Конспект по финансово право на българия о б щ а ч а с т

- не е абстрактно правило за поведение, което да действа неограничено във времето;

- финансовият план по правни последици е с едногодишно действие, при финансово-правните норми има санкции за неизпълнение; не влече неблагоприятни правни последици.
№ 3. Действие на финансовите правни норми по време, място и по отношение на лицата. Правен режим на свободните безмитни зони.

1. Действие по време - три основни пункта:

♦ влизане в сила на правната норма - според чл. 5 от Конституцията “нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, ако не е посочен друг срок". Във финансовото право, обаче този принцип е no-скоро изключение, в смисъл, че често в правната норма се сочи друг, отлагатлен срок. Възможни за пет варианта, като два са основни:

1) от 1 януари следващата година, за да може действието на финансово-правната норма да съвпадне с бюджетната година (особено по отношение на правни норми, регулиращи отношенията по разходване на бюджетните средства);

2) от първо число на някои месец - голяма част от финансово-правните отношения се пораждат, развиват и погасяват в рамките на един месец;

3) други срокове, ако нормите не предвиждат приходи и разходи (например, ако финансово-правните норми са устройствени);

4) може да влизат в сила незабавно - тези финансово-правни норми не засягат права и интереси (напр. финансовите амнистии);

5) различни финансово-правни норми от един закон може да влизат в сила по различно време.

♦ Обратно действие на финансово-правна норма. В много случаи законът заварва "висящи" правоотношения (възникнали, но неразрешени). Ако в преходните и заключителните разпоредби на новия нормативен акт не е казано нищо, важи принципа материално-правните норми действат за в бъдеще.

Може изрично в преходните и заключителните разпоредби, да е придадено обратно действие: има две хипотези:

а) финансово-правни норми, които установяват задължения не трябва да имат обратно действие;

б) доколкото не се накърняват правата и интересите на лицата, а се създават финансови права и задължения за тях, обратното действие е допустимо само за облагодетелстващи правни норми.

Изводът е, че обратното действие е оправдано само при положение, че новата материално-правна норма не утежнява положението на адресата.

При процесуалните правни норми, по презумпция новата процесуално-правна норма е по-съвършена, затова те имат обратно действие и всички висящи правни отношения трябва да се уредят по новия процесуален ред. Ако в новия акт не е казано изрично, ще се прилага новата процедура, ако тя е по-сложна, коренно различна от сегашната, законът изрично предвижда, че висящите правни отношения се уреждат по стария ред. От друга страна тук също важи принципът за приложение на по-благоприятния закон. Ако до налагане на санкцията в сила влезе ново законодателство, прилага се по-благоприятната за лицето, тъй като принципът е изваден от наказателното право. Той е приложим само, когато става дума за санкции и не се отнася до правата и задълженията. Тогава се прилага старият принцип, че се прилага нормата, била в сила при възникване на правното отношение.

Всяка финансово-правна норма има кръг от адресати. Финансово-правните норми нямат универсално действие по отношение на лицата и не действат спрямо всички възможни правни субекти. Възприема се диференциран подход, в определени случаи се предвижда нормата да действа спрямо лица, които имат някакво специално качество (напр. отчетник). Валутният закон в допълнителните си разпоредби дава определение на понятието за “местни лица” и за “чуждестранни лица”, като тези понятия не съвпадат с "български и чуждестранни граждани", а са дефинирани с оглед на действащия "валутен режим” (режимът, на който се подчиняват сделките между местни лица или местни и чуждестранни лица, когато предметът на сделките са валутни ценности).

1) облагане на световния доход на лицата;

Първият принцип е известен и като универсален, защото лицето се облага за всички доходи, които е придобило, без значение, на чия територия са придобити. При втория принцип се облагат само тези доходи, които имат източник на територията на страната. Когато във взаимодействието между две държави (А и Б), А използва 1), а Б – 2), или и двете прилагат 2), или когато и двете прилагат 1), има двойно данъчно облагане.

Понятието “двойно данъчно облагане" има два аспекта - юридически и икономически.

Юридическият аспект се изразява в това, че когато за един и същ субект на облагане възниква аналогично данъчно задължение във връзка с един и същ обект на облагане за един и същи период на облагане в различни държави.

Икономическият аспект се състои в това, че общият размер на данъка, платен в двете държави превишава по-високия му размер за една от двете държави. Прилагането на чужди данъчни норми в Република България е недопустимо.

