Конспект по фонетика на съвременния български език

Свободни или факултативни варианти

Изтегляне 121.14 Kb.

страница	11/41
Дата	26.05.2023
Размер	121.14 Kb.
	#117839
Тип	Конспект

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 41

ФОНЕТИКА - лекции за студенти

Свободни или факултативни варианти – не се появяват във всички думи и във всички фонетични позиции. Употребата им е свързана най-често с изговорните стилове или с диалектното влияние: (мóйте наред с мóите), [нʼèго] вместо [нèго];
Комбинаторни (задължителни) варианти на фонемата – тъй като реализацията на тези варианти в друга позиция е невъзможна, те не могат да бъдат различни фонеми, а само комбинаторни варианти на фонемите. Например фонемата л пред е, и се реализира като особено „средно” л [lепѝло];
Позиционни варианти – напр. фонемата „а” в неударена сричка има по-затворен вариант в сравнение с варианта на гласната фонема под ударение (вáдə);
Стилистични варианти – изразяват емоционални и стилистични оттенъци в речта: Хууубава работа!
Индивидуалните варианти са присъщи за изговора на отделните лица и тяхната реализация не е свързана нито с позиционните, нито с комбинаторните условия (например увуларното р).
Състав и структура на българската фонемна система. Система на гласните фонеми.
Фонемната система на съвременния български книжовен език се състои от 45 фонеми – 6 гласни (вокали) [а, ъ, е, и, о ,у] и 39 съгласни (консонанти) [б, бʼ, п, пʼ, в, вʼ, ф, фʼ, д, дʼ, т, тʼ, з, зʼ, с, сʼ, s, sʼ, ц, цʼ, г, гʼ, к, кʼ, х, хʼ, ж, ш, ψ, ч, м, мʼ, н, нʼ, л, лʼ, р, рʼ, й].

Особености на българския вокализъм	Особености на българския консонантизъм
1. Намаляване на броя на гласните в сравнение със старобългарския (в старобългарския са 11, в съвременния български – 6)	1. Системата се е обогатявала с наличие на нови фонеми (например меките съгласни).
2. Реализация и функциониране на гласните фонеми в зависимост от ударението – под ударение функционират с максималния си брой, а извън ударената позиция и в зависимост от консонантното обкръжение – с намален.	2. Наличие на голям брой меки съгласни със средна степен на мекост.
3. Типична черта на българския вокализъм е корелацията между [а] и [ъ] и наличието на [ъ] под ударение.	3. Наличие на двуфонемни съчетания [шт], [жд], които липсват в другите славянски езици.
4. Гласните в българския език са само устнени ( в старобългарския е имало две носовки).	4. Образуване на удвоени съгласни на морфемната граница, създаващи впечатление на дълги съгласни.
5. В българската вокална система липсват дълги и кратки гласни. Могат да се удължават, но само с експресивна цел.	5. Въпреки по-големия брой съгласни фонеми звуковата структура на българската дума не се характеризира със струпване на много съгласни.
6. В българската вокална система липсват отворени и затворени гласни; по този признак те заемат междинно положение.

Системата на българските гласни се изгражда в зависимост от ударението. В позиция под ударение различаваме 6 гласни фонеми, а в неударена позиция заради неутрализацията на на противопоставянето между тесни и широки гласни вокалната система функционира с намален брой. Ударените и неударените гласни се намират в съотношение на фонеми и алофони. Освен от ударението броят на гласните фонеми е в зависимост от характера на консонантното обкръжение. Фонемната система на гласните под ударение се изгражда въз основа на противопоставянето по три диференциални признака:

Изтегляне 121.14 Kb.

Сподели с приятели:

1 ... 7 8 9 10 11 12 13 14 ... 41