Конкурс за придобиване на академичната длъжност " професор " по научната специалност "Селекция и семепроизводство на културните растения" ш. 04. 01. 05 "Растениевъдство"
Панайотова, Г., Н. Вълкова, 2010. Влияние на предшестващо и директно азотното хранене върху някои качествени показатели на зърното при сортове твърда пшеница
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- Стоилова, А., М. Матюсиак, Н. Вълкова. 2012. Оценка на технологичните качества на влакното на новите български сортове памук с автоматизираните системи HVI и afi S
- Key words
- Панайотова, Г., В. Божанова, Св. Костадинова, Н. Вълкова. 2012. Влияние на биопродукти върху твърдата пшеница ( Тr. durum Desf.) при условията на биологично земеделие в Южна България.
- Панайотова, Г., С. Костадинова, Н. Вълкова. 2015. Качество на твърдата пшеница в зависимост от генотип и азот Резюме
Панайотова, Г., Н. Вълкова, 2010. Влияние на предшестващо и директно азотното хранене върху някои качествени показатели на зърното при сортове твърда пшеница Резюме: Целта на изследването е да се проучи влиянието на азотното торене и почвената запасеност с N, обусловена от торенето на предшественика - памук в сеитбообръщението, върху добива и качеството на семената на четири български сорта твърда пшеница. В трифакторен експеримент с норми на торене - N 0, 60, 120 и 180 kg/ha за твърдата пшеница, при три фона, формирани от торене с азот на предшественика памук с 0, 80 и 160 kg/ha, е проследено влиянието на азота върху качествата на сортовете твърда пшеница - Загорка, Прогрес, Белослава и Възход. Установено е, че полученият добив от твърдата пшеница се влияе значително от торенето. Средно за периода, добивът е 5165-5370 kg/ha. Директното внасяне на N180, на умерен фон, формира добив от 5810 kg/ha средно за сортовете, последвано от N120 - 5797 kg/ha. Влиянието на изследваните фактори е много добре доказано. От физичните свойства на зърното, стъкловидността се влияе най - силно от азотната норма и почвената запасеност с азот . При торене с N60-180 тя се увеличава с 28.2-78.8%. Масата на 1000 зърна е от 45,5 g (Белослава) до 56,8 g (Прогрес). Ефектът е по- силен от директното азотно хранене в сравнение с торенето на предшественика. Ключови думи: твърда пшеница, азот, хектолитрова маса, маса на 1000 зърна, стъкловидност.
http://icac.org/papers/papers-technical information/communication-among-researchers/interregional-cooperative-network-on-cotton-for-the-mediterranean-and-middle-east-regions. Abstract: The aim of this research was to study the fiber technological properties of new Bulgarian cotton varieties in accordance with the International standards. In 2008 the fiber technological qualities were measured by HVI and AFIS at the Textile Research Institute in Lodz, Poland, while in 2008 and 2009 they were measured by HVI in BTEX, Burgas, Bulgaria. In 2008 the prolonged drought during the period of flowering and boll formation – the second part of July and August, reflected unfavorably on the fiber length. In terms of temperature 2009 was also hot and dry as regards rainfall supply. The phase of flowering and boll formation passed rapidly and this had a very adverse effect on the fiber length, stronger expressed for qualitative varieties having a longer growing season. It was found that in fiber length (26.03-27.80 mm) the Bulgarian varieties belong to “medium staple cotton” and in micronaire (4.0-4.6 mic) they refer to “medium fine cottons”. The varieties Avangard-264, Perla, Vega, Colorit, Darmi and Natalia, possessing germpalsm of G. barbadense L. species, differed by longer and finer fiber. All varieties had strong fibers (28.0-29.8 cN/tex) with average uniformity (81.0-82.8 %). They had moderate to low fiber elongation. The finest fiber was found for the variety Avangard-264, but it was the strongest for the varieties Darmi, Veno and Trakia. Key words: Cotton, G. hirsutum L., Varieties, Fiber technological properties Стоилова, А., М. Матюсиак, Н. Вълкова. 