Кръстоносните походи

58
стърчат голите стени, варварски олющени от „благочестивите“ божии раби… Начело на банда освирепели рицари линцският абат Мартин ограбва манастира „Пантократор“. Грамадна плячка задига и халберщадският епископ Конрад. Цели две препълнени каруци едва смогват да я откарат в родната му Тюрингия.
Знатните сеньори не остават по-назад. Те се настаняват във
Влахерна, в Буколеон и във всички останали императорски имоти. От тяхната алчност се възмущават дори обикновените кръстоносци.
Рицарят Робер дьо Клари пише: „И тъй те изпратиха да се завземат най-хубавите и най-богатите дворци в града и го направиха тъй, че ги завзеха всичките, преди бедните рицари или обикновените хора от войската да са се усетили.“
„Не зная с какво да започна и с какво да завърша описанието на всичко, което извършиха тези нечестиви люде — с покруса възкликва
Никита Акоминат, видният византийски писател, сановник и сенатор
— така беззаконничеха западните войски в наследието христово,
никому не оказвайки человеколюбие; но всички лишавайки от средства за живот, жилища и дрехи. Погледнете този немилостив народ, колко дързък и надменен е неговият вид! Обръсната брада, жадна за убийство ръка, разширяващи се ноздри, широко отворени очи, ненаситни челюсти, неудовлетворена страст, бърза и отривиста реч.“
Маршал Жофроа дьо Вилардуен пък съобщава: „… Взетата плячка бе толкова голяма, че никой не би могъл да ви каже сметката:
злато и сребро, и съдове, и скъпоценни камъни, и кадифета, и атлази, и копринени дрехи, и наметала от пъстри, сиви и хермелинови кожи, и всякакви ценни неща, каквито някога са били намирани по земята.“
А еврейският писател Романин заключава: „Следейки разказа на тия злодеяния, разумът потреперва и човечеството се черви от срам.“
Както някога при Зара, така и сега папа Инокентий III лицемерно порицава кръстоносците, че „предпочели земните блага пред небесните“, като се отдали „не на завоюване на Ерусалим, а на
Константинопол“, където „ограбили мало и голямо“. В същност
„светият отец“ се бои не от извършеното злодеяние, а за съдбата на тъй желаната уния. След стореното от кръстоносците гърците „с право ще се отнасят към тях с отвращение като към кучета“. А това за папските сметки никак не е желателно. Но и сега както при Зара гневът на негово светейшество омеква. „Дълбокото му възмущение“ бързо

59
преминава. Не след много за него превземането на Константинопол е вече „чудо божие“ и „справедливо възмездие“ на ненавистните гърци- схизматици
[5]
. Ромейската империя „чрез справедливия божествен съд преминала към латинците.“
„Ние желаем — обръща се той с писмо към кръстоносните водачи, — щото константинополската църква да се възвърне към предания и почитан апостолически папски престол.“ Инокентий III не се вълнува от съдбата на безбройните изклани жертви, ограбени домове и осквернени храмове. Той не жали унищожените творби на изкуството. Какво са за него превърнатите в пепел библиотеки?…
Дивашкото разграбване на Константинопол, този най-голям културен център на Средновековието, е „най-славният“ подвиг на жестоката четвърта свещена война. А от престъпната верига на безсъвестни машинации, нечестни сделки и кървави погроми излиза на свят нейната рожба — Латинската империя.
Четвъртият кръстоносен поход

60
[1]
През средните векове са смятали за покровител на Венеция свети Марко. А поради това че е разположена на множество острови и заливи, наричали са Венеция още Град на лагуните.
↑
[2]
Галера — средновековен кораб с гребла.
↑
[3]
Арбалет — уред за изстрелване на стрели.
↑
[4]
Църковни съдове.
↑
[5]
Схизматици — разколници, отцепници. Така наричали православните гърци поради неподчинението им на католическата църква.
↑

61

Изтегляне 1.66 Mb.

Сподели с приятели: