Красимира Стоянова

Искам по този повод да разкажа два случая.

Писателят Леонид Леонов при едно от посещенията си при Ванга беше решил да запише на магнетофон казаното от нея и после преводачът да му го преведе. Искаше да притежава такъв запис, та да си го слуша на спокойствие. Писателят беше донесъл от Москва собствения си касетофон, лично го нагласи на запис и помоли никой да не преминава покрай него, за да не го повреди нещо. Ванга тогава имаше голямо вдъхновение и говори за съдбоносни за неговата страна събития. Направи връзка с някаква отдавна починала ясновидка от руски произход - Елена Блаватская - и наистина чухме изумителни неща. Извънредно доволен от срещата и от факта, че ще притежава един наистина уникален магнетофонен запис, Леонид Леонов си тръгна за София много въодушевен. Но когато пристигнахме в хотела, имах

чувството, че писателят ще получи инфаркт. На лентата не се беше записало абсолютно нищо, нито един звук, нито една дума от казаното от Ванга. Разчитайки на този касетофон, и ние, придружаващите го, не бяхме се постарали да запомним всичко изречено. Въпреки огромните ни усилия можахме много малко да възстановим от това, което бяхме чули. Леонид беше в страшно отчаяние. Обадихме се на Ванга и я попитахме дали може да отидем отново, но тя заяви, че не може да повтори казаното. Мигът беше отлетял!

Разбира се, има записи на Вангини предсказания, през 1974 година даже направиха филм за Ванга. Той е документален и ние считаме, че е много интересен, но Ванга не одобрява нито филма, нито записите, защото смята, че е записано несъщественото, а дори и от чувствителната апаратура е отбягнало това, което най-съществено представлява нейната дарба.

Впрочем филмът не се одобрява и от много зрители. Дълги години, до 1989 година, той фактически беше забранен и се прожектираше само при закрити врати на избрани хора. Тъй като официалната ни наука изцяло отричаше дарбата на Ванга, този обективен според мен фотодокумент също беше табу. А в него няма нищо компрометиращо, филмът под заглавие „Феноменът” е разделен условно на две части. В първата половина са заснети сеанси на Ванга с различни хора, дадени са нейни и по-силни, и по-слаби попадения. Втората част представлява дискусии на наши учени и специалисти за феноменалното у Ванга. Поведението на нашите капацитети предизвика силна вълна от негодувание и несъгласие сред хората.

Да се върнем към ежедневието на Ванга. Обичайно е след пет часа следобед Ванга да се разхожда из своите „владения”. Бодра, отпочинала, спретнато облечена, най-напред обикаля цветята. Тя притежава цветя, които цъфтят почти целогодишно. Дали защото почвата тук е плодородна, къщичките са разположени по старото корито на река Струма и тук са наслагвани наноси от стотици години, или защото тя много старателно се грижи за тях, но има растения, които надхвърлят ръста й. Ванга е нисичка, понапълня вече с годините и често се губи в буйната растителност. Това са нейните най-щастливи мигове. В това съприкосновение с красивата природа тя се чувства наистина като в рая. Опипва всяка саксия, всяко листче, знае кое цвете е за поливане и кое иска тор или смяна на пръстта.

Често съм се учудвала на вещите й познания по цветарство, но тя казва, че растенията сами й казват от какво имат нужда. Помня, че веднъж една жена я попита какво да прави, защото вкъщи имала някакво храстовидно растение, което започнало да загива, защото по невнимание са наранили стъблото му и се е образувала голяма дупка. „Ще вземете блажна боя, каза Ванга, и ще замажете дупката. Така стъблото ще се спаси и цветето ти няма да загине.” Може ли блажната боя да бъде лекарство?” - попита жената. „Не знам, отговори Ванга, но цветето ти ми каза какво му е лекарството.”

Ванга наистина живее много близко до природата и битът й предизвиква у нас носталгия по едно отминало време и позабравени усещания на патриархалния бит. Освен с цветя тя е заобиколена и с животни - има кучета, котки, една-две кози, кокошки, понякога се грижат и за някое друго домашно животно. В тази местност се въдят орли, идват и лисици, зайци, има и най-различни влечуги. Да не говорим за птичките. И понеже това място е благословено за ловците, често през ловния сезон обикалят мъже с пушки, жадни да убиват. Но винаги срещат яростната съпротива на Ванга. С целия си авторитет тя забранява на когото и да било да унищожава растенията и животните. И може би благодарение на нея това кътче се запази почти непокътнато въпреки близостта му с градовете Сандански и Петрич и околните села. Ванга проверява дали навсякъде е почистено, дали дворът е преметен, дали животните са нахранени и прибрани, дали всичко е на своето си място. Хората, които сега й помагат в домакинството, една жена от околните села и пазач, назначен от съвета, знаят, че Ванга е много взискателна, и се стараят да не предизвикват гнева й, защото тя е безпощадна към немарливите и мързеливите. Зад къщичките има разорани ниви на стопанството от близкото село, където се засяват най-различни култури и дават добра реколта. Тук климатът е топъл и много добре виреят фъстъците, сусамът, памукът, садят понякога и жито. Много е красиво, особено напролет, когато зелени-те стръкчета се вълнуват от лекия вятър и нивите приличат на красив зелен килим. Хората често се допитват до Ванга какво да засадят и как да редуват културите. Тя беседва с тях по селскостопански въпроси с удоволствие и разискват по проблемите на земята като за свои лични проблеми. Интересува се живо от всичко, което се прави не само в Рупите, но и в целия край Добре е, че хората търсят съветите й и се вслушват в тях, защото тя им помага да вземат най-правилното решение. И тук не става дума само за селскостопанските работи. Ванга много активно присъства и в обществения живот на този край. Дава съвети за строежи на сгради, мостове, постове и служби, за назначаване на хора на работа, за откриване и закриване на производства, за благоустрояване. Нека да не звучи пресилено, но мисля, че красивият облик на днешния Петрич се дължи до голяма степен на Вангината активна намеса.

Тя с голямо вълнение разказваше за различните специалисти и началници от София, които са я посещавали, и как тя ги помолила да доставят за града улични лампи или някакви строителни материали, или даже оборудване и съоръжения за различните производства в града. Плод на тези многобройни делови срещи са познанствата й с много архитекти или специалисти от различните заводи от цялата страна. С какво задоволство слуша Ванга от гостите на града, че градът много се е променил и е станал красив. Тя обича много този град, защото в него минава животът й и е обвързана с него с най-свидни спомени. Всъщност любовта е взаимна, защото хората на този град я даряват с почитта и уважението си, а тя с приятелството и с помощта си.

В този смисъл не ми се струва пресилено отношението на една дългогодишна наша приятелка от Белград, която, като пише писма до Ванга, винаги ги адресира така: България, Вангинград, защото много добре е уловила тази взаимна връзка.

Богат е този край. Закътан между двете ни граници, с Югославия и Гърция, той е благословен с чудесен климат и трудолюбиви хора. Но хората според Ванга са най-голямото богатство. Тя познава много от тях, познанството й с цели фамилии датира още от 1942 година. Знае съдбата на много хора, проследява с интерес бъдещето им, живота на потомците им.

Точно на тях са посветени вечерните й часове. Това са мигове, които е трудно да се опишат, на тях трябва да присъстваш.

Над Рупите слънцето догаря над високите хребети на планината Кожух. Тишината бавно обгръща заспиващата природа. Ванга седи на пейката сред любимата си градина и си почива като работна стопанка, която е приключила с домакинската работа. В малката кухничка бавно къкри някакво ядене. Ванга се храни много малко, но знае, че на трапезата й и тази вечер ще има драги гости и тя ще ги нахрани с удоволствие. Тези гости са нейното голямо семейство и тя не може да съществува без тяхното присъствие. Не помня нито една вечер, дори и през зимата, дори и да е било лошо времето, Ванга да е оставала сама.

Идват хора откъде ли не - от близките села, от близките градове, даже и от по-далечни места. Идват просто така, да се видят с Ванга, да си поговорят за сегашни проблеми и отминали случки и събития. Има нещо много мило и много трогателно в тези срещи. Най ми е харесвало, когато е зима, навън е студено, а в стаята, където идват Вангините гости, гори буен огън в напалената камина. Приятната топлина в стаята е предизвикана не само от горящите цепеници, но и от хубавото настроение, което носят тези срещи. Това е най-веселият парламент в света. Случва се някой от участниците да е добър певец и щастлив от приятно прекараните часове в компанията на Ванга, да пожелае да попее. Струва ми се, че тук, в скромната стая на Ванга, съм слушала най-хубавите и най-истинските народни песни от този край.

Но това обикновено става накрая. Преди това всички участници много активно разискват по най-различни въпроси. Говорят за семействата си, за близките си. Хората споделят с Ванга различни впечатления от нещо чуто или прочетено. Тя се интересува от всичко, слуша с внимание. Добър слушател е, но е и много добър събеседник. Много обича да разпитва жените: „Кажи ми сега, направихте ли великденското чистене, как си подреди къщата, двора, какво засадихте в градината, какво готвиш?” Спомням си, една жена й разказваше, че са заклали агне и не знае какво да прави с вътрешностите. „Как какво, каза Ванга, чакай аз да те науча, ще си направиш кукуреч (не зная това ястие как се нарича по другите места - б. а.). Ще вземеш агнешко шкембе, чревца, зелен лук, джоджен. Ще попариш шкембето и чревцата с топла вода, докато побелеят. Ще нарежеш чревцата после с дължина около 20 см. Ще гледаш да ги режеш равно, за да е красива гозбата ти - и по това си личи коя жена е добра домакиня. Шкембето ще нарежеш колкото длан. Зеленият лук и джодженът се нарязват на ситно и се посоляват на вкус. После загребваш от зелената смес около половин супена лъжица и я поставяш в парчето шкембе - да стане колкото сармичка. Чревцето се навива около нея стегнато. Сармичките се подреждат по края на тавата плътно една до друга, докато се напълни целият съд. На вид ястието прилича на вита баница. Поръсваш отгоре около една лъжица олио и червен пипер. Печеш ястието около час в умерена фурна, докато се изпари течността и до зачервяване. След това, смее се Ванга, „изгони си децата, пък яж”. Знам още няколко вида кукуреч, тях пък съм ги запомнила от моя баща, когато беше овчар по селата, той можеше да приготвя много вкусни неща от агнешко месо. Но, общо взето, продължава Ванга, аз готвя по измислени от мен рецепти и тези, които после ми опитват манджите, казват, че са хубави.”

И това е самата истина. Помня до ден днешен вкуса на приготвени от нея постни сарми, пълнени чушки, тиквички, патладжани, разни десерти. За съжаление нямам влечение към кулинарното изкуство и сега съжалявам, че не съм ги записала тези рецепти. Защото всеки път Ванга готви по различен начин.

Но според Ванга каквото и ястие да приготвяш, то трябва да бъде направено в идеално измити съдове, в чисто помещение и с отлично измити продукти. На чистотата във всяко едно отношение тя, както вече писах, държи извънредно много. „Тази голяма любов към чистотата, разказваше един ден Ванга, кой знае, може да съм я наследила от моята баба Ката, която е била известна като голяма домакиня и изключителна чистница в Струмица. Когато започвала да тъче на стана чаршафи, тя слагала чиста кърпа в скута, та случайно да не изцапа тъканта. Всичко в дома й било избродирано, колосано, избелено, искрящо от чистота. По едно време имали с моя дядо бубарница и гледали много буби. Много хора в града се занимаваха с тоя занаят, защото в Струмица имаше много черничеви дървета.

От копринените нишки баба тъчала такива красиви и тънки „биринджиклии” (от най-високо качество - б. а.) чаршафи, че й завиждали всички жени.”

Една вечер на Рупите една жена от близките села донесе на Ванга изплетен от нея елек, да й се похвали с красивата плетка. Ванга го взе в ръце, попипа го отсам-оттам и й каза: „Не си го изработила добре. Ако си ми една плетачка, и хляб няма да ти дам. Плетката може да е интересна, но с тези груби възли от обратната страна на елека и неравномерните бримки можеш да го използваш само когато отиваш да копаеш на полето. Ти си млада и трябва да знаеш. Всяко нещо, колкото и малко да е то, трябва да се изработва с любов и внимание. Само тогава трудът носи и полза, и красота. Ето например купиш си или си ушиеш спални чаршафи. Но аз такива не ги харесвам, много са семпли. Нищо не пречи на домакинята да ушие към тях или да ги оплете с красива дантела. Съвсем иначе изглежда. Да ти е драго да спиш в тях. Или да вземем прозорците. Трябва да се мият всяка седмица - трудът ти щедро се възнаграждава, защото в тях се оглежда слънцето, а и лъчите повече навлизат в дома ти. Но и пердетата трябва да се перат всеки месец. Така е и красиво, и полезно.”

В дома на моята леля непрекъснато нещо се переше, обшиваше, тупаше или подреждаше. Впрочем това продължава и досега.

Разказват и други хора, прочели били във вестника, че една жена е родила пет близнака. Коментираха, че сигурно майката е много щастлива, такова събитие не става често. Ванга ги изслуша, а после им каза: „Помислили ли сте защо напоследък се раждат толкова много близнаци. Като че ли на групи, на групи пристигат тези деца. И това не е случайно. Това са души от „небесното войнство”, които масово идват на земята, защото предстои голяма духовна борба. Те са предвестници на новото време, което изисква нови хора. Не ви ли прави впечатление колко са интелигентни сега децата още от рождение. От съвсем малки говорят за техника, за коли и самолети, за компютри и апарати, за какви ли не неща, в сравнение с предишните поколения просто се раждат гениални. Предстоят много интересни събития, но трябва да имаме търпение да ги дочакаме.”
Говореше една вечер с един наш приятел от София, писателя П. М., за значението на имената на селищата. Гостът беше интелигентен човек, занимаваше се с изкуство и темата му беше изключително интересна. „Знаеш ли, каза Ванга, какво значи името на село Слепча? (село в Македония - б. а.). Там са живели ослепени войници от Самуиловата войска и цялото село се е грижело за тях. И оттам Слепча, от слепци.

А Вадоче? Знаеш ли откъде иде това име? От вади-очи, вади-очене, до това село са били ослепени Самуиловите войници. А село Ключ? Там е било мястото, където е отключено Са-муиловото поражение. Може би не знаеш какво значи Охрид (град в Македония - б. а.)? Някога в края на града е имало висока стена на рида, където жените ходели и ридаели, когато имали някаква мъка. Риданията им започвали и често така: Ох, рид! Ох, рид! И оттам е останало името Охрид.”

На мен ми беше не по-малко интересно, отколкото на госта. Колко хубаво го разказваше Ванга. Откъде ли можеше да ги знае тези неща? Записала съм от тези вечерни гостувания и разговор на Ванга с една българка, М. Д., живееща в Швеция, през 1968 година. Струва ми се интересен, затова искам да предложа на читателя част от него.

Г. - Толкова много съм чувала за теб, Ванга, и сега съм щастлива, че най-после можах да те видя.

В. - Защо по тебе ходят трима мъже? Омъжена ли си?

Г. - Разведох се с един мъж и сега живея с друг.

В. - Е, защо го остави, той беше добър за теб. Инженер ли беше?

Г. - Да. Беше инженер-химик.

В. - Къде е сега?

Г. - В Иран. Представител на една фирма. Много е богат.

В. - Има и две деца. От предишен брак ли са?

Г. - Да. Те са вече големи. Нямах проблеми с тях.

В. - Но сега при него има друга жена.

Г. - Да. Но дали са женени, не зная.

В. - Защо го остави? Той беше подходящ за теб.

Г. - Имаше голяма разлика във възрастта ни. Често бивахме разделени, защото той много пътуваше, и аз стоях сама в един друг град.

В. - Каквото и да правиш, до четиридесет години ще имаш и трети мъж и после до края на живота си ще останеш сама. Ето ги на! Още докато влизаше в стаята, те ходеха след теб. Какво работи този мъж, който е сега с теб? Пише, понякога нещо рисува.

Г. - Да, той обича да рисува и събира много картини. Пише. Занимава се с журналистика. Но аз имам проблеми с него. Ние нямаме никакви контакти, а уж ме обича.

В. - Ами той е болен, затова не те търси. Ако се лекува, ще има малко подобрение, но после пак ще бъде така, няма да се оправи.

Г. - Как да му помогна?

В. - Не можеш да му помогнеш. Но след 2-3 години ти ще го оставиш, колкото и да държиш на него, защото си млада. Защо, ние старите, не се запалваме? Този човек може и да е добър, но първият ти мъж е бил по-подходящ за теб. Съжалявам, че си го напуснала. Но и този, с когото сега живееш, има дете. От предишен брак ли е?

Г. - Да, той се е развел отдавна и детето не е при него. Но майката на този човек много иска да сме заедно.

В. - Ти защо не си осиновиш едно дете?

Г. - Засега още не съм решила.

В. - Ти претърпя една операция, нали?

Г. - Да.

Г. - Да, точно така. Но много се уплаших.

В. - Не е рак.

Г. - Да, потвърдиха го и лекарите.

В. - Ти с какво се занимаваш? И ти рисуваш. Рисуваш и по платно.

Г. - Аз проектирам модели за дрехи в едно модно списание, правя снимки, казвам кое как да бъде.

В. - Ами защо живееш в друга къща?

Г. - Живея в къщата на годеника ми.

В. - Но в твоята къща сега живее една млада жена, защо си я даде?

Г. - Това е племенницата на бившия ми мъж. Нямашекъде да живее.

В. - О, защо си си направила така къщата? Изглежда като хан.

Г. - Да, бутнах една стена и стана едно голямо помещение.

В. - Е, изглежда точно като хан. Но нищо. Каквото и да правиш, не си давай къщата на никого и си слагай по някой лев настрана, за „черни дни”, но ти този мъж ще го оставиш. Платена ли е добре тази твоя работа?

Г. - Ами понякога вземам много пари, понякога по-малко. Аз съм сега на свободна практика.

В. - Пушиш ли по много цигари?

Г. - Не по много.

В. - Не е вярно! Пушиш по много. Намали цигарите. Ще имаш големи проблеми с гърлото и дробовете. Не носи високи обувки! Имаш шипове на краката.

Г. - Да, и на двата.

В. - Но повече ти е засегнат левият крак.

Г. - Да, вярно. Да ги оперирам ли?

В. - Да. Твоите родители къде са? Защо майка ти така лежи?

Г. - Починала е.

В. - Баща ти и той лежи. Ето го!

Г. - И той е починал.

В. - Коя е Мария? Майка ти. Тя от какво почина? Гноен, гноен нефрит. От бъбреци е починала.

Г.-Да.

Г. - Да, аз съм.

В. - Тебе кой те отгледа?

Г. - Ами баща ми и аз много го обичах.

В. - А другото дете?

Г. - Тя ми е полусестра, от друг брак на майка ми.

В. - Поддържаш ли връзки с нея?

Г. - Не много.

В. - Защо?

Г. - Струва ми се, че се държи много егоистично.

В. - Не е егоист. И нея животът я обърка и я завъртя не в посоката, която искаше.

(...)

В. - Много трудно. Трябва да ангажираш и високопоставени хора. За какво ти е тази работа?

Г. - Искам да направим една съвместна работа с едно модно списание. Нося и различни материали...

В. - И ти мислиш, че като свършиш една работа на българин, и той ще ти каже „мерси”. Никога! Но ти, пази си къщичката, слагай си по някой лев настрана и не напускай Швейцария където и да ходиш. Искаш ли да ходиш в Америка и Италия?

Г. - Да. Искам.

В. - Но защо? Нещо като екскурзия или по работа.

Г. - По-скоро бих отишла по работа, нещо да правя.

В. - Пак ти казвам накрая, прави каквото правиш, но не напускай страната и такава ти е съдбата, ще живееш и с трети мъж.

Но най-интересно е да отидеш при Ванга, когато има някакъв празник. Например Благовещение, на 25 март. Тогава Ванга има имен ден, името й Вангелия означава носител на блага вест, и тя много тачи този празник. Събират се отвсякъде гости, които идват да я поздравят. Поляната на Рупите се изпълва с празнично облечени хора и става много весело. Пеят се песни. Доскоро Ванга много обичаше да пее със сестра си Любка. И двете, са много музикални, имат хубави гласове и чудесно изпълняваха далматински песни. Хората ги слушаха с голямо удоволствие. След това отвън се извиваше хоро в няколко реда.

