Фонемитесазвуковите единици, които самостоятелно могат да различават по смисъл думите и техните форми. Звуковете, които нямат смислоразличителна роля по отношение един към друг, са варианти или алофони на една и съща фонема. Звук на речта и фонема са две различни единици на фонетичната система на езика. Всяка фонема е звук на речта, но не всеки конкретен звук, произнесен от конкретно лице или в конкретен случай, може да бъде фонема. Именно смислоразличителният подход позволява цялото многообразие от неограничен брой звукове в речта да се сведе до ограничено число минимални фонетични единици на езика, до определен брой фонеми.
Звуковете на речта се употребяват винаги в съчетание с други звукове. В потока на речта и в различните фонетични условия те си влияят взаимно, променят учленителния си характер. Напр. гласната „а” – [л’áто] (лято) и [лáва] (лава). След мека съгласна се отличава с по-предно учленение в сравнение с позицията след твърд съгласен. Следователно именно така се реализират вариантите на фонемата. Те имат различни и променливи позиционно обусловени признаци, но изпълняват една и съща функция, обединяват се в една и съща фонема, като автоматично се заместват един с друг при изменение на фонетичните условия.
Фонетичната позицияе обкръжението на определен звук, неговото положение спрямо ударението и мястото му в сричките и думите. Съгласната „н” напр. в позиция пред „к” и „г” се изговаря като задноезична съгласна [áŋгел], [таŋгó], [бáŋка], но тя не е отделен самостоятелен звук, защото има същата смислоразличителна роля, каквато и предноезичната съгласна „н”. Фонемите или вариантите може да се проявяват в една и съща позиция или в различни позиции. Всички позиции, в които е възможно да се употреби една фонема, образуват нейната дистрибуция. За свободна дистрибуция говорим, когато фонемата и вариантите се срещат в едни и същи условия. Когато са в различни позиции, говорим за отношение на допълнителна дистрибуция.
Различават се следните видове варианти: