По място на учленение се отделят локалните диференциални признаци лабиалност, алвеолност, небност и веларност. Тези съгласни фонеми, които притежават диференциалния признак лабиалност са (п, п’, б, б’, м, мʼ, ф, ф’, в, в’). Той обединява двуустнените (билабиални) (п, п’, б, б’, м, мʼ) и устнено-зъбните (лабио-дентални) съгласни (ф, ф’, в, в’). Противопоставянето между тях става по модалните признаци. Съгласните, чието учленително място е зоната на алвеолите, образуват най-големия локален ред в българския език.
Признака алвеолност (предноезичност) имат следните съгласни фонеми: т, т’, д, д’, с ,с’, з ,з’, ц, ц’, дз, дз’, н, н’, р, р’, л, л’:
- алвеодентални – т, т’, д, д’, с ,с’, з ,з’, ц, ц’, дз, дз, л, л’’
- алвеолни – н, н’, р, р’
Съгласните, чието учленително място е зоната на твърдото небце, образуват локален ред с диференциален признак небност. Той характеризира фонемите ш, ж, ч, дж, й.
Признака веларност притежават съгласните, чието учленително място е мекото небце. В този ред се включват фонемите к ,к’, г, г’,х ,х’.
Признаци
|
Локални редове
|
Характеристика
|
Лабиалност
|
Лабиален локален ред
[б, бʼ, п, пʼ, м, мʼ, в, вʼ, ф, фʼ]
|
Противопоставянето между фонемите от този ред се осъществява според модалните признаци преградност, проходност, назалност, както и според опозитивните признаци мекост – твърдост, звучност – беззвучност.
|
Алвеолност
|
Алвеолен локален ред
[д, дʼ, т, тʼ, з, зʼ, с, сʼ, s, sʼ, ц, цʼ, н, нʼ, л, лʼ, р, рʼ]
|
Противопоставянето между фонемите от този ред се осъществява според модалните признаци преградност, проходност, преградно-проходност, назалност, латералност, вибрантност, както и според опозитивните признаци мекост – твърдост, звучност – беззвучност.
|
Небност
|
Небен локален ред
[ж, ш, ψ, ч, й]
|
Противопоставянето между фонемите от този ред се осъществява според модалните признаци проходност, преградно-проходност, както и според опозитивните признаци звучност – беззвучност.
|
Веларност
|
Веларен локален ред
[г, гʼ, к, кʼ, х, хʼ]
|
Противопоставянето между фонемите от този ред се осъществява според модалните признаци преградност, проходност, както и според опозитивните признаци мекост – твърдост, звучност – беззвучност.
|
Сподели с приятели: |
