Конспектиране на текст на тема ерих фром, „да имаш или да бъдеш (дилемата на човешкия избор) - втора част, текст 4 изготвил
Изтегляне 145.5 Kb.
|
| 1.Кратко представяне на текста
ВТОРА ЧАСТ Анализ на основните различия между двата начина на съществуване Какво е притежателен модус Какво е битиен модус Въпрос на избор е по кой път ще тръгнеш. Стремежът към познание е вътре в нас, въпросът е как достигаш до отговорите – лъскайки собственото си Аз, в стремеж да притежаваш, завладявайки, мъкнещ цял живот оковите на притежанието, вървейки срещу свободолюбивия си дух. Или да намираш своите отговори в процеса на действие, да израстваш духовно, да изживяваш пълноценно удоволствието и радостта споделенa с другите,да бъдеш творчески активен, мотивиран от любовта, да бъдеш свободен. Ерих Фром обособява два основни модуса на отношението към живота-притежателен и битиен.При първия всички основни човешки характеристики минават през притежаването на вещи,отношения,хора цели.При битийния модус в центъра на отношението към живота , към светът и себе си е човешкия опит.Според Фром на човешката природа са присъщи и двата начина на съществуване.На нас човешките същества ни е присъщо желанието да бъдем, да съществуваме, да действаме,да общуваме с другите,да бягаме от самотата. Ерих Фром е разгледал темите - "учение", "запомняне", "разговор", "четене", "да притежаваш и да знаеш", "вяра", "любов". В тях също показва в каква зависимост са битийния и притежателния модус.1 Авторът ни разкрива разсъжденията си върху учението на студентите от три гледни точки. Първата Студенти ориентирани към притежателния начин на съществуването. Втората За тези които притежателния модус е доминиращият- не съществува друга цел освен тази да съхранят"наученото", като го вложат трайно в паметта си или като пазят внимателно записките си. Третата Студенти, за които битийния модус е връзка със света.Тези студенти не посещават редовно лекции,но пък вече са запознати с материята,която ще им преподават.Вече са разсъждавали по нея и имат собствено тълкуване на нещата и по време на лекции реагират активно и продуктивно.Тяхното слушане е жив процес и те след всяка лекция се чувстват по-богати мисловно,отколкото преди нея. Според автора за останалите студенти,за които битийната нагласа не се активира,просто не слушат.По мое виждане обаче смятам,че не е точно така.Дори да не ги заинтригува темата в началото,те слушат,за да добият представа за материала,при което се стремят да запомнят важни моменти от лекциите,защото може занапред да им потрябва тази информация. Запомнянето е в пряка зависимост спрямо двата модуса.Разликата между тях е във вида на връзката,която се прави.При представителите на притежателния модус запомнянето се извършва механично.Заучената информация е кратковременна.За разлика от тях представителите на битийния модус активно възпроизвеждат думи,мисли,образи т.е. информацията,която трябва да се запомни се свързва с знания,които имат. Разликата между битийния и притежателен модус можем да открием и във воденето на разговор. В книгата си, Ерих Фром ни дава пример с личност заемаща висока длъжност в обществото,на която и предстои важен разговор. Представителите на битийната ориентация забравят за онова което са,за положението,което заемат.Те могат да реагират в дадена ситуация без предварителна подготовка.Такива хора раждат нови идеи.Те се държат спонтанно и творчески.Докато представителите на притежателната ориентация изпитват тревожност и се подготвят за предстоящия разговор като обмислят теми,дори как да подхванат разговора.Те си вдъхват кураж, като си припомнят постигнатите си вече успехи, общественото си положение, външния си вид.2 Те разчитат на това,което имат.Докато хората с битийна ориентация разчитат на това,че съществуват.Те участват пълноценно в разговора и не се стремят да изпъкнат. "При притежателния модус вярата е патерица за онези,които искат да придобият увереност и отговори на всички въпроси,които живота поставя, но не смеят сами да ги потърсят". При битийният вярата е съвсем различно явление.Можем ли да живеем без вяра?Нима не бива новороденото да се доверява на майчината гръд?Нима не бива всички ние да имаме вяра в другите хора-в онези, които обичаме-и накрая в самите себе си?Без вяра ставаме безсилни,изгубили надеждите си, уплашени до дъното на душите си." Любовта също има две значения според Фром, в зависимост от това дали за нея се говори в съответствие с притежателния или битийния модус.Той пише, че когато човека с притежателна ориентация изпитва любов, това означава, че той се опитва да лиши обекта на своята любов от свобода и да упражнява контрол върху него.Такава любов не вдъхва живот, а ограничава, умъртвява, задушава, убива и аз съм напълно съгласна с тези твърдения.Обикновено битийна ориентация има преди брака.Тогава все още нито един от двамата не притежава другия.След сключването на брака много често ситуацията коренно се променя, защото любовта се е превърнала в нещо,което вече притежаваш в един вид собственост.Следователно, в някои случаи бракът, създаден с любов, се превръща в приятелско владеене на собствеността, в нещо общо-"семейството".3 Във втората част на книгата Ерих Фром прави анализ на основните различия между двата начина на живот.Той дава пример с хората,които купуват предмети за да улеснят живота си,и тези които ги купуват , за да ги имат с цел престиж. Вторите не оценяват стойността на предмета. Купуват я за да покажат на другите,че я притежават.Според мен такива хора се опитват да запълнят някаква празнина.Щастието им се гради на материалното,а не на духовното. Според автора алчното общество стои в основата на притежателния модус. Живеем в общество, което се стреми към печалба и власт. Дори и онези, които не притежават значима собственост, все пак притежават нещо и милеят за него,стремят се да запазят и малкото,което имат и до го умножат макар и с нищожно малки постъпления. Впечатление ми направи написаното от автора,че най-голямо удоволствие е не да притежаваш материални блага,а живи същества.В патриархалното общество и най-жалкият бедняк от мъжки пол се преживява като собственик по отношение на жена си,децата си,на домашните животни.Според тогавашните мисли сдобиването с много деца е единствения начин да владее хора.Майките също имат своя форма на собственост-децата докато са малки.Така се получава един затворен кръг-съпругът експлоатира жена си,тя- малките деца,а възмъжавайки,момчетата се присъединяват към възрастните мъже и също започват да експлоатират девойките.Лошото е че дори и сега се среща подобен начин на мислене. Поразителен е и примера му за феномена"съвременен потребителски манталитет".Това е личният автомобил.Епохата може да се нарече "ера на автомобила",защото цялата икономика се гради около производството на автомобили.За онези,които имат леки коли,тя е жизнена необходимост,а за хората които все още не притежават такава,тя е символ на щастието. Автомобилът е неотменна част на Аз-а,защото сдобивайки се с лека кола,собственикът придобива ново Аз,ново самочувствие.А сменяйки я на всеки две години той задоволява желанието си да придобива.В този случай обаче аз смятам ,че дори да желаеш друга придобивка,след като старата ти върши работа не мисля че трябва да я сменяш,за да задоволиш чувството си на притежание.По-добре е добре е да го насочим към нещо друго което желаем и нямаме. Собственическото чувство се проявява и по отношение на лекари, зъболекари, адвокати, началници и подчинени.Също и към предмети, дори спрямо чувства.Когато говорим за своя лекар, моята болест,операция и т.н.Те очевидно възприемат дори здравето и болестта като вид собственост. "Според мен, ние хората ги оприличаваме, чувстваме като наши не като собственост,а като уточнение.Няма как да говорим за болестта като нещо чуждо.”4 Притежателният модус изключва останалите хора, техните чувства, съществува само стремежа да се осъществи контрол и подчинение. Нагласата ориентирана към собственост и печалба поражда желание, дори потребност от власт. За да владееш трябва да имаш власт, която се гради върху силата и се изразява в експлоатация. При притежателната ориентация от значение са не толкова различните обекти на притежание, а цялостната нагласа. Абсолютно всичко може да е обект на желание. Обекти, които без да са ”зло“ сами по себе си, стават зло, когато се вкопчиш в тях, когато се превърнат във вериги, които ограничават свободата и ни пречат да се самореализираме. Природата на притежанието произтича от природата на частната собственост. Моята собственост утвърждава мен самия и моята индивидуалност. Аз притежавам обекта, защото имам силата да го направя мой. Съществува обаче и обратна връзка: ”Обектът притежава мен, защото чувството ми за самоличност се основава на това, че аз го притежавам“.