Банково право. Понятие и източници на банковото право. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия на банковото право

Когато едно лице дава собствени средства на заем, това е лихварство. Банковата дейност е боравене с чужди средства, влогонабиране и кредит. 1694г. е създадена първата емисионна банка в Англия. Първата банка е създадена в България през 1864г. в Русе - по скоро взаимоспомагателна каса. През 1879г. е създадена БНБ. 20-те години на ХХ в. има бурно развитие на банките. 1944г. са национализирани 130 банки.

В основата на банковата дейност е т.нар. неправилен влог. Когато сключва договор за влог, банката става собственик на парите, а влогодателят - кредитор. Той получава лихва.
3. Източници на банковото право - Закон за Българска народна банка, Закон за банките, Търговски закон.
4. Влогонабиране и кредитиране - съответно пасивна и активна дейност. При влогонабирането банката е длъжник, а влогодателят е кредитор. При кредитирането банката е кредитор. За извършването на банкови сделки банката взима такса. I

Националната банка е единствена в държавата и са ù възложени функции на държавен орган. Търговските банки участват като частноправни субекти. В зависимост от сферата на дейност банките биват промишлени, земеделски, кооперативни, инвестиционни и др. Търговските банки са търговски дружества. Възможни са банки като акционерни дружества и кооперации, но като кооперация банка досега не е създадена. По действащият закон банките могат да бъдат само акционерни дружества. Има държавни, общински, частни и смесени. Български банки и клонове на чуждестранни банки в България.

Банковият контрол - банков надзор на БНБ над търговските банки. Вътрешен контрол по отношение отпускането на кредити. Той е текущ и последващ.

Банкова тайна - свързана е с надеждността на една банка. Това е неразгласяването на информация, относно авоарите по сметки. По отношение на действащи и закрити банки. Това е вид служебна тайна, скрепена със санкция.

Основание на банковата ликвидация е банковата несъстоятелност.

Банков банкрут - явление, настъпило изведнъж. Той се обявява от съда. Собствеността се продава и удовлетворяването става, докъдето стигнат средствата. За умишлените банкрути се дължи наказателна отговорност.
№ 34. Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система. Устройство, управление и правомощия на БНБ.

1. Правен режим на БНБ. Място на БНБ в банковата система.

БНБ е създадена на 25.01.1879г. със закон с капитал 2 млн.лв. Първоначално БНБ е с компетенциите на днешните търговски банки. Със закон от 24.01.1885г. БНБ получава разрешение да емитира парични знаци (да печата банкноти и сече монети).

Източници са Закона за БНБ и 15 наредби на БНБ.

Статут - юридическо лице със седалище София. Тя е централна банка и има надмощно значение над другите банки. Тя ги създава и осъществява контрол. Тя е независима от Министерски съвет и другите органи. Основна задача е защита на националната валута и да провежда паричната и кредитна политика на държавата. На тази основа са и противоречията с правителството. То има интерес от печатането на пари и по-голямо парично обръщение, но това води до инфлация и обезценяване на лева.

БНБ е специализиран държавен финансов орган, притежава значителни на брой съществени правомощия:

- издава лицензи за извършване на банкова дейност;

- определя лихвената политика - определя основния лихвен процент;

- определя основния валутен курс в страната с курса за разплащане;

- БНБ заедно с Министерство на финансите представят държавните институции пред международните финансови институции;

- БНБ е и касиер на държавата, като може да делегира това право на други банки;

- емисионен център;

- БНБ влиза в правоотношение като гражданско-правен субект много рядко - при влогонабиране и кредитиране, участва като акционер в други банки;

- функции на паричен съвет. Паричната маса трябва да е равна на конвертируемата валута, към която е приравнена. Отнема се автономията ù да определя валутния резерв, забрана да финансира държавния бюджет, забрана за рефинансиране на търговските банки.
2. Органи на управление на БНБ - Управителен съвет, който се състои от управител, трима подуправители и трима члена. Тримата подуправители са шефове на трите основни направления в БНБ - ”Емисионно”, “Банково” и "Банков надзор”. Трите члена се назначават от президента. Управителят и тримата подуправители се избират от Народното събрание и пред него полагат клетва. Назначените от президента членове полагат клетва пред него. Членовете на управителния съвет имат 6-годишен мандат. Трябва да са български граждани, изтъкнати професионалисти в банковото дело, да притежават високи нравствени качества, да нямат налагани наказания “лишаване от свобода” за умишлени престъпления, да не са обявявани в несъстоятелност като еднолични търговци или неограничено-отговорни сътрудници и да не са били членове на управителни съвети на предприятия, обявени в несъстоятелност. При встъпване в длъжност и в края на мандата си подават имуществени декларации. Предсрочно могат да бъдат освободени при подаване на оставка, фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за период от 6 месеца, при осъждане и т.н., при неучастие без основателна причина на повече от 3 от заседанията на Управителния съвет. При настъпване на някои от тези обстоятелства се избира нов член, но само до края на текущия мандат.
3. Правомощията на Управителния съвет са властнически и санкционни. Той заседава най-малко един път месечно. Свиква се на заседание по инициатива на управителя или на най-малко трима от членовете. Заседанията са редовни при кворум по-голям от 50%. Решенията се взимат с мнозинство, но не по-малко от 4 гласа. Не се допуска въздържане от гласуването, освен за въпроси, засягащи тях или членове на семействата им.

Управителят на БНБ има собствени правомощия, той е едноличен орган.

- има представителни функции;

- организира, ръководи и контролира дейността на БНБ, с изключение на дейностите, които са от компетентността на подуправителите. Може да създава консултативни съвети.

Подуправителите също са орган на БНБ и имат собствени правомощия. Управителният съвет избира и главен ревизор, който се одобрява от Сметната палата. Главният ревизор извършва вътрешен финансов контрол.

№ 35??? Банков надзор. Понятие. Надзорни правомощия на БНБ. Вътрешен банков контрол.Контрол върху търговските банки. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

- констативни (мнения, препоръки, доказателства + становище относно необходимите мерки);

- констативна записка (ако няма нарушения).
Контрол върху големите кредити. Големи кредити са тези, които надвишават 10% от собствения капитал на банката и тези, които надвишават 1 млн. лв. Общата сума на големите кредити не може да надвишава 25% от собствения капитал на банката. Всеки един голям кредит не може да превишава 8 пъти собствения капитал на банката. За големите кредити съществува специален режим на отпускане и те подлежат на специален контрол от БНБ. Проверяват се кредитоспособността на клиента, обезпеченията и др. Голям кредит може да се отпусне на едно лице или на свързани лица. Кредити до 10% от капитал се отпускат от инспекторите, над 10% - с решение на Управителния съвет, при кредит над 15% - с единодушие от Управителния съвет. Може да не се отговаря на някое от тези условия, ако кредитът е обезпечен със злато и когато гарант е държавата, както и когато кредитополучателят има депозит в търговската банка, който е на стойност минимум размера на кредита или ако кредитът е обезпечен с държавни ценни книжа.
Вътрешни кредити - отпускат се на лица, свързани с търговската банка - служители, семействата им и т.н., акционери на търговски дружества, в които търговската банка е акционер. Те са особено рискови, затова има специални ограничения - отпускат се само при единодушие на Управителния съвет + одобрението на специализирана служба за вътрешен банков контрол. Решението трябва да съдържа лихвения процент и начина на връщане на кредита. Забранява се на лицата, свързани с търговските банки да ползват преференции. Вътрешните кредити не могат да надхвърлят двугодишната заплата на служителите (когато се отпускат на служители). Обшият размер на вътрешните кредити не може да е по-голям от 10% от собствения капитал на търговските банки.
Кредитни ограничения. Търговската банка не може да притежава дълготрайни материални активи на стойност по-голяма от 50% от собствения капитал, с изключение на случаите при удовлетворяване чрез ипотеки и залози, но при тези случаи трябва да се освободят от тях в рамките на 2 години. Търговската банка не може да бъде неограничено отговорен съдружник, като търговско дружество, в друго дружество.
№ 36. Правен режим на търговските банки. Учредяване. Собствен капитал, капиталова адекватност. Резерви. Органи на управление.

Търговските банки са търговци по смисъла на чл.? ал. 1 от Търговския закон Търговските банки са гражданско-правни субекти и участват в правоотношенията като равноправни субекти. Тяхната дейност се регламентира от Закона за банките, който е специален по отношение на Търговския закон, ЗБНБ, 15 наредби на БНБ, ТЗ и Уставите на търговските банки. Уставите не могат да противоречат на императивни норми и те се състоят от две части със задължителни и с други норми.

Според Закона за банките, ”банката е акционерно дружество, което публично привлича влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции на свой риск и за своя сметка”.

Акционерното дружество трябва да има писмено разрешение за осъществяване на банкова дейност. При подаването на заявка за разрешение се прилагат:

- данни за записания капитал и направените вноски;

- план за обосновка за дейността на търговската банка;

- данни за лицата, записали 3 или повече % от капитала, вкл. произход на средствата и доказателства, че не са заемни, информация за платените през последните 5 години данъци;

- данни за лицата, които ще управляват банката;

- Устав и други устройствени актове;

- сертификати за квалификация н опит и др.

В 6-месечен срок от депозирането на молбата Управителният съвет на БНБ се произнася, като дава или отказва да даде лицензия за извършване на банкова дейност. БНБ извършва проучвания за валидността на документите. Лицензията може да изключи извършването на сделки или дейности, за които БНБ прецени, че заявителят не е квалифициран. След като получи лицензията банката се регистрира от окръжния съд и от този момент се създава юридическото лице. Ако в 6-месечния срок БНБ не отговори или откаже да издаде лицензия банкова дейност не може да бъде извършвана.

Лицензия се отказва: когато устава или другите учредителни актове не отговарят на закона, когато капиталът е по-малък от минимално необходимия, когато някой член на управителния съвет не отговаря на установените изисквания, когато се установи, че има лица, записали капитал със заемни средства и т.н. Заявителят може след изтичането на 6 месеца отново да подаде молба.

Отказът на БНБ да издаде лицензия не подлежи на обжалване. БНБ действа в условията на оперативна самостоятелност. Решението на БНБ подлежи на незабавно изпълнение и не може да бъде обжалвано по съдебен ред.

2. Предмет на дейност на търговската банка трябва да бъде същинската банкова дейност, а другата търговска дейност ad hoc.

4. Капиталът на търговската банка е паричен. Има ограничения за придобиването на недвижими имоти Капиталът е собствен и заемен (от влогонабиране и депозити). При учредяването реално внесеният капитал трябва да е минимум 10 млн. лв., като капиталът трябва да е разделен на акции и то поименни.

Ликвидацията представлява преустановяване на банковата дейност. Основание за това е отнемането на лицензията от БНБ.

1. Когато търговката банка не започне да извършва дейността си в 12-месечен срок от издаването на лицензията.

2. Ако търговската банка е извършила нарушение на разпорежданията на закона; когато е нарушила изискванията за доверителност; сключила е банкови сделки, които засягат финансовата ù стабилност; не е изпълнила поети към централната банка писмени ангажименти (обикновено за оздравителни мероприятия); когато е извършила сделки в нарушение на издадената лицензия, когато възпрепятства осъществяването на банков надзор, когато застрашава интересите на вложителите или когато извършва пране на пари.

3. Когато търговската банка е предоставила неверни сведения.

4. При чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната, чрез свои клонове - когато се отнеме лицензията на чуждата банка в седалището ù.

Всички тези случаи са на принудителна ликвидация. След вземане на решение за отнемане на лицензията, централната банка отправя искане (съдържащо основанията и доказателствата) към окръжния съд по регистрация за образуване на производство по ликвидация на търговската банка. Решението за отнемане на лицензията се публикува в Държавен вестник и се информира обществеността. Централната банка назначава квестори, ако няма такива. Окръжният съд образува производство и назначава ликвидатори от списъка на синдиците на централната банка. Действа се по изискванията на Закона за банките н субсидиарно се прилага Търговския закон Ликвидаторите носят същата отговорност, като управителите на банката. Те са длъжни писмено да отправят покана до кредиторите (обнародва се в Държавен вестник) на банката към момента на прекратяването ù. Имуществото на акционерното дружество се разпределя, само ако са изминали 6 месеца от обнародването на поканата до кредиторите. Ако някои кредитори не бъдат признати за такива, започват дела.

Търговската банка може да бъде продадена изцяло или да се влее в друга търговска банка, но само със съгласието на БНБ, защото задълженията се поемат от купувача и не трябва да се нарушава капиталовата адекватност на купуващата банка.

Когато търговската банка е неплатежоспособна, ликвидаторите са длъжни незабавно да уведомят БНБ, която отправя искане до окръжния съд за започване на дело по несъстоятелност.

2. Ликвидаторите играят ролята па изпълнителен орган. Трябва да завършат текущите операции, да съберат вземанията и да предприемат действия по превръщането на имуществото в пари и да удовлетворят вземанията на кредиторите Само по изключение могат да сключват нови сделки в интерес на търговската банка.

3. Ликвидаторите трябва да уведомят данъчните органи.

4. Имуществото се разпределя между кредиторите. Ако търговската банка е платежоспособна, се удолетворяват всички кредитори и чак тогава акционерите.

5. Когато са уредени всички задължения на банката и остатъкът е разпределен, ликвидаторите искат заличаването на търговската банка от регистъра на съответния окръжен съд. Чак с неговото решение се прекратява съществуването на търговската банка като правен субект.
Банкова несъстоятелност – тя е близка до ликвидацията, защото и в двата случая се стига до заличаването на правния субект. В основата ù стои не платежоспособността. За разлика от ликвидацията, освен четирите задължителни и едно доброволно условие, при банковата несъстоятелност има и други. При банковата дейност има остра нужда от специален режим, тъй като те работят с чужди, заемни средства и при неплатежоспособност се накърняват интересите на трети лица.

Има два режима на банкова несъстоятелност – общ и специален (само за банките). При общия режим се предвижда възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, но при търговските банки това е невъзможно. При общия режим се говори за справедливо удовлетворяване на кредиторите, като се вземат предвид интересите на кредиторите, на длъжника и неговите работници. При специалния режим не могат да бъдат защитени интересите на служителите на търговската банка.

1. Изпадане в неплатежоспособност, но има две условия, за разлика от общия режим:

а) търговската банка повече от 7 дни да не изпълнява свое изискуемо задължение;

б) общата стойност на задълженията да надвишава активите на банката.

Законът дава тези две изисквания алтернативно, т.е. необходимо е да е налице поне едно от двете. Откриването на процедурата се предхожда от отнемане на лицензията. За разлика от общия режим, само БНБ може да иска откриване на производство по несъстоятелност. Инициативата може да е на всеки търговец или кредитор, БНБ не действа като кредитор, а като държавен орган. БНБ прави искане до съответния окръжен съд за започване на процедурата. То се мотивира и подкрепя с доказателства за неплатежоспособността. Производството е бързо – съдията образува делото в деня на подаване на жалбата и в 10-дневен срок насрочва заседание. Производството се осъществява на един етап, за разлика от общия режим, където първият етап е оздравяването. При общия режим се създава Съвет на кредиторите, докато това липсва при търговските банки, тъй като кредиторите са известни, тяхното събиране е много трудно и неоправдано, а и съществува закон, който защитава интересите на кредиторите. Искането на БНБ се разглежда на закрито заседание. Ролята на ищец играе БНБ, а на ответник – търговската банка. Търговската банка има правото да доказва, че притежава активи, които са достатъчни да покрие задълженията си, както и да докаже, че БНБ погрешно е счела, че се касае за неплатежоспособност (неплатежоспособността трябва да бъде трайна).