Друг много тачен от Ванга празник е и Сирни заговезни. Впрочем това е голям празник и за всички българи, защото на този ден хората взаимно си прощават всички обиди и огорчения, които волно или неволно са си причинили през изтеклата година. Това е ден на всеобщото опрощение. Тогава освен роднините и гостите при Ванга се стичат и много родители, които са се сдобили с деца благодарение на помощта на Ванга. Тя е кръстница и на много други деца и е вече „духовна майка” на повече от десет хиляди рожби. Коя майка може да се похвали с такова богатство!

Интересното е, че Ванга помни много от децата и техните родители, помни кога са дошли при нея за първи път, кога точно и как е кръстила децата, дали в църквата или тук в Рупите, кой свещеник е бил и т. н. Винаги съм се чудела на невероятната й памет. Тя продължава да се интересува от тези деца, пита как се учат, как живеят, какви са им проблемите. Тези деца вече на свой ред имат деца и идват на празника. Те също й целуват ръка с уважение и страхопочитание и й казват „Кръстнице”. Много са трогателни тези срещи, защото се събират стотици хора, обединени от човеколюбието на Ванга и от обичта и уважението им към нея. Колко хубаво би било, ако има повече такива празници!

Според традицията на масата се слага баница, бяла халва, тахан халва. Някой от мъжете окачва на точилка вързано яйце, а после парче от бялата халва и обикаля насядалите около масата. Който успее да налапа яйцето или халвата, разбира се, без да си помага с ръце, ще има успех през цялата година. След това с въгленче допират всички присъстващи, за да изгори всичко лошо около тях. А най-интересното е отвън, на поляната, защото там гори буен огън и всички го прескачат за здраве и за да изгорят в огъня всички зли сили.

Ванга много обича празника Цветница, както и Лазаров-ден, може би защото е свързан с цветята. Сега у нас този празник не се празнува както някога, но Ванга помни как е бил почитан той в Струмица и обича с увлечение да разказва за него: „Цяла седмица преди Лазаровден момичетата събират разни ядливи треви - врътковец, петльов гребен, коприва - в една кошничка и срещу Лазаровден правят с тях баница зелник. Вечерта момите напълват кошничките със струмишко лале и накичват главите си с красиви цветя и зеленина. Обличат се в красиви народни носии и стават лазарки. Обикалят по къщите и пеят:

Мома мете, мале, равни двори

сос два стърка, мале, бел босилек.

И помина едно лудо-младо

и на мома вели, ем говори:

Дай ми, моме, китка от каврака,

росна китка, мене да закича.
Ванга толкова се въодушевява от спомените, че отначало започва да рецитира първите думи, а после, увлечена, ги изпява. Сестра й Любка допълва: „На другия ден, на Цветница, целият град и всички ученици излизахме извън града и носехме върбови клонки. Попът, качен на муле, пееше: „Общение, воскресение...” На нас, на учениците, ни даваха по едно малко звънче, закачено на панделка, което ние окачвахме на вратовете си и те много приятно звъняха при всяко наше движение. Отивахме в местността Софилар. А после от върбичките си правехме венчета и ги слагахме на иконостаса.”

Винаги съм изпитвала възхищение от възторга, с който Ванга разказва или организира празници. Много свидни спомени съм запазила от празнуването на Коледа, Великден, Богоявление, Кръстовден. Отношението й към тях е много почтително и по детски чисто. Това пълно отдаване на религиозните ритуали не е' случайно. Това е нейният живот и начин за разтоварване от тежкото й ежедневие. Това са дни, в които Ванга изцяло се отдава на Бога, и всичко, което прави в тези дни, е дълбока почит към него.

Но да не се отклоняваме и да се върнем на вечерните разговорки при Ванга. Един от гостите разказва: „Аз, лельо Ванге, вече се отчетох пред моята фамилия. Изкарвах много пари и давах. Децата завършиха, имат си работа, коли, апартаменти, така че вече нямам проблеми.” Чакай, каза Ванга, сега ще си продадеш и къщата и после накъде мислиш да хващащ? „Ами, което от децата ме покани, при него ще отида.” А тя му казва: „Кочериново те чака, човече!” (Село след Благоевград, където има старчески дом - б. а.) И така стана после. Човекът умря сам в старчески дом, далече от всички, въпреки че според него си беше подсигурил спокойни старини. Трудил се беше цял живот, за да умре в старческия дом.