2012. Оценка на технологичните качества на влакното на новите български сортове памук с автоматизираните системи HVI и afiS Резюме: Целта на изследването е да се направи технологичен анализ на влакното, в съответствие с Международните стандарти, на най-новите български сортове памук. През 2008 г. технологичните показатели на влакното са определени с автоматизираните системи HVI и AFIS в Института по текстил в Лодз, Полша, а през 2008 г. и 2009 г. - с HVI в BTEX, Бургас, България. През 2008 г. продължителното засушаване през втората половина на м. юли и целия м. август (периода на цъфтеж-плодообразуване) се отрази много неблагоприятно върху дължината на влакнота. По отношение на температурната и валежна обезпеченост 2009 г. също е топла и суха. Периодът на цъфтеж–плодообразуване премина бързо, което се отрази крайно неблагоприятно върху дължината на влакното, още по-силно изразено при качествените сортове с по-дълъг вегетационен период. Установено е, че по дължина на влакното (26.03-27.80 mm) българските сортове принадлежат към групата на "средновлакнестите памуци", а по микронерна стойност (4.0-4.6 mic) те се отнасят към "средно финните памуци". Сортовете Авангард-264, Перла-267, Вега, Колорит, Дарми и Наталия, с генплазма от вида G. barbadense L., се отличават с по-дълго, а някои и с по-фино влакно. Всички сортове са с добра здравина (28.0-29.8 cN/tex), средна равномерност (81.0-82.8%) и средна до слаба разтегливост на влакното. Най-фино е влакното на сорт Авангард-264, а най-здраво - на Вено и Тракия. Кластерният анализ (на базата на изучаваните технологични качества) потвърждава генетичните различия между българските сортовете от двете основни селекционни направления
Abstract: The aim was to study the performance of new Bulgarian and foreign cotton varieties under the conditions of Bulgaria. Eleven Bulgarian varieties - Chirpan-539, Beli Iskar, Veno, Trakia, Helius, Avangard-264, Perla-267, Vega, Natalia, Darmi and Colorit, four Turkish – Nazilli-84/5, Nazilli-663, Nazilli-954 and Barut-2005, and one Macedonian - 5140 were included in a trial carried out in 2008-2010 in 4 replications and harvest plot of 20 m2, with sowing design 60×10×1. The varieties had the highest degree of influence in the total variation of September yield and boll weight. Other traits were influenced more strongly by the year conditions. The varieties had different reactions to the year conditions for all characters. Based on the average data, for the conditions of Bulgaria, the varieties Darmi, Helius and Natalia were the best. The variety Darmi in seed cotton yield (2519 kg/ha) exceeded the standard Chirpan-539 by 9.2%, Helius surpassed it by 6.9%, Natalia - by 7.6%. Darmi and Natalia had a longer fiber. The Macedonian variety 5140 under our conditions in seed cotton yield and fiber length was equal with the standard variety Chirpan-539. Great lateness in maturity of Turkish varieties and their lower yields, makes them unsuitable for direct use in the Bulgarian cotton production. However, they have long fiber, high lint percentage and big bolls and set up higher their fruiting branches, which makes them very valuable for the cotton breeding in our country. The different behavior of Bulgarian and foreign varieties in 2010 compared to the previous two years has reflected on their clustering and some varieties as Barut 2005, Avanguard-264, Trakia, Helius and 5140 changed their main clusters. Key words: Cotton, Varieties, G. hirsutum L., Economic characters Стоилова, А., Н. Вълкова. 2012. Резултати от изпитването на нови български и чуждестранни сортове памук Резюме: Представени са резултатите от изпитването на нови български и чуждестранни сортове памук в условията на България. Единадесет български сортове - Чирпан-539, Бели Искър, Вено, Тракия, Хелиус, Авангард-264, Перла-267, Вега, Наталия, Дарми и Колорит, четири турски - Назили-84/5, Назили -663, Назили -954 и Барут- 2005 г., и един македонски - 5140 са включени в опит, заложен през 2008-2010 г. в 4 повторения и реколтна парцелка 20 m2, при схема на сеитба 60 × 10 × 1. Сортовете имат най-голяма тежест в общото вариране за септемврийския добив и масата на кутийката. Останалите признаци се влияят по-силно от условията на годините. Сортовете са имали различна реакция към различните условия на годините по всички признаци. На базата на осреднените данни, като най-добри за условията на България се очертават сортовете Дарми, Хелиус и Наталия. Сорт Дарми по добив на суров памук (251.9 kg/da) надвишава стандарта Чирпан-539 с 9.2 %, Хелиус - с 6.9 %, Наталия със 7.6 %. Дарми и Наталия са с по-дълго влакно. Македонският сорт 5140 при наши условия по общ добив се изравнява със стандарта, но има късо влакно. Голямата къснозрелост на турските сортове