Конспект по фонетика на съвременния български език
Неутралният изговорен стил
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Високият стил
- Разговорният стил
- Изговорни варианти .
| Неутралният изговорен стил служи като основа за разграничаване на високия и разговорния стил. Осъществява се в най-разнообразни говорни прояви – официални срещи, в учрежденията, в училището, радиото, телевизията. Думите се изговарят свободно и естествено, без изпадане и сливане, но и без преднамерено отделяне на звуковете. Темпът на речта е средно бърз, речта е спокойна и делова. Това е стилът на разговор, диалог, беседа, доклад, лекция.
Високият стил е свързан с обработеността на звуковите елементи. Осигурява забавен темп, паузи, подчертана интонация и се проявява главно в официалните монологични прояви. Разговорният стил е характерен за неофициалните беседи, употребява се главно в диалогична форма. Незадължителна обработеност, непринуден и естествен изговор. Изговорни варианти. Думите и граматичните им форми се изговарят по точно определен начин, който е установен в речниците, граматиките, справочниците. Измененията в звуковия състав на една и съща дума са произносителни варианти. Те биват акцентни, правоговорни и фонемни. Акцентните са най-много в българския език.При тях думите се изговарят с двояко ударение: рáботя – рабóтя. Правоговорни са вариантите, чието различно произношение не се отразява писмено. Такива са например членуваните форми на имената от женски род: младостта [младостá – младостъ] или вариантите с елизия на съгласни [рáдос], [вèсник]. Фонемните варианти се различават един от друг по различния си състав на фонемите. Те се появяват в езика по различен начин. Могат да са резултат от развоя на езика, от влиянието на диалектите: жетва – жътва, злъч – жлъч, закопчая – закопчея; десетък – десятък, землемер – земемер. Някои от фонемните варианти се разглеждат като фонемно-формообразувателни: зная – знам или като фонетично-акцентни: обед – обяд, място – место. Когато вариантите не се различават в смислово и стилистично отношение се определят като изговорни дублети. Сред изговорните варианти има и такива, които съвпадат по значение, но се различават по употреба и произход. Едни от вариантите се определят като стари, а други – като нови (веднаж и веднъж, църква и черква). Сега църква се употребява предимно като духовна институция, а черква като храм. Изговорните варианти имат непосредствено отношение и към стилистиката на книжовния език. Стилистично неравностойни са герой и херой, бастун и бастон. Варианти се допускат в книжовния език и тогава, когато трябва да се включат за книжовна употреба широко разпространени в устната реч разговорни форми с непълен тип изговор. Такива са числителните имена: двадесет и двайсет, тридесети и трийсети, както и някои местоимения – мен и мене, теб и тебе. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|