Конкурс за придобиване на академичната длъжност " професор " по научната специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения" ш. 04. 01. 05 "Растениевъдство"
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- Панайотова, Г., В. Божанова, С. Костадинова, Н. Вълкова, М. Алмалиев. 2014. Отзивчивост на твърдата пшеница сорт Прогрес към листно подхранване Резюме
Вълкова, Н., Д. Дечев. 2003. Фенотипна стабилност на мутантни линии памук по някои стопански показатели. Сб. от научна конференция, СУБ - Стара Загора, 5-6 юни. Резюме: През периода 1999 – 2002 г. е проучена фенотипната стабилност на 19 мутантни линии памук. Данните са заснети от конкурсни сортови опити, заложени по стандартния метод в четири повторения и големина на реколтната парцелка 30 m2. Проведен е двуфакторен дисперсионен анализ. Годините на изследване се различават по метеорологичните уславия. Изчислени са следните параметри за стабилност: ековаленсия (W2), коефициент на регресия (bi), и непараметричния параметър YSi на Kang. Установено е, че мутантните линии памук взаимодействат значително с условията на околната среда (години) по всички изследвани показатели. Установено е, че за ефективен отбор по тези признаци са необходими няколко годишни изследвания. Направена е препоръка за селекцията на памука. Най-ценни според параметъра на стабилност за добив са линни ML-220, ML-141, ML-208; за маса на кутийката са ML-232, ML-244 и ML-240, за рандеман - ML-141, ML-246 и ML-190; за дължина на влакното - ML-141, ML-246 и ML-190. Според комбинирания критерий на Kang най- добри са линиите - ML-141, ML-208 и ML-220. Ключови думи: памук, мутантни линии, фенотипна стабилност, селекция
Резюме: В продължение на три години 2000 – 2002 г. са изследвани 9 мутантни линии, получени чрез облъчване с гама лъчи в различни дози и един стандартен сорт памук по шест селекционно важни признаци. Чрез анализ на варианса са установени доказани различия между генотиповете и доказани взаимодействия генотип - среда за всички изследвани признаци. Генетичното сходство и отдалеченост на генотиповете е установено чрез йерархичен кластерен анализ. Доказаното взаимодействие генотип - среда води до частични различия в групирането по години. Проведения кластерен анализ с всички данни и за трите години едновременно дава възможност в групирането на генотиповете да участват повече гени и отчитане до известна степен на фенотипна стабилност. Определени са четири групи генотипове с различно сходство. Направени са препоръки за използването на мутантните линии в селекцията на памука, с оглед по-добро комбиниране на благоприятни гени в един генотип. Ключови думи: мутантни линии памук, кластерен анализ, фенотипна стабилност, селекция
Резюме: През 2002 - 2004 в Института по памука и твърдата пшеница - гр. Чирпан са изпитани 2 български и 13 чуждестранни сорта памук, от които два гръцки, два сирийски, три турски, един френски и пет американски. Установено е, че при нашите климатични условия чуждестранните сортове закъсняват в узряването с 10 до 30 дни и реализират по-ниски добиви с 10.8 до 62.3 % от българските. Добивите от чуждестранните сортове са непостоянни по години и по тези причини директното им внедряване в българското памукопроизводство е нежелателно. Като най- ранни се проявяват Фантом и Милениум, който реализират най-висок септемврийски (64.3-66.6 % от стандарта) и общ добив (84.9 - 89.2 % от стандарта). Чуждестранните сортове притежават обаче редица други ценни качества – те са по-високи, залагат по-висока първа плодна клонка, имат по-дълго влакно и по-висок рандеман и биха могли да се използват като ценен изходен материал в селекционните програми с памука. Ключови думи: памук, сортове, G. hirsutum, стопански признаци
Резюме: Изследванията са проведени през периода 2000-2002 г. в полето на Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан с участието на девет мутантни линии памук, получени чрез облъчване с гама - лъчи. Изследвани са признаците: общ добив, рандеман, здравина на влакното, метричен номер, модална дължина и щапелна дължина. За статистическа обработка на данните са прилагани анализ на варианса за всеки признак и анализ на главните компоненти по признаци и по генотипове за всяка година и средно за трите. За анализа на главните компоненти РС1 и РС2 са използвани стандартизирани данни. Използвани са моделът и интерпретацията на Yan and Rajcan. Обработката на данните е правена чрез пакет програми STATISTICA 6. Установено е, че изследваните мутантни линии памук притежават значително разнообразие като генотипове по признаците, свързани с качеството на влакното. Графичният анализ, поради голямата си информативност и удобна интерпретация може успешно да се ползва в селекцията. В селекцията по качество на влакното и добив при памука особено ценни са мутантните линии ML- 288, ML-191 и ML- 244. Ключови думи: памук, селекционна стойност, качествени признаци
Резюме: В четири годишно изпитване (2002-2005) е проучена реакцията и близостта на четири кандидат сорта памук и стандарта по отношение на признаците добив суров памук и височина на първа плодна клонка. Първият признак се явява най-важният стопански показател, а втория -определя възможностите за механизирано прибиране. Дисперсионният анализ е показал доказано взаимодействие генотип х година, откъдето възниква и необходимостта от установяване генотипното сходство и различие за по-прецизна оценка на линиите. Използвани са методите на РС анализа и кластерния анализ за получаване на по-точен избор на отделен кандидат сорт за представяне за изпитване и утвърждаване. Като най-добра линия комбинираща високите стойности по двата изследвани признака и най-добра стабилност в различни години се очертава ML 335. Генетично най-отдалечена от останалите генотипове е линия ML 336. Ключови думи: памук, кандидат сортове, кластерен анализ
Резюме: Изследването е проведено през периода 2004-2006 г. в полето на Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан с твърда пшеница, сорт Прогрес, отглеждана при неполивни условия след предшественик памук. Изпитани са биопродуктите Хумуслайф – универсал и Биохумакс, съдържащи набор от хуминови и фулво–киселини, антибиотични вещества, комплекс аминокиселини, витамини, фитохормони, микроелементи. Био торовете са приложени двукратно – подхранване, в началото на активната пролетна вегетация и през фаза вретенене.Отчетени са добивът и неговите елементи и качествените показатели на зърното. Установено е, че течните биоторове Хумуслайф – универсал и Биохумакс влияят благоприятно върху растежа, продуктивността и качеството на зърното от твърда пшеница. Добивът на зърно се повишава с 7.3 – 12.5 % спрямо неторената контрола. Съчетаването на ранно пролетно торене с N10-12 и двукратнато вегетационно подхранване със 100-150 ml/da биопродукт повишава добива с 67-75 %, височината на растенията –с 46-51 %, съдържанието на суров протеин – с 18-26 % и на мокър глутен – с 11-18 % спямо контролата. От екологична гледна точка, редуцираното предсеитбено торене със синтетични торове успешно може да се съчетава с допълнително листно подхранване на посевите с органични торове, при което продуктивността и качеството на зърното се повишават и не се влошават икономическите показатели на производството. Ключови думи: твърда пшеница, Хумуслайф – универсал, Биохумакс, листно подхранване
Резюме: През периода 2004 - 2006 година в конкурсен сортов опит са изпитани 6 генотипове памук, с различен произход. Изследвани са признаците общ добив, маса на кутийката, рандеман на влакното, дължина на влакното и височина на първи симподий. За статистическа обработка на данните са използвани анализ на варианса по всеки признак. Фенотипната стабилност е оценявана чрез параметрите y2 и Si2 на Shukla (1972) и YSi на Kang (1993), изчислени с програмата STABLE (Kang and Magari,1995). Доказано взаимодействие генотип – среда се отчита при признаците общ добив, маса на кутийката и височина на първа плодна клонка. Признаците рандеман и дължина на влакното не се изявяват с доказано взаимадействие, което предполага при воденето на отбор да се имат предвид стойностите на отделните генотипове.Според варианса на Shukla като най-стабилен по добив суров памук е определен генотипа ML-340, което съвпада и оценката на Kang, която едновременно оценя добив и стабилност. По комплексна оценка като най-ценен от изследваните генотипове се очертава ML-364, който в три от наблюдаваните пет признака е на челно място по изражение и е с много добра стабилност по години. Ключови думи: памук, взаимодействие генотип - среда, фенотипна стабилност
Резюме: Генетичното разнообразие на изходния материал в селекцията е от съществено значение за нейната ефективност. Целта на изследването е да се определи генетичната отдалеченост между ценни генотипове памук с различен произход и да се направят съответните препоръки за селекциата. В изследването са включени 12 напреднали линии памук, получени чрез хибридизация, радиационен и химичен мутагенез, които са показали по-висок добив от стандарта Чирпан-539. Полският опит е запаган по стандартния метод с дактилно подреждане на стандартите , в четири повторения. Отчитани са стопанските признаци – общ добив суров памук ,маса на кутийката, рандеман и дължина на влакното, височина на първа плодна клонка. Генетичната отдалеченост е установена чрез евклидово разстояние прилагане на йерархичен кластерен анализ, използвайки Ward,s minimum variance method (Ward, 1963). Резултатите от йерархичния кластерен анализ показват, че изследваните генотипове попадат в няколко групи, според предполагаемия им коефициент на родство. С високо ниво на достоверност се различават три кластера. В първия са включени пет генотипа, във втория – четири и в третия – четири. Кластер А включва генотипове с висок добив, едра кутийка и висока първа плодна клонка, кластер В - генотипове с висок рандеман, а кластер С – с дълго влакно. За по-бързо постигане на селекционен напредък е препоръчително кръстосване на генотипове с еднакъв или близък произход, но попадащи в различни кластери. Положителен резултат може да се очаква от кръстосването на линия МЛ-362 с линиите МЛ-352 и МЛ-340. Ключови думи: генетична отдалеченост, памук, селекция, стопански признаци
Резюме: През периода 1995 – 2008 г. са изведени полски опити с памук, при неполивни условия, за оценка на стопанския добив и остатъчната биомаса под влияние на гъстотата на посева и нормите на торене. Изпитани са осем гъстоти на посева - 4000, 8000, 12000, 16000, 20000, 24000, 28000 и 32000 растения на da и седем торови норми – без торене, N8, N16, N24, P16, K16, N24P24K16, за да се установи влиянието им върху параметрите на посева и добива. Проследени са измененията в основните структуроопределящи параметри на посева – надземна биомаса, брой кутийки на m2, ранозрялост, качество на влакното и семената. Заложени са кръстоски за създаване на нов тип сортове памук за масло. Създадените в Института по памука и твърдата пшеница голосеменни линии са изключително подходящи за директно добиване на масло, което ще намали в значителна степен себестойността на продукцията. За получаване на енергийни продукти, отглеждането на памука е в три направления: като остатъчна биомаса на полето (300-330 kg/da суха биомаса), като сурова биомаса (2900-3100 kg/da) и за производство на масло от семена. Памукът, използван като енергийна култура, може да се отглежда на ерозирани, разпокъсани и изоставени площи, както и на площи, замърсени с тежки метали. Гъстотата на посева и нормите на торене допринасят в значителна степен за увеличаване на биомасата на памука, в т.ч. и на добива от семена.
Резюме: Целта на изследването е да се проучат най-ценните генотипове памук от селекционната програма с мутагенез по важни стопански признаци, използвайки мултивариантни статистически методи и се направят препоръки по стратегията на селекционния процес. Проучването е проведено през периода 2003 – 2007 година в полето на Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан. Метеорологичните условия на годините се различават съществено по температури и валежи. Включени са 20 броя селекционни линии, подредени по добив суров памук и стандарта Чирпан-539. Прилагани са дисперсионен, вариационен и корелационен анализи, както и мултивариантни статистически анализи – Кластерен и РС анализ. Изследваните линии са групирани по генетична близост и са препоръчани донори за добив и едра кутийка с цел подобряване ефективността на селекцията. Линии МЛ-412, МЛ-83 и МЛ-410 се обособяват като отделна група и са много подходящи за хибридизация. Ключови думи: памук, селекция, мултивариантни анализи
Резюме: Целта на настоящото изследване е да се анализира влиянието на основните агроекологични фактори – сеитбообращение, дълбочина на основната обработка и нива на торене върху продуктивността на памука, отглеждан в района на Централна Южна България. Използван е сорт Чирпан-539, който е основен за страната и е стандарт за добив. Проучването е направено през периода 1999 – 2006 г. в полето на Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан, при неполивни условия. Полският опит е заложен по метода на дробните парцели в четири повторения при големина на реколтната парцелка 25 m2. Определен е септемврийски и общ добив и е приложен дисперсионен анализ за установяване различията под влияние на годините и изпитваните фактори . Установено е че, септемврийският и общият добив нарастват в най-висока степен при съчетаване на четириполно сеитбообращение, оран на 31-33 cm и торене с N18P6, като превишават стандарта с 13.4 и 17.8 %. Добивът суров памук показва доказано по-високи стойности при условията на четириполно сеитбообращение с 3.2 % в сравнение с двуполното. Дълбоката оран на 31-33 cm повишава общия добив с 7.8 % спрямо тази на 23-25 cm. За условията на Южна България при почвен тип излужена смолница торенето на памука е икономически ефективно до прилагане на норми N12 P6, при които общият добив на неомаганен памук е в повече с 18.6 % спрямо N0 P0.
Резюме: Целта на изследването е да се анализира продуктивността и качеството на зърното от царевични хибриди, отглеждани при неполивни условия като суровина за енергийни продукти. През периода 1991-1997 г. е изпитван хибрид Кнежа 530, а през 2008 г. – хибридите PR36A67, PR37F73, PR37D25 и PR38A24. Приложени са нива на торене - N0P0, N8P6 и N16P12.8 и гъстоти на посева – 3 000, 4 500 и 6 000 раст./da. Най-добри резултати от царевицата на зърно за условията на Централна Южна България се получават при гъстота 4 500-6 000 раст/da и норма на торене N16P12.8. През 2008 г. хибридът PR36A67 се характеризира с добив 416 kg/da и с най-високо съдържание на биомаса- 445.7 kg/da. При различните сортове, торене и гъстоти съдържанието на протеин е 25.4 - 48.7 kg/da, скорбяла – 311 - 345 kg/da, на мазнини - 12.2 - 23.1 kg/da. Хектолитровата маса е 72.1 - 73.8 kg/da. Установена е висока степен на корелация между сумата на валежите за периода юни-август с продуктивността и основните елементи на добива на царевицата.
Abstract: The purpose of this study was to investigate the possibilities for cotton varieties growing under the conditions of organic farming.The investigation was carried aut in the certificated field of the Field Crops Institute, Chirpan in cotton- durum wheat crop-rotation under non irrigated conditions. The results demonstrated that at organic production the new Bulgarian varieties realized good seed cotton yield. The average total cotton yield was 1328 kg/ha, ranging from1279 kg/ha for cultivar Boyana to 1372 kg/ha for Chirpan 539. Varieties Boyana, Chirpan-539 and Darmi were identified as a high- yielding and adaptable to biological conditions. As a result of two - fold foliar application with biologically active product ALGA 300 in dose of 1 l/ha the yield increased with 7.3 to 14.6 % compared to the untreated. Under the influence of field conditions and foliar application the variety Natalia formed most bolls per plant – 3.48 and the boll weight was the highest in cultivar Helius – 4.00 g. Key words: cotton, organic farming, variety, foliar application, yield, quality Панайотова, Г., Н. Вълкова, В. Божанова, C. Костадинова. 2013. Възможности за отглеждането на памук в условията на биологично земеделие в България, Селско стопанство и храни, том 2, 278- 287. ISSN 1314-8591 (онлайн) Резюме: Целта на това изследване е да се проучат възможностите за отглеждането на сортове памук в условията на органично земеделие. Изследванията са проведени в сертифицираното поле на Института по полски култури, Чирпан, в сеитбооборотно звено памук - твърда пшеница, при неполивни условия. Резултатите показват, че при биологичното производство новите български сортове памук реализират добър добив суров памук. Средният общ добив памук е 1328 kg/ha, и варира от 1279 kg/ha за сорт Бояна до 1372 kg/ha за Чирпан-539. Сортовете Бояна, Чирпан-539 и Дарми се проявяват като високодобивни и приспособими към биологични условия. В резултат на двукратно листно приложение на биологично активния продукт ALGA 300 в доза от 1 l/ha добивът се увеличава с 7,3 до 14,6 % в сравнение с нетретираните варианти. Сорт Наталия формира най-голям брой кутийки на растение - 3.48 бр. при двукратно листно подхранване, а масата на кутийката е най-висока при сорт Хелиус - 4,00 g, при същия вариант. Ключови думи: памук, биологично земеделие, разнообразие, листно торене, добив, качество
Резюме: Проучването е проведено през периода 2005 - 2008 г. в Института по полски култури – Чирпан. В системата на ИАСАС сорт Филипополис е изпитан през 2009 - 2011 г. Сортът е сертифициран и вписан в сортовата листа на Република България през 2013 г (Сертификат № 11006/ 28.12.2012 г.) Той е създаден по метода на eксперименталния мутагенез чрез облъчване с гама-лъчи в доза 100 Gy на семена от мутантната линия МЛ-117. Линията е получена чрез третиране с гама-лъчи в доза 200 Gy на семена от сорт Бели извор. В изследването са представени морфологичните и биологични особености на сорт Филипополис. Оценен е продуктивният му потенциал и качеството на влакното в сравнение със стандартните сортове. Сортът реализира с над 4 % по-висок септемврийски и общ добив суров памук в сравнение със стандартите. Той узрява 1-2 дни преди тях. Влакното е с добро качество и се характеризира с много висока равномерност - 1015 ус.ед., голяма здравина - 4.86 cN и добра модална и щапелна дължина – съответно 28.25 и 25.01 mm. Сортът е с висока пластичност и е подходящ за отглеждане при по-интензивна технология. Ключови думи: памук, сорт Филипополис, добив суров памук, качество на влакното
Abstract: During the period 2008-2010 the response of durum wheat cultivar Progres grown on Peltic Vertisols at the field of Field Crops Institute,Chirpan to Foliar feeding was studied. The new organic systematic and complex fertilizers – Icyactive, Icyamin, Start- up, Fertileader Alfa, Fertileader BRK and Fertileader Vital 954 were tested. Fertilizers were applied twice during tillering – beginning of stem elongation, alone and in combination with N120 fertilization.The results showed that the products influenced the durum wheat growth, productivity and grain quality. Additional grain yield after foliar application ranged from 122 to 430 kg/ha, which is 4.4-15.4 % above the control.Differences were stronger after a combination of foliar spraying and N fertilization- yields were in excess of 53.7-54.1% and reached 4.30 t/ ha after fertilization with Icyactive + N120.The test weight of the grain was in the range of 79.70 – 80.23 kg/ha and was formed mainly under influence of the weather conditions. The 1000 kernel weight reached 57.7 g after Fertileader Vital 954 – 3 l/ha, which is 2.5 % above control. Vitreousness increased with 36.4-43.9 % content of crude protein- with 22.0-30.7 % and wet gluten – with 17.9-25.7 % compared to control. From agronomic points of view liquid fertilizers can be successfully used for foliar feeding of durum wheat. Icyactive- 1 l/ha, Fertileader Alfa - 3 l/ha and Start- up – 3 l/ha manifested a very good effect. Key words: durum wheat, foliar feeding, nitrogen, yield, quality Панайотова, Г., В. Божанова, С. Костадинова, Н. Вълкова, М. Алмалиев. 2014. Отзивчивост на твърдата пшеница сорт Прогрес към листно подхранване Резюме: През периода 2008 - 2010 г. е изследвана реакцията на твърда пшеница - сорт Прогрес към листно подхранване. Сортът е отглеждан на излужена смолница, в опитното поле на Института по полски култури - Чирпан. Изпитвани са новите органични системни и комплексни торове - Icyactive, Icyamin, Start- up, Fertileader Alfa, Fertileader BRK and Fertileader Vital 954. Торовете са внасяни двукратно по време на братене - начало на удължаване на стъблото, самостоятелно и в комбинация с торене N120. Резултатите показват, че листните торове влияят върху растежа, продуктивността и качеството на зърното на твърдата пшеница. Допълнителният добив на зърно, след листното подхранване, варира от 122 до 430 kg/ha, което е 4.4 - 15.4 % над контролата. Разликите са по-големи след комбинация от листно пръскане и N торене - добивите са в повече с 53.7 - 54.1 % и достигат 4.30 t/ha след торене с Icyactive + N120. Хектолитровата маса на зърното е в диапазона 79.70 – 80.23 kg/ha и се формира главно под влияние на метеорологичните условия. Масата на 1000 зърна достига 57,7 g след прилагането на Fertileader Vital 954 - 3 l/ha, което е 2.5 % над контролата. Стъкловидността нараства с 36.4 - 43.9 %, съдържанието на суров протеин - с 22.0 - 30.7 %, а мокрия глутен - с 17.9 - 25.7 %, в сравнение с контролата. От агрономическа гледна точка, течните торове могат да се използват успешно за листно подхранване на твърдата пшеница. Icyactive - 1 l/ha, Fertileader Alfa - 3 l/ha и Start-up – 3 l/ha имат много добър ефект. Ключови думи: твърда пшеница, листно подхранване, азот, добив, качество Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|