Вълкова Н., Д. Дечев. 2006. Стабилност по добив и пригодност за механизирано прибиране на кандидат сортове памук, Field Crops Studies, Vol. IІІ, № 2, 223- 226
Резюме: В четири годишно сортоизпитване (2002 - 2005г.) е проучена фенотипната стабилност на четири кандидат сорта памук - ML – 333, ML- 334, ML- 335 и ML-336 и стандарта Чирпан 539 по отношение на признаците добив суров памук и височина на първа плодна клонка, която е определяща за качеството на механизираното прибиране на реколтата. Полските опити са изведени в полето на Института по памука и твърдата пшеница , Чирпан, по блокова схема в четири повторения и размер на реколтната парцелка 20 м2. Варирането по генотипове е доказано за добив неомаганен памук и не е доказано за височина на залагане на първа плодна клонка. Изражението на добива по години и средните стойности за периода показват превъзходство на изследваните кандидат сортове над стандартния сорт с 10.1% при ML- 233 до 16.3% при ML- 334. Установено е доказано взаимодействие генотип х среда (години) и за двата признака. Изчислени са шест различни параметри на стабилност на генотиповете по всеки признак. Като най-перспективен по двата показателя, по едновременна оценка за добив и стабилност е определен генотипа ML-335, превъзхождащ останалите генотипове и стандарта.
Ключови думи: памук , взаимодействие генотип х среда, стабилност
Панайотова, Г., А. Стоилова, Н. Вълкова. 2007. Реакция на нови генотипове памук към нивото на минерално торене при условията на стационарен опит. Field Crops Studies, Vol. IV, 2, 327-332.
Резюме: Целта на изпитването е да се определят качествата на българските генотипове памук под влияние на прилагане на N, P2O5 и K2O в норми: 0; 8 и 16 kg/da в условията на Южна България при почвен тип излужена смолница. Проследени са продуктивността и качеството на новите сортовете Чирпан 539, Перла 267 и Тракия, отглеждани в стационарен опит, заложен през 1966 г. Сорт “Чирпан-539” е създаден чрез вътревидова хибридизация, “Перла-267” е създаден чрез междувидова хибридизация, а “Тракия” е получен чрез експериментален мутагенез. Резултатите показват, че сортовете формират среден общ добив от 196.2 kg/da (N0P0K0) до 277.9 kg/da (N16P16K16) и имат близки изисквания към нивото на азотното хранене. Торенето е ефективно до прилагане на норми N16P8-16, при които общият добив на неомаганен памук нараства с 38.7-39.5 % спрямо неторената контрола. Ефектът от един kg азот е значително по-висок (4.28-5.76 kgпамук) в сравнение с този на фосфора (0.70-1.08 kg) и на калия. Сорт “Чирпан-539” се проявява като ранозрял и продуктивен, “Тракия” – с много добра продуктивност, а “Перла” – с най- дълго и много фино влакно.
Ключови думи: памук, сорт, торене, добив, качество
Saldzhieva, A., N. Valkova, I. Saldzhiev. G. Panayotova. 2009. Study on oil potential of Bulgarian cotton varieties as an alternative source of biofuel. Journal of International Scientific Publication: Ecology and Safety, Volume 3, Part 1, ISSN 1313-2563, 354 – 361. Published at: http://www.science-journal.eu
Abstract: The aim of this study was to establish the productive potential for oil yield of Bulgarian cotton varieties as alternative source of biofuel (biodiesel). It was found that the oil content of cotton seeds varied from 17.13 to 25.97 %. The seeds of the varieties Trakia, Avangard-264, Vega and Perla showed higher oil content than those of Chirpan-539, Helius and Darmi which were with higher protein substance. The varieties Trakia, and Avangard-264 showed the highest potential for yield of oil among the investigated cotton varieties: Trakia – 362.8 kg/ha, Avangard-264 - 311.7-368.4 kg/ha. The Bulgarian cotton varieties in productive oil capacity were commensurable with foreign varieties, or more yielded. In the event of overcoming the current crisis in the cotton production in our country and the area under cotton will be restored (up to 20 000 ha), the energy sector can give at disposal from 5 852 t to 7.368 t or average 6 610 t oil for biodiesiel.
