Феноменология на естетическото преживяване. За удачни примери от феноменологията на естетическия опит вж. Мартин Хайдегер, Holzwege и Кенет Хейнс Off The Beaten Track (Cambridge, 2002), особено есето „Защо поетите?“ (1946). Темата е третирана неубедително от Микел Дюфрен във „Феноменология на естетическото преживяване“ (1973). За умишленото разбиране вж. Скрутън, „Сексуалното желание“, гл. 1.
Възвишено и красиво. Едмънд Бърк, „Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото“(London, 1756); Имануил Кант, „Наблюдения над чувството за красивото и възвишеното“ 1764 и „Критика на способността за съждение“. Първият известен опит да се определи възвишеното като отделна естетическа категория принадлежи на писателя от I в. Лонгин в Peri hypsous („За възвишеното“), който обаче се занимава повече с литература отколкото с примери от природата. Преводът на Уилям Смит от 1739 година пробужда ентусиазма във Великобритания за възвишеното като естетически идеал, макар и Боало да е дал тласък на идеята във Франция.
