Конспект по финансово право на българия о б щ а ч а с т

№ 16. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и вреди.

Всеки одит има 4 етапа:

- подготвителен;

- същинска проверка;

- приключване на ревизията и съставяне на документите (дотук са задължителни етапи);

- правни последици от ревизията.

Т.е. ако има финансови нарушения (вреди) се предприемат мерки за въздействие, за реализация на резултата, но това няма задължителен характер.

- ревизионен акт;

- акт за начет.

По новия закон няма ревизионна записка, а на мястото на ревизионния акт - доклад на одитора, т.е. има:

- доклад на одитора;

- акт за начет.

Тоест докладът на одитора и ревизионната записка са актове за констатации.

Общото между доклада на одитора и акта за начет е, че са официални документи, съставени от държавния орган при правно регламентирано производство (одит/ревизия).

- формата е само писмена;

- актовете, пораждат определени права и задължения - по принцип, но докладът и актът за начет не пораждат права и задължения; за да бъдат породени такива, е необходим друг акт.

При акта за начет се издава след съдебното решение наказателно постановление, а при доклад на одитора - заповед. Всички те са констатиращи или подготвящи актове.

а) сезираща функция - при извършването на контрола, контролиращият орган изпраща акта за начет до определения орган, за да се запознае този орган с тях. Имуществената отговорност не се налага от одитора, а се налага от съда. Сезиращата функция се изразява в изпращане на акта, като съдът е длъжен да се произнесе по него, не е необходимо да се пише искова молба, защото самият акт за начет е искова молба.

б) доказателствена функция - отнася се само и единствено за акта за начет (чл. 30, ал. 4 от ЗДФК и чл. 301 от ГПК). Има особена доказателствена сяла - презумпция за достоверност, като тя е една процесуална привилегия на увреденото юридическо лице. По силата на тази презумпция юридическото лице не доказва констатацията, а само предявява акта в съда. Презумпцията е в полза на ищеца и е оборима (може да се оспори):

- по време на ревизията се преглеждат хиляди първични счетоводни документи и актът за начет е резюме на тези документи;

- съдът не се занимава с преглеждането на тези документи;

- актът за начет е резултат от правно-регламентирана дейност;

- контролът се осъществява от държавен орган със специализирани познания в тази област;

- констатациите са подкрепени с писмени доказателства.

Изтъква се, че има и обвинителна функция, но това не е вярно, защото тук е налице друго производство, когато става въпрос за повдигане на обвинението. Дори при констатирано престъпление документите се изпращат в следствието.
3. Мерки за въздействие (правни последици от одита и реализация от резултатите на одита). Този етап няма задължителен характер, защото по време на одита може да не бъдат разкрити нарушения - тогава не се предприемат мерки за отстраняването им. Една от целите на одита, след като бъдат разкрити всякакви видове нарушения, е да бъдат предприети мерки за отстраняването на условията и причините и самите нарушения.
4. Видове мерки за въздействие - мерките въз всеки отделен случай зависят от констатациите. Основно се подразделят на две групи:

1) Мерки спрямо проверяваната дейност:

♦ писмени указания за отстраняване на установеното нарушение - това става със заповед за реализация, като органът е Министерство на финансите, съответно министъра или председателя на комитета?? Със заповедта за реализация се дават указания на ръководителите на ревизирания обект. В тези случаи говорим за външно-ведомствен контрол. Указанията имат задължителен характер и не подлежат на обжалване по съдебен или административен ред.

♦ предложения за спиране на някои действия, водещи до причиняване на вреди на контролирани обекти - тези предложения се правят до самия ръководител или до висшестоящия орган;

♦ предложение за отмяна на незаконосъобразни актове на ръководители на контролирани обекти (за отмяна, а не за обжалване);

♦ предложение до ръководителите на контролирани обекти за налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда;

♦ изготвяне на обобщителни доклади;

♦ предложение за промяна в законодателството.
2) Мерки по отношение на лицата: отговорността е 4 вида – дисциплинарна, наказателна, гражданска и административна.

Дисциплинарната отговорност се прилага само по отношение на лицата в трудово правоотношение (КТ, чл. 136). Налага се независимо от останалите видове отговорност. Формите са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

Наказателна отговорност - при констатирани нарушения се съставя предварително производство и наказателното съдопроизводство се произнася с присъда. Контролният орган открива и доказва престъпленията, но не налага санкцията; в съда той има качеството на свидетел.

Гражданска отговорност - причинените вреди трябва да бъдат репарирани.

Административната отговорност се налага според ЗДВФК и Правилника за приложението му и ЗАНН. Процедурата за съставяне на актовете и изпълнението е по ЗАНН, но давностните срокове са по-големи.
№ 17. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност по ЗЗД.

1. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност.

Мястото на гражданската отговорност е в гражданското право, но по традиция е уредена във финансовото право по две съображения:

- тази отговорност е последица от упражнен финансов контрол;

- има много специфики, които не се покриват изцяло със ЗЗД.

До приложението на имуществена отчетническа отговорност се стига, когато има причинени вреди. Целта е да се обезщетят или възстановят причинените вреди.

Каква отговорност е договорна или деликтна? Ако е договорна, трябва да има договор и нарушение на договора. Деликтната е по-тежка и не е необходимо наличието на договор.

Съществуват 4 теории, от които 2 са основни, относно имуществената отчетническа отговорност:

1. Имуществената отчетническа отговорност е договорна отговорност - основание се намира в трудовия договор, защото лицата, които са субекти на тази отговорност стъпват в трудови правоотношения и в качеството му на отчетник му се поверяват имуществени, материални или парични ценности. В резултат на неизпълнение на трудовите си задължения се стига до причиняване на вреди. Слабото място на тази теория е, че към такава отговорност могат да се привличат само лица по трудов договор.