Стоилова, А., Н. Вълкова, И. Салджиев, Г. Панайотова. 2009. Проучване върху масления потенциал на български сортове памук като алтернативен източник на биогориво
Резюме: Целта на изследването е, да се проучи продуктивния потенциал за добив на масло на нови български сортове памук като алтернативен източник на биогориво (биодизел). Установено е, че съдържанието на масло в семена от нови български сортове памук е в граници от 17.13 до 25.97 %. С по-високо маслено съдържание се очертават сортовете Тракия, Авангард-264, Вега и Перла, а с по-ниско – Чирпан-539, Хелиус и Дарми, които са с по-високо съдържание на общ протеин. Сортовете Тракия и Авангард-264 са с най-висок капацитет за добив на масло от изследваните сортове памук: Тракия – 36.28 kg/da, Авангард-264 – 31.17-36.84 kg/da. Българските сортове памук по продуктивен капацитет на масло са съизмерими с чуждите сортове, а в някои случаи ги превъзхождат. В случай, че памукопроизводството у нас преодолее кризата в която се намира и памуковите площи се възстановят (до 20 000 ha), на енергийния сектор биха могли да се предоставят от 5 852 t до 7 368t или средно 6 610 t масло за биодизел.
Стоилова, А., Н. Вълкова, И. Салджиев, Г. Панайотова, Ст. Рашев, М. Колева, М. Радевска, Д. Стойчев, Б. Хаджииванова, С. Недялкова. 2010. Постижения в селекцията и агротехниката на памука. Field Crops Studies, vol. VI, 2, 235-249
Резюме: В резултат на успешна селекция са получени десет нови сорта памук, утвърдени от ИАСАС през 2007-2010 г. Сортовете “Вено”, “Тракия”, “Хелиус”, “Бояна” и “Вики” са нови постижения в селекцията на ранозрялост и продуктивност, а сортовете “Наталия”, “Дарми”, “Колорит” и “Дорина” - в селекцията на качество на влакното. С тях е постигнато увеличаване на продуктивността с 8.4 %, на рандемана – с 1.0 %, а на дьлжината на влакното - с 0.6-1.2 mm, съответно щапелна и модална. Увеличена е също височината на залагане на 1-ва плодна клонка. Сорт “Изабелл”, с естествено оцветено кафяво влакно, е постижение в ново селекционно направление. Възможно е практическо използване на хетерозиса, като се съкрати ръчното кастриране на цветовете. Хетерозисният ефект при някои хибриди на мъжкостерилна основа достига до 37.3-45.9 %. Електромагнитната обработка на памукови семена от сортовете “Чирпан-539”, “Авангард-264” и “Тракия” подобрява лабораторната им кълняемост при едно и двегодишно съхранение. Общата маса на корена и кълна след електромагнитна обработка на семената при сорт Чирпан-539 е увеличена с 36.3 до 59.7 % без съхранение и с 27.3 до 63.2 % след едногодишно съхранение. Равнището на добива суров памук е с доказано по-високи стойности при условията на четириполното сеитбообращение - с 3.2 % в сравнение с двуполното отглеждане на културата. При почвен тип излужена смолница торенето на памука е икономически ефективно до прилагане на норми N12P6, при които общият добив на неомаганен памук е в повече с 18.6 % спрямо N0P0. Най-ефективен за памука е поливният режим при 75 % ППВ в почвения слой 40 cm и напоителна норма 120 mm. Въз основа на създадените нови сортове може да се премине към нова технология за широкоредово отглеждане на памука (80 cm), при която се увеличава степента на механизация и се намаляват преките раходи на 1 хектар.