Има и вътрешно двойно данъчно облагане - когато един и същ доход или имущество е в практическия състав на различни данъчни задължения. Двойното данъчно облагане може да бъде избегнато чрез развитие на вътрешното законодателство, както и чрез международни договори или чрез т.нар. “данъчен кредит” (прилага се, когато няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). Действащият принцип в Република България е универсалният - сумират се всички доходи и се определя глобален данък, от него се вади платеният в чужбина данък и се плаща разликата, но се приспада само данъка до размера му в собствената страна.

♦ от гледна точка на инвеститора: спестява се част или целия данък, не се плаща вносно мито, трудът е евтин, чуждестранните инвеститори завладяват пазари;

♦ от гледна точка на държавата, в която е зоната: привличане на инвестиции, израждане на инфраструктура, навлизане на технологии, носят конвертируема валута и създават работни места.

Изводът е, че безмитните зони са нова форма на международен търговски обмен, те обхващат голяма част от световната търговия. В България тази дейност се регулира от Указ № 2242 за свободните зони и Правилника за неговото приложение. В Русе и Видин са създадени първите, а по-късно и в Бургас, Пловдив, Свиленград, София и др. Всяка зона е юридическо лице и има собствен вътрешен правилник.
№ 4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Финансови правомощия на органите на държавната власт и държавно управление с обща компетентност. Специализирани държавни органи.

Финансовата дейност е държавна дейност. Единият от субектите на финансово-правното правоотношение е държавен орган. Всички тези органи изграждат финансовата администрация.

1. Основните белези на финансовите органи са властническите правомощия и определената със закон компетентност.

2. Видове финансови органи:

А. Органи на власт и органи на управление: финансовите органи са и от двете категории, като по-голямата част от финансовата дейност се извършва от органи на управление. Органи на власт са Народното събрание, Общинските съвети, Президента, Министерски съвет.

Б. Органи с обща (които не са финансови органи, но извършват финансова дейност -Министерски съвет и др.) и със специализирана компетентност (БНБ, Сметна палата).

В. Еднолични (финансови ревизори, инспектори и др.) и колективни органи (Сметна палата, УС на БНБ).

Г. Органи с местна компетентност (регионални дирекции) или на територията на цялата страна (Главна данъчна дирекция).
ІІ. Компетентност.

Финансовите органи на всички нива в йерархията имат точно определена компетентност, права и задължения. До скоро при финансовата администрация действаше принципа, че по-горестоящ орган не може да изземва компетенции от по-низшестоящите органи, ако това се случи, атът е нищожен. По отношение на данъчното право този принцип отстъпва (ДПК). Случва се по-горен орган да изземе решаването на определен въпрос или преписка от низшестоящ орган и да ги възложи на друг равностоящ орган.

Всеки финансов орган действа в условията на обвързана компетентност, понеже финансовата дейност е изключително важна за държавата. Законодателството е ограничило финансовите органи, отнемайки им правото на преценка. Съществуват и 2-3 случая, когато финансов орган може да действа в условията на оперативна самостоятелност (например, когато президентът опрощава задължения на длъжник). Понеже се действа при обвързана компетентност, освен за физическите или юридическите лица, при неспазване на задълженията им, санкции може да има и за самите финансови органи (ДПК, чл. 252-264).
ІІІ. Властнически правомощия.

Финансовите органи, които участват във финансово-правни отношения имат две основни правомощия:

А. Издаване на властнически актове: понеже се действа при обвързана компетентност тези актове имат декларативно действие, т.е. правата и задълженията не възникват от акта, а по силата на закона. Актовете само признават, че права и задължения са настъпили, но не ги пораждат. Понеже това са парични взаимоотношения, се казва, че актовете правят задълженията ликвидни и изискуеми; в акта се определя основанието, размера и деня на падежа. Актовете на органите, действащи при оперативна самостоятелност имат констативно действие.

Б. Санкционни правомощия: всеки орган в кръга на компетенциите си може да налага санкции за неспазване на правни норми. Това са административни наказания под формата на глоби и принудителни административни мерки, от тях е изключена наказателната отговорност, която се налага само по съдебен ред.

