Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност. Определяне на размера на причинената вреда и нейната оценка

Този въпрос се разглежда фактическия състав, пораждащ имуществена отчетническа отговорност. Доколкото се касае до деликтна отговорност, това е и фактическият състав на този вид гражданска отговорност. Визиран е в чл. 29 от ЗДВФК.

За да възникне отговорност трябва да има:

- причинени вреди;

- противоправно поведение;

- виновно причинение;

- вредите трябва да са следствие от противоправното поведение на отчетника.

Елементи от фактическия състав - съдържа 4 елемента, от които 3 са обективни, а вината е субективен елемент. Необходимо е 4-те елемента да са кумулативно дадени, като всеки един от елементите има еднаква правна стойност. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав означава, че отговорност не може да възникне.

Вреда - накърняването или намаляването на имуществени права и интереси. Тя трябва да бъде причинена от физическо лице с качеството на отчетник и трябва да е причинена на юридическо лице. Става дума за имуществени вреди, а не за неимуществени и то за тези, които са реално причинени вреди. Специфична форма на отчетнически деликт или вреда е т.нар. липса (съществува само в тази материя). Има две определения:

- отрицателна разлика в имуществото, състояща се в разлика в полученото, отчетеното и намереното в наличност;

Тъй като отговорността е деликтна, а задължението на отчетниците е да пазят повереното им имущество, достатъчно е да се появи разлика в имуществото, за да възникне отговорност. Тук останалите три елемента се предполагат.

При нецелесъобразно поведение отчетникът е действал в рамките на закона и не е нарушил правната норма, но въпреки това той е избрал неподходящо поведение и дори в резултат от това да са били причинени вреди, той няма да носи отговорност, тъй като липсва противоправност в поведението.

Когато вредата е причинена във валута, валутата се възстановява винаги във валутата, в която е причинена, или по най-високия курс на БНБ към тези дати (на причиняване, на плащане, на откриване). Лихвите се дължат към датата на причиняване на вредата или от тази на откриване на вредата и се плаща до датата на пълно възстановяване на вредата. Давностният срок се прекъсва с издаването на акт за начет (вписва се в ревизионната книга).

№ 20. Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.

В този случаи не се стига до погасяване на задължението, най-често поради липса на един от четирите елемента на фактическия състав.

а) вещите/стоките да се водят на отчет не само стойностно, но и количествено;

б) причинна връзка между липси и излишъци, т.е. един и същи факт да е допринесъл за липсите и излишъците.

Допустима е компенсация между два отчетника, стига да има причинна връзка между тях. Компенсация се извършва и между две ревизии, стига те да са една след друга.

При следната хипотеза - ръководно длъжностно лице издава неправомерна заповед и отчетникът я изпълнява - причинява се имуществена вреда; от заповедта не са настъпили имуществени вреди, за които отговорността да е солидарна за автора и изпълнителя на заповедта. За да не се носи отчетническа отговорност, трябва да са спазени следните изисквания:

1) заповедта да е издадена от длъжностното лице, което носи тези провомощия;

2) да е в писмена форма;

3) отчетникът писмено да е възразил срещу нея;

4) да е последвала нова писмена заповед.

Ако тези условия са спазени отчетникът може да изпълни заповедта, като за причинените вреди отговорност носи длъжностното лице, а не той. Ако някое условие не е спазено, отговорността е солидарна.

Когато заповедта е явна и изисква извършването на явно престъпление, тогава дори условията от 1 до 3 да са спазени, при настъпване на новата писмена заповед отчетникът е длъжен да откаже изпълнението. Ако не откаже, той носи пълна имуществена отговорност.

В българското законодателство няма определение за "явно престъпление". Наличието на такова се съобразява във всеки един конкретен случай, с оглед съдържанието на заповедта, интелектуалните качества на отчетника и т.н.
3. Признаване на фира.

Фирата е обикновено вреда, под формата на липса, която настъпва при съхранение и боравене с вещта. Тя се изразява в загуба на количество, тегло или обем. Тази вреда не е виновно причинена и не е в резултат на противоправно поведение, а е вследствие на обективни физико-химични процеси. Фира се признава само за стоки, които се мерят, теглят и броят, а не за пакетирани стоки. Съществуват множество наредби, които регламентират фирата. За да се признае фира, е необходимо да са налице:

1) при един финансов одит да е констатирана липса;

2) да е доказано по безспорен начин, че отчетникът е положил грижата на добрия стопанин;

3) признаването на фира става служебно - отчетникът е необходимо да се позове на нея и да поиска да бъде призната. Съществуват определени, признати проценти за фира за различните видове стоки в наредбите. Фирата е сериозен криминогенен фактор и стимул отчетниците да присвояват.
4. Признаване на търговски риск.

Това е вид оправдан стопански риск в областта на търговията. Не се отнася за всеки вид търговия и търговски обекти, а само за тези обекти, в които има пряк достъп до стоката. До 0.5-1% от оборота се признава и се приема за търговски риск. Търговецът е необходимо да доказва дребни кражби. Не става служебно, а е необходимо търговецът да се позове на търговския риск.
5. Престъпления на трети лица (т.нар. взломни кражби).

Вредата, която е в резултат на ограбеното е независеща от отчетника и не се счита за присвоена от него. Той носи отговорност само, ако по някакъв начин е облекчил или подпомогнал извършителя на престъплението. Необходимо е категорично да се установи, че става дума за взломна кражба. Също трябва да се извърши инвентаризация, за да се установят вредите. Те всички са под формата на липси. По презумпция тази липса е открадната, не е необходимо трето лице да бъде заловено, съдено и т.н.
6. Бракуване и обезценяване.

При бракуването стоката е изобщо негодна за употреба. Бракуването става чрез нарочна комисия и вещта се унищожава. Вредата е за цялата стойност на бракуваната вещ. Бракува се за сметка на предприятието, отчетникът не носи отговорност, ако е положил грижата на добрия стопанин, но ако не е, носи отговорност.

При обезценяването стоката все още има стойност и може да бъде употребявана, но не отговаря на първоначалната цена, на която е обявена за продажба. Разликата е за сметка на предприятието. Стоката се продава с нова цена, определена от комисия. Това също е висок криминогенен фактор.
№ 21. Пълна, солидарна н бригадна имуществена отчетническа отговорност.

И трите вида са пълна имуществена отговорност, но при тях отговорността се носи от две или повече лица.

а) когато вредата е в резултат на престъпление (безстопанственост, присвояване и т. н.), като в новия закон се говори за умишленост, вместо за престъпление, което е нелепост. След като се търси умисъл, а не престъпление, е редно да се носи пълна имуществена отчетническа отговорност само за умишлено извършени престъпления. Наличието на умисъл противоречи на финансовото законодателство, при него водеща е причинената вреда.

б) когато вредата е под формата на липса. Вредоносният факт е неизвестен, не се изследва противоправното поведение на отчетника. Липса е разликата между повереното, отчетеното и наличното или вреда с неустановен произход. Основание за носене на отговорност - лицето не е съхранявало повереното му имущество, т.е. нарушен е принципа на съхранение. Тъй като вредоносният факт не е известен, лихви се дължат от датата на откриване на липсата.

в) когато вредата не е причинена при или по повод изпълнението на служебни задължения – т.е. налице е лично основание.

г) когато длъжностните лица са се разпоредили или са допуснали незаконни плащания.

а) когато има съпричиняване (съвина) - вредата е настъпила в резултат от поведението на две или повече лица. Не става дума за съучастие. Формите на вината може да са различни, като е налице възможност двете лица да не се познават лично, т.е. да не са действали съвместно. Най-често срещаната хипотеза е солидарност между прекия и контролиращия орган, който не е осъществил контрола и при изпълнение на неправомерна заповед.

б) когато отчетническата дейност не може да бъде разграничена – т.е. не може да се разбере причинителя на вредата.

в) когато не е изпълнено задължение при приемане и предаване на имуществото или обекта - отговорността се носи от двата отчетника.

г) когато органът, взел решението, от което са настъпили вредите, е колективен.

д) при неоснователно обогатило се трето лице - отговорността е между отчетника и третото лице. Солидарната отговорност е на различни правни основания. Когато третото лице е извършител на взломна кражба, тогава отговорността между извършителя и отчетника е солидарна.

Уредена е единствено във финансовото право, и то само при отчетниците, подобно на солидарната отговорност от повече лица, но по различен начин. Отговорността е пълна от гледна точка възстановяването вредите на съответното лице. В ЗДФК и ЗДВФК не се споменава бригадна имуществена отговорност, но не е отменена - за пръв път се урежда през 1949 г.

1) въвежда се в обекти, където две или повече лица боравят с пари или имущество, т.е. когато отчетническите функции не могат да бъдат разграничени - отговорността е солидарна. Солидарната отговорност, обаче, може да бъде избегната, ако се сключи договор между бригадите и юридическото лице. По силата му двете страни се съгласяват отговорността да не е солидарна, а да е бригадна. Този договор не е трудов, понеже бригадата не е юридическо лице. Членовете на бригадата поотделно сключват договор за бригадна имуществена отчетническа отговорност. Не може само едно лице да сключи договор за бригадна отговорност. Отказа на някой член на бригадата да сключи договор за бригадна отговорност не е основание за прекратяване на трудовия договор.

2) имуществената отговорност е деликтна, а не договорна, защото договорът за бригадна отговорност не поражда отговорността, а само я разпределя между членовете на бригадата.

3) бригадната отговорност не е солидарна, а лична между членовете на бригадата. Тя е лична и съобразена с два критерия:

- прослужено време, когато е причинена вредата;

- получавано през периода трудово възнаграждение.

4) бригадната отговорност е само за липси - вредата е само за липси, не е ясен причинителят.

5) в сила е принципът, че всеки е причинил вредата, но отговорността не е солидарна, а всеки отговаря със своя дял за нея. Ако има липса в бригадата, лицето, което не е сключило договор за бригадна отговорност, отговаря с бригадата солидарно за причинените вреди.

