Конспект по фонетика на съвременния български език


Гайдарова, Т. Новото в новия български правописен речник. Пловдив 2015



страница2/41
Дата26.05.2023
Размер121.14 Kb.
#117839
ТипКонспект
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41
ФОНЕТИКА - лекции за студенти
Гайдарова, Т. Новото в новия български правописен речник. Пловдив 2015.
Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Фонетика. Издателство на БАН. София 1983 г.
Зидарова, В. Фонология на съвременния български книжовен език. Пловдив
Пашов, Петър. Практическа българска граматика. София 1989 г.
Помагало по българска фонетика. Съставители Хр. Първев, В. Радева. Издателство „Наука и изкуство“. София. 1980 г.
Стоянов,
Ст. Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология. Издателство „Наука и изкуство“. София. 1980 г.
Тилков, Димитър, Тодор Бояджиев. Българска фонетика. Издателство „Наука и изкуство“. София 1977.


ФОНЕТИКА
Фонемазвуков сегмент, който има смислоразличаваща функция. Фонемите са сегментни фонетични единици.
Алофон /вариант на фонема/ - вариант на фонемата, с който тя се осъществява в речта.
Българска фонемна система - 45 фонеми

  • Гласни (вокали) – 6

  • Съгласни (консонанти) – 39

    • шумови

    • сонори

    • глайд

Класификация на гласните фонеми

  1. Според мястото на образуването им в устната кухина:

Предни – е, и; задни – а, ъ, о, у

  1. Според ширината на прохода в устната кухина:

Широки – а, о, е; тесни – ъ, у, и

  1. Според участието на устните при образуването им:

Устнени(лабиални) – о, у; неустнени(нелабиални) – а, ъ, е, и
Класификация на съгласните фонеми

Място на учленение

Начин
на учленение



лабиални

предноезични

средно
езични

задноезични

билабиални

лабио-дентални

алвео-дентални

алве-олни

предно-небни

предно-небни

веларни

зв

бз

зв

бз

зв

бз




зв

бз




зв

бз

Преградни
/експлозивни/

тв

б

п







д

т













г

к

м

б᾽

п᾽







д᾽

т᾽













г᾽

к᾽

Проходни
/фрикативни/

тв





в

ф

з

с




ж

ш







х

м







в᾽

ф᾽

з᾽

с᾽
















х᾽

Преградно-проходни /африкативни/

тв













дз/s/

ц




дж/Ψ/

ч










м













/s’/

ц᾽



















латерални

тв







л













м







л᾽













вибрантни

тв










р










м










р᾽










назални

тв

м







н










м

м᾽







н᾽










глайд

м
















й




1. Звучни ~ беззвучни съгласни: браво ~ право, дворец ~ творец, бас ~ пас, змей ~ смей, глас ~ клас


2. Твърди ~ меки съгласни: бал ~ бял, лук ~ люк, гол ~ гьол
2. Отношението буква~звук при съгласните: Щ – /шт/, ДЖ – /Ψ/, ДЗ – /s/
Съвременни и исторически звукови закони

  1. Редукция на гласните /а:ъ/, /о:у/, /е:и/.

Редукцията е характерна особеност на българския вокализъм и представлява сближаване по гласеж на тесните и широките гласни. Гласната под ударение е основен вариант на фонемата, а извън ударението – позиционен редуциран вариант. За книжовна в СБЕ се смята частичната редукция на двойките [а:ъ], [о:у].



  1. Ятов преглас (променливо я; редуване я:е; редуване [ʼà:е]).

Ятовият преглас е фонемно редуване, извършващо се на мястото на старобългарската ятова гласна [ѣ]. Правилата за ятовия преглас са следните:
Я се пише, когато:

1.Думата е едносрична и ударението пада върху я – бял, цяр, грях, дрян, грял


2. Я се намира в краесловна сричка и ударението пада върху нея – видях, оцелях, успях, живял, умрял и др.
3. Едновременно трябва да са налице следните ТРИ условия:
- я е под ударение;
- следващата сричка е твърда, т.е. съдържа гласните а, ъ, о, у;
- непосредствено след я не следват ж, ч, ш, щ, й или мек съгласен звук.


