Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Илюстрация 7
| 4
Всекидневна красота Най-подходящото място за начало на изследването на всекидневна красота е в градината, където свободното време, научното познание и красотата се сливат в едно освобождаващо преживяване на дома. Градини Без основополагащото преживяване на природната красота градините биха били неразбираеми, биха представлявали единствено острови от растителност, предназначени да се използват от човека. Но дори и островите от растителност имат своите естетически ограничения, подредени в редове и спретнато разположени, за да удовлетворят нуждата ни от визуален ред. В случая на градините, пораждащи удоволствие, се сблъскваме с универсален обект на интерес, на който хората навред посвещават голяма част от свободното си време в труд и чисто безкористно удоволствие. А градините имат собствена отличителна феноменология, в която природата се покорява, укротява и подчинява на човешките визуални норми. Градината не е отворено пространство подобно на пейзажа. Тя представлява оградено пространство. И това, което расте и се намира в него, расте и се намира около наблюдателя. Дървото в градината не прилича на дървото в гората или в полето. То не е просто там, поникнало от случайно довято семе на произволно място и време. То се свързва с хората, които се разхождат в градината, превръща се в част от тях в своеобразен разговор. То заема своето място като продължение на човешкия свят, посредник между застроената среда и природния свят. Всъщност има феноменологично „посредничество“, което засяга всички обичайни начини, по които се наслаждаваме на градината. Това прежияване се подхранва в сърцевината на нашия опит за архитектурните форми и украси подобно на нещата, предназначени да завладеят пространството и да го затворят, да го изтръгнат от природата и да го представят като наше. Оттук и честото, макар и чудновато сравнение между колоната и дънера в някои архитектурни трактати. Оттук и формите на градинско изкуство, които с пълно основание бихме могли да опишем като изкуство на „между“ - изкуството да се изобразява не изкуството или природата, а и двете, всяко надвиснало над другото, така че да се слеят в едно, както цветните лехи на Гертруд Джекил или градинските инсталации на шотландският поет Иън Хамилтън Финли. Илюстрация 7 „Виеща се пътека в Малката Спарта40“, Иън Хамилтън Финли: между природата и изкуството. Този опит да се съчетае обкръжаващото ни със самите нас и самите ние с обкръжаващото ни може би е човешкa универсалия. И предполага, че съждението за красота не е просто произволно допълнение към репертоара на човешките съждения, а е неизбежно следствие от това да се отнасяме към живота сериозно и напълно да осъзнаваме нашите действия. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|