Конспект по фонетика на съвременния български език
Промени в българската азбука и графика
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Правописни принципи.
| Промени в българската азбука и графика. Най-значителната промяна на съвременната графика е извършена през 1945 г. От българската азбука са премахнати буквите ятова гласна (ѣ) и голяма носовка (ѫ). Те са се употребявали в думи като недѣля, гълѫбъ и др. Буквата ятова гласна е била многозначна със звуковата стойност на [е] и [я]. Буквата голяма носовка съвпада със звуковата стойност на ъ. Имала е етимологична правописна употреба. Друга промяна е, че в края на думата с разграничителна служба и без звукова стойност престават да се употребяват „ер голям” и „ер малък”- сънъ (същ. име), синь (прил. име). Променя се употребата на ь и в средата на думата, където буквата в едни случаи предава гласна [ъ], а в други няма звукова стойност. Напр: обичь – обичьта; мисъль – мисъльта. Буквата ь е запазена в азбуката, но с друга функция.
Правопис. Правописът е система от правила за правилното писане на думите във всичките им граматични форми. Правописът установява строги норми за писмено отбелязване на звуковете в речта. Правописните правила са задължителни за всички хора. Правописът като важна съставна част на книжовната норма установява: 1. Правила за обозначаване на звуковете с букви в коренови морфеми и на афиксите в структурата на думата, т.е. на значещите части на думата. 2. Правила за употреба на главни букви. 3. Правила за слято, полуслято и разделно писане на сложни думи и техните части. 4. Правила за образуване на буквени абревиатури на графични съкращения. 5. Правила за пренасяне на части от думата на нов ред. 6. Правила за транскрипция на заети думи и имена. Правописни принципи. Съвременният български правопис отразява звуковия състав на думите върху основата на два главни принципа – фонетичен и морфологичен. Фонетичният принцип изисква да се пише, както се говори: цвят, но цъфтя; гост, но гозба. В съвременната ни фонетична система фонетичният принцип е застъпен в определен брой случаи, главно при едносрични думи – свой, крак, лек, друм, пет и т.н. Например при думите и формите с опростени групи съгласни по произносителни принципи. Напр: въз+става>въстава; нужда>нужно; Бургас+ски>бургаски. Правописът, основан на фонетичен принцип, най-лесно се усвоява. Не затруднява и чужденците, изучаващи съответния език. Морфологичният принцип предписва един и същ графичен израз на морфемите, независимо от промените с изграждащите ги звукове. Той се усвоява по-трудно, тъй като трябва да се държи сметка за морфологичната структура на думите и начина за образуването им, за произхода на морфемите. Напр. морфемата –каз- е корен и основен словообразувателен елемент на редица производни думи. Напр: казвам, доказателство, разказвам. В думите приказка и разказ звучният съгласен з е обеззвучен и морфемата се реализира във вида [-кас-]. На морфологичния принцип се основава писането на някои двойни съгласни (беззаконие, беззащитен, младостта), а също и на групи от трудно произносими съгласни (вестник, студентство). С морфологичен правопис са думи, в които има краесловно обеззвучаване, асимилация, редукция, елизия. Морфологичният принцип е основен за българската правописна система. Традиционен или етимологически принцип. Начинът на изписването на думите и формите може да бъде строго съобразен с възникването и историческия развой на думата, независимо от множеството звукови промени, настъпили с нея. Тогава думата се пише по един начин, а се произнася по друг. Този правописен принцип се нарича исторически или етимологичен. Бил е застъпен в нашата правописна система до реформирането ѝ през 1945 г. В съвременния правопис историческият принцип се прилага само при писане на отделно взети думи, чийто правопис съответства на етимологията им. Например: Георги [гʼó рги], употребата на буква щ. Смислово-синтактичен принцип – прилага се в по-малка степен, нарича се още семантичен и диференциращ. Той урежда слятото, полуслятото и разделното писане на сложни и съставни думи, употребата на диакритични знакове за разграничаване на омоними (напр. съюз и от местоименната форма ѝ, наречието сáмо от прилагателното самó) и др. С помощта на смисловия принцип се различават представките пре- и при-, о- и у-: преписвам – приписвам, оказвам – указвам. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|