Ако едно от тези условия не е спазено, я се преглася в е.
Например: дядо врява сряда лято сняг
↓ ↓ ↓ ↓ ↓
дедù врèви срèди летà снеговè, снèжна
Е се пише, когато:
1.Наследникът на ятовата гласна не е под ударение (летà)
И / ИЛИ } дедù (не са спазени две условия)
2.Следващата сричка е мека, т.е. съдържа гласните е, и (срèди)
И / ИЛИ } грèшен(не са спазени две условия)
3.Непосредствено след я следват ж, ш, ч, щ, й или мек съгласен звук
Например: пяна – пеня се пряк – пречка бял – беля
някой – нещо мляко – млечна надявам се – надежда
смях – смешка бряг – безбрежна сгрявам – грейка и т.н.



  1. Вътрешнословна и междусловна асимилация.

Асимилацията е комбинаторно фонемно редуване, действащо само в групата на шумовите съгласни. Две различни по признака звучност : беззвучност съгласни се уподобяват, ставайки и двете звучни или и двете беззвучни, когато са в непосредствено съседство. Асимилацията в СБЕ е винаги регресивна (тоест следходният звук влияе на предходния).
лавка /лàфка/, възторг /въстòрк/, футбол /фýдбол/, сбирка /збѝрка/
сред хората /срет ̮ хòрата/, в окото /ф ̮ окòто/, с гордост /з ̮ гòрдост/, град Пловдив /грàт плòвдиф/



  1. Обеззвучаване в абсолютно краесловие (краесловно обеззвучаване).

Законът за краесловното обеззвучаване е позиционно фонемно редуване. В краесловие се произнася само беззвучен шумов съгласен. Вън от краесловната позиция звучността се възстановява.
запад /зàпат/ – западен /зàпаден/



  1. Вмятане на гласни (епентеза).

Вмятането на фонеми в средисловие и в краесловие се прави за улесняване на артикулацията. Това е комбинаторно редуване на фонема с липса на фонема.
масло – масЪлце
театЪр, театърът, но: театри, театрален
вятЪр – ветрове
осЕм – осми
Вмятане на Й при струпване на гласни фонеми. Когато в заети думи в краесловие стоят вокалните групи еа, иа, между двете гласни, участващи в групата, се вмята й. Съчетанията се изписват като ея, ия.
Ако същите групи се намират в средисловие, й изпада или изобщо не се вмята.
Правилото не важи за домашни думи.
idea – идея, идеята – идеал, идеалист, идеалистичен, идеализирам
materia – материя, материята – материал,материалист,материалистичен,
материализирам
Изключения: християнин, софиянец, плеяда.



  1. Изпадане на съгласни (елизия).

Елизията е комбинаторна промяна, изразяваща се в изпадане на съгласни. При струпване на две или повече съгласни в средисловие, за да се улесни артикулацията, изпадат фонемите с, т, д. Правописно узаконено е изпадането на с от наставка –ски при думи, окончаващи на с, з, ш, ж, дж, ч, ст, щ и др.
Бургас +ски – бургаски Париж – парижки Кавказ – кавказки
мъж +ски – мъжки Букурещ – букурещки чех – чешки
Изпадането на т и д е узаконено само в някои думи: прошка, пришка, плешка, нишка, овошка, расна, лешник, празник, сърце и др.



  1. Ерова метатеза (редуване ър/ръ; ъл/лъ).

Метатезата е позиционна промяна, при която Ъ променя мястото си спрямо Р и Л. Правилата са доста непоследователни.





- ър, -ъл един съгласен звук

- ръ, -лъ два или повече съгласни звука

зърно, зърнен

зрънце

върба, върбалак

Връбница

пълня, пълначка

плънка

дълг, дългове, дължа

длъжник, длъжност

  1. Палатализации

Първа палатализация Г:Ж, К:Ч, Х:Ш (мога – можем, човек – човече, враг – вражески, сух – сушина, бог – божество)
Втора палатализация Г:З, К:Ц, Х:С (войник – войници, стомах – стомаси, облог – облози)
Трета палатализация Г:З, К:Ц, Х:С (лик – лице, старик – старец). Промените имат непоследователен характер и са малко на брой.





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   41




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница