Раздел V. УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕТЕ И КОНСУЛТАТИВНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Камарата по споровете относно морското дъно има юрисдикция на основание на тази част и отнасящите се към нея приложения по отношение на следните категории спорове, свързани с осъществяваните в района дейности:

а) спорове между държави-страни относно тълкуването или прилагането на тази част и отнасящите се към нея приложения;

b) спорове между държава-страна и органа относно:

i) действия или бездействия на органа или на държава-страна, за които се твърди, че нарушават разпоредбите на тази част или на отнасящите се към нея приложения, или нормите, правилата и процедурите, приети от органа в съответствие с тези разпоредби; или

ii) действия на органа, за които се твърди, че са извън неговата юрисдикция или представляват злоупотреба с правомощия;

с) спорове между страни по контракт, независимо дали става въпрос за държави-страни, за органа или за предприятието, или за държавни предприятия или физически или юридически лица, упоменати в чл. 153, т. 2, буква "b", относно:

i) тълкуването или изпълнението на контракт или работен план; или

ii) действия или бездействия на страна по контракт относно осъществявани в района дейности, засягащи другата страна или засягащи директно нейните законни интереси;

d) спорове между органа и заявител, чийто поръчител е държава съгласно чл. 153, т. 2, буква "b", и който е изпълнил условията, указани в чл. 4, т. 6 и чл. 13, т. 2 на приложение III, относно отказ за сключване на контракт или юридически въпрос, възникнал по време на преговорите по контракта;

е) спорове между органа и държава-страна, държавно предприятие или физическо или юридическо лице, чийто поръчител е държава-страна съгласно чл. 153, т. 2, буква "b", когато се твърди, че органът носи отговорност по силата на чл. 22 на приложение III;

f) всеки друг спор, по отношение на който юрисдикцията на Камарата е изрично предвидена от конвенцията.

1. Споровете между държави-страни, упоменати в чл. 187, буква "а", могат да бъдат предадени за разглеждане от:

а) специална камара на Международния трибунал по морско право, учредена съгласно чл. 15 и 17 на приложение VI, по искане на страните по спора; или

b) специална камара на Камарата по споровете относно морското дъно, учредена съгласно чл. 36 на приложение VI, по искане на всяка страна по спора.

2. а) Споровете относно тълкуването или прилагането на контракт, упоменати в чл. 187, букви "с" и "i", се предават за разглеждане, по искане на всяка от страните по спора, на задължителен търговски арбитраж, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго. Търговският арбитражен трибунал, на който е предаден такъв спор, няма юрисдикция, за да се произнася по въпрос, свързан с тълкуването на конвенцията. Ако спорът засяга въпрос, свързан с тълкуването на част XI и отнасящите се към нея приложения по отношение на осъществяваните в района дейности, този въпрос се предава за разрешаване на Камарата по споровете относно морското дъно;

b) Ако в началото или по време на такава арбитражна процедура търговският арбитражен трибунал, действащ по молба на една от страните по спора или служебно, определи, че неговото решение зависи от решение на Камарата за уреждане на споровете относно морското дъно, той предава този въпрос на Камарата за решение. След това арбитражният трибунал произнася своето решение в съответствие с решението на Камарата;

с) При отсъствие в този контракт на разпоредба относно арбитражната процедура, приложима по отношение на спора, арбитражът се осъществява, освен ако страните се споразумеят за друго, съгласно Арбитражните правила на УНСИТРАЛ или съгласно всякакви други арбитражни правила, които могат да бъдат предвидени в нормите, правилата и процедурите на органа.
Член 189

Ограничение на юрисдикцията по отношение на решенията на органа

Камарата по споровете относно морското дъно няма юрисдикция да се произнася по отношение на упражняването от органа, в съответствие с тази част, на неговите дискреционни правомощия; тя в никакъв случай не може да замести органа при упражняването на дискреционните правомощия на същия. При спазване на разпоредбите на чл. 191, при упражняване на юрисдикцията, която й е призната по силата на чл. 187, Камарата по споровете относно морското дъно не се произнася по въпроса, определящ дали дадена норма, правило или процедура на органа е в съответствие с разпоредбите на конвенцията и не може да обяви за недействителна тази норма, правило или процедура. Нейната юрисдикция се ограничава с установяването на това, дали прилагането на норми, правила или процедури на органа при особени случаи би било в противоречие със задълженията по контракта на страните по спора или с техните задължения по силата на конвенцията, и с разглеждането на обжалвания за липса на компетентност или злоупотреба с правомощия, както и с молби за обезщетение и други молби за компенсация, внесени от една от страните срещу другата, за неизпълнение от страна на последната на нейните задължения по контракта или на задълженията й по силата на конвенцията.

1. Държава-страна, която поръчителства физическо или юридическо лице - страна по спор, упоменат в чл. 187, получава уведомление относно спора и има право да участва в процедурата, като представя писмени или устни възражения.

2. Когато във връзка с упоменатия в чл. 187, буква "с" спор е заведено дело срещу държава-страна от физическо или юридическо лице, за което поръчителства друга държава-страна, държавата, осигуряваща защитата, може да поиска от държавата, която поръчителства за това лице, да се яви от негово име. При отказ за явяване държавата, осигуряваща защитата, може бъде представена от юридическо лице, имащо нейната националност.
Член 191

Консултативни заключения

Камарата по споровете относно морското дъно дава консултативни заключения по искане на Общото събрание или на Съвета по юридическите въпроси, които възникват в рамките на тяхната дейност. Тези заключения се дават в най-кратки срокове.

Държавите са задължени да защитават и опазват морската среда.

Държавите имат суверенното право да експлоатират природните си ресурси в съответствие със своята политика в областта на околната среда съгласно задължението си да защитават и опазват морската среда.

1. Държавите вземат, индивидуално или съвместно, в зависимост от обстоятелствата, всички мерки, съвместими с тази конвенция, необходими за предотвратяване, намаляване и контролиране на замърсяването на морската среда от всякакви източници, използвайки за тази цел най-добрите практически приложими средства, с които разполагат, и се стремят да съгласуват своята политика в това отношение.

2. Държавите вземат всички мерки, необходими да осигурят дейността, извършвана под тяхната юрисдикция или контрол, да се осъществява по начин, който не би нанесъл щети на други държави и тяхната околна среда чрез замърсяване, и замърсяването, дължащо се на произшествия или на дейността, извършвана под тяхна юрисдикция и контрол, да не се разпространява извън границите на районите, където осъществяват суверенните си права в съответствие с тази конвенция.

3. Мерките, които се вземат в съответствие с тази част, се отнасят за всички източници на замърсяване на морската среда. Тези мерки включват също така и мерките, насочени към свеждането до минимум на:

а) изхвърлянето на токсични, вредни и отровни вещества, особено на устойчивите, от намиращи се на сушата източници, от атмосферата или чрез нея, или чрез дъмпинг;

b) замърсяването от кораби, особено мерките за предотвратяване на аварии и ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване безопасността на работите по море, предотвратяване на умишлени и неумишлени изхвърляния и за регулиране въпросите на проектирането, построяването, оборудването, експлоатацията и комплектуването на корабите;

с) замърсяването от съоръжения и устройства, използвани при промишленото проучване или експлоатацията на природните ресурси на морското дъно и неговите недра, в частност мерки за предотвратяването на аварии и ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване безопасността на работите по море и за регулиране въпросите по проектирането, построяването, оборудването, експлоатацията и комплектуването на персонала на такива съоръжения и устройства;

d) замърсяването от всички други съоръжения и устройства, използвани в морската среда, по-специално, мерките за предотвратяване на аварии и за ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване на безопасността на работите по море и за регулиране въпросите по проектирането, експлоатацията, конструирането и комплектуването на персонала на такива съоръжения или устройства.

4. Вземайки мерки за предотвратяването, намаляването или запазването под контрол замърсяването на морската среда, държавите се въздържат от неоправдана намеса в дейността, извършвана при упражняването на правата и изпълнението на задълженията от другите държави в съответствие с тази конвенция.

5. Мерките, които се вземат съгласно тази част, включват мерките, необходими за защита и опазване на редки и неустойчиви екосистеми, а така също и на естествената среда на видовете риби и други форми на морски живот, запасите на които са на изчерпване или изложени на опасност.

При вземането на мерки за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда държавите действат по такъв начин, че да не пренасят, пряко или косвено, вреди или опасност от замърсяване от един район в друг или да не превръщат един тип замърсяване в друг.

1. Държавите вземат всички мерки, необходими за да предотвратят, намалят и контролират замърсяването на морската среда, дължащо се на такова използване на технологии под тяхна юрисдикция или контрол, или на преднамерено или случайно въвеждане на такива видове организми, които са чужди или нови за някоя конкретна част на морската среда и които могат да предизвикат в тази част значителни и вредни изменения.

2. Този член не засяга прилагането на тази конвенция по отношение на предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда.
Раздел II.

СВЕТОВНО И РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Член 197

Сътрудничество на световна и регионална основа

Държавите си сътрудничат в световен мащаб и при необходимост - на регионална основа, непосредствено или чрез компетентни международни организации, при разработването и формулирането на международни норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури, съвместими с тази конвенция, за защита и опазване на морската среда, имайки предвид характерните регионални особености.

Ако дадена държава научи за случаи, когато морската среда е застрашена от предстоящи щети или когато й са нанесени щети в резултат на замърсяване, тя незабавно съобщава за това на другите държави, които по нейно мнение могат да бъдат засегнати от тези щети, а така също и компетентните международни организации.

В случаите, споменати в чл. 198, държавите от засегнатия от замърсяване район, в съответствие със своите възможности, и компетентните международни организации си сътрудничат в най-голяма степен при ликвидирането на последствията от замърсяването и предотвратяването или свеждането до минимум щетите от замърсяването. За тази цел държавите съвместно развиват и насърчават планове за извънредни мерки, за да ликвидират произшествията, водещи до замърсяване на морската среда.

Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез компетентните международни организации с цел да съдействат за проучванията, да поставят началото на научноизследователски програми и да поощряват обмена на получената информация и данни за замърсяването на морската среда. Те се стремят активно да участват в регионални и световни програми, имащи за цел получаването на необходимите знания за оценката на характера и степента на замърсяване, излагането на замърсяване, начините на разпространяване, риска от замърсяване и средствата за борба с него.

Имайки предвид информацията и данните, получени в съответствие с чл. 200, държавите си сътрудничат, непосредствено или с посредничеството на компетентните международни организации при установяването на подходящи научни критерии за формулирането и разработването на норми, стандарти и препоръчвани правила и процедури за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на замърсяването на морската среда.

Държавите непосредствено или с посредничеството на компетентни международни организации трябва да:

а) насърчават програмите за помощ на развиващите се държави в областта на науката, образованието, техниката, а така също в други области за опазването на морската среда и предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда. Тази помощ включва също така:

i) подготовката на научни и технически кадри;

ii) съдействието на участието им в съответните международни програми;

iii) предоставянето на необходимото оборудване и улеснения;

iv) увеличаване възможностите на развиващите се страни да произвеждат такова оборудване;

v) предоставяне на консултантски услуги и развитие на материалните средства относно проучвателни, мониторинг, учебни и други програми;

b) предоставяне на съответна помощ, особено на развиващите се държави, за свеждане до минимум на последиците от големи инциденти, които могат да причинят сериозно замърсяване на околната среда;

с) предоставяне на подходяща помощ, особено на развиващите се държави, при изготвянето на оценки за състоянието на морската среда.

За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда или за свеждане до минимум неговите последици международните организации предоставят преимущества на развиващите се държави при:

а) разпределянето на съответните фондове и техническа помощ; и

b) използването на техните специализирани услуги.

1. Държавите, съобразявайки се с правата на другите държави, се стремят, доколкото това е практически осъществимо, непосредствено или чрез компетентните международни организации, да осъществяват, използвайки признати научни методи, наблюдение, оценка и анализ на риска и последиците от замърсяването на морската среда.

2. По-специално, държавите постоянно следят за последиците от всяка дейност, която са разрешили или с която се занимават, за да се определи възможно ли е такава дейност да причини замърсяване на морската среда.
Член 205

Публикуване на доклади

Държавите публикуват доклади за резултатите, постигнати в приложение на чл. 204, или предоставят през подходящи интервали такива доклади на компетентните международни организации, които трябва да предоставят на разположение на всички държави.

Когато държавите имат разумни основания да предполагат, че планираната дейност, осъществявана под тяхна юрисдикция или контрол, може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея, те, доколкото това е практически осъществимо, правят оценка на възможните последици на такава дейност за морската среда и предават доклади за резултатите от тази оценка по реда, предвиден в чл. 205.

1. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, включително от реките, естуариите, тръбопроводите и водоотводните съоръжения, имайки предвид приетите международни норми, стандарти и препоръчани практики и процедури.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Държавите се стремят да съгласуват националната си политика на подходящо регионално ниво.

4. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, имайки предвид характерните регионални особености, икономическите възможности на развиващите се държави и изискванията на тяхното икономическо развитие.

5. Законите, правилата и мерките, както и нормите, стандартите и препоръките за дейност и процедура, спомената в т. 1, 2 и 4, включват и мерки, имащи за цел намаляването в максимално възможна степен изхвърлянето на токсични, вредни или отровни вещества, особено устойчивите вещества, в морската среда.

1. Крайбрежните държави приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано или свързано с дейност на морското дъно, попадаща под тяхна юрисдикция, или от изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които са под тяхна юрисдикция, в съответствие с чл. 60 и 80.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Тези закони, правила и мерки трябва да са не по-малко ефикасни от международните норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики.

4. Държавите се стремят да съгласуват националните си политики в това отношение на подходящо регионално ниво.

5. Държавите, действайки особено чрез компетентни международни организации или дипломатически конференции, установяват световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики, имащи за цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, посочено в т. 1. Тези норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики в зависимост от нуждите периодически се преразглеждат.

1. За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, се установяват, съгласно разпоредбите на част XI, международни норми, правила и процедури. Тези норми, правила и процедури в зависимост от нуждите периодично се преразглеждат.

2. Като се спазват съответните разпоредби на този раздел, държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, осъществявана от кораби, инсталации, съоръжения и други устройства, носещи тяхното знаме или регистрирани в тях, или експлоатирани под тяхно ръководство, в зависимост от обстоятелствата. Изискванията на тези закони и правила трябва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото международните норми, правила и процедури, посочени в т. 1.
Член 210

Замърсяване чрез дъмпинг

1. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Тези закони, правила и мерки осигуряват дъмпингът да не се осъществява без разрешението на компетентните власти на държавата.

4. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики, имащи за цел предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на това замърсяване.

5. Не може да се осъществява дъмпинг в границите на териториалното море и изключителната икономическа зона или в континенталния шелф без изричното предварително съгласие на крайбрежната държава, която има право да разрешава, регулира и контролира такъв дъмпинг след надлежното обсъждане на този въпрос с другите държави, върху които този дъмпинг може да има отрицателни последици поради тяхното географско разположение.

6. Националните закони, правила и мерки следва да имат не по-малка сила, отколкото световните норми и стандарти при предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.
Член 211

Замърсяване от плавателни съдове

1. Държавите, действайки чрез компетентна международна организация или световна дипломатическа конференция, установяват международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове и съдействат за приемането, по същия начин, където е уместно, на системата от плавателни пътища с цел свеждането до минимум на заплахата от аварии, които могат да предизвикат замърсяване на морската среда, включително и крайбрежието, и да засегнат по този начин свързаните с това интереси на крайбрежните държави. Тези норми и стандарти по същия начин, в зависимост от нуждите, периодично се преразглеждат.

2. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове, плаващи под техен флаг или регистрирани в тях. Тези закони и правила следва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.