- ако има договор за бригадна отговорност, но се установи, кое лице е причинило вредата, бригадната отговорност се разпада;

- не носи отговорност лицето, което не е било на работа през този период.

Предимства и недостатъци: засилва се самоконтрола между членовете на бригадата; има по-голяма събираемост, но не е добре уредена нормативно.

б) при условие на доброволност лицето може да плати по време на ревизията преди акта за начет да е минал в съда. Най-често се плаща след това. Няма значение кога ще се плати, важно е задължението да бъде ликвидно и изискуемо;

в) трябва да плати лицето, посочено в акта. Възможно е няколко лица да отговарят солидарно. Ако плати едно от лицата, отговорността на останалите отпада. При бригадната отговорност всяко лице плаща своето задължение;

г) когато става дума за неоснователно обогатяване, третото лице плаща само до размера на обогатяването. Възможно е задължението да се плати от трето лице, като юридическото лице е длъжно да приеме това плащане;

е) плащането става изцяло или на части, при условие на доброволно или принудително изпълнение.
2. Ред на погасяване - разноски, лихви, главница.
3. Кога е налице изпълнение - когато се погасят действително причинените вреди, т.е. да се изплати главницата + акцесорните задължения.
ІІ. Възстановяване в натура.

Възможно е, когато вредите са причинени на вещи, не е посочено изрично в закона. Чл. 45 от ЗЗД - всеки възстановява вредите, които виновно е причинил другиму.

а) приложимо е само, ако увреденият е дал съгласието си за това;

б) приложимо е до постановяване на съдебния акт;

в) възстановява се само главницата, т.е. преди да бъде възстановена вещта, тя трябва да бъде оценена, за да се изискат лихвите:

- главницата в натура, но лихвите се плащат;

- ако лицето се съгласи, може и лихвите да са в натура;

г) възстановяването в натура може да стане и от трето лице. Възможно е и частично възстановяване, стига задължението да е делимо.
ІІІ. Компенсация (прихващане).

Чл. 103-105 от ЗЗД. В гражданското право става дума за волеизявление на една от страните, която иска компенсация. Волеизявлението трябва да е oт юридическо лице - само от държавни органи. Отчетникът може да бъде този, който да сезира юридическото лице, но изявлението е от държавните органи.

Кога може да се направи - когато в едно правоотношение кредиторът и длъжникът си разменят местата. Правни последици настъпват, когато компенсацията е възможна, а не от деня на направа на волеизявлението. Ако остане задължение след компенсацията, лихви се начисляват само до датата, до която е било възможно да се извърши компенсацията. Ако след тази дата едно от вземанията е покрито с давност, то давността не се прилага.

- при условията на чл. 11 от Закона за наследяването;

- когато начетеното лице оставя завещание в полза на увреденото юридическо лице;

- увреждане на едно юридическо лице от друго юридическо лице (неоснователно обогатено) и второто лице се влива в първото (увреденото).

Реализирането на отговорността става по два начина:

- по ГПК, пред граждански съд;

- по НПК.

Критерият е дали има извършено престъпление.

Актът за начет има всички изисквания на искова молба. Той следва да отговаря на условията на ГПК (чл. 98-100). Ако не може да бъде върнат обратно, актът за начет се изпраща в съда със съпроводително писмо.

Има спор по отношение на качествата на Министерство на финансите в процеса. То е третата контролираща страна. Според друга теория е подпомагащо. Министерство на финансите има всички права, които има и увреденото юридическо лице, но участва в процеса и като контролираща страна за защита на държавните интереси. В тази връзка правата му са по-големи - при противоречие между увреденото юридическо лице и министерството, съдът се съобразява само и единствено със становището на Министерство на финансите.

След като актът за начет постъпи в съда, той изпраща уведомително писмо, в което съобщава на отчетника, че срещу него е постъпил акт за начет и му се дава възможност в 14-дневен срок да направи възражение срещу акта за начет. Ако в този срок не постъпи възражение изобщо не се стига до съдебна фаза. Приема се, че липсата на възражение срещу акта за начет означава признаване на съдържащите се в него констатации. Съдът служебно издава изпълнителен лист, актът за начет в случая служи като извънсъдебно изпълнително основание.

След като са постъпили възражения, актът за начет влиза в съда и се ползва с изключителна доказателствена сила (чл. 301 от ГПК), т.е. ищецът не трябва да доказва, съдържащите се в акта твърдения, счита се, че те са доказани. Тежестта за оборване е за ответника, т.е. има обръщане на доказателствената тежест.

Всички доказателствени средства са допустими. Начетените лица могат да използват и гласни доказателствени средства (свидетели).

По принцип писмени доказателства се оборват с писмени доказателства. Изключения във финансовото право - когато страната използва свидетелски показания, ако се докаже, че писменият документ е изгубен или изчезнал, не по нейна вина.

Решението на съда може да бъде обжалвано.

В началото на производството страните нямат право да се разпореждат с процеса - не могат да спират, прекратяват, увеличават или намалят иска, да постигат спогодби.

