Корабът общо разположение
Разположение на машинното отделение
Изтегляне 40.39 Kb.
|
| Разположение на машинното отделение
Мястото на машинното отделение по дължината на кораба оказва съществено влияние върху архитектурния му вид. На първите параходи машинното отделение е разположено в средата, заради движителите - гребните колела. Това разположение обаче, заема най-удобния обем на кораба за нареждане на бройни товари. По късно замяната на гребните колела с гребен винт налага съоръжаване на дълъг гребен вал. Той налага монтирането на опорни лагери през няколко метра, което води до загуба на мощност при триенето на вала в лагерите, усложнява поддържането на вала, оскъпява строителството на кораба, а дългия тунел за вала отнема обем и силно затруднява товаренето и разтоварването на кърмовите трюмове. Поради загубата на обем в кърмовите хамбари при пълно натоварване на кораба центърът на тежестта на кораба се премества напред и носът на кораба потъва повече от кърмата, при което се заравя във вълните. Такова положение на кораба е недопустимо за нормалната експлоатация, защото води до заливане на откритата палуба, увеличаване на съпротивлението на водата и снижаване на скоростта и силно влошава поддържането на курса на кораба. За компенсиране на отнетия от тунела обем на по-малките кораби проектантите повдигат кърмовата част на главната палуба, наречена квартердек (quarter deck) с около 0.6 - 1.5 m спрямо останалата и част, като на кърмата разполагат и надстройки. Така създават т.н. квартердечни кораби. Недостатък при тях е чупката на главната палуба, която намалява здравината на корпуса и налага допълнително усилване на това място. След замяната на гребните колелета с гребен вал, отпада необходимостта от разполагане на МО в средата на кораба. Новото решение е преместването на машинното отделение и надстройката над него на кърмата пред последната преграда. Това решение: улеснява връзката между мостика и кормилото; улеснява контрола върху курса на кораба; премахва средната надстройка, което освобождава цялата палуба на кораба за товаро-разтоварни операции и улеснява разполагането на палубен товар; значително скъсява гребния вал, което премахва лагерите, намалява загубите на мощност от триенето, улеснява поддържането на вала и редуцира разходите за строителство; премахва тунела, което увеличава полезния обем на трюма и улеснява товаренето му; премества кърмовите товарни помещения в цилиндричната част на корпуса, с което увеличава удобството при подреждането на бройни товари; То, обаче, води до други недостатъци: влошава видимостта в носовия сектор, което затруднява поддържането на курса на кораба, особено в теснини; влошава условията за живот на хората на борда. В кърмовата надстройка те са подложени на няколкократно по-големи амплитуди на надлъжно клатене и силен шум и вибрации, което влияе негативно на здравето и работоспособността им; затруднява много надлъжното уравновесяване на кораба. Когато корабът е без товар тежкото МО води до газене на кърмата, превишаващо значително това на носа, което води до непрекъснато отклонение от курса и до слеминг (опасно силни удари в носовата част на корпуса) при вълнение. Недопускане на тези явления се постига с приемане на големи количества воден баласт. При пълен товар се наблюдава обратен ефект - МО остава относително по леко от пълните с товар хамбари и корабът забива нос във водата. Този ефект може да бъде компенсиран с оптимално разположение на товара по дължина. Компенсиращите мероприятия и в двата случая затрудняват експлоатацията. Поради това често се среща компромисно решение, при което зад МО се разполага поне един трюм. Когато МО и основната надстройка са на кърмата за подобряване на видимостта напред на корабите, които превозват много палубен товар често проектантите разполагат къса средна надстройка в средата на кораба, в която се разполага командния център на кораба. Има и варианти, при които тази надстройка е разположена на носа, но те се срещат рядко, защото носът е най-уязвимото място, удължава се връзката с кормилото и МО и кърмчията трудно усеща отклоненията на кораба от зададеното направление на движение. Изброените примери показват, че архитектурният вид на кораба зависи в най-голяма степен от предназначението на кораба, а не от желанието на морските архитекти, и затова по него професионалистите определят основното предназначение на кораба от пръв поглед. Изтегляне 40.39 Kb. Сподели с приятели:
|