 г. са много благоприятни за памука, а 2004 г. е с недостатъчно валежи. Получените резултати показват, че най- висок добив неомаганен памук от декар средно за три години реализира българският сорт Чирпан-539. Всички чуждестранни сортове формират добиви с 10.8 до 62.3 % под стандарта. С най - висок рандеман е сорт Браво, а с най - голяма дължина на влакното – сорт Милениум. Най - голямо генетично сходство с българските сортове имат американските – Милениум и Фантом и гръцките - Митра и Корина. Тези сортове показват добра ранозрялост и продуктивност при нашите условия и са най-подходящи за включване в една селекционна програма, с оглед запазване на ранозрялостта. Другите чужди сортове са генетично силно отдалечени от българските и имат по-голямо значение за създаване на генетично разнообразие по някои стопански признаци. Като много ценен е американският Браво, с уникално висок рандеман на влакното. Ключови думи: памук, генетично разнообразие, стопански признаци
|