В новия закон, чл. 37, ал. 4 - при производства при юридически лица с държавно участие повече от 50%, те не могат да се откажат от иска (т.е. страната губи завинаги възможността да защитава съответното право. Различно е от оттегляне на иск - не желае в това конкретно производство да защитава правата си, но може по-късно, ако е в давност).

Втората инстанция винаги е инстанция по същество. След като реши делото втората инстанция го изпраща на първата и тя издава изпълнителен лист.

При образуване на производството не се заплащат първоначална такса (4%). Тя се определя в самото решение и я плаша този, който е загубил делото. Съдът е този, който служебно присъжда лихва.

Чл.. 4?1, ал.. 1 от ЗДВФК - при наличие на данни за престъпление Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол изпраща акта за начет и докладва на органите на прокуратурата.

Процедурният ред за реализиране на имуществена отчетническа отговорност е по НПК, тъй като причинителите на вредите носят освен имуществена и наказателна отговорност (тя е водеща, а гражданската отговорност я следва). Прилага се, когато са налице стопански престъпления - документна измама, безстопанственост, престъпление по служба и т.н.

Това са две производства в един процес, защото:

- тъй като имуществената отговорност е вторична, който и съд трябва да се произнесе първо за вредоносния факт (престъплението), т.е. от един факт има два вида отговорност;

- при реализиране на гражданската отговорност ще бъдат използвани доказателствата, събрани в наказателния процес;

- избягва се постановяването на противоречиви съдебни актове. В наказателния съд присъдата е с два диспозитива - единият за наказателната, а другият за гражданската отговорност.
5. Развитие на производството.

Актът за начет в наказателния процес няма такова значение, каквото има в гражданския процес. Тъй като става дума за престъпление важи по-силният принцип, че обвиняемият е невинен до доказване на противното. Актът за начет има обикновена доказателствена сила. Актът за начет не може да бъде изпратен директно в съда, преди това трябва да се е развило т.нар. “предварително производство", да е имало следствие и то да е приключило с обвинително заключение, да има обвинителен иск от прокурор и той да е внесен в съда. След като обвинението бъде доказано от прокурора в съда, се стига до постановяване на присъда, т.е. актът за начет няма обвинителна функция.

Има З варианта на това производство:

1. Извършен е одит, съставен е акт за начет, в него одиторът отчита, че причинените вреди са резултат от престъпление - тогава актът за начет се изпраща в прокуратурата.

2. Извършва се одит, в хода му се констатира наличието на престъпление, сезира се прокуратурата, като предварителното производство върви успоредно с ревизионното производство.

3. При разследването на престъпление се констатират и имуществени вреди. Тогава следствието праща искане за извънреден одит. Следствието трябва да изчака резултатите и чак след това да състави обвинително заключение или обвинителен акт.

Извод: Независимо от пътя се стига до съставяне на два акта - акт за начет и обвинителен акт, като обвинителният акт се внася в съда, той определя личностните и предметните предели на процеса. Ръководи се само от обвинителния акт, независимо от факта, че актът за начет е прикрепен към обвинителния акт като доказателство, т.е прокурорът е този, който следва да докаже връзка между него и имуществените вреди.
6. Съпоставка между обвинителния акт и акта за начет.

При вариант 1) има съвпадение между двата акта.

При втория вариант - когато актът за начет съдържа данни за определен размер имуществени вреди, но следствието е установило и доказало имуществени вреди за по-малък размер - тогава се съставя обвинителен акт, в които претенцията е до по-малкия размер на разликата, ако не е резултат от престъпление - производство в граждански съд.

При третия вариант - актът за начет е за определен размер, но следствието доказва по-големи имуществени вреди - тогава обвинителният акт е за по-високата сума.
7. Страни по гражданския иск в наказателния процес.

Налице е граждански ищец (юридическото лице), то се представлява от ръководителя на юридическото лице или законен представител. Ако има разлика между акта за начет и обвинителния акт юридическото лице може да предяви граждански иск за разликата в гражданско производство. Няма контролна страна. Другата страна е гражданският ответник. По принцип наказателната отговорност е лична, а имуществената може да бъде и солидарна. В наказателния процес обикновено има покриване между подсъдим и граждански ответник, но може и да са различни лица, когато има неоснователно обогатяване на трети лица (те отговарят имуществено).
8. Завършване на производството - варианти:

1) при положение, че прокурорът успее да докаже изцяло обвинителния акт - присъда с два диспозитива. Съдебният акт може да се оспорва и в двете му части. Може да се обжалва и от увреденото юридическо лице и от гражданския ответник, може да бъде протестирано от прокурора. Втората инстанция може да реши делото по същество, но не е длъжна. Може и да го върне за разглеждане от първата инстанция, но с нов съдебен състав, връщането може да е още от предварителното производство.

2) още в предварителното производство или в съдебната фаза, наказателното производство може да бъде прекратено, но да са налице причинени вреди. Тогава съдът прекратява наказателното производство и служебно изпраща акта за начет в гражданския съд.