Ключови думи:Памук – Селекция – Агротехника
Вълкова, Н., М. Божинов. 2010. Сорт памук „Бояна”. Field Crops Studies, vol. VI., 3, 395-398
Резюме: Проучванията на сорт Бояна са проведени през периода 2002 – 2008 г. Сортът е създаден чрез вътревидова хибридизация (G. hirsutum) между българския сорт Чирпан 603 и узбекския С-9070. През периода 2002 -2004 г. той е изпитван в сортов опит в Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан, а през периода 2006-2008 г. е в системата на ИАСАС. За оценка на стопанските качества на сорта са отчитани показателите добив неомаганен памук от da, маса на кутийката, рандеман и дължина на влакното, височина на залагане на първа плодна клонка, продължителност на вегетацията. Технологичните качества на влакното – здравина, модална и щапелна дължина и метричен номер са определени за периода 2002 – 2004 г. Резултатите показват, че новият сорт е високопродуктивен (превишаващ стандартите с 4-5 %), ранозрял (вегетационен период 110 дни), със сравнително добро качество на влакното. Утвърден е през 2009 г. Той е нова стъпка към увеличаване потенциала за добив на българските сортове памук.
Ключови думи: памук, сорт “Бояна”
Stoilova, A., N. Valkova. 2010. Assessment of new Bulgarian and foreign cotton varieties by applying of cluster analysis. Journal of International Scientific Publication: Materials, Methods & Technologies, Vol. 4, Part 1, 49-64. ISSN 1313-2539 Published at: http://www.science-journal.eu
Abstract: The aim of this study was to assess the productivity and fiber quality of modern Bulgarian and some foreign cotton varieties in comparison with the standard cultivars, as well as the genetic distance between them by applying the method of cluster analysis. Eleven Bulgarian varieties, four Turkish and one Macedonian were included in a trial carried out in 2008 and 2009. It was established that the Bulgarian varieties resulted from two differently purposeful breeding programs differed mainly in fiber length, fineness and lint percentage. The cluster analysis based on the varieties agronomic and fiber technological properties confirmed the genetic differences between them. In a complex evaluation the varieties Darmi and Helius were the best and surpassed Chirpan-539 (the standard for earliness and productivity) in seed cotton yield and had higher index of earliness than it. The variety Helius combined its higher productivity with comparatively high lint percentage, the variety Darmi – with longer fiber than the standards. The Macedonian variety 5140 in our climatic conditions was inferior to the standard Chirpan-539 in seed cotton yield by 4.8 % and in lint percentage by 2.6 %. The Turkish varieties were late in maturity. Because of their lower yields and latens in maturity, they are not suitable to be introduced as commercial varieties. However, they distinguished by bigger bolls, longer fiber and higher lint percentage, and set up higher the first fruit-branch then the Bulgarian ones, and in this respect they proved to be very valuable as initial material for the Bulgarian cotton breeding. The cluster analysis provides useful additional information about the similarity and genetic distance of genotypes. The Bulgarian varieties were genetically distant from the Turkish ones.
Стоилова, А., Н. Вълкова. 2009. Използване на кластерния анализ за оценка на нови български и чуждестранни сортове памук
Резюме: Целта на изследването е да се оцени продуктивността и качеството на влакното на съвременните български и някои чуждестранни сортове памук в сравнение със стандартните сортове, както и генетичното разстояние между тях чрез прилагане метода на кластерния анализ. Единадесет български сорта, четири турски и един македонски са включени в опит, изведен през 2008-2009 г. Установено е, че българските сортове, получени от две различно целенасочени селекционни програми, се различават главно по дължина, финост и рандеман на влакното. Клъстерният анализ, основан на стопанските и технологичните качества на влакното на сортовете потвърди генетичните различия между тях. По комплексна оценка сортовете Дарми и Хелиус са най-добрите и превъзхождат Чирпан-539 (стандарт за ранозрялост и продуктивност) по добив на суров памук и имат по-висок индекс на ранозрялост от него. Сорт Хелиус съчетава високата си продуктивност със сравнително висок рандеман, сорт Дарми – с по-дълго влакно от това на стандарта. Македонският сорт 5140 при нашите климатични условия отстъпва по добив на стандарта Чирпан-539 с 4.8% по рандеман – с 2.6%. Турските сортове са къснозрели. Поради ниските добиви и къснозрялост, те не са подходящи за внедяване в производството. Те обаче, се отличават с по-голяма маса на кутийката, по-дълго влакно и по-висок рандеман, залагат високо плодните клонки и по тези показатели са много ценни за българската селекция. Клъстерният анализ предоставя полезна допълнителна информация за генетичното сходството и генетичната отдалеченост на генотиповете. Българските сортове са генетично отдалечени от турските.
