Корабът общо разположение
Изтегляне 40.39 Kb.
|
| Главна палуба
Най-горната палуба, която затваря пространството на корпуса се нарича горна или главна палуба (main deck). До нея достигат напречните водонепроницаеми прегради, поради което е наречена още палуба на преградите. Тя е непрекъсната, но в нея са направени изрези за достъп до хамбарите, машинното отделение и други корабни помещения с различно предназначение, наречени люкове (openings). Нейното предназначение е да осигури водонепроницаемостта на корпуса, поради което всеки люк се затваря водоплътно с подходящо за целта устройство, наречено люково закритие. За предпазване на хората от падане зад борд, откритите палуби се ограждат: с фалшборд, който е закрепен за палубата с контрафорси, а отгоре има плосък парапет, наречен планцер; с леерно ограждение, което се състои от вертикални стойки и хоризонтални леери във вид на тръби, пръти или вериги; Надстройки Надстройки (superstructures) наричаме конструкциите, разположени над най-горната палуба на корпуса на кораба, до която достигат напречните водонепроницаеми прегради, т.е. над главната палуба. На преобладаващата част от търговските кораби главната палуба е открита за въздействието на морето, но има кораби със специално предназначение, при които пространството над главната палуба също е защитено с високи бордове и палуби над главната. Надстройките на корабите за превоз на товари се използват за разполагане в тях на жилищно-битови и служебни помещения, свързани с корабоводенето (navigation) и управлението на кораба. Колкото по-големи са надстройките, толкова по-добри удобства могат да осигурят. Размерите им обаче се ограничават от разнообразни изисквания: широчината им - от широчината на корпуса; дължината им - от необходимостта най-голямо пространство да бъде отделено за основното предназначение на кораба; височината им - от необходимостта от ниско разположение на центъра на тежестта на целия кораб; формата и големината им - от изисквания за минимална ветрилна площ; големината им - от цената на постройката и обзавеждането ѝ; Това налага пълноценно използване на всеки квадратен метър от тяхната площ. Най-развити са надстройките на пътническите кораби, при които доминират изискванията за удобство на пътниците. Историята на корабостроенето разказва, че в началото корабите са строени без палуби. По-късно, кухината е защитена от попадане на задбордна вода с палуба без надстройки и така се появяват гладкопалубните кораби. При тях товарните и жилищните помещения са разположени изцяло под палубата, а над нея са устроени малки помещения, наречени рубки, които осигуряват наблюдението и навигацията. Тези кораби биват заливани от задбордна вода при вълнение, което влошава мореходните им качества. Появата на надстройките дава възможност в тях да бъдат разположени жилищни и служебни помещения и довежда до увеличаване на полезната вместимост на кораба за товар. Надстройките подобряват съществено мореходните качества на кораба, най-вече непотопимостта. Първо се появява носовата надстройка, наречена бак (forecastle). Тя е едноетажна и се разполага върху главната палуба над форпика (forepeak). Нейното главно предназначение е да увеличи височината на носа и да го предпази от заливане с морска вода. Съвременният бак е разделен на помещения, които се използват за складове за корабно имущество. Откритата палуба на бака (forecastle deck), която го покрива, е оградена с фалшборд, укрепен към палубата на бака с контрафорси. На палубата на бака е разположен механизъм за боравене с носовите котви и швартови въжета, наречен брашпил. Когато работи с котвеното и вързалното устройство, екипажът е защитен от вълните чрез фалшборд. В носовата част на палубата на бака е закрепена къса мачта, на която е монтиран носовия котвен фенер, а в кърмовата му част - по-висока мачта с корабни светлини. По-късно се появява кърмовата надстройка, наречена ют (aftercastle, poop), чието главно предназначение е да увеличи височината на кърмата и да я предпази от заливане при вълнение. По аналогия с форпика, ютът е едноетажен и е разположен върху главната палуба над ахтерпика (afterpeak). В него е монтирана кормилната машина (stearing gear), която чрез кормилния механизъм движи лост или сектор, наречен румпел, закрепен неподвижно за вертикална ос, наречена балер на руля (rudderstock) в желаната от кърмчията посока. Долния му край на балера на руля се е разположен извън копуса зад гребния винт. На него е закрепено неподвижно корабното кормило, наречено рул (rudder). По традиция помещението се нарича още румпелно помещение (stearing gear room). На откритата палуба на юта (poop deck) са разположени швартови рудани (лебедки) (winches), обслужващи кърмовите швартови въжета, както и кърмовото котвено устройство, ако има такова.. Тя е оградена с фалшборд или леери. Средната надстройка се появява за пръв път на параходите. По онова време тези кораби имат за движител снимаеми гребни колела, разположени в средата на корпуса, което налага разполагането на машинното отделение там. Средната надстройка над него предотвратява в най-добра степен навлизане на задбордна вода през машинната шахта и предоставя оптимално място за жилищни и работни помещения, тъй като там хората са подложени в най-малка степен на надлъжното клатене на кораба. Отбележете още, че парните машини работят много тихо и без вибрации. Така възниква кораб с три надстройки - бак, ют и средна надстройка, който професионалистите наричат триостровен. В зависимост от предназначението си, обаче, корабите могат да бъдат и двуостровни (най-често с бак и ют), а също и едноостровни (само с бак или само с ют). Удължен бак се прави на кораби, които трябва да преодоляват вълнението без заливане на палубата, например спасителните кораби. Удължен ют имат промишлените кораби, в кърмовата част на които се разполагат съоръженията за улов и преработка на риба. На тези два вида кораби често средната надстройка се слива с бака или юта. Когато корабът превозва лек обемист товар, за който му е необходим голям затворен обем, той се изработва с непрекъсната надстройка по цялата дължина на корпуса. За пример можем да посочим съвременните автомобиловози (car carriers), пътнически кораби (passenger ships), кораби за превоз на живи животни (live stock carreers), фериботи (ferries) и др.. В миналото основният товар на корабите е бил пътници, поща и добитък, които се превозвали на откритата палуба на еднопалубния кораб. За предпазването им при лошо време над палубата се устройвал навес от дъски или брезент, наречен спардек. Спардечните кораби добиват широко приложение, защото предоставят допълнителни възможности за превоз на лек товар на палубата, без да се увеличават таксите на кораба, заплащани от корабособствениците за посещение на пристанища, преминаване през канали, пилотски услуги и др., защото всички такси се пресмятат на база водонепроницаемия обем на кораба. Прогресът продължава с изработването на навесната палуба от стомана. Така корабите стават двупалубни, като в горната палуба се оставя люк с определени размери, наречен измервателен отвор, който не се затваря водоплътно. Тази палуба е наречена защитна палуба (shelter deck), съответно корабите - шелтърдечни. Освен това напречните прегради на твиндека на тези кораби също се оставят отвори без плътно затваряне, което позволява целият обем на твиндека да бъде изключен от водонепроницаемия обем на кораба. Тази конструкция повишава икономическата изгода от използването на кораба, но увеличава риска от преобръщането му при проникване на задбордна вода в твиндека. Промяната на правилата за пресмятане на затворените обеми на корабите прекратяват строителството на шелтърдечни кораби. Изтегляне 40.39 Kb. Сподели с приятели:
|