3) съдът може да се произнесе с оправдателна присъда и в двата диспозитива. Тогава увреденото юридическо лице няма право да търси имуществена отговорност от отчетника.

1. В бюджетните правоотношения не участват всички субекти на финансовите правоотношения, а само държавни органи, много рядко страна може да бъде и друго учреждение (при бюджетни разходи и бюджетно финансиране).

2. Бюджетните правоотношения се характеризират със стадийност, етапност. Бюджетът е процес, фактически състав, съставен от няколко етапа. В субективен смисъл става дума за публични субективни права. Доколкото носителите им са държавни органи, а не граждански субекти, то можем да говорим за бюджетни компетенции и правомощия, предоставени права и задължения на държавни органи в сферата на бюджета.

За бюджетна компетентност говорим при тези държавни органи, на които е предоставено право на самостоятелен бюджет.

1. Конституция на Република България (принципи на бюджетното законодателство);

2. Законови източници (Закон за устройството на държавния бюджет, който е устройствен и процесуален. Той е органичен финансов закон: Закон за общинските бюджети);

3. Ежегодният закон за бюджета - в него се съдържат малко на брой правни норми. Законът за бюджета не поражда правно действие, преди да е издадено постановление на Министерски съвет, който трябва да направи това в едномесечен срок. Това постановление има ролята на правилник, израз на виждането, как ще се изпълнява бюджета;

4. Други източници - правни норми от други закони или подзаконови нормативни актове.
4. Обща характеристика на бюджета.

Има няколко гледни точки:

1. Бюджетът има политически характер. Той е политически финансов инструмент от страна на управляващите за осъществяване на политиката им. Неприемането на бюджета е de facto вот на недоверие.

2. Икономически характеристики. Бюджетът е централизиран паричен фонд.

3. Правна характеристика - план, който има задължителен (обвързващ) характер. Бюджетът има задължителен, но не и нормативен характер, не се съдържат правила за поведение. Той е основен финансов план. Има еднократно действие и силата на закон.

а) отчисления от приходите, които трябва да постъпят в бюджета - юридическите лица, които работят на територията на една община, отчисляват част от това, което трябва да иде в държавния бюджет и го насочват към общинските бюджети;

б) субсидии от висшестоящ бюджет - определят се с приемането на бюджета. Бюджетната субсидия е сума, предоставена безвъзмездно от държавния бюджет, с общо или целево предназначение. Бюджетни субвенции - безвъзмездно отпуснати от държавния бюджет средства, но при определени условия. Дотация - суми, които се отпускат от бюджета за финансиране на губещи дейности;

В) безлихвени кредити от централния бюджет - при форсмажорни обстоятелства или временен недостиг на средства. Има задължение да се върне.

Бюджетът не е еднократен акт, а продължителен процес, който трае една бюджетна година, а след приключването на бюджета има отчет за неговото изпълнение.

1) в широк смисъл - производство, съвкупност от определени процесуални действия, които се извършват в определена последователност. Бюджетният процес е форма на реализиране на бюджетни правомощия на държавните органи, при което се осъществяват материално-бюджетни норми. Доколкото в бюджетния процес участват различни държавни органи с различни правомощия, това е сложно производство, в което се издават редица нормативни актове и като цяло се характеризира с етапност.

Бюджетният процес преминава през 4 етапа:

1. Съставяне на проектобюджет.

2. Приемане.

3. Изпълнение.

4. Приемане на отчета за изпълнение.

Всеки предхождащ етап е подготовка за следващия. Различните етапи са от компетенциите на различни органи. Етапи 1) и 3) са от правомощията на изпълнителната власт, а 2) и 4) на законодателната власт.

Бюджетният процес се схваща и като система от правомощия, развиващи се само между държавни органи и по реда на Закона за устройство на държавния бюджет. Той се изгражда на следните 6 принципа:

1. законосъобразност; 2. целесъобразност; З. икономичност;

4. публичност; 5. Бързина; 6. непосредственост.
1. Изготвяне на проектобюджета - започва през юни-юли и основната дейност по него се извършва от Министерство на финансите. Изготвянето става на две нива - на републикански бюджет и на местните бюджети. Понеже става дума за икономически анализ, свързан с икономически показатели, то бюджетът има и икономически характер. Минава се през следните етапи:

а) Министерство на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години, въз основа на икономически показатели. Те ежегодно се актуализират в рамките на бюджета за съответната година. Това е макро-рамката на бюджета и е основа на изготвянето му. Изготвянето тръгва по две линии.

- линия на републиканския бюджет - подготвената макрорамка се изпраща като бюджетни насоки на всички ведомства на бюджетна издръжка, които на базата на тези насоки изготвят проектобюджетите си. Министерство на финансите също изготвя свой проектобюджет, без да се съобразява с желанията на останалите ведомства.

- по линия на общините - всяко управление на бюджетна издръжка изготвя бюджетни заявки, които постъпват в общината, а оттам обобщено в Министерство на финансите.

- от своя страна Сметната палата и Висшия съдебен съвет представят бюджетите си, за да бъдат включени в проектобюджета. Министерство на финансите не може да внася корекции в тях.

