Конвенция на организацията на обединените нации по морско право обн. Дв бр. 73 от 27 Август 1996г., обн. Дв бр. 74 от 30 Август 1996г

1. В зона, прилежаща към териториалното море, наричана "прилежаща зона", крайбрежната държава може да упражнява контрола, необходим за:

а) предотвратяване на нарушения на нейните митнически, данъчни, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море;

b) наказване за нарушение на горепосочените закони и правила, извършено на нейна територия или в нейното териториално море.

2. Прилежащата зона не може да се разпростира на повече от 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.
Част трета.

ПРОЛИВИ, ИЗПОЛЗВАНИ ЗА МЕЖДУНАРОДНО КОРАБОПЛАВАНЕ
Раздел I.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 34

Правен статут на водите, образуващи проливи, използвани за международното корабоплаване

1. Режимът за преминаване през проливи, използвани за международно корабоплаване, установен в тази част, не засяга в други отношения правния статут на водите, образуващи такива проливи, или упражняването от държавите, граничещи с проливите, на техния суверенитет или юрисдикция върху такива води и върху въздушното им пространство, морското дъно и неговите недра.

2. Суверенитетът или юрисдикцията на държавите, граничещи с проливите, се упражнява, като се спазват разпоредбите на тази част и другите норми на международното право.
Член 35

Приложно поле на тази част

Нищо в тази част не засяга:

а) части от вътрешните води в пределите на пролива с изключение на случаите, когато установяването на права изходна линия съгласно метода, установен в чл. 7, води до ограждането като вътрешни води на зони, които преди това не са били считани за такива;

b) правният статут на водите отвъд границите на териториалните морета на държави, граничещи с проливи като изключителни икономически зони или открито море; или

с) правният режим в проливи, в които преминаването се регулира изцяло или частично от отдавна сключени и намиращи се в сила международни конвенции, които се отнасят специално за такива проливи.
Член 36

Пътища през открито море или пътища през изключителни икономически зони в проливи, използвани за международно корабоплаване

Тази част не се прилага по отношение на пролив, използван за международно корабоплаване, ако в пролива има път през открито море или път през изключителна икономическа зона, който е също така удобен от гледна точка на корабоплаването и на хидрографските особености; по отношение на такива пътища се прилагат другите съответни части на тази конвенция, включително разпоредбите, относно свободата на корабоплаването и прелитането.

Този раздел се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона.

1. В проливите, посочени в чл. 37, всички кораби и въздухоплавателни средства се ползват с правото на транзитно преминаване, на което не трябва да се пречи, с изключение на случаите, когато проливът се образува от остров на държава, граничеща с пролива, и нейната континентална част, като в тези случаи транзитно преминаване не се прилага, ако от страната на острова към морето има път през открито море или през изключителна икономическа зона също толкова удобен от гледна точка на корабоплаването и хидрографските особености.

2. Транзитно преминаване означава упражняването съгласно тази част на свободата на корабоплаването и прелитането изключително за целите на непрекъснат и бърз транзит през пролива между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона. Въпреки това изискването за непрекъснат и бърз транзит не изключва преминаването през пролива с цел влизане, напускане на или завръщане от държава, граничеща с пролива, при спазване на условията за влизане в такава държава.

3. Всяка дейност, която не представлява упражняване на правото на транзитно преминаване през пролив, продължава да се осъществява, като се спазват другите приложими разпоредби на тази конвенция.

1. Корабите и въздухоплавателните средства, упражняващи правото на транзитно преминаване, са длъжни:

а) да преминават без забавяне през или над пролива;

b) да се въздържат от всяка заплаха или употреба на сила против суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на държавите, граничещи с пролива, или по всякакъв друг начин в нарушение на принципите на международното право, въплътени в Устава на ООН;

с) да се въздържат от всяка дейност, освен тази, която е присъща на нормалния начин на извършване на непрекъснат и бърз транзит, с изключение на случаите, когато тази дейност е необходима поради непреодолима сила или бедствие;

d) да спазват другите съответни разпоредби на тази част.

2. Корабите при транзитно преминаване са длъжни:

а) да спазват общоприетите международни правила, процедури и практика относно безопасността по море, включително Международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море;

b) да спазват общоприетите международни правила, процедури и практики за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването от кораби.

3. При транзитно преминаване въздухоплавателните средства са длъжни:

а) да спазват правилата за полет, установени от Международната организация за гражданско въздухоплаване, доколкото те се прилагат по отношение на гражданските въздухоплавателни средства; държавните въздухоплавателни средства нормално са длъжни да действат, като се съобразяват съответно с изискванията за безопасността на въздухоплаването;

b) по всяко време да контролират радиочестотите, установени от компетентен международно определен орган за контрол на въздушното движение, или съответните международни радиочестоти за сигналите при бедствие.

По време на транзитно преминаване чуждестранни кораби, включително морски научноизследователски хидрографски кораби, не могат да правят каквито и да е изследвания или хидрографски наблюдения без предварителното разрешение на държавите, граничещи с проливите.

1. В съответствие с тази част държавите, граничещи с проливи, могат да определят морски коридори и да предписват схеми за разделно движение за корабоплаването в проливи, където това е необходимо за безопасното преминаване на корабите.

2. Такива държави могат, когато обстоятелствата го изискват и след като са направили надлежно оповестяване на това, да заменят по-рано определени или предписани от тях морски коридори или схеми за разделно движение с други морски коридори или с други схеми за разделно движение.

3. Такива морски коридори или схеми за разделно движение трябва да съответстват на общоприетите международни разпоредби.

4. Преди да се установят или заменят морските коридори или преди да се предпишат или заменят схемите за разделно движение, държавите, граничещи с проливи, трябва да отправят предложения към компетентната международна организация с оглед на тяхното приемане. Организацията може да приеме само такива морски коридори и схеми за разделно движение, които могат да бъдат съгласувани с държавите, граничещи с проливите, след което държавите могат да ги установят, предпишат или заменят.

5. По отношение на пролив, където се предлагат морски коридори или схеми за разделно движение, минаващи през водите на две или повече държави, граничещи с пролива, заинтересованите държави си сътрудничат при формулирането на предложения, консултирайки се с компетентната международна организация.

6. Държавите, граничещи с проливи, ясно обозначават всички установени или предписани от тях морски коридори и схеми за разделно движение върху карти, които трябва да бъдат надлежно обнародвани.

7. При транзитно преминаване корабите спазват приложимите морски коридори и схеми за разделно движение, установени съгласно този член.

1. При условие, че се спазват разпоредбите на този раздел, държавите, граничещи с проливи, могат да приемат закони и подзаконови актове, отнасящи се до транзитното преминаване през пролива, във връзка с всички или всеки от следните въпроси:

а) безопасността на корабоплаването и регулирането на движението по море така, както е предвидено в чл. 41;

b) предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването чрез въвеждането на приложими международни правила и норми относно изхвърлянето на нефт, нефтени отпадъци и други отровни вещества в пролива;

с) по отношение на риболовните кораби - предотвратяването на риболова, включително изисквания за прибиране на риболовните принадлежности;

d) товаренето или разтоварването на товари, валута или лица, противоречащо на митническите, данъчните, имиграционните или санитарните закони и правила на държавата, граничеща с пролива.

2. Тези закони и правила се прилагат, без да се допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби и без да водят до лишаване от правото на транзитно преминаване, до нарушаването му или до създаването на препятствия за неговото осъществяване, както е определено в този раздел.

3. Държавите, граничещи с пролива, са длъжни да обнародват по надлежен начин всички такива закони и правила.

4. Чуждестранните кораби, упражняващи правото на транзитно преминаване, спазват тези закони и правила.

5. Когато кораб или въздухоплавателно средство, които се ползват със суверенен имунитет, действат по начин, противоречащ на тези закони и правила или на други разпоредби на тази част, държавата на знамето на кораба или държавата, където въздухоплавателното средство е регистрирано, носи международна отговорност за всяка загуба или щета, причинена на държавите, граничещи с проливи, в резултат на тази дейност.

Държавите, които използват проливите, и държавите, които граничат с тях, си сътрудничат посредством споразумения:

а) при установяването и поддържането в пролива на необходимите помощни съоръжения за навигация и безопасност, както и за другото оборудване, предназначено за улесняване на международното корабоплаване;

b) при предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването от кораби.

Държавите, граничещи с проливи, са длъжни да не пречат на транзитното преминаване и да оповестяват по надлежния начин за всяка опасност за корабоплаването във или прелитането над пролива, за която им е известно. Транзитното преминаване не може да се преустановява.

1. Режимът на мирно преминаване, предвиден в раздел 3 на част II, се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване, които са:

а) изключени от сферата на прилагане на режима на транзитно преминаване съгласно чл. 38, т. 1; или

b) свързващи част от откритото море или изключителна икономическа зона с териториалното море на чуждестранна държава.

2. Мирното преминаване през такива проливи не може да се преустановява.
Част четвърта.

АРХИПЕЛАЖНИ ДЪРЖАВИ
Член 46

Използване на термините

За целите на тази конвенция:

а) "архипелажна държава" означава държава, съставена изцяло от един или повече архипелази и която може да включва и други острови;

b) "архипелаг" означава група острови, включително части от острови, съединяващите ги води и други природни образувания, които са толкова тясно взаимосвързани, че такива острови, води и други природни образувания образуват действително географско, икономическо и политическо цяло или исторически се разглеждат като такова.

1. Архипелажната държава може да прокарва прави архипелажни изходни линии, съединяващи най-издадените в морето точки на най-отдалечените острови и изсъхващи рифове на архипелага, при условие, че в границите на такива изходни линии са включени главните острови и район, в който съотношението между площта на водната повърхност и площта на сушата, включително на атолите, е между 1:1 и 9:1.

2. Дължината на такива изходни линии не трябва да надхвърля 100 морски мили, като се изключи обаче, че най-много до З% от общото число на изходните линии, ограждащи който и да е архипелаг, може да надхвърля тази дължина до максимална дължина от 125 морски мили.

3. Прокарването на такива изходни линии не следва да се отклонява съществено от общата конфигурация на архипелага.

4. Такива изходни линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения, ако върху тях не са построени фарове или подобни съоръжения, които се намират постоянно над морското равнище, или ако изсъхващото при отлив възвишение не е разположено изцяло или частично на разстояние от най-близкия остров, което не надхвърля ширината на териториалното море.

5. Системата от такива изходни линии няма да се прилага от архипелажната държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море или от изключителна икономическа зона.

6. Ако част от архипелажните води на архипелажната държава се намира между две части на непосредствено прилежаща съседна държава, съществуващите права и всички други законни интереси, които втората държава упражнява традиционно в такива води, и всички права, уговорени по споразумение между тези държави, продължават да съществуват и се спазват.

7. За целите на изчисляването на съотношението на водата спрямо сушата, по силата на т. 1, към повърхността на сушата могат да се отнасят води, разположени от вътрешната страна на рифове, ограждащи острови и атоли, включително и тази част на океанското плато със стръмни склонове, която изцяло или почти изцяло е оградена от верига варовикови острови и изсъхващи рифове, разположени по периметъра на платото.

8. Изходните линии, прокарани съгласно този член, се обозначават на карти с мащаб или мащаби, които позволяват точното определяне на тяхното положение. Като алтернатива те могат да бъдат заменени със списъци на географските координати на точките, уточняващи изходните геодезични данни.

9. Архипелажната държава обнародва по надлежния начин тези карти или списъци на географските координати и депозира копие от всяка такава карта или списък при Генералния секретар на ООН.

Ширината на териториалното море, прилежащата зона, изключителната икономическа зона и континенталния шелф се измерва от архипелажните изходни линии, прокарани съгласно чл. 47.

1. Суверенитетът на архипелажната държава се разпростира върху водите, ограничени от архипелажните изходни линии, прокарани съгласно чл. 47, наречени архипелажни води, независимо от тяхната дълбочина или разстоянието им от брега.

2. Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над архипелажните води, както и върху морското дъно и неговите недра, а също и върху ресурсите, съдържащи се в тях.

3. Този суверенитет се упражнява, като се спазват разпоредбите на тази част.

4. Режимът на преминаване през архипелажни морски коридори, установен в тази част, не засяга в други отношения статута на архипелажните води, включително морските коридори, или упражняването от страна на архипелажната държава на нейния суверенитет върху такива води, върху въздушното пространство над тях, върху морското дъно и неговите недра и ресурсите, съдържащи се в тях.
Член 50

Делимитация на вътрешните води

В архипелажните си води архипелажната държава може да прокарва затварящи линии за делимитация на вътрешните води съгласно чл. 9, 10 и 11.

1. Без да се нарушават разпоредбите на чл. 49, архипелажната държава спазва съществуващите с други държави споразумения и признава традиционните риболовни права и другите правомерни видове дейност на непосредствено прилежащите съседни държави в някои райони, които попадат в архипелажните води. Редът и условията за упражняването на такива права и осъществяването на такава дейност, включително характера, обема и районите, в които те се прилагат, се регулират по молба на всяка от заинтересованите държави от двустранни споразумения между тях. Такива права не могат да се прехвърлят на трети държави или на техни граждани или да се ползват съвместно с тях.

2. Архипелажната държава спазва неприкосновеността на съществуващите подводни кабели, положени от други държави и минаващи през нейните води, без да се допират до брега. Архипелажната държава разрешава поддържането и подмяната на такива кабели, след като бъде уведомена по надлежния начин за тяхното местонахождение и за намерението те да бъдат ремонтирани или подменени.
Член 52

Право на мирно преминаване

1. Като се спазват разпоредбите на чл. 53 и без да се нарушава чл. 50, корабите на всички държави се ползват от правото на мирно преминаване през архипелажните води в съответствие с част II, раздел 3.

2. Архипелажната държава може, без да допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби, временно да преустановява в определени райони на нейните архипелажни води мирното преминаване на чуждестранни кораби, ако такова преустановяване е съществено важно за запазването на нейната сигурност. Такова преустановяване влиза в сила само след като за него бъде оповестено по надлежния начин.

Член 53

Право на преминаване по архипелажни морски коридори

1. Архипелажната държава може да определя морски коридори и въздушни пътища над тях, подходящи за непрекъснато и бързо преминаване на чуждестранни кораби и въздухоплавателни средства през или над нейните архипелажни води и прилежащото териториално море.

2. Всички кораби и въздухоплавателни средства се ползват от правото на преминаване по такива архипелажни морски коридори и въздушни пътища.

3. Преминаването по архипелажни морски коридори означава упражняване съгласно тази конвенция на правата на корабоплаване и прелитане по нормален начин само с цел непрекъснат, бърз и безпрепятствен транзит между една част на откритото море или на изключителната икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителната икономическа зона.

4. Такива морски коридори и въздушни пътища пресичат архипелажните води и прилежащото териториално море и включват всички обичайни пътища за преминаване, които се използват като пътища за международно корабоплаване през или прелитане над архипелажните води; а тези пътища, доколкото това се отнася за корабите, следват всички обичайни пътища за корабоплаване, при условие че не е необходимо между една точка на входа и една на изхода да се определят повече от един еднакво удобни пътища.

5. Такива морски коридори и въздушни пътища се определят със серия от непрекъснати осеви линии от точките на входа на пътя за преминаване до точките на изхода му. Кораби и въздухоплавателни средства при преминаване на архипелажни морски коридори не трябва да се отклоняват на повече от 25 морски мили в която и да е посока от такива осеви линии по време на преминаването, при условие че такива кораби и въздухоплавателни средства не се приближават до бреговете на разстояние по-малко от 1О% от разстоянието между най-близките точки на островите, граничещи с морския път.

6. Архипелажна държава, която определя морски коридори по силата на този член, може също да предписва схеми за разделно движение за безопасното преминаване на кораби през тесни канали в такива морски коридори.

7. Архипелажната държава може, когато обстоятелствата го изискват, след като оповести по надлежния начин, да заменя които и да е морски пътища или схеми за разделно движение, определени или предписани от нея по-рано, с други морски пътища или схеми за разделно движение.

8. Такива морски коридори или схеми за разделно движение трябва да съответстват на общоприетите международни правила.

9. При определяне или замяна на морски коридори или при предписване или замяна на схеми за разделно движение архипелажната държава предава предложенията на компетентната международна организация с оглед на тяхното приемане. Организацията може да приема само такива морски коридори и схеми за разделно движение, за които може да се споразумее с архипелажната държава, след което архипелажната държава може да ги определя, предписва или заменя.

10. Архипелажната държава ясно обозначава осевите линии на определените или предписани от нея морски пътища и схеми за разделно движение на морски карти, които следва да се обнародват по надлежния начин.

11. Корабите при преминаване по архипелажни коридори трябва да следват приложимите морски коридори и да спазват схемите за разделно движение, установени съгласно този член.

12. Ако архипелажната държава не определи морски коридори или въздушни пътища, правото на преминаване по архипелажните морски коридори може да се упражнява по пътищата, които обикновено се използват за международно корабоплаване.

Член 54

Задължения на корабите и въздухоплавателните средства по време на тяхното преминаване, провеждане на изследвания и хидрографски наблюдения; задължения на архипелажната държава и закони и правила на архипелажната държава относно преминаването по архипелажни морски пътища

Членове 39, 40, 42 и 44 се прилагат mutatis mutandis по отношение на преминаването по архипелажните морски пътища.

Изключителната икономическа зона е район отвъд териториалното море и прилежащ към него, по отношение на който действа особен правен режим, установен от тази част, по силата на който правата и юрисдикцията на крайбрежната държава и правата и свободите на други държави се регулират от съответните разпоредби на тази конвенция.

1. В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има:

а) суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси - живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната, като получаване на енергия чрез използване на водата, теченията и ветровете;

b) юрисдикция, както се определя от съответните разпоредби на тази конвенция, по отношение на:

i) създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури;

ii) морски научни изследвания;

iii) защита и опазване на морската среда;

с) други права и задължения, предвидени в тази конвенция.

