Конспект за държавен изпит 2011 I част тема Микроикономика
Процесуални мотивационни теории
Изтегляне 0.84 Mb.
|
Свързани:
5. Транспортна задача
- Навигация на страницата:
- - Теорията на очакванията, разработена от Виктор Врум
- - Теория на справедливостта (на безпристрастието) на Стейси Адамс
- Op/Ip = Oo/Io
| 2. Процесуални мотивационни теории
Определят се като много по- полезни за практическото управление, тъй като предлагат конкретни процедури и мотивационни техники. - Теорията на очакванията, разработена от Виктор Врум- наличието на потребности не се явява единственото необходимо условие за мотивация. Човек трябва да очаква, че избраният тип поведение действително води към задоволяване на желанието му. Под очакване тук се разбира оценката на личностната вероятност за дадено събитие например че завършването на висше учебно заведение ще позволи и ще доведе до намиране на по-добра работа. Тази теория разглежда връзките процес-усилие-крайно възнаграждение. Работещият трябва да вярва, че по-голямото усилие ще направи желаното поведение по-вероятно. Желаното поведение води до крайни резултати, които трябва да са желани от работещия. При анализа на мотивацията за труд тази теория подчертава важността на три взаимовръзки: разходи на труд резултати; резултати възнаграждение; възнаграждение валентност (удовлетвореност от възнаграждението). Валентността това е ценността, която индивидите придават на резултатите. Очакване в отношението “разходи на труд резултати” това е съотношение между вложените усилия и получените резултати. Ако хората разберат, че няма пряка връзка между вложените усилия и получените резултати, мотивацията отслабва. Отсъствието на тази взаимовръзка може да бъде както по вина на работещия (напр. неправилна самооценка, лоша подготовка), така и по вина на мениджъра. Очакване в отношението “резултати възнаграждение” това е очакване на определено възнаграждение или поощрение в отговор на получените резултати. Ако хората смятат, че няма точна връзка между получените резултати и желаното поощрение или възнаграждение, мотивацията отслабва. Валентност ценността на поощрението или възнаграждението тя е предполагаемата степен на относителното удовлетворение или неудовлетворение, възникващо вследствие получено определено възнаграждение. Различните хора придават различна ценност на определено възнаграждение. - Теория на справедливостта (на безпристрастието) на Стейси Адамс- според нея хората субективно определят съотношението между полученото възнаграждение и изразходваните усилия и го съпоставят с възнаграждението на други хора, изпълняващи аналогична работа. Ако сравнението показва дисбаланс или несправедливост, възниква психологично напрежение. Мениджърът трябва да мотивира, да намали напрежението и да възстанови справедливостта. Хората могат да възстановят баланса или справедливостта или като изменят изразходваните усилия, или като се опитват да изменят нивото на възнаграждението. Адамс предлата следното равенство на една връзка на безпристрастието: Op/Ip = Oo/Io, където: Ор е преценката на човек за крайните резултати, които получава; Iр е неговата преценка за вложените усилия; Оо е преценката му за крайните резултати, сравнени с някой друг; Iо е преценката му на вложените усилия спрямо човека, с който се сравнява. Според това равенство съществува безпристрастие, когато един човек чувства, че съотношението на крайните резултати към вложените усилия е равно на същото това съотношение за някой друг, с когото се сравнява. Нито един от двамата не се вижда като получаващ повече или по-малко, отколкото оправдават техните вложени усилия. Ако човек прецени една ситуация като несправедлива, той може да използва различни начини да възстанови справедливостта като: поиска увеличение на възнаграждението си; намали усилията си; напусне работа; промени човека, с когото се сравнява; променя входните условия; променя крайните резултати. Извод: Докато хората смятат, че не получават справедливо възнаграждение, те ще се стремят към намаляване на интензивността на труда. Изводи от темата: 1.В теорията и практиката на управлението съществуват изключително сложни въпроси. Това обуславя развитието на различни организационни перспективи: ♦ От класическата – идеи за структурно изграждане на организацията с цел увеличаване на производителността и ефективността; ♦ От поведенческата (бихейвиористична) – мотивация и социално взаимодействие; ♦ От системната теория – влиянието на външната среда и връзките между подсистемите в организацията. ♦ От ситуационната (вероятностна) – особеностите на ситуацията и прилагането на най-адекватните принципи и методи за управление в зависимост от контекста. Няма единна теория на мениджмънта, която да се прилага с успех при всякакви ситуации. Това налага управлението да интегрира теориите със своя собствен опит, интуиция и здрав разум, за да решава различни организационни проблеми. 2.
Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|