Следва процедура на сблъсъци, основно на ниво Министерство на финансите. Министерствата, ведомствата и общините защитават своите заявки при министерството. Ако противоречията са непреодолими арбитър е Министерски съвет. Така изготвеният проектобюджет се внася в Министерски съвет, придружен с мотиви и информация за местните бюджети. Министерски съвет разглежда проектобюджета и прави корекции в него (без да пипа бюджета на Сметната палата и на Висшия съдебен съвет). Министерски съвет може да дава становища по проектобюджетите им. Приетият от Министерски съвет проектобюджет трябва да постъпи в канцеларията на Народното събрание до 1 ноември. Ако това не стане, Министерски съвет иска отсрочка и Народното събрание взема решение за внасянето му в по-късен срок. Правото на бюджетна инициатива принадлежи единствено на Министерски съвет.

В етапа между първо и второ четене важи един принцип - промени могат да се правят само в макрорамката на бюджета и принципът, че който предлага увеличаване на разходите трябва да предложи и източника на финансиране. Приетият със закон бюджет добива правна сила н подлежи на изпълнение. Има обаче и допълнителна предпоставка за изпълнението на бюджета. В срок от един месец Министерски съвет приема постановление за изпълнение на бюджета. С него се конкретизират показателите на бюджета. Съдържа правни норми, свързани с изпълнението на бюджета, т.е. постановлението е нормативно виждане на Министерски съвет, как смята да изпълни приетия от Народното събрание бюджет. След приемането на бюджета, ръководителите на министерства и ведомства със самостоятелен бюджет, на базата на утвърдените им бюджетни кредити трябва да разпределят бюджета по 3-месечия н по бюджетни класификации (разбивка по приходи и разходи и по пера). Това разпределение се контролира от Министерство на финансите и се одобрява от него. Едва след това става изпълнението.

При положение, че бюджетът не е приет до 01.01. бюджетът пак ще се изпълнява, но приходите ще се събират в съответствие с действащия закон, а разходите ще се правят в размер, съответстващ на разходите за съответния период на изминалата година.
3. Изпълнение.

Това е дейност, осъществявана от изпълнителната власт. Разпоредителите с бюджетни кредити са органи, които могат да се разпореждат с бюджетни средства. С оглед на структурата им те биват два вида - първостепенни и второстепенни. Всяко министерство е финансов орган, защото е разпоредител с бюджетни кредити, а звената вътре в него се ръководят от второстепенни ръководители.

3. Ръководители на учреждения на републиканско подчинение, които имат звена.

4. Ръководители на учреждения на републиканско подчинение, но които нямат поделения.

Разпоредители по местните бюджети:

1. Кмет на община.

2. Ръководители на учреждения, които са на републиканско подчинение, но нямат поделения.

Бюджет на съдебната власт - Висшият съдебен съвет, чрез ВКС и ВАС, чрез главният прокурор и директорите на следствени служби следят за юридическото изпълнение на бюджета.

Фактическото изпълнение в приходната и разходната част се прави от БНБ, като тя може да делегира това на други банки. БНБ действа в качеството си на държавен орган и в този смисъл се явява като контролен орган. Контролът е за законосъобразност и целесъобразност в разходната част на бюджета. БНБ може да откаже плащане по бюджета, ако счете, че не са законо- и целесъобразни.

По принцип разходите по бюджета се извършват до размера на постъпленията. Министърът на финансите през цялото време може да иска информация от БНБ за изпълнението, т.е. осъществява текущ контрол, като може да налага два вида мерки:

- да спира финансирането;

- да блокира банковите сметки на бюджетните учреждения. Освен него текущ контрол осъществяват органите на Сметната палата. Министерство на финансите също притежава санкционни правомощия.

Министърът на финансите има по-малки правомощия от Сметната палата, тъй като те осъществяват контрол и спрямо него Събирането на бюджетните приходи се осъществява от държавната администрация. Тя събира не само същинските данъци, но и всички държавни вземания. По време на изпълнението на бюджета, ако приходната част не се изпълни, както е било предвидено, беше възможно БНБ да отпуска кредити на бюджета. С въвеждането на валутния борд това се забранява. Съществува възможност за прехвърляне на бюджетни средства от един разпределител на друг, в рамките на един и същи бюджет. Това е в правомощията на министъра на финансите, който работи в условията на оперативна самостоятелност.
4. Приемане на отчета за изпълнение на държавния бюджет.

Изпълнението свършва на 31.12. за годината, за която е приет. Дотогава поетите за изпълнение в рамките на бюджетната голина задължения трябва да се изплатят от съответните разпоредители с бюджетни кредити. Процедурата по изготвянето на отчета за бюджета е същата, както при изготвянето на самия бюджет. Решенията на Министерски съвет се докладват в Народното събрание от министъра на финансите. Приемането на отчета става на извънредна сесия на Народното събрание. Активно участие в отчета има Сметната палата, която осъществява последващ бюджетен контрол.

