1
СЪЖДЕНИЕТО ЗА КРАСИВО
Различаваме красивото в конкретни обекти и абстрактни идеи, в произведения на природата и произведения на изкуството, в неща, животни и хора, в предмети, качества и действия. Тъй като списъкът е дълъг и обхваща почти всяка онтологична категория (има красиви предложения, красиви светове, красиви доказателства, красиви охлюви, дори красиви болести и красива смърт), става ясно, че не описваме качества като форма, размер или цвят, безспорно налице за всички, които се ориентират във физическия свят. Определено как може да има едно единствено качество, присъщо на подобно разнообразие от неща?
А защо не? Та нима в английския език не е възможно да опишем чрез синия цвят песни, пейзажи, настроения, аромати и състояния на душата, и не е ли това пример за качество, което попада в множество категории? Отговорът е не, тъй като, макар донякъде всички тези неща да са сини, те не са сини по същия начин, по който е синьо палтото ми. Възприемайки толкова много неща като сини, ние използваме метафора, която изисква скок на въображението, за да бъде правилно разбрана. Метафорите предполагат връзки, които не съществуват в материята на действителността, а се създават от собствените ни възможности за асоциация. Същественият въпрос при метафората не кое качество представлява, а какъв опит предполага.
Но в нито една от непосредствените си употреби „красиво" не е метафора, макар че, подобно на много метафори се простира върху безброй категории обекти. И така, защо наричаме нещата красиви? Какво искаме да кажем и какво състояние на ума изразява това съждение?
Сподели с приятели: |