и ниският добив ги прави непригодни за директно използване в производството. Те обаче, имат дълго влакно, висок рандеман, едри кутийки и залагат високо плодните си клонки, което ги прави ценни донори на тези качества при селекцията на памука у нас. Българските и чуждестранните сортове са реагирали по-различен начин на условията на 2010 г., в сравнение с предходните две години, по отношение на стопански важните признаци. Различното поведение на българските и чуждите сортове през 2010 г., в сравнение с предходните две, е дало отражение и върху тяхното по-различно кластеризиране като някои от сортовете – Барут 2005, Авангард-264, Тракия, 5140 и Хелиус са сменили основния си кластер. Ключови думи: памук, сортове, G. hirsutum L., стопански признаци
Abstract: Thе investigations were conducted in period 2008 – 2010. The purpose of this investigation was to establish the efficiency of the bioproducts Biohumax and Humustim on the development, yield and quality on the Bulgarian durum wheat cultivar Progress, grown organically at the certificated field of the Field Crops Institute, Chirpan, Bulgaria on soil type of Eutric Vertisols in the period 2008-2010. The influence of bioproducts in dozes of 1 and 1.5 l/ha was tested as spring foliar application. The grain yield, test weight (kg), 1000 kernel weight (g), glassiness (%), crude protein and gluten (%) and grain N, P, K concentrations were determined on harvested grain. The results showed that the bioproducts exerted influence on the durum wheat growth, productivity and grain quality. The grain yield surpassed the unfertilized with 8.6-14.1 % and reached 3.43 t/ha at twofold spring foliar feeding in rate 1.5 l/ha. No significant differences in the efficiency of the two products were seen and their action was one-sided. The grain yield was mostly influenced to the highest extent by the yearly conditions and by the applied rates, while the fertilizer type made an insignificant influence. The plant height increased with 11.5 to 18.5 %, content of protein – with 2.4-4.7 %, wet gluten – to 1.2 %. The experiment demonstrated that organic farming can produce high quality grain of durum wheat. Key words: durum wheat, Biohumax, Humustim, foliar fertilization, soil fertility Панайотова, Г., В. Божанова, Св. Костадинова, Н. Вълкова. 2012. Влияние на биопродукти върху твърдата пшеница (Тr. durum Desf.) при условията на биологично земеделие в Южна България. Резюме: Изследванията са проведени през периода 2008-2010 година. Целта на проучването е да се установи ефективността на биопродуктите Биохумакс и Хумустим върху развитието, добива и качеството на българската твърда пшеница - сорт Прогрес, отглеждан по биологичен начин в сертифицирано поле на Института по полски култури - Чирпан, България, на почвен тип излужена смолница. Влиянието на биопродуктите в дози 1 и 1,5 l/ha е тествано като пролетно листно подхранване. Отчетени са показателите: добив зърно, хектолитрова маса (kg), маса на 1000 зърна (g), стъкловидност (%), суров протеин и глутен (%), и съдържание на азот, фосфор и калии в зърното. Резултатите показват, че прилагането на биопродуктите влияе върху растежа, продуктивността и качеството на зърното на твърдата пшеница. Добивът на зърно нараства в сравнение с неторените варианти с 8.6-14.1 % и достига 3,43 t/ha при двукратното пролетно листно подхранване в норма 1.5 l/ha. Не се наблюдават значителни разлики в ефикасността на двата продукта и тяхното действие е еднопосочно. Добивът на зърно се влияе в най-висока степен от условията на годините и от прилаганите норми, докато влиянието на вида на тор е незначително. Височината на растенията се увеличева с 11,5 до 18,5 %, съдържанието на протеин - с 2.4 - 4.7 %, а мокрият глутен - до 1.2 %. Експериментът показва, че при условията на биологичното земеделие може да се произвежда висококачествено зърно твърда пшеница. Ключови думи: твърда пшеница, биохумус биохумакс, хумустим, листно торене, почвено плодородие
Abstract: The quality properties of seven Bulgarian durum wheat genotypes (Progress, Vazhod, Victoria, Predel, Deana,Zvezdica and Elbrus) under influence of nitrogen fertilization (0, 60, 120 and 180 kg.ha-1) during 2011-2013 were studied. The analysis of the results showed that the test weight of grain reached maximum value of 81.38 kg, and 1000 kernel weight - 55.04 g average for a period under the agroecological conditions of Institute of Field Crops – Chirpan, Bulgaria on the soil type Pellic Vertisols.The optimal fertilization rate out of those tested for realization of high –yield grain is 12 kg N/da. Application of higher nitrogen rates decreases the test weight and 1000 –kernel weight. The cultivar Progress has the highest test weight and 1000 grains weight. Average for the studied varieties vitreousness, concentration of protein and wet and dry gluten content in the grain increased respectively to 72.36 %, 15.49 %, 33.37 % and 12.60 % with increasing the nitrogen levels to N180. New varieties Predel and Zvezdica have a tendency to a higher concentration of crude protein and gluten in grain, regardless of the year conditions. The varietie Predel manifested high vitreousness and suitability for production of healthy wholesome foods. Key words: durum wheat, variety, nitrogen, quality, vitreousness, crude protein, gluten. Панайотова, Г., С. Костадинова, Н. Вълкова. 2015. Качество на твърдата пшеница в зависимост от генотип и азот Резюме: През периода 2011- 2013 г. са проучени качествените показатели на седем български генотипове твърда пшеница (Прогрес, Възход, Виктория, Предел, Деяна, Звездица и Елбрус) под влияние на азотното торене (0, 60, 120 и 180 kg.ha-1) Анализът на резултатите показва, че средно за периода при агроекологичните условия на Института по полски култури - Чирпан, България на почвен тип излужена смолница хектолитровата маса на зърното достига максимална стойност от 81.38 kg, а масата на 1000 зърна - 55.04 g. Оптимална норма на торене за реализиране на висок добив зърно е N 12 kg/da. Прилагането на по-високи норми на торене намалява хектолитрова маса и масата на 1000 зърна. Сорт Прогрес има най-висока хектолитрова маса и маса на 1000 зърна. Средно за изследваните сортове стъкловидността, съдържанието на протеин и мокър и сух глутен в зърното нарастват съответно до 72.36 %, 15.49 %, 33,37 % и 12,60 % с увеличаване на нивата на азот до N180. Новите сортове Предел и Звездица показват тенденция към по-високо съдържание на суров протеин и глутен в зърното, независимо от условията на годината. Сорт Предел проявява висока стъкловидност и пригодност за производство на здравословни храни. Ключови думи: твърда пшеница, разнообразие, азот, качество, стъкловидност, суров протеин, глутен
Abstract: The field experiment was conducted from 2011 through 2014, at the Field Crops Institute, Chirpan, to evaluate the influence of nitrogen rates of 0, 60, 120 and 180 kg.ha-1. The response of four Bulgarian cultivars - Chirpan 539 and Boyana (G. hirsutum L.), Darmi (G. hirsutum x G. barbadense) and Helius (developed by experimental mutagenesis) was studied. Various indices were determined: the total seed cotton yield (t.ha-1), number of bolls per plant, boll weight (g), 1000 seeds weight (g), plant height in maturity (cm), fibre length (mm). The soil type was Pellic Vertisols, with neutral soil reaction, with poor to middle nitrogen supply, low content of mobile phosphates and well provided with available potassium. The results demonstrated that the N rates affected greatly all the studied indices except fibre length, and caused largest differences to plant height, boll weight, and 1000 seeds weight. The cultivar led to the greatest significant differences in fibre length, lint percentage, 1000 seeds weight, September and lint yield, while they were not significantly different in boll weight and plant height. The total seedcotton yield ranged from 1.18 t.ha-1 in2011 to 2.50 t.ha-1 in 2013. The N rates increased the yield with 21.7- 28.8 % in comparison with the unfertilized. The optimal effective N rate for yield was 120 kg.ha-1. The agronomic efficiency of N was 3.87 kg seedcotton at 80 kg N.ha-1 and decreased to 3.33 and 2.56 kg at 120 and 160 kg N.ha-1, respectively. The studied cultivars had similar demands to the levels of N treatment. N fertilization at different rates had a positive impact on the cotton yield components. After 120 kg N.ha-1, boll weight increased with 3.5 % compared to the unfertilized, harvested bolls per plant - with 15.0 %, plant height - with 32.5 %. Seeds per boll and fibre length were variable and we could observe no consistent trends. Key words: cotton, nitrogen, cultivar,yield Панайотова, Г., С. Костадинова, Н. Вълкова. 2016. Влияние на азотното торене върху български сортове памук Резюме: Полският експеримент е проведен през периода 2011 - 2014 г., в Института по полски култури, Чирпан. Целта е да се установи влиянието на азотните норми от 0, 60, 120 и 180 kg.ha-1. Проучена е реакцията на четири български сортове – Чирпан-539 и Бояна (G. hirsutum L.), Дарми (G. hirsutum х G. barbadense) и Хелиус (получен чрез експериментален мутагенеза). Определени са показателите: общ добив суров памук (t.ha-1), брой кутийки на едно на растение, маса на кутийката (g), маса на 1000 семена (g), височината на растенията в зрялост (cm), дължина на влакното (mm). Типът на почвата е излужена смолница, с неутрална реакция на почвата, с лоша към средна запасеност с азот, ниско съдържание на мобилни фосфати и добре снабдена с подвижен калий. Резултатите показват, че азотното торене влияе силно върху всички изследвани показатели освен дължината на влакното и предизвиква изменения във височината на растенията, масата на кутийката и масата на 1000 семена. Сортовете показват значителни разлики в дължината на влакното, рандемана, масата на 1000 семена, септемврийски добив и добив влакно и не се различават значително по маса на кутийката и височина на растенията. Общият добив на суров памук варира от 1.18 t.ha-1 през 2011 г. до 2.50 t.ha-1 през 2013 г. Азотното торене увеличава добива с 21.7- 28.8 % в сравнение с неторената контрола. Оптимална азотна норма за добив е 120 kg.ha-1. Агрономичната ефективност на N е 3,87 kg суров памук при 80 kg N.ha-1 и намалява съответно до 3,33 и 2,56 kg при 120 и 160 kg N.ha-1. Изследваните сортове имат сходни изисквания към нивата на азотно торене . Азотното торене с различни норми оказва положително въздействие върху компонентите на добива. След торене с 120 kg N.ha-1, масата на кутийката се увеличава с 3,5 % в сравнение с неторения вариант броят на плодните кутийки на растение - с 15.0 %, височината на растенията - с 32,5 %. Семената в кутийката и дължината на влакното са променливи и няма определена тенденция. Ключови думи: памук, азот, сорт, добив
Резюме: Полският експеримент е проведен в Института по памука и твърдата пшеница, Чирпан през периода 1995 – 1998 г. Изпитани са 38 мутантни линии памук и стандартът сорт Бели извор. Полският опит е залаган по стандартен метод, в четири повторения. Чрез вариационен и корелационен анализ е установена връзката между признаците: общ добив неомаганен памук, маса на кутийката, дължина на влакното и рандеман. Годините, през които е извършено изследването се различават по метеорологични условия. Установено е взаимодействието генотип - среда при всички изследвани показатели. Резултатите показват, че най-силно варира добивът неомаганен памук, а най- слабо – рандеманът. Взаимодействието генотип х среда при общия добив и дължината на влакното е свързано с промяна в ранговете, поради което за сигурен отбор на тези показатели е необходимо изпитването на мутантните линии да бъде в повече години. Отбор по маса на кутийката и рандеман може да се води независимо от условията на годината. Ключови думи: GxE взаимодействие, икономически показатели, мутантни линии памук
Резюме: Изследването е проведено през 1996 – 1999 г. в полски опит при неполивни условия, на излужена смолница по рандомизирана схема, в четири повторения. Семена от Бели извор бяха облъчени с гама-лъчи в дози 150, 200 и 250 Gy и след това засяти при нива на торове - N0, N6, N12, N18. Установено е, че добивът на памук е най-висок при N12 - с 19,8 % повече от варианта с N0, а добивът на сухо вещество - при N18 - с 54,5 % повече от варианта с N0. При увеличаване на дозата гама лъчи до 250 Gy, добивът на суров памук и добивът на сухо вещество намалява с 65.1 % и 67.2 % в сравнение с необлъчени семена на памук. Концентрацията на N в биомасата нараства от 1,44 до 1,99 %, с увеличаване на азотната норма. Общият износ на N с надземната биомаса е 8.5 kg/da средно за експеримента и се увеличава с нарастване на азотните норми при взаимодействие с гама лъчи до 150 Gy. За формиране на 100 kg памук и съответната допълнителна биомаса са необходими 3.5 - 7.3 kg азот, като количеството нараства с увеличаване на азотната норма. Ефективността на 1 kg усвоен азот намалява с 28,8 до 13,7 kg с увеличаване на азотната норма, като радиацията не оказва съществено влияние. Ключови думи: памук, азотно торене, гама - лъчи, сухо вещество, износ на азот
|