2 Имуществената отчетническа отговорност е деликтна отговорност - защото фактическият състав е същият, като при гражданската деликтна отговорност – вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. При тази теория отговорност носят не само лицата по трудов договор, а всички лица на които им е поверено държавно или общинско имущество.

3. Имуществената отчетническа отговорност има смесен характер.

4. Имуществената отчетническа отговорност е специфична (самостоятелна) ……._г.,^;.:_:.-л::;а отговорност - тази теория категорично се отхвърля.

Отговорността на отчетниците е гражданска, деликтна отговорност, но тя не се покрива изцяло с отговорността по ЗЗД, което дава основание да се говори за специфична деликтна отговорност. И ако отговорността по ЗЗД е общоделиктна отговорност, то тази по ЗДВФК е специална деликтна отговорност.

♦ обща отговорност – чл. 45 от ЗДД;

♦ специална отговорност чл. 29 и следващи от ЗДВФК. Това с специален закон, като към него се прибавя субсидиарното приложение на ЗДД.

С оглед на субектите от двете страни на правоотношението - по общия режим такава отговорност носи всеки, който причини вреда другиму, без да е необходимо този субект да има специални качества. При специалния режим отговорност носят лицата, които имат качеството на отчетник - т.е. само физически лица.

С оглед на вредите - при общия режим подлежат на възстановяване имуществени и морални вреди, а при специалния - само имуществени вреди. Увредено юридическо лице не може да претендира за неимуществени вреди.

С оглед на обезщетението, задължението за възстановяване и обема на вредата - при общия режим, всички вреди, които са непосредствена и пряка последица от противоправно поведение (действително причинени вреди и пропуснати ползи). При специалния режим - възстановяват се само действително причинени вреди (щети).

С оглед на вредоносния юридически факт - при общия режим възстановяват се всички вреди, без значение от какво произхожда вредността. При специалния режим - в ЗДВФК има три случая, при които се носи имуществена отговорност: умишлено причинена вреда, от липси, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. За вреди причинени в следствие на друг фактически състав, отговорността е административна (под формата на глоба).

С оглед на давността - при общия режим е 5 години. При специалния режим по ЗДВФК - 5 години, а по стария закон е била 10 години. Но независимо от спирането или прекъсването на тази давност имуществената отговорност не се търси, ако са изтекли повече от 10 години от причиняването на вредата.

С оглед на лихвата - по стария закон за държавния финансов контрол лихвата е 10 пункта + основния лихвен процент, а по новия закон лихвата е законната такава – 14,62% (??? сега % сигурно е друг).

С оглед на реализиране на отговорността - при общия режим отговорността се реализира по общия исков ред по ГПК, а при специалния режим се прилага особено исково производство по ГПК.
№ 18. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Третите лица като субекти на отговорността.

1. Субекти на имуществената отчетническа отговорност.

Има две основни групи субекти:

1) лицата, които са причинили вредата - имат качеството отчетник. Трябва да е налице вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. Всичко това води до непозволено увреждане, в качеството на отчетник.

2} третите лица - не са причинили вредата, не е необходимо да имат качеството на отчетник, но носят отговорност на друго правно основание - неоснователно обогатяване.

Чл. 31 - отчетник - работник или служител, на който се поверява държавно или общинско имущество и/или се дават възможности да се разпореждат с него и да извършват правни действия.

При причиняването на вреди отчетникът и работникът ще носят имуществена отговорност. Важното е качеството, в което са причинили вредите. Ако са в качеството си на работници -отговорността е по Кодекса на труда, а ако е в качеството на отчетник - отговорността е по ЗДВФК.

3) косвени.

Всички отчетници са физически лица, отговорни, защото са причинили вреди. Отговорността е деликтна за непозволено увреждане, като действието е виновно. Отчетникът е по-широко понятие от материално-отговорно лице, включвайки в себе си и трите категории отчетници. Материално-отговорно лице е по-тясно понятие, включва в себе си пряк отчетник, на който материалните ценности са връчени лично и на него се водят. Всяко материално-отговорно лице е пряк отчетник, но не всеки отчетник е материално-отговорно лице. За финансовото право е важно качеството отчетник, а не материално-отговорно лице.

1) получили нещо без правно основание или получили нещо на отпаднало правно основание. Необходимо е да е налице отчетник, причинител на вредата, което да е дало възможност на трети лица да се облагодетелстват. Вината на отчетника е под формата на действие, активно поведение.

2) получили нещо по дарение от отчетника, който е причинил вредата (дарени са присвоени средства).

И в двата случая отговарят отчетникът и третото лице за причинената вреда, но отговорността е на различно правно основание. За отчетника – деликтна, а третото лице за неоснователно обогатяване. Отговорността е солидарна, солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. За по-голяма вреда отговаря отчетникът, причинител на вредата.

Неоснователното обогатяване е обективна, безвиновна отговорност (т.е. без значение е, дали третото лице е действало виновно или не). За отговорността на третото лице е без значение, дали действията му са добросъвестни. Чл. 271 от Кодекса на труда - добросъвестно поучено трудово възнаграждение не се връща.
4. Отговорността на третите лица:

♦ начетно производство - имуществена отговорност носи и третото лице, и отчетникът и то по специално исково производство;

♦ общ исков ред - когато отчетникът не носи пълна имуществена отговорност, той носи административна отговорност. В такъв случаи се завежда дело срещу третото лице по общия исков ред.
№