Конвенция на организацията на обединените нации по морско право обн. Дв бр. 73 от 27 Август 1996г., обн. Дв бр. 74 от 30 Август 1996г

Разпоредбите на тази част се прилагат по отношение на всички части на морето, които не се включват нито в изключителната икономическа зона, нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да е държава, нито в архипелажните води на която и да е архипелажна държава. Този член не ограничава по никакъв начин свободите, с които се ползват всички държави в изключителната икономическа зона съгласно чл. 58.

1. Откритото море е открито за всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море. Свободата на откритото море се осъществява, като се спазват условията, установени в тази конвенция и в другите норми на международното право. Както за крайбрежните държави, така и за държавите без излаз на море тя включва:

а) свобода на корабоплаването;

b) свобода на прелитането;

с) свобода да се полагат подводни кабели и тръбопроводи, като се спазват разпоредбите на част VI;

d) свобода да се строят изкуствени острови и други съоръжения, позволени от международното право, като се спазват разпоредбите на част VI;

е) свобода на риболова, като се спазват условията, закрепени в раздел 2;

f) свобода на научните изследвания, като се спазват разпоредбите на части VI и XIII.

2. Тези свободи се осъществяват от всички държави, като се вземат надлежно предвид интересите на другите държави по осъществяването на свободата на откритото море от тях, а също така, като се вземат съответно предвид правата, признати по тази конвенция по отношение на дейностите в района.
Член 88

Запазване на откритото море за мирни цели

Откритото море се запазва за мирни цели.

Никоя държава не може правомерно да претендира за подчиняване на която и да е част от откритото море на своя суверенитет.

Всяка държава, била тя крайбрежна или без излаз на море, има право да извършва корабоплаване в открито море с кораби под нейно знаме.

1. Всяка държава установява условията за предоставяне на нейната националност на кораби, за регистрация на кораби на нейна територия и за правото да се плава под нейно знаме. Корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават. Между държавата и кораба трябва да съществува реална връзка.

2. Всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме, документи, удостоверяващи това.
Член 92

Статут на корабите

1. Корабът плава под знамето само на една държава и освен в изключителните случаи, изрично предвидени в международни договори или в тази конвенция, се подчинява в откритото море на нейната изключителна юрисдикция. Никой кораб не може да променя своето знаме по време на плаването или на престоя в пристанище или при закотвяне, освен в случаите на действително прехвърляне на правото на собственост или на промяна на регистрацията.

2. Кораб, плаващ под знамената на две или повече държави, използвайки ги за удобство, не може да претендира пред която и да е трета държава, че притежава някоя от тези националности и може да бъде приравнен към кораб без националност.
Член 93

Кораб, плаващ под знамето на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации и Международната агенция за атомна енергия

Горните членове с нищо не засягат решаването на въпроса за корабите, използвани за официална служба на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации или Международната агенция за атомна енергия, плаващи под знамето на организацията.

1. Всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.

2. По-специално, всяка държава:

а) води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейното знаме и техните данни, като се изключат онези кораби, които поради малките им размери се изключват от общоприетите международни правила; и

b) осъществява по силата на вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб под нейното знаме и върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните, техническите и социалните въпроси, засягащи кораба.

3. Всяка държава взема спрямо корабите под нейното знаме мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море, с оглед по-специално на:

а) конструкцията, оборудването и годността за плаване на корабите;

b) комплектуването на корабния екипаж, условията на неговия труд и обучение, като се имат предвид приложимите международни документи;

с) ползването на сигнали, поддържането на връзка и предотвратяването на сблъсквания.

4. Тези мерки включват мерките, необходими, за да се осигури:

а) всеки кораб преди регистрирането, а по-късно през подходящи интервали от време да бъде инспектиран от квалифициран корабен инспектор и да има на борда си такива карти, мореходни пособия и навигационно оборудване, каквито се изискват за безопасното плаване на кораба;

b) всеки кораб да бъде поверен на капитан и офицери със съответната квалификация, по-специално в областта на маневрирането, навигацията, връзката, управлението на корабните механизми, а екипажът по квалификация и численост да отговаря на типа, размерите, механизмите и оборудването на кораба;

с) капитанът, офицерите и в необходимата степен екипажът да бъдат изцяло запознати с приложимите международни правила по въпросите на опазването на човешкия живот по море, предотвратяването на сблъскванията, предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването на морската среда и поддържането на радиовръзка и да бъдат задължени да спазват тези правила.

5. Вземайки мерките, предвидени в т. 3 и 4, всяка държава е длъжна да се придържа към общоприетите международни правила, процедури и практики и да предприема всичко необходимо, за да се осигури тяхното спазване.

