Спестовност = влогонабиране

Спестовност = влогонабиране

Влогонабирането е дейност, при която временно свободните парични средства се дават на влог, при положение, че правният субект не вижда друг начин да извлече средства от тях. Правната форма на влогонабиране е договорът за влог.

Съществуват:

а) обикновен влог – при него влогодателят предава на влогонаемателя вещ, която последният пази и е длъжен да върне обратно, при което получава възнаграждение за съхранението;

б) неправилен влог - дават се на влог парични средства (заместими вещи), като влогонаемятелят е длъжен да върне не същите банкноти, а техния номинал. Той има възможност да се разпорежда с тях и да ги предоставя на трети лица под формата на кредити. Влогонаемателят става собственик на тези средства, т.е. влогодателят от собственик се превръща в кредитор. Особености:

- влогодателят е кредитор;

- вземането не е скрепено с давност;

- вземането не е свързано с личността.

Влог. отношения възникват по силата на договора за влог. Банката е юридическо лице като цяло и договорите се сключват с нея като цяло. Титулярът на влога може да тегли определени суми от всеки клон на банката, както и да иска разплащателни операции. Вложителите са титуляри на влоговете и се разплащат с тях. Това става:

- лично;

- чрез пълномощник, т.е. чрез нотариално заверено пълномощно;

- чрез законен представител, определен от съда или родител.
Нормативната уредба на влогонабирането е в Търговския закон, Наредба за влогонабирането, ЗЗД.
ІІ. Финансово-правен режим на влогонабирането.

Той предоставя общите условия за извършване на влогонабирането, които в банковото право имат императивен характер, т.е. когато банката осъществява влогонабиране, трябва да спазват задълженията, като към тях могат да се включат допълнителни свободни условия между влогонаемателя и влогодателя.

Принципи на влогонабирането:

1. Забрана за осъществяване на влогонабиране от небанкови институции:

- необходимост от банкова лицензия;

- ако друга институция извършва влогонабиране, подлежи на тежки санкции;

- съществуват посредници, които извършват влогонабиране, но за сметка на банка (в практиката -работнически влог, пощенски клонове и др.).

2. Доброволност - никой не е задължен да стане вложител. Само при депозита има елемент на принуда.

З. Тайна на влоговете - няма разлика от банковата тайна, простира се върху всички влогови сделки, обхваща, както състоянието на сметките, така и движението по тях.

5. Лихвеност - в основата стон неправилния влог. Влогонаемателят се разпорежда със заместимите вещи, за което заплаща лихва. Основният лихвен процент е един от критериите за определяне на банковата лихвена политика. Банките не са обвързани юридически с лихвения процент на БНБ, но са икономически зависими от него. При високи лихви има повече вложетели, но се намалява собствената печалба, а при ниски - обратно. Лихвата зависи от:

- договора с вложителя;

- вида и размера на влога;

- при срочните влогове лихвата е по-голяма,

- дали влога е в лева или валута (ако са в лева, в България не съществува данъчно облагане на лихвите).

8. Гарантираност - съществува резервен фонд на търговските банки, в който всяка банка има съответната квота. Негов депозитар е БНБ. При несъстоятелност на търговските банки влоговете се покриват от този фонд. ДСК с предоставяло 100% гаранция за влоговете в миналото.

При кражба или загуба на спестовната книжка, титулярът трябва незабавно да уведоми търговската банка. В противен случай търговската банка не носи отговорност. При разминаване на данните в търговските банки и спестовната книжка, важат тези от спестовната книжка, ако в последните 3 години спестовната книжка е предоставяна за олихвяване.

2. Разплащателен влог - може да се открие от всеки пълнолетен български гражданин, както и от чужди пълнолетни граждани. Той има.две функции:

- спестяване;

3. Срочен и безсрочен влог. При срочните влогове има падеж. Ако титулярът се разпорежда преди това със средствата той губи предимствата на срочния влог. При безсрочния могат да се извършват операции по всяко време.

5. На пълнолетни лица и детски. Детските влогове са под условие. Най-често, ако децата са малолетни, родителите разполагат с него, ако са непълнолетни - могат да се разпореждат лицата със съгласието на своите родители/попечители.

6. Лични и общи влогове. Две или повече лица може съвместно да открият общ влог. Режимът му се урежда между лицата-титуляри и търговската банка. Възможно е само титулярите да могат да се разпореждат заедно или някои от тях да се разпорежда с пълномощно, което остава в търговската банка.

7. Безусловни и условни влогове. Условията са уговорени между търговската банка и титуляра.

8. Лични и в полза на трети лица - това е при договор под условие, третото лице трябва да изпълни някакво изискване, за да се разпорежда с него.

Кредитирането е втората основна дейност на търговските банки. Банковият кредит е проява на участието на търговските банки в стопанския живот. Насочват се временно свободни парични средства от един в друг сектор на икономиката, като се търси икономически ефект. Заместват се действителни парични преводи. Търговските банки имат контролни функции, дали кредитите се използват по предназначение и ефективно.

Кредитирането се извлича от неправилния влог. Правната форма на кредитирането е договор за заем. Заемополучателят е длъжен да употреби обекта на заема (отпускат се заменими вещи) и е длъжен да върне вещ от същото количество и качество. Има разлика между същинското и стоковото кредитиране (при който има особен режим на плащане).

Кредитът има комплексен характер (частно и публично-правен). Има свобода на договарянето, но и договорът за заем се подчинява на финансово-правния режим, на определени правила и принципи, които имат санкционни последици. Всичко това + надзорът на БНБ определя публично-правния режим, който е задължителен за всички страни.

2. Кредити в лева и валута. В каквато валута се отпуска, в такава се връща.

Всяха търговска банка гарантира банковата тайна, снемането и може да се поиска само от съда или друг овластен за това орган.

В законодателството има съвкупност от нормативни актове, които регламентират валутния режим в дадена страна. В България те са на три нива:

- Валутен закон (1999г), приет според изискванията на ЕС за свободно движение на капитали;

- подзаконови нормативни актове (наредби) /Наредба за добиване, преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, Наредба за износа на чуждестранна валута и благородни метали и скъпоценни камъни. Наредба за събирането на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс, Наредба за условията и реда за предаване на отчетите и декларации за задълженията на местни лица към чуждестранни лица и др./;

- други нормативни актове - Закона за митниците, Закона за чуждестранните инвестиции и т.н.

От предметният обхват на Валутния закон става ясно, че става дума за отношенията на граждански обмен и сделки, свързани с тях. Валутният закон урежда сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, презгранични преводи и плащания, сделки с чужда валута по занятие, сделки с благородни метали и скъпоценни камъни (придобиване, преработка и износ), внос и износ на левове и чуждестранна валута в наличност, събиране и поддържане на статистическа информация за платежния баланс на страната, упражняването на валутен контрол.

Тези сделки от гражданския оборот са обхванати от валутния режим, който се състои в това, че са предвидени разрешителни или регистрационни режими или са забранени сделки.
Мисля, че нещо липсва!!!!!!!!!

митническите органи, централен депозитар, нотариуса/съда по вписванията, БНБ, емитента на поименни ценни книжа на капиталовия пазар. Без предоставяне на регистрация компетентните органи по регистрация са длъжни да отказват регистрация. Министерство на финансите поддържа и три други регистъра:

1) преки инвестиции на местни лица в чужбина и на частни лица в страната;

2) инвестиции на частни лица в недвижимо имущество в страната и на местни лица в чужбина;

3) задължения на местни лица към чуждестранни лица.

- добив и преработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие. Тези лица, които не са банки, но извършват такава дейност трябва да ги регистрират в Министерство на финансите в 14-дневен срок. /За преводи и плащания към чужбина трябва да бъдат извършвани само през търговските банки, и то само след като са декларирани основанията за превода (над 20 000 лв. се изискват документ, а ако подлежат на регистрация и документ за регистрация).

- внос и износ на левове и чуждестранна валута в наличност. Може да се внасят неограничени количества в страната, като те трябва да декларират цялата сума при влизане, ако е над 5 000лв. Местните физически лица може да изнасят левове и чуждестранна валута до тази сума без изисквания, от 5 000 до 20 000лв. - с деклариране, а над 20 000лв. - с разрешение на БНБ (???? Да се провери – мисля, че е изменено). Същото е и при чуждестранните лица, като те трябва да докажат основанията за придобиване на валутата в страната, а когато става въпрос за суми над 20 000лв. - трябва да докажат, че са я внесли в страната.

41. Правна уредба на валутния контрол. Понятие. Основни задачи на валутния контрол. Органи и тяхната компетентност. Отговорности при упражняване на валутен контрол.

1. Валутния контрол.

По своята правна същност контролът върху валутния режим е вид административен контрол, който се упражнява от държавните органи в сферата на управление и регулиране на валутните процеси.

- външноведомствен контрол (Министерство на финансите, БНБ, митнически и данъчни органи към МФ, Министерство на икономиката);

- вътрешноведомствен контрол (от ръководителите и длъжностните лица във ведомства, организации и предприятия);

- Министерство на финансите осъществява цялостен валутен контрол в страната за опазване на държавния валутен фонд и спазване на валутното законодателство. Обикновено сделките се осъществяват с предварително разрешение от МФ.

- БНБ осъществява текущ контрол върху действия и сделки с валутни ценности и контрол върху търговските банки за спазване изискванията на закона, финансовите къщи, местните физически лица. Може и да проверява истинността на изнесената от лицата информация.
Всеки орган има мерки за въздействие:

- Министърът на финансите - указания за отстраняване на нарушения, забрана за осъществяване на дейност за една година и сезира органите на прокуратурата за извършени престъпления;

- митническите органи - отнемат в полза на държавата при недеклариране или когато няма разрешение от БНБ при износ;

- БНБ може да откаже регистрация или издаване на разрешение, може да издаде указания за отстраняване на нарушения, да отнеме разрешение и да сезира органите на прокуратурата за извършени престъпления;

- пощенските служби осъществяват контрол по спазване на забраните за износ на лева, валута, благородни метали и скъпоценни камъни по пощата, но без да има право да отнемат.