Корабът общо разположение
Изтегляне 40.39 Kb.
|
| Машинно отделение
Един или повече водонепроницаеми отсека се използват за машинно отделение, МО (engine room, ER). В него са монтирани главният двигател, обслужващите го механизми, спомагателните двигатели с генератори за електроенергия, помпите, компресорите, котлите, работните горивни и маслени цистерни и др. Устройство, което произвежда енергията за движението на кораба във водата, наричаме главен двигател, ГД (main engine, МЕ). Главният двигател привежда в действие движителя на кораба, който осигурява придвижването му. В историята на корабоплаването за главен двигател са служили човека, водните течения и вятъра, парната машина, двигателят с вътрешно горене, електродвигателят, а за движители - греблата, ветрилата, гребния винт и др.. Преобладаващата част от съвременните кораби за превоз на товари и пътници по море използват за целта двигател с вътрешно горене. Според предназначението си, корабите са обзаведени с един, два и рядко с три главни двигателя. Главният двигател е най-големият и най-тежкият механизъм на кораба, заема голяма част от пространството на МО и почти цялата височина на МО. Той е монтиран върху фундамент, разположен в двойното дъно. В кърмова си част ГД е свързан с и привежда във въртеливо движение гребния вал (propeller shaft). Главните двигатели на големите кораби с DWT над 5000 тона горят мазут и са бавнооборотни (< 200 об./мин, а най-големите - < 100 об./мин). Главните двигатели на корабите с DWT под 5000 тона, както и спомагателните двигатели на големите кораби горят дизелово гориво и са среднооборотни (200 - 500 об./мин.). Затова големите кораби снабдяват два вида горива. Главният двигател е най-големият консуматор на гориво, поради което съотношението между обемите на танковете за съхранение на тежко и леко гориво е около 5:1 в полза на тежкото. За разлика от автомобилите, корабните главни двигатели нямат електрически стартер. Стартирането на двигателя се осъществява с превъртането му чрез сгъстен въздух и подаване на гориво в точно определен момент. Липсва и скоростна кутия и съединител. За да се задвижи корабът на заден ход, работата на главният двигател се преустановява, променя се моментът на подаване на гориво и двигателят се превърта чрез сгъстен въздух в обратната посока. Сгъстеният въздух за стартиране на ГД се осигурява от корабни компресори, които напълват т.н. пускови бутилки. При подаване на повече гориво изходящата мощност на ГД се увеличава, оборотите на ГД, респективно на гребния вал, нарастват и скоростта се увеличава. По-голям разход на гориво съответства на по- голяма скорост и обратно, но (пак за разлика от автомобилите) съотношението скорост - разход на гориво няма оптимум и се изразява математически с квадратична зависимост, т.е. двукратното увеличение на скоростта води до четирикратно нарастване на разхода на гориво. Общите условия, параметрите на работа и препоръките за експлоатация на главния двигател са определени от производителя. След като бъде монтиран на кораба, ГД работи в определен зададен режим, който се състои от 4 предни и аналогично 4 задни хода - пълен, среден, малък и най-малък. За всеки ход са фиксирани обороти на ГД, изходяща мощност и разход на гориво. Те са подбрани така, че пълният ход да осигурява 100% от определената за зададения режим максимална мощност, средният ход-75%, малкият-50%. Оборотите на ГД на най-малък ход са минималните, които той може устойчиво да поддържа. Обичайно ГД работи в оптимален експлоатационен режим, но високите цени на горивата принудиха корабособствениците да потърсят икономични режими чрез намаляване на максималната използвана мощност, респективно оборотите на ГД. Режимът на работа на ГД се задава от лицето, отговорно за експлоатацията на кораба. Само ГД, спомагателните двигатели и котлите горят течни горива. Останалите механизми и системи работят чрез електричество. На борда е устроена достатъчна по мощност основна електростанция, която се състои обичайно от три еднакви по мощност спомагателни дизелови двигатели, всеки от които задвижва собствен генератор на електричество. В английската литературата ги нарича спомагателни двигатели (auxiliary engines, АЕ), а у нас - дизелгенератори, ДГ. Всеки генератор произвежда електричество с мощност, достатъчна да поддържа потреблението на кораба при нормални обстоятелства на ход или на кей, когато не е под обработка. Когато корабът маневрира или извършва товаро-разтоварни операции на борда работят повече мощни електрически консуматори - помпи, компресори, корабни кранове, мощни осветителни тела и др. и тогава товарът се поема от два ДГ, работещи в паралел. Третият ДГ е винаги в резерв. За случай на авария на борда се поддържа в постоянна готовност и авариен ДГ, който е разположен извън МО на висока палуба в надстройката. Около главния двигател в МО са разположени палуби с ограничена дължина и широчина, наречени платформи, свързани със стълби, по които са разположени различни механизми. На платформите в МО са разположени още цистерни, складове, работилница за ремонтни работи, както и специално помещение, в което са изведени всички управляващи, сигнални и съобщителни системи, наречено централен пост за управление, или ЦПУ. Съвременните кораби разполагат с автоматизирани системи за управление на процесите в МО, които позволяват безвахтено обслужване на МО извън нормалното дневно работно време от 0800 до 1700 часа. След 1700 часа МО се заключва и до 0800 часа на следващия ден достъп до него има само дежурния механик. Над машинното отделение се устройва машинната шахта (engine room casing), която има правоъгълно сечение и е разположена между най-горната палуба на корпуса и най-горната палуба на надстройката. Тя се затваря отгоре с отваряем капак със стъклени прозорци, наречен светлик. Освен за достъп до машинното отделение, светлика на машинната шахта служи и за неговото проветряване и осветяване. По стените на самата шахта се монтира и част от обзавеждането на машинното отделение. На по-старите проекти размерите на светлика позволявана спускане на главния двигател в машинното отделение, както и изваждането му от там за ремонт на брега. По-новите позволяват внасяне и изнасяне през машинната шахта на едрогабаритни части. При необходимост от изваждане на главния двигател се снема цялата надстройка. През машинната шахта преминават изпускателните тръбопроводи (ауспусите) на главните и спомагателните двигатели, които завършват в комина, наричан димоход. Отбележете, че големият корабен димоход всъщност е архитектурен елемент. Когато машинното отделение е на кърмата то се стеснява в кърмовия си край и завършва с отвор, наречен дейдвудна тръба (stern tube), през който гребния вал излиза извън корпуса. На края му е монтиран движителя на кораба - гребния винт (propeller). Зад гребния винт е разположен корабният рул (rudder), който служи за управление на посоката на движение на кораба. На кораби, на които след МО са разположени хамбари, гребният вал е разположен в тунел, преминаващ по дъното на хамбара, с размери, които позволяват през него да преминава обслужващ персонал за поддържане и ремонт на вала. В съседство с машинното отделение се устройва котелно отделение (boiler room), в което се монтират корабните котли (boilers). Те произвеждат топла вода за отопление на двигателите, корабните помещения и танковете за тежко гориво. Над котелното отделение се устройва котелна шахта, която има аналогично предназначение като машинната. На някои кораби котелната и машинната шахти са слети, а на големи кораби с повече от едно машинно и котелно отделение се правят и повече от една шахти. Изтегляне 40.39 Kb. Сподели с приятели:
|