6. Всяка държава, която има сериозни основания да предполага, че върху даден кораб не се осъществява необходимата юрисдикция и контрол, може да съобщи за това на държавата на знамето. При получаване на такова съобщение държавата на знамето разглежда случая и според обстоятелствата извършва необходимото за да поправи положението.

7. Всяка държава започва разследване, което се води от достатъчно квалифицирано лице или лица, или под тяхно ръководство, на всеки нещастен случай по море или навигационно произшествие в открито море с участието на кораб под нейното знаме, който е причинил смъртта или е нанесъл тежки телесни повреди на граждани на друга държава или е причинило сериозни вреди на корабите или съоръженията на друга държава или на морската среда. Държавата на знамето и другата държава си сътрудничат, когато последната провежда разследване на нещастен случай по море или навигационно произшествие.

Военните кораби се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

Кораби, принадлежащи на дадена държава и използвани от нея, които се намират изключително на държавна нестопанска служба, се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

1. В случай на сблъскване или на всяко друго навигационно произшествие с кораб в открито море, водещо до наказателна или дисциплинарна отговорност на капитана или на което и да е лице на служба на кораба, всяко наказателно или дисциплинарно преследване срещу това лице може да бъде възбудено само пред съдебните или административните власти на държавата на знамето или на държавата, чийто гражданин е това лице.

2. В областта на дисциплинарните въпроси държавата, издала сертификат на корабоводещия или свидетелство за квалификация или разрешително, е компетентна да отнеме след надлежна правна процедура тези документи, дори тогава, когато техният притежател не е гражданин на тази държава.

3. Заповед за задържане или за арестуване на кораба, дори като мярка за провеждането на разследване, не може да бъде издадена от други власти, освен от властите на държавата на знамето.

1. Всяка държава изисква от капитана на кораб под нейно знаме, доколкото той може да направи това, без да излага на сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците:

а) да оказва помощ на всяко открито в морето лице, застрашено от гибел;

b) да се насочи, колкото е възможно по-бързо, към лица, търпящи бедствие, ако му бъде съобщено, че те се нуждаят от помощ, дотолкова, доколкото такова действие може разумно да се очаква от него;

с) при сблъскване да окаже помощ на другия кораб, екипажа и пътниците му и доколкото е възможно, да съобщи на другия кораб името и пристанището на регистрация на своя кораб и най-близкото пристанище, в което той ще спре.

2. Всички крайбрежни държави насърчават създаването, дейността и поддържането на адекватна и ефикасна служба за издирване и спасяване, за да се осигури безопасността по море и във въздуха над морето, ако обстоятелствата го изискват, и си сътрудничат със съседните държави за тази цел в рамките на регионални споразумения.

Всяка държава взема ефикасни мерки за предотвратяването и наказването на превоза на роби с кораби, имащи право да плават под нейно знаме, както и за предотвратяване на противозаконното използване на нейното знаме за тази цел. Всеки роб, намерил убежище на борда на който да е кораб, е свободен ipso facto.

Всички държави си сътрудничат във възможно най-голяма степен при преследването на пиратството в открито море или на всяко друго място извън юрисдикцията на която и да е държава.

Всяко от изброените по-долу действия е пиратство:

а) всеки неправомерен акт на насилие или задържане или акт на грабеж, извършен с лични цели от екипажа или от пътниците на частен кораб или на частно въздухоплавателно средство и който е насочен:

i) срещу друг кораб или въздухоплавателно средство или срещу лицата или имуществото им, на борда им в открито море;

ii) срещу кораб или въздухоплавателно средство, лица или имущество в място, което не е под юрисдикцията на нито една държава;

b) всеки акт на доброволно участие в използването на кораб или въздухоплавателно средство, когато на неговия извършител са известни факти, от които произтича, че този кораб или въздухоплавателно средство е пиратски кораб или пиратско въздухоплавателно средство;

с) всяко действие, представляващо подстрекателство или умишлено улесняващо към извършването на действията, посочени в букви "а" или "b".
Член 102

Пиратски действия, извършвани от военен кораб, държавен кораб или държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж

Пиратските действия, определени в чл. 101, извършени от военен кораб, от държавен кораб или от държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж и е установил контрол върху кораба или въздухоплавателното средство, се приравняват към действията, извършвани от частен кораб или частно въздухоплавателно средство.