♦ БНБ - осъществява паричната и кредитната политика на държавата и я представлява в международните финансови институции;

♦ данъчна администрация - събиране и попълване на приходната част на държавния бюджет;

♦ Сметна палата - независим държавен орган, осъществяващ финансов контрол във връзка с изпълнението на държавния бюджет; контролът се извършва на две нива. В България е имало Сметна палата до 1948г., възстановена е със Закона за сметната палата.

♦ данъчната администрация е част от държавното управление, по-точно от изпълнителната власт;

♦ данъчната администрация има властнически правомощия - издава властнически актове, които са задължителни за адресатите и често пъти изпълнението се осигурява с държавна принуда;

♦ дейност по практическото приложение на данъчното законодателство и събиране на държавните приходи; органи със специална компетентност;

♦ изключено е общественото начало.

Тези белези се отнасят и за органите на държавен финансов контрол, като тяхната компетентност е по-широка, защото те следят за спазването на финансовия ред в държавата.

2) да изискват и изземват всякаква документация;

3) да проверяват счетоводството и отчетността;

4) да установяват притежаваните парични и материални ценности;

5) да изискват писмени обяснения, както от ревизираните страни, така и от трети страни;

6) да извършват ревизии и проверки;

7) да събират доказателства и да налагат мерки за обезпечаването им;

8) да установяват административни нарушения;

9) да изискват документация и сведения от трети лица;

10) мерки за обезпечаването на данъчни вземания (налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника);

11) да налагат санкции (административни наказания).
Правомощия на органите на Държавен финансов контрол (уредени са в Закона за държавния вътрешен финансов контрол и Правилника за прилагането му). Органите на държавен финансов контрол извършват проверки чрез т.нар. финансови ревизии. При тях се проверяват:

1) законосъобразността на изразходване на средствата и на събиране, съхраняване, стопанисване и отчитане на имуществото;

2) по отношение на целесъобразността ревизиите засягат само дружества с над 50% държавно участие;

4) за неизпълнение на задълженията към бюджета;

5) за опазване на имуществените интереси на държавата (и във връзка с приватизацията);

6) за спазване на валутния режим;

7) за спазване на нормативни актове, уреждащи финансовата и стопанска дейност на ревизирания обект.

Основната разлика от данъчната администрация е, че държавен финансов контрол се осъществява в две форми: задължителен и факултативен. На задължителен държавен финансов контрол подлежат всички държавни и общински фирми, без значение, какъв е процента на държавна собственост в тях, както и частни юридически лица, чиито задължения се гарантирани с държавно или общинско имущество. На факултативен държавен финансов контрол подлежат всички юридически лица, фондации, сдружения с нестопанска цел, при:

а) молба на 1/10 от собствениците на компанията или съдружниците;

б) по искане на главния прокурор;

в) по нареждане на Министерство на финансите, когато законът го предвижда.

Разликата е в реализацията на резултатите от контрола. Всяка финансова ревизия приключва с три документа: ревизионна разписка (при успешно приключила ревизия), ревизионен акт (при констатирани нарушения) или с акт за начет. Актът за начет се издава, когато има основания за търсене на пълна имуществена отговорност, т.е. отговаря и трябва да възстанови изцяло причинените от него вреди. Той има особена доказателствена сила, счита се, че съдържащите се в него констатации са верни до доказване на противното. При задължителния финансов контрол се преминава през акт за начет.

При факултативния финансов контрол резултатите се предоставят на поискалия ревизията орган и ако той поиска да търси имуществена отговорност, това става не по специалното исково производство, предвидено в ДПК, а по общия исков ред.
№ 5. Финансови правоотношения. Обща характеристика. Същност и структура на финансовите правоотношения. Организационни финансови правоотношения. Възникване и развитие на финансовите правоотношения. Юридически факти.

І. Обща характеристика.

Финансовите правоотношения възникват във връзка, при и по повод на разпределението, разходването на националния доход и контрола върху тази дейност. Те възникват по повод осъществяването на държавната финансова дейност. Те са вид изпълнително-разпоредителна дейност. Едната му страна е винаги държавата, която се представлява от специализирани оправомощени държавни органи, може и двете страни да са държавни органи. Правоотношението е желано от държавата, тя има интерес от осъществяването му. Финансовите отношения съществуват само като правоотношения, не съществуват обективно в действителността, а само и по силата на правни норми.

- гледна точка на субектите;

- с оглед властническия метод на регулиране;

- с оглед обекта на правоотношението;

- с оглед на настъпилите правни последици.

Финансовите правоотношения имат имуществен характер - финансови права и задължения, плащане и получаване на определени суми. Финансовите правоотношения, които нямат за обект парични средства се наричат “безобектни”, те са "помощни” и “обслужващи”. Те биват организационни (устройствени), контролни, процесуално-правни. Те осигуряват законосъобразното протичане на основните финансови правоотношения.

Във финансово-правната теория юридическият факт е действие, при което човешката воля е насочена към настъпване на определени финансово-правни последици, напр. продажбата е събитие – цели придобиването на вещ или получаването на цена. В резултат от това събитие се плашат данъци или такси, но тези последици не са желани от субектите, в малко случаи юридическите факти се разглеждат като действия.

Юридическите действия биват:

- правомерни и неправомерни. Законът не прави разлика между двата вида, затова и двата вида могат да породят правни последици;

- в тесен смисъл те са същински действия или бездействия;

- прости и сложни - с оглед на юридическия им състав.

Дали индивидуалните финансови актове са юридически факти? Дали пораждат права и задължения? Повечето индивидуални финансови актове имат декларативен характер, те не пораждат финансови права и задължения, а сами ги признават, само по изключение индивидуалните финансови актове са с конститутивно действие - т.е. играят ролята на юридически факти и пораждат права и задължения.

№ 6. Субекти на финансовите правоотношения. Финансова правосубектност. Субектен състав. Активни и пасивни субекти.

І. Субекти на финансовото право - кръг от лица, потенциални носители на финансови права и задължения. Субект на финансовите правоотношения е по-тясно понятие. Всеки субект на финансовото правоотношение е и субект на финансовото право, но конкретни права и задължения стоят зад всеки субект на финансовото правоотношение, а не абстрактно, както при "субект па финансовото право”.
ІІ. Възникване на финансовата правосубектност. Изключение е че, в данъчното и финансовото право, носители на права и задължения могат да бъдат формирования, които нямат качеството "юридическо лице" (граждански дружества по Търговския закон и ЗЗД, както и търговски представителства, които нямат право на стопанска дейност на територията на България). В данъчното право това формирование получава самостоятелен данъчен номер и доходите му се облагат. Данъчното право ги приравнява, чрез правна фикция, на юридическо лице и като такива стават носители на права и задължения. Финансовата правосубектност е вторична и по принцип следва някакво гражданско правоотношение. Тук обаче финансовата правосубектност е първична и е възникнала, без да е налице гражданско или търговско правоотношение.

Субекти са:

1. физическите лица - стават субекти на правото от раждането си;

2. финансовите органи - могат да участват във финансово правоотношение от момента, в който придобият качеството държавен орган, т.е. от момента на учредяването си (цялата данъчна администрация е едно юридическо лице). /Когато става дума за държавни органи не може да се говори зa права и задължения, защото те са правна фикция; говори се за компетентност и правомощия/;

3. юридически лица - придобиват правосубектност от деня на регистрацията си, от вписването си в търговския регистър към държавните съдилища. Носители на права и задължения до регистрацията на вече работещо юридическо лице са конкретните физически лица. Държавата е титуляр във всяко правоотношение, а държавният орган е неин представител.

При финансовото правоотношение:

1. финансовите правоотношения са властнически и не е приемливо един субект, който е носител на властнически правомощия да е и пасивен субект. Затова се възприема друга концепция - активен субект е този субект, който упражнява властнически правомощия, т.е. всеки активен субект е държавата. Това важи за публичното право - не винаги има покритие между активния субект и носителя на правата;

2. по-голямата част от финансовите правоотношения имат финансов характер. Когато имаме два държавни органа, преценката се извършва с оглед конкретното правоотношение и се установява, кой упражнява по-големи властнически правомощия.

Финансовата дейност се осъществява чрез нормативни актове, финансови планове и индивидуални финансови актове. Индивидуалните финансови актове се издават във всички сфери на финансовата система. На практика финансовата дейност не може да се осъществява само и единствено на базата на нормативни актове, ако не бъдат издадени н съответните индивидуални финансови актове.

Индивидуален финансов акт - терминът се употребява като родово понятие. То е само доктринално.

Между всеки закон и субекта, към който е насочен има посредник, който да изясни н конкретизира закона. Това са органите на изпълнителната власт, които правят закона изпълняем, чрез актовете, които издават. Освен това се създават нови и задължителни правила за поведение, които доразвиват закона.

Нормативни актове са тези актове, с които се създават правни норми. Влизат в сила в 3-дневен срок след тяхното обнародване. Действат на територията на цялата страна, спрямо неограничен кръг от субекти, има повторяемост на изпълнението. По тази причина нормативните актове не се изпълняват, а се прилагат. Има специален ред за прекратяване на действието им.

Индивидуалният административен акт е акт, който насочва нормите към субекта, действа само по отношение на лицата, които са неин адресат, не се говори за териториален обхват, действието им се прекратява с изпълнението на задълженията. Има еднократност на изпълнението.

1) израз са на волеизявлението на държавния финансов орган, от който се пораждат права и задължения. Има разлика между материално-техническите действия, следващи волеизявлението и самото волеизявление;

2) дали волеизявлението е на държавен орган с обща или със специализирана компетентност;

3) формата, т.е. начина на изразяване на волеизявлението има двояко значение - по отношение на валидността на акта и във връзка с доказването на юридическия факт. Всички индивидуални финансови актове са в писмена форма и по установени образци. Изключение е само отказа за мзаване (спазване??) на индивидуални финансови актове, когато е налице мълчалив отказ;

4) това е властнически акт. Издаден е едностранно, без да има съгласуване на волите между автор и адресат (дори често против волята му). Издаването може да стане по повод на молба (сезираща воля). По често това става на базата на подадена от лицето декларация, като е налице деклариране на факти, неизгодни за лицето. От юридическа гледна точка декларацията е извънсъдебно признание и няма обвързваща сила за държавните органи. Ако желаят, те могат да извършат проверка;

5) индивидуални финансови актове се издават въз основа (трябва да съответства на принципите) и в приложение / изпълнение (трябва да е в синхрон) на закона. Издаването на актове трябва да с предвидено в закона. Индивидуалните финансови актове не са нормативни актове, не са правораздавателни. Финансовата администрация има права и задължения да издава индивидуални финансови актове. Всички индивидуални финансови актове, израз на обвързана компетентност подлежат на обжалване, а тези, които са израз на оперативна самостоятелност не подлежат;

6) индивидуалните финансови актове решават въпроси, свързани с практическата финансова дейност на държавата;

7) индивидуалните финансови актове в огромното си мнозинство са актове с декларативно действие. Изискуемост - когато задължението на едно правно задължено лице стане изнскуемо, тогава органа може да търси изпълнението. От този момент, от който адресатът на задължението не разполага повече с възможност да определи сам момента на изпълнение. В правото задълженото лице има два варианта само да избере, кога да плати: когато в нормативния акт е предвиден срок за доброволно изпълнение на задължението и когато административния или финансовия акт не е станал окончателен.

8) индивидуалните финансови актове са скрепени с държавната принуда.
3. Разлика между индивидуален финансов акт и индивидуален административен акт - 4 основни пункта:

1) по отношение на повода за тяхното издаване. Индивидуалният административен акт най-често се издава по молба, а финансовият - служебно (понякога по декларация);

2) по отношение на характера на акта - повечето индивидуални финансови актове са с декларативен характер. Институт на данъчен (финансов) автоматизъм - актът може да не се издаде, но този правен институт се гарантира събирането вземанията на държавата в срок и с икономия на средства;

3) по отношение на обжалването. Има два аспекта:

♦ във връзка с реда на обжалване: при индивидуалните административни актове се прилага 3АП, а за една категория индивидуални финансови актове – ЗАП, а за друга - Данъчно-процесуалния кодекс. Данъчен акт трябва първо да се обжалва по административен ред и чак тогава по съдебен ред. При обжалване на индивидуални финансови актове по съдебен ред контролът все още е по законосъобразност, с решението на съда може да се отмени акта на основата на друг порок, който не е посочен в жалбата;

♦ вън връзка с празния режим на жалбата - в административното право тя спира изпълнението, при индивидуалните финансови актове не спира изпълнението. Принцип във финансовото право е - първо плащаш, после обжалваш;

4) по отношение на изпълнението - финансовият процес е по-близо до гражданския, отколкото до административния процес. Прилага се Данъчния процесуален кодекс и ГПК, понякога ЗАП.
4. Видове индивидуални финансови актове: 6 класификации:

1) в зависимост от това, дали признават права или налага задължения - облагоприятстващи и утежняващи. Облагоприятстващите влизат в сила в момента на издаването си, а утежняващите в по-късен момент и не пораждат задължения, ако адресатът не бъде уведомен, което се удостоверява с подпис. Задълженията може да са в три посоки:

♦ да се направи нещо;

♦ да на се направи нещо;

♦ нещо да се даде.

2) с оглед на това, дали с актът тепърва възникват права или се увеличават, или той признава вече съществуващи права и задължения, се делят на декларативни и конститутивни;

4) по отношение на това, кой орган ги издава;

5) общи ненормативни актове - неопределен, но определяем кръг от субекти и еднократност на изпълнението;

6) с оглед на това, дали е израз на оперативна самостоятелност, или на обвързана компетентност.

- да са издадени от компетентния орган;

- да е съобразен и да съответства на закона,

- да е в съответствие с целта на закона;

- да е спазено производството по издаването;

- да е спазена нормативно-установената форма.

За да възникне едно правоотношение са необходими правна норма, юридически факт и два субекта. Усложненията са две групи: свързани със субектите (1) и свързани с фактическия състав (2).

♦ отговорност за чужд финансов дълг. Налице е едно правоотношение, при което държавата е носител на субектни права, а от друга страна е физическо или юридическо лице, което има финансов дълг. В тази схема едно трето лице, на някакво правно основание встъпва или ще бъде привлечено на мястото на титуляра-длъжник и така ще отговаря за чужд дълг. Тази промяна се извършва ех lege, а не по договаряне на страните.

♦ Сходни институти са: заместване в дълг и встъпване в дълг. При заместването в дълг титулярът-длъжник изчезва и на негово място идват едно или повече лица. Този правен институт не е уреден. Регламентирано е само встъпването в дълг, при което титулярът продължава да носи отговорност за собствения си дълг, но заедно с него отговаря и трето лице. Докато в гражданското право отговорността е солидарна, във финансовото право тя е последваща.

Има два случая за приложение на този институт:

- при неправомерно действие на трето лице;

- когато третото лице само се постави в положението на длъжник. Има държавно вземане, което е гарантирано от трето лице по негова воля, а не когато дойде време за погасяване на вземането, т.е. поръчителство. В данъчното право поръчителството е възможно и по ЗМДТ (обитателят на имота е данъчно задължен да плати данъка на имота).

В гражданското право солидарността възниква по силата на закон или договор. Във финансовото договорна солидарност е недопустима. Отговорността на съдлъжниците е (т.е. при пасивна солидарност) - всеки отговаря за целия дълг.

Този длъжник, срещу когото държавата насочи искането не може да възразява, защо е избран, когато някой от длъжниците плати, отговорността отпада и с това приключва финансовото правоотношение и възниква ново правоотношение - този, който е платил, може да иска с регресен иск от останалите длъжници съответната част от дълга. Отговорността между солидарните длъжници е - дължи се по равно. Приложението на този институт е само при същинските финансови правоотношения, само по силата на закона и в интерес на държавата.

Разликата между чистата солидарност и отговорността за чужд дълг е, че при отговорността за чужд дълг отговорността възниква впоследствие.

А) При тази хипотеза имаме възникнало правоотношение след осъществяването на един юридически факт, след което се установява, че този факт не е настъпил и не е годен да породи финансови последици. Тогава става въпрос за правния институт на ”вторично правоотношение по връщане” - то трябва да коригира правните последици в съответствие с юридическия факт. Преди да върне недължимо полученото данъчният орган служебно проверява, дали длъжника няма задължения към държавата, за да направи компенсация. Това задължение трябва да е изискуемо (без значение от произхода и размера). Компенсацията може н да е частична (с остатък), но прихващането или връщането може да бъде осъществено. След постъпване на молбата данъчният орган трябва да извърши проверка или ревизия и да издаде данъчен финансов акт, с който да признае, т.е. да уважи или да откаже прихващането и връщането. Ако молбата е основателна, се издава разпореждане за права и задължения.

Б) Втори правен институт е "промяна на обема на юридическите факти". Юридическият факт трябва да има цифров трал. Без значение е, на какво се дължи промяната в обема (в следствие на грешка, или на умишлени действия, или по вина на финансовия орган). Правните последици трябва да бъдат преведени в съответствие с юридическия факт. Съществува една особеност: при всички случаи се заплащат лихви върху допълнителната сума. Лихвите са гражданска отговорност за забава, а не санкция.

В) усложнения, по повод заобикаляне на финансови задължения и симулативните сделки. Това се разглежда във финансовото право във връзка с ролята на сделките, като юридически факти за възникване на правоотношения. Заобикалянето на финансови задължения означава, с правно позволено средство да се постига забранен финансово-правен резултат. Въпросът е, след като една сделка е сключена при заобикаляне на закона, дали е годен юридически факт за възникване на правоотношение н дали се плащат данъци и такси? Ако се разкрие сделка, при което е платено по-малко или изобщо не е платено, тя не се разваля, а се доплаща със съответните лихви, при условие, обаче, че не става дума за престъпление. Особености: разкриването на подобни сделки не е скрепено с време. В правото има принцип, че писмени доказателства се оборват с писмени доказателства, т.е. възможно е със свидетелски показания да се докаже измамата. Във връзка със симулацията във финансовото право се въвежда правния институт на свързаните лица и правния институт на "относителна недейственост на сделките в данъчното право”.

№ 9. Санкции, налагани за нарушения на финансови правни норми. Особености. Видове санкции. Принудителни административни мерки.

1. Санкции, налагани за нарушения на финансови правни норми.

Доколкото финансовите правоотношения са властнически, тяхното изпълнение е скрепено със санкции, под формата на юридическа отговорност. Санкцията се свързва с 4 вида отговорност: наказателна, гражданска, административна и дисциплинарна. Те могат да бъдат кумулирани, с едно изключение - не може да се кумулира наказателна и административна отговорност, защото едно деяние не може да е едновременно административно нарушение и престъпление.

Ако деянието е с no-ниска степен на обществена опасност, се търси административна отговорност, а ако е с по-висока - наказателна. За едно и също финансово нарушение освен санкции, могат да се налагат и принудителни административни мерки.

Санкциите и принудителните административни мерки може да са:

- във финансово-правната норма,

- в края на нормативния акт,

- в друг финансов закон;

- в закон от друг отрасъл на правото.

1) става дума само за имуществени вреди, защото закона не допуска причиняване на неимуществени вреди на юридически лица;

2) във финансовото правоотношение гражданската отговорност е само деликтна и възниква само по силата на закона;

3) при гражданска отговорност се начисляват лихви от момента, в който лицето е в забава, т.е. от настъпването на падежа. Във финансовото право лихвите се начисляват от момента на причиняване на вредите или ако той е неизвестен, от момента на откриването им.

1) По отношение на начина на определяне на санкцията. Често административните нарушения носят вреди, чиито резултат има числов израз. Размерът на глобата е на база на вредоносния резултат, т.е. съществува права зависимост със санкцията.

2) Класическият способ за определяне на глобите във финансовото право е в относителната определеност. Често за база служи минималната работна заплата, защото по-лесно се отчитат инфлационните процеси. /Върху глоба не текат лихви/.

3) Често санкцията се определя и като глоба в размер "п” пъти размера на укрития данък. Отчита се степента на обществена опасност на деянието. Предварително се определя размерът на глобата/санкцията, така на решаващия орган се отнема възможността за преценка на обстоятелствата.

4) Когато нарушението се извършва от две или повече лица има съучастие и всяко лице подлежи на санкция. При солидарна отговорност всяко лице носи отговорност за цялата щета. Ако се отнася за глоба - всяко лице носи самостоятелна отговорност, т.е. има определена за него глоба.

5) Според Закона за държавните такси, ако нарушителят внесе държавната такса преди издаване на наказателно постановление: глобата се събира с 50 % по-малко. В административното право това е непознат способ. В ЗАНН има давностен срок за съставяне на наказателен акт или издаване на наказателно постановление. В данъчното право давността е друга. За финансово нарушение тя е една година от откриването му или пет години от извършването.
3. Принудителни административни мерки.

Уредени са в ЗАНН, чл. 22/23. Имат най-широко приложение във финансовото право, защото имат по-голям ефект. Принудителните административни мерки се прилагат масово и в съчетание със санкции. Те са три основни вида: превантивни, преустановителни и възстановителни.

А) превантивни принудителни административни мерки - във финансовото право само в Указ 1074 има ограничение за заемането на материално-отговорни длъжности от лица, извършители на престъпление, в качеството си на отчетник.