№ 26. Правен режим на бюджетните приходи. Понятие и видове бюджетни приходи. Правна характеристика на данъците. Видове данъци. Данъчна политика.

Всеки бюджет има две части - приходна и разходна. С приходната част се занимава данъчното право, защото данъците са основна част от бюджетните приходи (до 35%).

Съществуват приходи от гражданско-правен и санкционен характер, а също и второстепенни източници на приходи (например от приватизация).

Всеки данък има икономическа и правна характеристика. Данъците са редовни бюджетни приходи, чрез които става разпределението на националния доход.
І. Юридически белези на данъците:

1. Данъкът е публично субективно право на държавата да получи определена сума. Данъкът е правоотношение, а връзката е държавният суверенитет. Връзката е двустранна, като задължението е конституционно. Носител на субективни права е държавата, но в някои случаи тя може да го отстъпи в полза на общините (местни данъци).

2. Данъкът е законоустановен - данъчното задължение е установено със закон, съгласно чл. 60 на КРБ. Народното събрание установява данъците и определя размерите им. Всеки един елемент на данъка е установен със закон.

3. Става дума за невъзвращаеми вземания.

4. Данъците са безвъзмездни - израз на държавния суверенитет.

5. Данъците са установени като задължение по общ начин за всички данъчнозадължени лица, т.е. данъкът възниква ех lege, a не с данъчен акт. Данъчно облагаемите декларации имат само декларативно действие и индивидуализират задълженията на конкретен субект, като го правят изискуемо.

6. Данъците са определени едностранно от държавата - т.е. няма договаряне по нито един от елементите на данъка. Данъчната администрация действа почти винаги в условията на обвързана компетентност.

7. Данъците са непрехвърляеми - прехвърлянето им не обвързва държавата по никакъв начин; понеже това са персонални плащания, всяко едно лице може да плати чужд данък, но това не е прехвърляне на задължение.

8. Данъкът може да се изплати на части - възможно е отсрочване на задължението. В този случаи държавният орган действа в условията на оперативна самостоятелност.

9. Изпълнението на данъчното задължение е свързано с държавната принуда.

1. В зависимост от това, дали връзката между държавата и платеца е пряка или не:

б) косвени данъци - когато юридическият платец е различен от фактическия платец.

3. С оглед на това, кое стои в основата на данъчното облагане (субектът, неговият доход или имущество):

а) подоходни имуществени данъци;

б) лични данъци.

4. В зависимост от това, в кой бюджет постъпват:

5. С оглед лицата, които плашат данъци:

1. Колко данъци да има в една държава? По правило не е важно колко са на брои, a каква част от брутния доход се отнема с тях. По принцип трябва да са повече на брой, да обхващат повече лица, но да са с по-нисък размер.

2. На кои данъци се дава приоритет - в съвременната данъчна политика се набляга на косвените данъци, защото те са данъци върху потреблението.

3. Кои данъци да преобладават - пропорционални или прогресивни. И двата вида имат място. Подходящи за юридическите лица са пропорционалните данъци, а за физическите - прогресивните.

4. Да има ли данъчни привилегии и преференции? Данъчната преференция от една страна спомага за данъчната справедливост, но от друга се поражда социална несправедливост. Ориентацията е към премахване на всякакви видове привилегии.
ІV. Функции на данъка.

1. Социална - с тях се покриват обществени потребности.

2. Икономическа - един от регулаторите на икономиката.

3. Разпределителна - от производствената в непроизводствената сфера.

1. Скандинавска система - висок необлагаем минимум, нисък процент на данъчно облагане (прогресия), преразпределителни функции, насочени основно към физическите лица, постига се социална справедливост (Норвегия, Швеция, Дания).

2. Англо-саксонска система - преди всичко икономическа функция, няма висок необлагаем минимум - съвпада с минималната работна заплата на страната. Няма рязък спад на данъчните ставки. Размерът е около 35-40%. Доходът не се изземва, а се реинвестира.
№ 27. Статут и правомощия на Сметната палата. Актове на органите на Сметната палата.

Законът за Сметната палата е приет през 1995г. Нормативната уредба включва и Конституцията, Закона и Правилника за приложението му.

- контрол върху изпълнението на бюджета за законосъобразност и целесъобразност;

- контрол върху изпълнението на извънбюджетните сметки,

- контрол върху изпълнението на бюджетни средства, предоставени на лица, извършващи нестопанска дейност;

- контрол по обслужването на държавния дълг;

- контрол върху постъпленията от приватизацията;

- контрол върху текущото отчитане на приходите и разходите,

- контрол върху БНБ;

- контрол върху отношенията между БНБ и бюджета;

- контрол върху организациите с идеална цел.

Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. При приемането на бюджета на Сметната палата изпълнителната власт няма думата. Председателят на Сметната палата и членовете трябва да са само български граждани, избират се и се освобождават от Народното събрание с мандат 9 години. Председателят се избира по предложение на Народното събрание, като в срок от един месец той предлага на Народното събрание 10-те члена. Председателят няма право на втори мандат. Не могат да бъдат избирани за членове лица, които през последните З години са били ръководители на ведомства или членове на правителството. Трябва да имат висше юридическо или икономическо образование, минимум 15 години стаж за председателя и 10 за членовете, да не са осъждани за умишлени престъпления. Не могат да се избират роднини на председателя. Сметната палата създава областни териториални поделения. Начело на тях стоят директори. Вътре в тях има отделения, ръководени от членове на Сметната палата. Отделите са съставени от сектори, организирани на функционален принцип. Органи на Сметната палата са председателят, членовете, ръководителите на сектори, директорите на териториалните поделения и инспекторите.

Председателят има собствени правомощия. Председателят и членовете не могат да работят друго, освен преподавателска дейност. Правомощията на председателя се прекратяват от Народното събрание, след като му изтече мандата. Може и преди това: по негова молба; ако е осъден на изтърпяване на лишаване от свобода за умишлени престъпления; ако не може да изпълнява задачите си за повече от б месеца. Същото важи и за членовете, но те могат да бъдат освободени и по предложение на председателя.

Другите длъжности са главен секретар и административен директор. Главният секретар ръководи дейността по контрола - организира и осъществява план на контролната дейност. Административният директор осъществява административната дейност на Сметната палата.

Контролната дейност на Сметната палата се осъществява чрез контролни проверки от низовите звена. Правомощията на инспекторите са същите като тези на финансовите одитори по Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Те могат да налагат принудителни административни мерки. Издават актове за констатация. Могат да правят предложения и задължителни указания до министрите и ръководителите на ведомства. Ако те не се съобразят, се прави доклад до Народното събрание. Органите на Сметната палата не могат да правят актове за начет и не може да се търси гражданска отговорност.

№ 28. Правен режим на таксите. Понятие н нормативна уредба. Видове такси. Субекти. Определяне на размера на таксите. Производство. Съдебни такси.

Таксите са вид държавно вземане с данъчен произход. Те не са данъци, но са изцяло подчинени на режима на данъците. Те са държавни финансови вземания, които формират приходи в бюджета. Правната основа за вземане на такси е извършването на услуга от държавен орган или възможност за получаване на услуга (пътен данък).

- става дума за финансови плащания;

- методът на правно регулиране е властнически.

Разлики:

- таксата има възмезден характер (плаща се за получаването на услуга);

- таксата се договаря едностранно от държавата;

- еквивалентност, но не в икономически смисъл и не като в гражданското право;

- таксата постъпва в бюджета, а при гражданските правоотношения - в една от страните;

- таксата е финансово плащане, строго определено от държавата, тя може да я намали, увеличи или премахне за определен кръг лица.

- според органа, при който постъпват: държавни и местни;

- особен вид са съдебните такси - събират се от съдилищата и постъпват в бюджета на съдебната власт. По принцип тя е 4% от стойността, при дела за делба - след делбата се начислява такса върху всеки дял, при брачните дела - първоначално таксата е 10 лв., а след това - 50 лв.;

- според вида на предмета на услугата;

- според начина на изчисляване - твърди, в абстрактна стойност или прогресивна;

- според начина на плащане - гербови марки и др.

При таксите има и освобождаване от задължението за плащане (преференции) - при таксите трябва да ги има. Освободени от държавни такси са бюджетните учреждения, лица, които имат специални качества - дипломати (ако е реципрочно), инвалиди, членове на многодетни семейства.

Обмитяването става на името на юридическия вносител/износител. Друг субект е ????????

Митническият посредник не е пряк участник в митническото правоотношение, той играе ролята на митнически адвокат, който подпомага субекта - платеца.
№ 31 Митническо задължение. Възникване, обезпечаване и погасяване на митническото задължение. Производство по принудително събиране на публични вземания от митническите органи. Възстановяване и опрощаване на митни сборове. Митнически нарушения и наказания.

Обект на обмитяване е фактическия състав, който поражда митническото правоотношение. Стока, която преминава през държавната граница се облагат с мита, които са определени от Министерски съвет. Митата, с които се облага внесената стока се определят от Митническата тарифа на РБ. Принципът е, когато стоката преминава митническата граница, тогава става и обмитяването. За удобство има митници, изградени вътре в територията на страната, където се обмитяват стоките за удобства. По смисъла на Закона за митниците стоки са всички видове предмети, които се пренасят през държавната граница - превозни средства, пратки, пътнически багаж, пратки по електро и тръбопровода. Законът дава разширително тълкуване на понятието "стока". Понятието стока съдържа всички вещи, включително и за собствена употреба. Осъществяването на митническия контрол предхожда обмитяването. Митническият контрол следи, какво се внася или изнася и дали тези стоки са забранени.

Митническите нарушения са да се плати по-малко или да не се плати, да се внесе/изнесе забранена стока, да се представи за друга стока, докладва се по-малко количество, че се внася от други дружества. Глоби по квитанция или фиш, ако нарушението е дребно. Ако нарушението е по-сериозно се издава акт и наказателно постановление.

Нарушенията, издигнати в ранг престъпление (според чл. 242 от НК). Наказва се и опита за нарушения, според Закона за митниците.