Ключови думи: памук, G. hirsutum L., сортове, клъстерен анализ, стопански качества
Panayotova, G., N. Valkova. 2010. Potassium fertilization on cotton. Agricultural Science and Technology, vol. 2, No 2, 78-83.
Abstract: Research studies on cotton – Chirpan 539 potassium fertilization in the last years at the Cotton and Durum Wheat Research Institute - Chirpan, Bulgaria have been reviewed. The soil Eutric vertisols was well supplied with available potassium (31-43 mg/100 g soil). The results showed that thе potassium nutrition is a factor to stabilize the potential productive opportunities of the cotton. At K160 the seed-cotton yield increased with 6.4% compared to the unfertilized. K2O use efficiency was 0.18-0.61 kg of seed-cotton. For 100 kg seed-cotton yield it was necessary to apply 3.36-4.94 kg K2O. Production of dry matter was 5.0% higher at 160 kg K2O/ha. The concentration in the seeds was considerably higher (1.3-1.4%) in comparison with the lint (0.5-0.98%). The total annual potassium uptake was 55-115 kg/ha. The changes of quality indexes were not essential. The difference between KNO3, KCL and NaKNO3 with respect to yield and quality was insignificant. The optimum balance was created at applied 70 kg K2O/ha.
Панайотова, Г., Н. Вълкова. 2010.Калиево торене на памук Agricultural Science and Technology, vol. 2, No 2, 78-83.
Резюме: Представени са проучвания с калиевото торене на памук, сорт Чирпан-539, проведени през последните години в Института по памука и твърдата пшеница - Чирпан, България. Почвата - излужена смолница е добре запасена с наличен калий (31-43 mg/100 g почва). Резултатите показват, че калиевото хранене е фактор за стабилизиране на потенциалните продуктивни възможности на памука.При торене с K160 добивът суров памук при сорт Чирпан-539 нараства с 6.4 % в сравнение с неторената контрола. Ефективността от използването на K2O е 0.18-0.61 kg суров памук. За получаване на 100 kg добив суров памук, е необходимо да се приложи 3.36 - 4.94 kg K2O. Количеството на сухото вещество е с 5,0 % по-високо при 160 kg K2O/ha. Съдържанието в семената е значително по-високо (1.3-1.4 %) в сравнение с влакното (0.5-0.98 %). Усвоеният общ калий е 55-115 kg/ha. Качествените показатели на влакното не се променят съществено. Разликата между прилагането на KNO3, KCL и NaKNO3 по отношение на добива и качеството е недоказана. Оптимален баланс е постигнат при прилагане на 70 kg K2O/ha.
Ключови думи: памук, калий, добив, качество
Спасова, Д., Д. Спасов, Л. Михайлов, А. Стоилова, Н. Вълкова. 2010. Резултати от изпитването на нови български сортове памук в Струмица, Македония. Field Crops Studies, Vol. VI, 3, 387-393.