Кораб или въздухоплавателно средство се смятат за пиратски кораб или пиратско въздухоплавателно средство, ако лицата, които ефективно го контролират, възнамеряват да го използват, за да извършат някое от действията, предвидени в чл. 101. Това се отнася също за кораб или въздухоплавателно средство, които са били използвани за извършването на което и да е от тези действия, докато са били под контрола на лицата, виновни за тези действия.

Кораб или въздухоплавателно средство може да запази своята националност, въпреки че е станал пиратски. Запазването или загубването на националността се определя от закона на държавата, която я е предоставила.

Всяка държава може в открито море или във всяко друго място, което не е под юрисдикцията на нито една държава, да завземе пиратски кораб или въздухоплавателно средство или кораб или въздухоплавателно средство, завзето чрез пиратски действия и намиращо се под контрола на пиратите, да задържи намиращите се на борда му лица и да завладее намиращото се на борда му имущество. Съдебните органи на държавата, която е извършила завземането, могат да решат какви наказания да се наложат и могат също така да определят какви действия трябва да се предприемат по отношение на корабите, въздухоплавателните средства или имуществото, при условие че се спазят правата на трети страни, действащи добросъвестно.

Когато завземането на кораба или въздухоплавателното средство, заподозряно в пиратство, е извършено без достатъчно основание, държавата, извършила завземането, е отговорна пред държавата, чиято националност има корабът или въздухоплавателното средство, за всяка щета или загуба, причинена от завземането.

Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от военни кораби или от военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че те са на държавна служба и че са упълномощени за това.

1. Всички държави си сътрудничат при преследването на незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества, извършвана от кораби в открито море в противоречие с международните конвенции.

2. Всяка държава, която има сериозни основания да смята, че кораб под нейното знаме се занимава с незаконна търговия с наркотици или психотропни вещества, може да поиска сътрудничеството на други държави за пресичането на тази дейност.
Член 109

Непозволено радиоразпръскване от открито море

1. Всички държави си сътрудничат за пресичането на непозволеното радиоразпръскване от открито море.

2. За целите на тази конвенция "непозволено радиоразпръскване" означава предаване на звукови радио- или телевизионни програми от кораб или от съоръжение в открито море, целящо приемането им от широката публика в противоречие с международните правила, като се изключи обаче предаването на сигнали за бедствие.

3. Всяко лице, което се занимава с непозволено радиоразпръскване, може да бъде преследвано пред съдилищата на:

а) държавата на знамето на кораба;

b) държавата на регистрацията на съоръжението;

с) държавата, чийто гражданин е лицето;

d) всяка държава, където предаването може да бъде прието; или

е) всяка държава, където позволеното радиоразпръскване търпи смущения.

4. В открито море държава, която има юрисдикция съгласно т. 3, може в съответствие с чл. 110 да задържи всяко лице или кораб, занимаващ се с непозволено радиоразпръскване, и да задържи апаратурата за радиоразпръскване.

1. С изключение на случаите, когато актовете на намеса произтичат от права, предоставени от международен договор, военен кораб, срещнал в открито море чуждестранен кораб, който не е кораб, ползващ се с имунитет съгласно чл. 95 и 96, не може правомерно да го подлага на оглед, ако няма убедителни основания да подозира, че:

а) корабът се занимава с пиратство;

b) корабът се занимава с търговия на роби;

с) корабът се занимава с непозволено радиоразпръскване, като държавата на знамето на военния кораб има юрисдикция по силата на чл. 1О9;

d) корабът няма националност; или

е) независимо че на него е вдигнато чуждо знаме, или той отказва да вдигне знаме, корабът в действителност има същата националност, както и военният кораб.

2. В случаите, предвидени в т. 1, военният кораб може да извърши проверка на правото на кораба да носи неговото знаме. С тази цел той може да изпрати лодка под командата на офицер до заподозрения кораб. Ако след проверката на документите подозренията остават, той може да извърши по-нататъшно обследване на борда на кораба, като действа с оглед на всички възможни обстоятелства.

3. Ако се окаже, че подозренията са неоснователни и при условие, че огледаният кораб не е извършил никакви действия, които биха оправдали тези подозрения, всички евентуални загуби или вреди му се възстановяват.

4. Тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis по отношение на военните въздухоплавателни средства.

