Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
| Българската азбука. Съвкупното разположение на всички букви в определена последователност образува българската азбука. Думата азбука е образувана от названията на двете първи букви от кирилската азбука а-(азъ) и б-(боукьι) по подобие на гръцката алфавита. За нуждите на най-старата славянска писменост е създадена оригинална славянска азбука в два варианта – глаголица и кирилица. Глаголическата азбука е била извънредно точна система за предаването на особеностите на българската реч от 9. в. Като е имал предвид съотношението на двете форми на езика – устна и писмена реч, Константин-Кирил Философ е създал за всеки отделен звук отделен знак. В това отношение глаголицата е била по-съвършена от всички европейски азбуки и от писмената система на съвременния български език. Другата славянска азбука – кирилицата, е трансформация на глаголицата. Но голяма част от буквените начертания са били заети направо от византийския шрифт, наречен унциал (днешните печатни букви). С течение на времето по различни исторически причини глаголическата азбука е била изместена от кирилицата в източните славянски страни и от латиницата в западните славянски страни.
Съвременната българска азбука има 30 букви. Всяка буква в азбуката има определено място и название, което не трябва да се смесва с нейното значение. В графично отношение всички букви се делят на главни и малки (те могат да бъдат печатни и ръкописни). Разликата между тях е функционално-лексикална и синтактична. Буквите имат различия в печатното и в ръкописното си изписване. Новата азбука, която е известна днес и като граждански шрифт, гражданска кирилица, не е нова азбука, качествено различна от старобългарската кирилица, а само неин вариант. Промяната и стилизацията на старата кирилска азбука, която е имала 45 букви, се е налагало по ред причини. Премахването на излишните извивки и диакритични знаци е направило по-лесно и удобно писането. Били премахнати всички букви, за които в славянската реч не е имало звукови съответствия, както и някои дублетни букви, които са съществували в старобългарската азбука за предаване само на гръцки думи и на традиционни написания в старите канонически книги. През 1839 г. излиза книгата на Христаки Павлович „Аритметика”, която е първата книга, напечатана с националния вариант на гражданската кирилица. В българската азбука се въвеждат две нови букви – я и й. Буквата я е стилизирано начертание на малка носовка, а й – видоизменено начертание на и. Въвеждат се и нови кратки названия на буквите вместо старите „аз”, „буки”, веди” и т.н. Старите названия се употребяват само за ъ (ер голям) и ь (ер малък). Буквите са по-малко на брой, отколкото е броят на звуковете: 30 букви – 45 фонеми (6 гласни и 39 съгласни). В българската азбука се използват букви от различен тип: 1. Букви, които означават при писане само 1 отделна фонема, напр. [ъ, о, и, у, й]. 2. Букви, които означават двуфонемни съчетания. Буквите я и ю в началото на думата и след буква за гласна винаги предават съчетанията [йа, йъ, йу]. Напр: ягода, стая, юзда, краят. Буквата щ предава фонемното съчетание [шт]: щик, къща. 3. Сложни букви, които предават една фонема: дж и дз. Напр: джоб, скръндза. 4. Буквата ь, която няма звукова стойност. Означава мека съгласна фонема заедно с гласна [о]. Напр: шофьор, синьо. 5. Букви, които означават заедно е определена гласна и признака палаталност на предходната съгласна фонема – я пред гласни [а, ъ] и ю пред гласна [у]: [б`ал], [л`успа]. 6. Особено място в българската графика има буквата а. При писане тя предава две фонеми – [а] и [ъ]: листа [листá], листа [лѝстъ], брега [брегъ], чета [четъ]. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|