Резюме: Целта на изследването е да се направи сравнителна оценка на български и македонски сортове памук по отношение на добив, дължина и рандеман на влакното, отглеждани при условията на Струмица, Македония и се установят най-добрите за този район. В Земеделски факултет в гр. Струмица, към Университета “Гоце Делчев” в гр. Щип, през 2008 г. и 2009 г. са залагани полски опити по възприетата технология за отглеждане на памука в Македония. По комплексна оценка, на базата на осреднените данни, като най-добри за условията на Струмица - Македония се очертават българските сортове “Хелиус”, “Наталия” и “Вега”. Сорт “Хелиус” значително превишава по добив – с 24.6-27.0 % македонските сортове – “5136” и “5140”, и стандарта “Чирпан-539” - с 27.7 %. Сорт “Наталия” превъзхожда двата македонски сорта с 19.5-21.8 %, a “Вега” ги превъзхожда с 15.8-18.0 % и са над стандарта, съответно с 22.5 % и 18.6 %. По-високата продуктивност съчетават с по-голяма дължина на влакното. От всички сортове, сорт “Наталия” формира най-голяма дължина на влакното в условията на Струмица. Сортовете се диференцират по-силно по добив и рандеман на влакното и по-слабо по неговата дължина. При кластиризирането им по стопански качества ясно се открояват сортовете Наталия и Вега, които с качествено влакно.
Ключови думи: Памук - Сортове – Добив – Рандеман – Дължина на влакното
Вълкова, Н., Д. Дечев. 2012.Използване на РС–анализ за оценката на фенотипната стабилност при памук. Field Crops Studies, vol. VIII-1.
Резюме: При завършващата фаза от селекцията на растенията, от голяма значение са както средния добив, така и неговата стабилност в различни условия на отглеждане - особено години. Оценката на фенотипната стабилност има смисъл /значение/ само при доказано взаимодействие генотип х среда. Известни са много методи за оценка на фенотипната стъбилност. Цел на настоящото изследване е оценка на фенотипната стабилност при памука и определяне на най-ценните линии в селекционно отношение чрез приложението на РС–анализ. Изледването е проведено в полето на ИПК – Чирпан в периода 2006 – 2009 години. В изследването участват 13 линии памук и 1 стандартен сорт. Полските опити са заложени в рандомизирана блокова схема с 4 повторения. Изчислявани са параметри на стъбилност по Shukla (1972) и е проведен РС–анализ. Дисперсионният анализ (ANOVA) показва доказано взаимодействие генотип по среда (години). От една страна е прието, че РС1 е свързан с линейните ефекти на генотиповете, а РС2 с не линейните ефекти. От друга страна аналогично се тълкуват и параметрите за стабилност на Shukla σ2и S2. Извършеният корелационен анализ между тях показва доказан корепационен коефицент между РС1 и σ2 (r = - 0.63**) r недоказан, но средно висок между РС2 и s2 (r = - 0.50). Този резултат показва, че РС–анализът може успешно да се прилага за оценка на фенотипната стъбилност на генотиповете в селекцията. Излъчени са ценни за селекцията генотипове (МL -448, ML- 434, ML- 443, ML- 429), съчетаващи добив и стабилност.
Вълкова, Н. 2014. Деница – нов високодобивен сорт памук. Field Crops Studies, Vol. IX -2,227-232
Резюме: Проучването е проведено през периода 2007 - 2009 год. в Института по полски култури, гр.Чирпан. В системата на Държавното сортоизпитване сорт „Деница” е през 2011-2012г. Сортът е утвърден и сертифициран през 2013г. (Сертификат № 11030/ 30.12.2013г.). Новият сорт е създаден по метода на вътревидовата хибридизация, чрез кръстосването на сортовете Чирпан-539 и Sicola 3.2. В изследването са представени морфологичните и биологични особености на сорт „Деница”. Направена е оценка на стопанските му качества в сравнение със стандартните сортове. Деница превишава стандартите с 4 до 6 % по среден добив неомаганен памук , с 4 до 8% по добив на влакно и с 3 до 5 % по септемврийски сбор. Вегетационния период е 1-2 дни по-кратък от двата стандарта. Резултатите определят новия сорт като ранозрял,високопродуктивен, с добро качество на влакното. Влакното се характеризира с добра здравина и висока рвномерност. По модална и щапелна дължина с изравнява с Авангард-264 – стандарт за качество.