2. При упражняване на правата и изпълнение на задълженията си в изключителната икономическа зона съгласно тази конвенция крайбрежната държава се съобразява надлежно с правата и задълженията на другите държави и действа по начин, съвместим с разпоредбите на тази конвенция.

3. Правата, установени в този член по отношение на повърхността на морското дъно и неговите недра, се упражняват съгласно част VI.

Изключителната икономическа зона не може да се разпростира на повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

1. В изключителната икономическа зона всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват при условията на съответните разпоредби на тази конвенция, от посочените в чл. 87 свободи на корабоплаване и прелитане, полагане на подводни кабели и тръбопроводи и от други международно правомерни начини за използване на морето, отнасящи се до тези свободи, като тези, които са свързани с експлоатацията на кораби, въздухоплавателни средства и подводни кабели и тръбопроводи, и съвместими с другите разпоредби на тази конвенция.

2. Членовете от 88 до 115 и другите съответни норми на международното право се прилагат по отношение на изключителната икономическа зона дотолкова, доколкото те не са несъвместими с тази част.

3. Упражнявайки правата си и изпълнявайки задълженията си в съответствие с тази конвенция в изключителната икономическа зона, държавите надлежно ще зачитат правата и задълженията на крайбрежната държава и ще спазват законите и правилата, приети от крайбрежната държава съгласно разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право, доколкото те не са несъвместими с тази част.

В случаите, когато тази конвенция не предоставя права или юрисдикция на крайбрежната държава или на други държави в изключителната икономическа зона и когато между интересите на крайбрежната държава и на всяка друга държава или държави възниква конфликт, конфликтът се решава на основата на справедливостта и в светлината на всички отнасящи се към него обстоятелства, отчитайки важността на засегнатите интереси на всяка от страните, а също и на международната общност като цяло.

1. В изключителната икономическа зона крайбрежната държава има изключително право да изгражда, да разрешава и регулира изграждането, експлоатацията и използването на:

а) изкуствени острови;

b) съоръжения и конструкции за целите, предвидени в чл. 56, и за други икономически цели;

с) съоръжения и конструкции, които могат да пречат на упражняването на правата на крайбрежната държава в зоната.

2. Крайбрежната държава има изключителна юрисдикция върху такива изкуствени острови, съоръжения и конструкции, включително и юрисдикция по отношение на митнически, данъчни, санитарни и имиграционни закони и правила и закони и правила, отнасящи се до безопасността.

3. За изграждането на такива изкуствени острови, съоръжения или конструкции трябва да се прави надлежно предизвестие, а постоянните средства, които предупреждават за тяхното наличие, трябва да се поддържат. Всички съоръжения или конструкции, които са изоставени или не се използват повече, се премахват, за да се осигури безопасността на корабоплаването, като се отчита всеки общоприет международен стандарт, установен в това отношение от компетентната международна организация. Такова премахване също се съобразява, както следва, с риболова, защитата на морската среда и с правата и задълженията на други държави. По подходящ начин се оповестява за дълбочината, местоположението и размерите на всички съоръжения и конструкции, които не са окончателно премахнати.

4. Крайбрежната държава може там, където е необходимо, да установява около такива изкуствени острови, съоръжения или конструкции разумни зони за безопасност, в които може да взема подходящи мерки за осигуряване на безопасността както на корабоплаването, така и на изкуствените острови, съоръжения и конструкции.

5. Ширината на зоните за безопасност се определя от крайбрежната държава, отчитайки приложимите международни стандарти. Такива зони се установяват така, че да бъдат разумно свързани с характера и функциите на изкуствените острови, съоръжения или конструкции и няма да надхвърлят разстоянието от 500 метра около тях, измервано от всяка точка върху външния им край, с изключение на случаите, когато това е разрешено от общоприети международни стандарти или се препоръчва от компетентната международна организация. За местоположението и ширината на такива зони за безопасност се оповестява по надлежния начин.

6. Всички кораби са длъжни да уважават тези зони за сигурност и да спазват общоприетите международни стандарти, отнасящи се до корабоплаването в близост до изкуствените острови, съоръжения, конструкции и зони за безопасност.

7. Изкуствените острови, съоръжения и конструкции и зоните за безопасност около тях не могат да се изграждат там, където това може да попречи на използването на признатите морски коридори, имащи съществено значение за международното корабоплаване.

8. Изкуствените острови, съоръжения и конструкции нямат статут на острови. Те нямат свое териториално море и тяхното наличие не влияе на делимитацията на териториалното море, на изключителната икономическа зона или континенталния шелф.

1. Крайбрежната държава определя допустимия улов на живи ресурси в своята изключителна икономическа зона.

2. Крайбрежната държава, отчитайки най-достоверните научни данни, с които разполага, осигурява чрез подходящи мерки за съхраняване и стопанисване поддържането на живите ресурси в изключителната икономическа зона да не бъде застрашено от прекомерна експлоатация. В зависимост от обстоятелствата крайбрежната държава и компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, си сътрудничат за постигането на тази цел.

3. Такива мерки са насочени също към поддържането или възстановяването на популациите на видовете за уловни нива, при които може да се постигне максимален устойчив улов, с оглед на съответните екологически и икономически фактори, включително икономическите нужди на крайбрежните риболовни общини и особените изисквания на развиващите се страни, като се отчитат методите, използвани при риболов, взаимната зависимост на запасите и всички общопрепоръчани международни минимални стандарти, било то субрегионални, регионални или световни.

4. Приемайки такива мерки, крайбрежната държава взема под внимание последиците за видовете, свързани или зависими от видовете, които се ловят, с оглед поддържането или възстановяването на популациите от такива свързани или зависещи видове, над нивата на които тяхното възпроизводство може да бъде сериозно застрашено.

5. Достъпната научна информация, статистически данни за улова и усилията за риболов и други данни, отнасящи се до съхраняването на рибните запаси, се разпространява и разменя на периодична основа чрез компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, в зависимост от обстоятелствата и с участието на всички заинтересовани държави, включително държавите, на чиито граждани е разрешен риболовът в изключителната икономическа зона.

1. Крайбрежната държава насърчава постигането на оптимално оползотворяване на живите ресурси на изключителната икономическа зона, без да се нарушава чл. 61.

