Логическаобосновка. За преувеличените твърдения за еволюционната психология вж. Дейвид Стоув, „Дарвински приказки“ (David Stove, Darwinian Fairy Tales (New York, 2006)).
Красота и желание. Платон, „Пирът“.
Ерос и платоничната любов. Роджър Скрутън, „Сърцето, посветено на смъртта: Сексът и свещеното в „Тристан и Изолда“ на Вагнер“ (Roger Scruton, Death-Devoted Heart: Sex and the Sacred in Wagner’s Tristan and Isolde (New York, 2004)), гл. 5.
Съзерцание и желание. Роджър Скрутън, „Сексуалното желание“, гл. 1 и 2.
Определеният обект. Скрутън, „Сексуалното желание“, гл. 5.
Красиви тела. Някои от тези мисли са отведени в други посоки от Макс Шелер („Формализъм в етиката“, 1972, част 6), Морис Мерло-Понти („Феноменология на възприятието“, 1945) и Карол Войтила (папа Йоан Павел II) („Теология на човешкото тяло: човешката любов в Божествен план“, Вашингтон, 1985). Приказката на Е. Т. А. Хофман за Танцуващата кукла Олимпия е включена в сборника „Странни разкази“ (Лондон, 1885) и разбира се в прекрасната опера „Хофманови разкази“ от Офенбах. Идеята, че човешката красота е отзивчива към модата и е едновременно културнообусловена и лишена от универсален стандарт е красноречиво отречено от Артър Марвик, „История на човешката красота“ (Лондон, 2004). За обноските по време на хранене и духовното им значение вж. Леон Кас, „Гладната душа: ядене и съвършенство на нашата природа“ (Чикаго, 1999).
Красиви души. Хегел, „Феноменологията на духа“, VI. В. C. За съвременния опит да се сложи човешката добродетел, въплътена в човешка форма, в центъра на преживяването на красотата вж. Дейвид Е. Купър, „Красиви хора, красиви неща“, British Journal of Aesthetics (2008), стр. 247–60.