5. Тези разпоредби се прилагат също по отношение на всички надлежно упълномощени кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба.
Член 111

Право на преследване

1. Преследването на чуждестранен плавателен съд може да бъде предприето, когато компетентните власти на крайбрежната държава имат достатъчно основания да смятат, че този кораб е нарушил законите и правилата на тази държава. Това преследване трябва да започне тогава, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира във вътрешните води, в архипелажните води, в териториалното море или в прилежащата зона на преследващата държава и не може да продължава извън териториалното море или прилежащата зона, освен ако преследването не е било прекъсвано. Не е необходимо по времето, когато чуждестранният кораб, намиращ се в териториалното море или в прилежащата зона, получава заповед да спре, корабът, който дава тази заповед, също така да се намира в териториалното море или прилежащата зона. Ако чуждестранният кораб се намира в прилежащата зона, както тя се определя от чл. 33, преследване може да бъде предприето, ако е имало нарушаване на правата, за защитата на които зоната е била установена.

2. Правото на преследване се прилага mutatis mutandis по отношение на нарушения в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на законите и правилата на крайбрежната държава, приложими съгласно тази конвенция по отношение на изключителната икономическа зона или континенталния шелф, включително такива зони за безопасност.

3. Правото на преследване се прекратява щом преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на трета държава.

4. Смята се, че преследването не е започнало, докато преследващият кораб не се е уверил с помощта на всички приложими средства, намиращи се на негово разположение, че преследваният кораб или една от неговите лодки или други приспособления, действащи съвместно и използващи преследвания кораб като кораб-база, се намират в границите на териториалното море или в зависимост от случая - в прилежащата зона, или в изключителната икономическа зона, или над континенталния шелф. Преследването може да бъде започнато само след зрителен или звуков сигнал за спиране, подаден от разстояние, което позволява на чуждия кораб да го види или чуе.

5. Правото на преследване може да се упражнява само от военни кораби или военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба и че са упълномощени за това.

6. Когато преследването се осъществява от въздухоплавателно средство:

а) разпоредбите на т. 1 до 4 се прилагат mutatis миtапdis;

b) въздухоплавателното средство, даващо заповед за спиране, трябва то самото да преследва активно кораба, докато кораб или друго въздухоплавателно средство на крайбрежната държава, повикано от това въздухоплавателно средство, не пристигне, за да поеме преследването, в случай че въздухоплавателното средство не бъде в състояние само да задържи кораба. За да бъде обосновано задържането на кораб отвъд териториалното море, не е достатъчно той само да бъде забелязан от въздухоплавателното средство, когато извършва нарушение, или да бъде заподозрян в извършването на нарушение, освен ако той не е получил заповед да спре и не е бил наред с това преследван от самото въздухоплавателно средство или от други въздухоплавателни средства или кораби, продължили преследването му без прекъсване.

7. Освобождаването на кораба, задържан в пределите на юрисдикцията на дадена държава и конвоиран към пристанище на тази държава с цел да бъде проведено разследване от компетентните власти, не може да бъде поискано само за това, че по време на пътуването си корабът е бил конвоиран през част от изключителната икономическа зона или от откритото море, ако това се е налагало от обстоятелствата.

8. Когато даден кораб е бил спрян или задържан отвъд териториалното море при обстоятелства, които не оправдават упражняването на правото на преследване, на него му се възстановяват всички евентуални щети и загуби.
Член 112

Право на полагане на подводни кабели и тръбопроводи

1. Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи по повърхността на дъното на откритото море отвъд пределите на континенталния шелф.

2. Член 79, т. 5 се прилага по отношение на такива кабели и тръбопроводи.
Член 113

Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи

Всяка държава приема законите и правилата, необходими за квалифицирането като престъпни деяния на прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция, извършено умишлено или по непредпазливост, която може да му бъде вменена във вина, дотолкова, доколкото това може да доведе до прекратяване или до създаване на смущения в телеграфната или телефонната връзка, както и на прекъсването или повреждането на подводен тръбопровод или кабел за високо напрежение, извършено при същите обстоятелства. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на поведение, насочено към или можещо да доведе до такова прекъсване или повреждане. Тя не се прилага обаче по отношение на каквото и да е прекъсване или повреждане, причинено от лица, които са действали само с правомерната цел да спасят своя живот или техния кораб, след като са взели всички необходими предпазни мерки, за да бъде избегнато такова прекъсване или повреждане.

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да си осигури лицата, подчиняващи се на нейната юрисдикция, които са собственици на подводен кабел или тръбопровод под повърхността на откритото море и които, полагайки или ремонтирайки този кабел или тръбопровод, са причинили прекъсване или повреда на друг кабел и тръбопровод, да покрият стойността на поправките.

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да могат собствениците на кораби, които са в състояние да докажат, че са пожертвали котва, мрежа или друга риболовна принадлежност, за да избегнат нанасянето на повреда на подводен кабел или тръбопровод, да бъдат обезщетени от собственика на този кабел или тръбопровод, при условие че собственикът на кораба е взел всички разумни предпазни мерки предварително.