2. Крайбрежната държава определя своите възможности за улов на живите ресурси на изключителната икономическа зона. Ако крайбрежната държава няма възможност да извърши целия допустим улов, тя чрез споразумения или други договорености и в съответствие с изискванията, условията, законите и правилата, посочени в т. 4, предоставя на други държави достъп до остатъка от разрешения улов, като държи сметка особено за разпоредбите на чл. 69 и 70 и по-специално що се отнася до споменатите в тях развиващи се страни.

3. Предоставяйки достъп на други държави в своята изключителна икономическа зона по силата на този член, крайбрежната държава отчита всички свързани с това фактори, включително значението на живите ресурси на района за икономиката на заинтересованата крайбрежна държава и другите й национални интереси, разпоредбите на чл. 69 и 70, изискванията на развиващите се държави от субрегиона или региона при улова на част от остатъка и необходимостта да се сведат до минимум отклоненията в икономиката на държави, чиито граждани обикновено извършват риболовна дейност в зоната или които са положили съществени усилия за проучването и идентифицирането на запасите.

4. Гражданите на други държави, извършващи риболовна дейност в изключителната икономическа зона, спазват мерките по съхраняването и другите изисквания и условия, установени в законите и правилата на крайбрежната държава. Тези закони и правила трябва да са съвместими с тази конвенция и могат да се отнасят за следното:

а) издаването на лицензи на риболовци, риболовни съдове и оборудване, включително събиране на такси и други видове плащания, които по отношение на развиващи се крайбрежни страни могат да представляват адекватна компенсация в областта на финансирането, снабдяването с оборудване и технология за рибната промишленост;

b) определянето на видовете, които могат да се ловят, и определяне на квоти за улова както по отношение на конкретни запаси, така и по групи от запаси, или за улов на всеки кораб за определен период от време, или за улова от граждани на която и да е държава за определен период от време;

с) регулирането на сезоните и зоните за риболов, видовете, размерите и количеството на риболовните съоръжения и риболовните кораби, които могат да бъдат използвани;

d) установяването на възрастта и размера на рибата и на другите видове, които могат да бъдат ловени;

е) уточняване на информацията, която се изисква от риболовните кораби, включително статистически данни за улова и положените усилия, а също съобщения за местоположението на кораба;

f) изискването за провеждане с разрешението и под контрола на крайбрежната държава на определени програми за проучване на риболова и за провеждането на такива проучвания, включително вземането на проби от уловите, използването на проби и предоставянето на свързаните с това научни данни;

д) поставянето от страна на крайбрежната държава на наблюдатели или стажанти на борда на такива кораби;

h) разтоварването от такива плавателни съдове на целия или на част от улова в пристанищата на крайбрежната държава;

i) изискванията и условията относно смесените дружества и други форми на сътрудничество;

j) изискванията за подготовката на персонала и предаването на технология за риболова, включително разширяването на възможностите на крайбрежната държава да провежда риболовни проучвания;

к) процедурите за тяхното изпълнение.

5. Крайбрежните държави уведомяват по надлежен начин за законите и правилата за съхраняването и стопанисването на живите ресурси.
Член 63

Запаси, срещащи се в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави или както в изключителната икономическа зона, така и в район отвъд нея и прилежащ към нея

1. Там, където един и същ запас или запаси от сходни асоциирани видове се срещат в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави, тези държави се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални или регионални организации да се споразумеят за мерките, които са необходими, за да координират и осигурят съхраняването и развитието на тези запаси, без да се нарушават другите разпоредби на тази част.

2. Там, където един и същ запас или запаси от сходни видове се срещат както в изключителната икономическа зона, така и в район отвъд нея и прилежащ към зоната, крайбрежната държава и държавите, извършващи риболов от тези запаси в прилежащия район, се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални и регионални организации да се споразумеят за мерките за съхраняването на тези запаси в прилежащия район.
Член 64

Далекомигриращи видове

1. Крайбрежната държава и другите държави, чиито граждани извършват в района риболов на далекомигриращите видове, изброени в приложение I, си сътрудничат непосредствено или с посредничеството на подходящи международни организации с цел да осигурят съхраняването им и да съдействат за оптималното използване на тези видове в целия район, както в изключителната икономическа зона, така и отвъд нея. В райони, за които няма подходящи международни организации, крайбрежната държава и другите държави, чиито граждани ловят тези видове в района, си сътрудничат за създаването на такава организация и участват в работата в нея.

2. Разпоредбите на т. 1 се прилагат в допълнение към другите разпоредби на тази част.
Член 65

Морски бозайници

Нищо в тази част не ограничава правото на крайбрежната държава, или съответно компетентността на дадена международна организация, да забранява, да ограничава или да регулира лова на морски бозайници по-строго, отколкото това се предвижда в тази част. Държавите си сътрудничат с цел да съхранят морските бозайници и що се отнася до китообразните, действат по-специално с посредничеството на съответните международни организации за тяхното съхраняване, стопанисване и изучаване.

1. Държави, в чиито реки се възпроизвеждат запаси от анадромни риби, са заинтересовани в най-голяма степен и носят най-голяма отговорност за тези запаси.

2. Държавите на произход на запасите от анадромни риби осигуряват тяхното съхраняване, като установяват подходящи мерки за регулиране на риболова във всички води, разположени от външната граница на техните изключителни икономически зони към брега, и за които се говори в т. 3, буква "b". Държавата на произхода може след консултации с другите държави, посочени в т. 3 и 4, които извършват риболов от тези запаси, да установят общ обем на допустимите улови от запасите, произхождащи от техните реки.

3. а) Риболовът от запасите на анадромни риби се извършва само във водите, разположени от външните граници на изключителните икономически зони към брега, с изключение на случаите, когато тази разпоредба би довела до отклонения в икономиката на друга държава, освен държавата на произхода. Що се отнася до такъв риболов отвъд външните граници на изключителната икономическа зона, заинтересованите държави водят консултации с цел да постигнат споразумение относно реда и условията за този риболов, като обръщат необходимото внимание на изискванията за съхраняване и на нуждите на държавата на произхода по отношение на тези запаси.

b) Държавата на произхода сътрудничи за свеждането до минимум на отклоненията в икономиката на онези държави, ловещи риба от същите запаси, като взема предвид нормалния улов и начина на действие на тези държави и всички райони, в които се извършва такъв риболов.