Този начин на съществуване не е плод на жив продуктивен процес между обекта и субекта. Потребността да притежаваме има и друго основание – биологически вродено желание да живеем, стремежът ни към безсмъртие. Ако личността ми се основава на това, което имам, то аз съм безсмъртен, така както нещата, които притежавам са неунищожими. Думата ”притежавам“ почива на илюзията за вечната и неразрушима материя. Фром разграничава характерологичното притежание от екзистенциалното, като подчертава, че второто не влиза в конфликт с битието. Храната, жилището, облеклото, оръдията на труда, необходими за удовлетворяване на нашите потребности, са форма на собственост, която може да се нарече екзистенциално притежание, защото се корени в самите условия на човешкото съществуване. Битийният модус е модусът на развитието, той означава разгръщане на човешки сили. Повечето от нас познават по добре притежателния модус,защото в днешно време се среща по-често от битийния.5 Притежанието се отнася до неща,а нещата са трайни и се поддават на описание.Битието се отнася до опита,а човешкия опит не се поддава на описание.Това, което може да се опише е нашата личност-маската,която носят хората, Аз-ът, който представят, защото личността сама по себе си е нещо трайно.Авторът пише,че живото човешко същество не може да бъде описано.Можем да говорим много за самия себе си ,за характера ,за жизнената си ориентация.Но хората са неповторими,защото няма две еднакви човешки същества. Предпоставки на битийния модус са независимостта, свободата, критичния ум. Основната му характеристика е активността, живото неизразимо преживяване. Да си активен означава да проявяваш способностите си, таланта, да се обновяваш, развиваш, обичаш, да надраснеш ограниченото си Аз. Активността се изразява в нашите дарби или иначе казано човешките способности.Фром смята,че развивайки дарбата си, трябва да се раздаваш, обновяваш, да надраснеш ограниченото си Аз,да изпитваш искрен интерес, страстно да се стремиш към нещо.Тези преживявания трудно се обясняват с думи.С думите означаваме някакво преживяване,но те не са самото преживяване.В мига в който с мисъл и думи се изрази какво е усещането, изживяването изчезва.Следователно невъзможно е битието да бъде описано с думи, можем само да се приобщим към него,споделяйки преживяното. Само когато започнем да се отказваме от притежанието, което е начин на небитие,т.е. когато престанем да свързваме безопастността и чувството си за единтичност с това, което притежаваме, вкопчени в собственото си Аз и в собствеността, само тогава се появява възможност за новия начин на съществуване битието. Да бъдеш - това предполага отказ от егоцентричността и себичността.За повечето хора обаче е трудно да се откажат от притежателната ориентация. Всеки подобен опит ги изпълва с тревожност, сякаш се налага да се откажат от сигурността; все едно, че ги хвърлят в океана, а те не умеят да плуват. Онова,което им пречи е заблудата, че ще пропаднат, ако не се опират на онова, което притежават. Единствената заплаха за сигурността в битийната ориентация се корени в самите нас – липса на вяра в силите, духовната леност, примирението друг да управлява живота ни. Всички тези заплахи са вътрешно присъщи за битието. В този смисъл, в който опасността от загуба е присъщ на притежанието. При битийния модус притежанието не оказва голямо влияние върху чувствата, защото не е нужно да притежаваш нещо, за да му се наслаждаваш. Имаш свободата да обичаш, да се радваш и да споделяш радостта си.Нищо друго не сплотява хората така, както споделеното възхищение. По този начин не само се избягва съперничеството,но се създава една от най-дълбоките форми на човешкото щастие- споделената радост.Общите преживявания изграждат и поддържат жизнеността на отношенията.6 Идеята за минало, настояще и бъдеще, присъства в живота ни, защото е тясно свързана с физическото ни съществуване.Продължителността на нашият живот, непрекъснатата необходимост да се грижим за тялото си, природата на физическия свят, от който черпим всичко необходимо, за да поддържаме живота си. Не можем да живеем вечно смъртни сме и не можем да игнорираме времето или да не сме му подвластни. Смяната на деня и нощта, на съня и бодърстването, на растежа и стареенето, необходимостта да осигуряваме съществуването си с работа и да се пазим.Всички тези фактори ни принуждават да се съобразяваме с времето, ако искаме да живеем. Едно е да се съобразяваме с времето, друго е да му се подчиняваме. При битийния модус ние се съобразяваме с времето, но не му се подчиняваме. Но когато на лице е притежателният модус, съобразяването с времето се превръща в подчинение. В този модус във вещ се превръща всичко живо. Времето започва да властва над нас. Докато в сферата на битието, времето престава да бъде идолът, който ръководи нашия живот. Изтегляне 145.5 Kb. Сподели с приятели:
|