Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Изкуството като функционален вид
Подобно на шегите произведенията на изкуството имат доминираща функция. Те са обект на естетически интерес. Те могат да изпълняват тази си функция по възнаграждаващ начин, предлагайки храна за мисълта и духовно извисяване, печелейки си лоялна публика, която се обръща към тях за утеха или вдъхновение. Те могат да изпълняват функциите си по начини, смятани за обидни или унизителни. А е и възможно изобщо да не успеят да пробудят естетическия интерес, за който претендират. Произведенията на изкуството, които помним, попадат в първите две категории: извисяване и принизяване. Претърпелите пълен неуспех изчезват от обществената памет. И е от съществено значение кой вид изкуство предпочитате, какво включвате в съкровището от символи и алюзии и какво носите в сърцето си. Добрият вкус е толкова важен в естетиката, колкото и в хумора, а и всичко се свежда до вкуса. Ако университетските курсовете не изхождат от тази постановка, студентите ще завършат обучението си по изкуство и култура точно толкова невежи, колкото са били и в началото му. Що се отнася до изкуството, естетическото съждение застъпва какво сте длъжни да харесвате и да не харесвате, а и (щe поспоря) „длъжни“ в този случай, дори и да не предтсвлява съвсем точно морален императив, има морална тежест. Вярно е обаче, че хората вече не гледат на произведенията на изкуството като на обекти на съждение или като на израз на моралния живот. Все повече преподаватели в областта на хуманитаристиката споделят мнението на новозаписаните студенти, че няма разлика между добър и лош вкус, а само между вашия и моя вкус. Но представете си някой да твърди същото за хумора. Юнг Чанг и Джон Халидей разказват за един от редките случаи, когато младият Мао Дзе Донг/Мао Дзедун??? избухва в смях. Това се случило в цирка, когато циркова артистка, ходеща по въже, пада отвисоко и намира смъртта си. Представете си свят, в който хората се смеят единствено на нещастието на другите. Какво общо би имал този свят със света на „Тартюф“ на Молиер, „Сватбата на Фигаро“ на Моцарт, „Дон Кихот“ на Сервантес или „Тристрам Шенди“ на Лорънс Стърн? Нищо, освен смеха. Това би бил един изроден свят, свят, в който човешката доброта не би се утвърждавала чрез хумора, в който един цял аспект на човешкия дух би закърнял и би се превърнал в гротеска. Представете си сега свят, в който хората проявяват интерес само към копия на кутии „Брило“, към надписани писоари, към разпятия, потопени в урина, или към обикновени предмети от покъщнината, изложени с комичен замисъл, които призовават „елате ме вижте“, с други думи, все по-често срещаната участ на на модерните артистични спектакли в Европа и Америка. Какво общо би имал такъв свят с този на Дучо47, Джото, Веласкес или Сезан? Естествено, фактът че предметите са изложени на показ, както и този, че се гледат през очилата на естетиката. Но това би бил свят, в който човешките стремежи вече не ще намират художествения си израз, в който вече не си създаваме образи на трансцендентното и в който купища боклуци покриват средищата на нашите идеали. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|