с) Държавите, посочени в буква "b", които участват по споразумение с държавата на произхода в осъществяването на мерките за обновяване на запасите на анадромни риби, по-специално като покриват финансовите разходи за тези цели, се ползват с особено внимание от страна на държавата на произхода при извършването на риболов от запасите на тези видове, произхождащи от техните реки.

d) Прилагането на правилата относно запасите от анадромни риби отвъд изключителната икономическа зона се извършва чрез споразумение между държавата на произхода и другите заинтересовани държави.

4. В случаите, когато запасите на анадромни риби мигрират във или през водите, разположени от външните граници на изключителната икономическа зона към брега на друга държава, освен държавата на произхода, тази държава сътрудничи с държавата на произхода, що се отнася до съхраняването и стопанисването на тези запаси.

5. Държавата на произхода на запасите от анадромни риби и другите държави, извършващи риболов от тези запаси, предприемат необходимите действия за прилагането на разпоредбите на този член според обстоятелствата с посредничеството на регионални организации.
Член 67

Катадромни видове

1. Крайбрежна държава, в чиито води катадромни видове прекарват по-голямата част от техния жизнен цикъл, носи отговорност за стопанисването на тези видове и осигурява достъпа на мигриращата риба до тези води и излизането й от тях.

2. Риболовът на катадромни видове се извършва само във води, разположени от външните граници на изключителните икономически зони към брега. В изключителната икономическа зона той се регулира, като се спазват разпоредбите на този член и другите разпоредби на тази конвенция, отнасящи се до риболова в тези зони.

3. В случаите, когато риба от катадромен вид мигрира през изключителната икономическа зона на друга държава, независимо дали рибите са млади или зрели, стопанисването им, включително техният улов, се регулира със споразумение между държавата, спомената в т. 1, и другите заинтересовани държави. Такова споразумение осигурява рационалното стопанисване на видовете и взема под внимание отговорностите, които държавите, споменати в т. 1, носят за поддържането на тези видове.

Тази част не се прилага спрямо "прикрепените" видове, както те са определени в чл. 77, т. 4.

1. Държавите без излаз на море имат право да участват на справедлива основа в експлоатацията на подходяща част от излишъка на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат под внимание съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани държави и в съответствие с разпоредбите на този член и на чл. 61 и 62.

2. Условията и формите на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни, субрегионални или регионални споразумения, като се вземат под внимание между другото:

а) необходимостта да се избягват пагубните последици за общността, извършваща риболов, или за риболовните предприятия на крайбрежната държава;

b) степента, до която държавата без излаз на море, съгласно разпоредбите на този член, участва или има право да участва по силата на съществуващи двустранни, субрегионални или регионални споразумения в експлоатацията на живите ресурси на изключителната икономическа зона на други крайбрежни държави;

с) степента, до която други държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение участват в експлоатацията на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежната държава и произтичаща от това необходимост да се избягва възлагането на особено бреме върху крайбрежната държава или върху част от нея;

d) нуждите от хранителни продукти за изхранване на населението на съответните държави.

3. Когато възможностите за риболов на крайбрежна държава се приближават до ниво, което би й позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволяват участието на развиващи се държави без излаз на море от същия субрегион или регион в експлоатацията на живите ресурси на изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или региона, по начин, който е подходящ, според обстоятелствата и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в т. 2, също се взимат под внимание.

4. Развитите държави без излаз на море по силата на разпоредбите на този член имат право да участват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се има предвид до каква степен крайбрежната държава, предоставяйки достъп на други държави до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да бъдат сведени до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов, и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани традиционно са извършвали риболов в зоната.

5. Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегионите или регионите, където крайбрежната държава може да предостави на държавите без излаз на море от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатация на живите ресурси в изключителната икономическа зона.

1. Държавите с неблагоприятно географско положение имат право да участват на справедлива основа в разработването на подходяща част от излишъка на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат предвид съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани страни и в съответствие с разпоредбите на този член и на чл. 61 и 62.

2. За целите на тази част терминът "държави с неблагоприятно географско положение" означава крайбрежни държави, включително държави, граничещи със затворени или полузатворени морета, чието географско положение ги прави зависими от експлоатацията на живите ресурси на изключителните икономически зони на други държави в субрегиона или региона за снабдяването им с достатъчно риба за изхранването на тяхното население или на част от него, както и крайбрежни държави, които не могат да претендират за собствена изключителна икономическа зона.

3. Редът и условията на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни субрегионални или регионални споразумения, като се взема под внимание, между другото:

а) необходимостта да се избягват пагубните последици за общностите, извършващи риболов, или за риболовната промишленост на крайбрежната държава;

b) степента, до която държавата с неблагоприятно географско положение съгласно разпоредбите на този член участва или има право да участва по силата на съществуващи двустранни субрегионални или регионални споразумения в разработването на живи ресурси на изключителните икономически зони на други крайбрежни държави;

с) степента, до която други държави с неблагоприятно географско положение и държави без излаз на море участват вече в експлоатацията на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежната държава и произтичащата от това нужда да се избягва възлагането на особено бреме върху всяка една крайбрежна държава или върху част от нея;

d) нуждата от хранителни продукти за изхранване на населението на съответните държави.

4. Когато възможностите за риболов на крайбрежната държава се приближат до ниво, което би й позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволят участието на развиващи се държави с неблагоприятно географско положение от субрегиона или региона в експлоатацията на живите ресурси от изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или от региона по начин, който е подходящ с оглед на обстоятелствата, и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в т. 3, също се вземат под внимание.

5. Развитите държави с неблагоприятно географско положение по силата на разпоредбите на този член имат право да участват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като имат предвид степента, до която крайбрежната държава, предоставяйки на други държави достъп до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да се сведат до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов, и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани обикновено извършват риболов в зоната.

6. Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегиона или региона, където крайбрежните държави могат да предоставят на държавите с неблагоприятно географско положение от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатацията на живите ресурси в тяхната изключителна икономическа зона.
Член 71

Неприложимост на чл. 69 и 70

Разпоредбите на чл. 69 и 70 не се прилагат по отношение на крайбрежна държава, чиято икономика зависи изключително силно от експлоатацията на живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона.

1. Права, предвидени по силата на чл. 69 и 70 за експлоатация на живите ресурси, не се прехвърлят пряко или косвено на трети държави или на техни граждани чрез даване под наем или с лиценз, нито чрез създаване на смесени дружества или по какъвто и да е друг начин, който води до такова прехвърляне, освен ако заинтересованите държави не са се споразумели за друго.

2. Изложената по-горе разпоредба не изключва възможността заинтересованите държави да получават техническа и финансова подкрепа от трети държави или от международни организации, за да улеснят упражняването на правата съгласно чл. 69 и 70, при условие че това не води до последиците, посочени в т. 1.
Член 73

Осъществяване на прилагането на законите и правилата на крайбрежната държава

1. Крайбрежната държава може при упражняване на суверенните си права да изследва, разработва, съхранява и стопанисва живите си ресурси в изключителната икономическа зона, да взема такива мерки, включително качване на борда, инспектиране, задържане и съдебно преследване, каквито могат да се окажат необходими, за да се осигури спазването на законите и правилата, приети от нея в съответствие с тази конвенция.

2. Задържаните плавателни съдове и техните екипажи се освобождават без забавяне, след като бъде даден разумен залог или друго осигуряване.

3. Наказанията, предвидени от крайбрежната държава за нарушаване на законите и правилата за риболова в изключителната икономическа зона, не могат да включват лишаване от свобода при отсъствие на споразумение между заинтересованите държави за обратното или каквато и да е друга форма на телесно наказание.

4. В случаите на задържане на чужди плавателни съдове крайбрежната държава уведомява държавата на знамето без забавяне по подходящи канали за предприетите действия и за наложените впоследствие наказания, каквито и да са те.
Член 74

Делимитация на изключителната икономическа зона между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

1. Делимитацията на изключителната икономическа зона между държави със срещулежащи или прилежащи брегове се извършва по споразумение въз основа на международното право, както се посочва в чл. 38 на Статута на Международния съд, с цел да се постигне справедливо решение.

2. Ако в течение на разумен период от време не бъде постигнато споразумение, заинтересованите държави прибягват до процедурата, предвидена в част XV.

3. До постигането на споразумение, както е предвидено в т. 1, заинтересованите държави в дух на разбирателство и сътрудничество полагат всички усилия да достигнат до временна договореност от практически характер и да не застрашават или създават пречки по време на този преходен период за достигането на окончателно споразумение. Такива договорености не накърняват окончателната делимитация.

4. Когато между заинтересованите държави има споразумение, което е в сила, въпросите, отнасящи се до делимитацията на изключителната икономическа зона, се уреждат съгласно разпоредбите на това споразумение.
Член 75

Карти и списъци на географски координати

1. Като се спазват разпоредбите на тази част, линиите на външната граница на изключителната икономическа зона и линиите за разграничаване, прокарани съгласно чл. 74, се посочват на карти с мащаб или мащаби, позволяващи точното определяне на тяхното местоположение. Според обстоятелствата тези линии на външната граница или линии за разграничаване могат да се заменят със списък на географските координати на точки, уточняващи основните изходни геодезични данни.

2. Крайбрежната държава обнародва според изискванията такива карти или списъци на географски координати и депозира копие на всяка една от тези карти или на всеки един от тези списъци при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Част шеста.

КОНТИНЕНТАЛЕН ШЕЛФ
Член 76

Определение на континенталния шелф

1. Континенталният шелф на крайбрежна държава включва повърхността на морското дъно и недрата на подводния район, който се разпростира отвъд нейното териториално море по цялото протежение на естественото продължение на сухоземната територия до външния ръб на окрайнината на континента или на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, там, където външният ръб на окрайнината на континента не се разпростира до това разстояние.

2. Континенталният шелф на крайбрежна държава не се разпростира отвъд границите, посочени в т. 4 до 6.

3. Окрайнината на континента включва потопеното под водата продължение на земната маса на крайбрежната държава и се състои от повърхността на морското дъно и недрата на шелфа, склона и възвишението. Той не включва повърхността на океанското дъно на голяма дълбочина, океанските му хребети или неговите недра.

4. а) За целите на тази конвенция крайбрежната държава установява външния ръб на окрайнината на континента там, където окрайнината се разпростира отвъд 200-те мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, или посредством:

i) линия, прокарана съгласно т. 7, като се изхожда от най-отдалечените установени точки, във всяка една от които дебелината на седиментните породи представлява поне 1 процент от най-късото разстояние от такива точки до подножието на континенталния склон; или посредством:

ii) линия, прокарана съгласно т. 7, като се изхожда от точки, установени на не повече от 60 морски мили от подножието на континенталния склон.

b) При отсъствието на доказателства за противното подножието на континенталния склон съвпада с точката на най-голямото изменение на наклона в неговата основа.

5. Установените точки, съставящи линията на външните граници на континенталния шелф на повърхността на морското дъно, прокарана съгласно т. 4, букви "а", "i" и "ii", са разположени или на разстояние не по-голямо от 350 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, или на разстояние не по-голямо от 100 морски мили от 2500-метровата изобата, която представлява линия, свързваща дълбочините от 2500 метра.

6. Независимо от разпоредбите на т. 5 върху подводни хребети външната граница на континенталния шелф не надхвърля 350 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море. Тази точка не се прилага по отношение на подводните възвишения, които са естествени компоненти на окрайнината на континента, такива, каквито са неговите плата, прагове, гребени, наноси и странични отклонения.

7. Крайбрежната държава прокарва външни граници на нейния континентален шелф там, където този шелф се разпростира отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, с прави линии не по-дълги от 60 морски мили, които свързват установени точки, определени чрез координати на дължина и ширина.

8. Крайбрежната държава представя информация за границите на континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, на Комисията за границите на континенталния шелф, учредена по силата на приложение II на основата на справедливото географско представителство. Комисията прави препоръки на крайбрежните държави по проблеми, свързани с установяването на външните граници на техния континентален шелф. Границите на шелфа, установени от крайбрежната държава въз основа на тези препоръки, са окончателни и задължителни.