Ключови думи: Памук - Сорт „Деница”- Добив неомаганен памук - Качество на влакното
Вълкова, Н. 2016. Нов сорт памук „Сириус”, Растениевъдни науки (под печат)
Резюме: Проучването е проведено през периода 2007 - 2010 год. в Института по полски култури, гр.Чирпан. В системата на ИАСАС сорт Сириус е изпитан през 2013-2014 г. Сортът е сертифициран и вписан в сортовата листа на Република България през 2016 г. (Сертификат №11079/ 01.03.2016 г.). Той е създаден чрез съчетаването на методите на вътревидова хибридизация и радиационен мутагенез. Произхожда от кръстосването на мутантните линии 163 и 66. Майчината линия е получена от сорт Бели Извор, чрез облъчване с гама лъчи в доза 250 Gy. Бащината линия е получена чрез комбинирано третиране на семена с гама лъчи в доза 80 Gy и 0.1% етилметансулфонат. Представени са морфологичните и биологични особености на сорт Сириус. Оценен е продуктивният му потенциал и качеството на влакното в сравнение със стандартните сортове в сортови опити и пунктовете на ИАСАС. Сорт Сириус реализира с над 4% по-висок общ добив суров памук от стандартите и узрява 1-2 дни преди тях. Влакното се характеризира с голяма здравина - 4.62 СN – с 2.7 % над Чирпан 539 и 4.5 % над Авангард 264. По зрелост се изравнява със стандартите, а по модална и щапелна дължина леко им отстъпва.
Получените резултатите определят новия сорт Сириус като много добро съчетание между продуктивност, ранозрялост и технологични качества на влакното. Сортът е с висока стабилност и е подходящ за отглеждане при различни условия и технологии.
Ключови думи: памук, сорт „Сириус”, добив неомаганен памук , качество на влакното
Вълкова Н. 2016. Генетична отдалеченост между нови български сортове памук Растениевъдни науки (под печат)
Резюме: В последните години памукът (G. Hirsutum L.) отново стана атрактивна култура за българското земеделие. След успешна селекционна работа, бяха сертифицирани девет нови сорта от нашата селекционна програма: Хелиус, Тракия, Бояна, Вики, Филипополис, Крис, Пловдив, Деница и Сириус. Сортовете са с различен произход и са получени с прилагането на различни методи. С мутантен произход са Хелиус, Вики, Филипополис, Крис и Пловдив. Чрез вътревидова хибридизация са получени Бояна и Деница. Кръстоска между две мутантни линии е сорт Сириус, а Тратия е резултат от съчетаването на хибридизация и мутагенез. За подпомагане на бъдещата работа в селекцията на памука, проведохме изследване за установяване на генетичната отдалеченост между новите сортове. Проследени са признаците: общ добив неомаганен памук, маса на кутийката, рандеман и дължина на влакното и височина на залагане на първа плодна клонка. Приложихме мултивариансни методи – кластерен и РС-анализи. Получените резултати дават възможност за групиране на сортовете по генетична отдалеченост и предлагане на препоръки за по-ефективен селекционен процес по най-важните стопански признаци на тази земеделска култура. За постигане на по - голям селекционен напредък би следвало да се извършва кръстосване между групите Хелиус, Сириус, Крис и Вики, Деница, Чирпан-539, от където се очаква по-вероятно получаване на трансгресивни потомства.
Panayotova, G., N. Valkova. 2002. Influence of nitrogen fertilization and irradiation with gamma- rays on growth stages and accumulation of dry matter in cotton. Proceed. Eko-konferencija, Novog Sada, 25-28.IX. 269-273.