3. Държавите, които установяват специални изисквания за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда като условие за влизането на чуждестранни плавателни съдове в техните пристанища или вътрешни води или за стоянка на котва на крайбрежните терминали, са длъжни по надлежен начин да известят тези изисквания и да ги съобщят на компетентната международна организация. В случаите, когато две или повече крайбрежни държави в стремежа си да съгласуват политиката си в тази област установяват такива изисквания в еднаква форма, в съобщенията се посочва кои държави участват в подобни съвместни договорености. Всяка държава изисква от капитана на плавателен съд, плаващ под нейно знаме или регистриран в нея, в случаите, когато корабът се намира в териториалното море на държава, участваща в тези съвместни договорености, да представя по молба на тази държава информация дали корабът се насочва към държава от същия район, страна в такива съвместни оперативни договорености, и ако е така, да посочва дали плавателният съд съблюдава установените от тази държава изисквания за влизане в пристанището. Разпоредбите на този член не препятстват за непрекъснатото осъществяване правото на плавателния съд на мирно преминаване или на прилагането на чл. 25, т. 2.

4. Крайбрежните държави в границите на териториалното си море, упражнявайки суверенитета си, могат да приемат закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове, включително и плавателните съдове, осъществяващи правото си на мирно преминаване. Тези закони и правила, в съответствие с раздел 3, част II, не трябва да препятстват мирното преминаване на чуждестранните плавателни съдове.

5. За обезпечаване изпълнението на предвиденото в раздел 6, крайбрежните държави могат да приемат по отношение на изключителната си икономическа зона закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателни съдове, които да са в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, и поставящи в действие такива норми и стандарти.

6. а) Когато международните норми и стандарти, посочени в т. 1, не позволяват да бъдат разрешени по адекватен начин някои специфични ситуации и когато крайбрежната държава има разумни основания да смята, че даден, ясно определен район от нейната изключителна икономическа зона е район, в който, поради признати технически причини, породени от океанографските и екологичните условия, а така също и поради използването на този район или поради опазването на неговите ресурси и от особения характер на движението на плавателните съдове в него, се изисква приемането на специални задължителни мерки за предотвратяването на замърсяването от плавателни съдове, крайбрежната държава може, след съответните консултации чрез компетентната международна организация с всички други заинтересовани държави, да направи съобщение по отношение на този район до компетентната международна организация, представяйки научни и технически доказателства в подкрепа на това съобщение, а така също и информация за необходимите приемателни устройства. Организацията в срок от дванадесет месеца след получаването на такова съобщение решава, дали условията в този район съответстват на гореупоменатите изисквания. Ако организацията реши, че това е така, то крайбрежната държава може да приеме по отношение на този район закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от кораби, осъществявайки такива международни норми и стандарти или навигационна практика, които се признават от компетентната международна организация за приложими в специалните райони. Тези закони и правила стават приложими по отношение на чуждестранните плавателни съдове след изтичането на 15-месечен срок, считано от датата на съобщението до организацията;

b) Крайбрежните държави публикуват границите за всеки такъв ясно определен район;

с) Ако крайбрежните държави приемат допълнителни закони и правила за същия район относно предотвратяване, ограничаване или контрол върху замърсяването от кораби, те трябва, когато представят горепосоченото съобщение, в същото време да уведомят компетентната международна организация за това. Такива допълнителни закони и правила могат да се отнасят до изхвърляне на замърсители или вследствие на навигационни операции, но не могат да изискват чуждестранните кораби да спазват стандарти относно проектирането, конструкцията, комплектоването на екипажа или оборудването, освен общоприетите международни норми и стандарти; те стават приложими по отношение на чуждестранните плавателни съдове 15 месеца от датата на споменатото съобщение до компетентната международна организация и при условието, че тази организация даде съгласието си в срок от дванадесет месеца, считано от тази дата.

7. В международните норми и стандарти, споменати в този член, се включват inter alia и нормите и стандартите, отнасящи се до спешното известяване на крайбрежните държави, чието крайбрежие или свързаните с това интереси могат да бъдат засегнати от произшествия, включително и морските аварии, предизвикващи изхвърляне или вероятност за изхвърляне.

1. Държавите в границите на въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет или по отношение на съдовете, плаващи под тяхно знаме, или летателните апарати, регистрирани в тях, приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея, вземайки под внимание международно приетите норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури и безопасността на въздухоплаването.

2. Държавите вземат и други мерки, които може да се окажат необходими за предотвратяването, ограничаването и запазването под контрол на такова замърсяване.

3. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатическа конференция, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.