9. Крайбрежната държава депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации карти и съответна информация, включително геодезически данни, чрез които външните граници на нейния континентален шелф са описани трайно. Генералният секретар ги обнародва според изискванията.

10. Разпоредбите на този член не влияят върху въпроса за делимитацията на континенталния шелф между държави със срещулежащи и прилежащи брегове.

1. Крайбрежната държава упражнява върху континенталния шелф суверенни права по отношение на промишленото проучване и експлоатацията на неговите природни ресурси.

2. Правата, посочени в т. 1, са изключителни в смисъл, че ако крайбрежната държава не извършва промишлено проучване на континенталния шелф или не експлоатира неговите природни ресурси, никой друг не може да предприема тези видове дейност без изричното съгласие на крайбрежната държава.

3. Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не зависят от неговото окупиране, реално или символично, или от каквото и да е изрично заявление в този смисъл.

4. Природните ресурси, за които се говори в тази част, се състоят от минерални и други неживи ресурси, разположени на повърхността на морското дъно и в неговите недра, както и от живите организми, принадлежащи към така наречените "прикрепени видове", т. е. организми, които в стадия, в който може да се извърши техният улов, или са неподвижни върху или под повърхността на морското дъно, или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен непосредствен допир с повърхността на морското дъно или недрата му.
Член 78

Правен статут на покриващите води и на въздушното пространство и права и свободи на другите държави

1. Правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не засягат правния статут на покриващите води или на въздушното пространство над тези води.

2. Упражняването на правата на крайбрежната държава върху континенталния шелф не трябва да нарушава или да води до неоправдана намеса в корабоплаването и при осъществяването на другите права и свободи на другите държави, предвидени в тази конвенция.
Член 79

Подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф

1. Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф съгласно разпоредбите на този член.

2. При условие, че се спазва правото й да взема разумни мерки за изследването на континенталния шелф, за разработването на неговите природни ресурси и за предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването от тръбопроводи крайбрежната държава не може да създава пречки за полагането или поддържането на такива кабели или тръбопроводи.

3. Провеждането на трасето за полагане на такива тръбопроводи върху континенталния шелф става със съгласието на крайбрежната държава.

4. Нищо в тази част не засяга правото на крайбрежната държава да установява условия, които се прилагат по отношение на кабели и тръбопроводи, навлизащи в нейната територия или в териториалното й море, или да установява своята юрисдикция върху кабели и тръбопроводи, съоръжени или използвани във връзка с разработването на нейния континентален шелф или с разработването на нейните ресурси, или във връзка с управлението на изкуствените острови, и конструкции и структури под нейна юрисдикция.

5. При полагането на подводни кабели или тръбопроводи държавите надлежно държат сметка за кабелите и тръбопроводите, които вече са там. По-специално не трябва да се нарушават възможностите за поправка на съществуващите кабели и тръбопроводи.

Член 60 се прилага mutatis mutandis по отношение на изкуствени острови, съоръжения и конструкции върху континенталния шелф.

Крайбрежната държава има изключителното право да разрешава и регулира сондирането в континенталния шелф за всякакви цели.

1. Крайбрежната държава извършва плащания, парични или в натура, във връзка с експлоатацията на неживите ресурси на континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

2. Плащанията, парични или в натура, се извършват ежегодно по отношение на цялата продукция на даден участък след първите пет години от производството от този участък. За шестата година процентната ставка на плащанията в пари или в натура е 1% от стойността или от обема на цялата продукция от участъка. Процентната ставка се увеличава с 1% за всяка следваща година до 12-ата година и след това остава на нивото от 7%. Производството не включва ресурсите, използвани в рамките на експлоатацията.

3. Развиваща се държава, която е чист вносител на минерален ресурс, произвеждан от нейния континентален шелф, се освобождава от задължението да извършва такива плащания, парични или в натура, по отношение на този минерален ресурс.

4. Плащанията, парични или в натура, се извършват чрез Международния орган за морското дъно, който ги разпределя сред държавите - страни по тази конвенция, въз основа на критерия за справедливо разпределяне, като взема под внимание интересите и нуждите на развиващите се държави, по-специално на онези измежду тях, които са най-слабо развити или нямат излаз на море.
Член 83

Делимитация на континенталния шелф между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

1. Делимитацията на континенталния шелф между държавите със срещулежащи или прилежащи брегове се извършва по споразумение въз основа на международното право, както се посочва в чл. 38 на Статута на Международния съд, за да се постигне справедливо решение.

2. Ако в разумен период от време не може да се постигне решение, заинтересованите държави прибягват до процедурата, предвидена в част XV.

3. До постигането на споразумението, предвидено в т. 1, заинтересованите държави прилагат в дух на разбирателство и сътрудничество всички усилия за постигане на временно договаряне от практически характер и за да не застрашават или създават пречки по време на този преходен период за постигането на окончателно споразумение. Такива договорености не влияят върху въпроса за окончателната делимитация.

4. Там, където съществува действащо споразумение между заинтересованите държави, въпросите, отнасящи се до делимитацията на континенталния шелф, се решават съгласно разпоредбите на това споразумение.
Член 84

Карти и списъци на географските координати

1. Като се спазват разпоредбите на тази част, външните граници на континенталния шелф и разграничителните линии, прокарани съгласно чл. 83, се обозначават на карти в мащаб или мащаби, които осигуряват точното им местоположение. Според обстоятелствата тези линии могат да се заменят със списъци на географските координати на точки, уточняващи основните изходни геодезични данни.

2. Крайбрежната държава обнародва според изискванията тези карти или списъци на географски координати и депозира копие от всяка една от тези карти или списък при Генералния секретар на ООН и в случаите на тези от тях, на които са обозначени линиите на външните граници на континенталния шелф - при Генералния секретар на Международния орган за морското дъно.
Член 85

Прокопаване на тунели

Тази част не нарушава правото на крайбрежната държава да разработва недрата, като прокопава тунели, независимо от дълбочината на водата в даденото място.