Кръстоносните походи
Изтегляне 1.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Ерусалим. Общ изглед Започва клане. В джамията на халиф Омар са се приютили много мюсюлмани. Те тръпнат в ужас, без надежда за спасение. Отвън по залостените врати се сипят удари. Отекват глухо и зловещо. Разтърсват цялата джамия. Ридания и стонове огласят мохамеданското светилище. Отвръща им яростен и страшен рев. Вратите рухват с трясък. Като разярени тигри в джамията нахлуват кръстоносците. Първи проникват тук отредите на Танкред и Готфрид Булонски. С животинско настървение те се нахвърлят върху парализираните от ужас беззащитни жени, деца и старци. Безумните писъци и вопли за пощада възбуждат жаждата за убийства. Копията и мечовете пробождат, секат. Невинна кръв тече по рогозките, застилащи пода на мохамеданския храм. Тя, кръвта — пише очевидец, — „… достигна до коленете на рицаря, седящ на кон, и до самата челюст на коня…“ Кръстоносци атакуват Ерусалим. Кръстоносци в бой с неверници. Витраж от абатството „Сен Дени“ 25 Навън по улиците бушува същата кървава вакханалия. „Нямаше място, където сарацините [2] можеха да избягнат от убийците“ — пише съвременен хронист. Внезапно кръвопролитието спира. Рицарите на кръста са стигнали до „мястото“ на „гроба господен“. По примера на Готфрид Булонски те всички, боси и гологлави, се изреждат на поклонение в черквата на „гроба господен“. После на мястото, където уж бил разпнат Христос, католическите епископи отслужват тържествен благодарствен молебен. Ослепително блестят златните епископски митри [3] и разкошните златоткани одеяния. Над окървавения град се разнасят звуците на католическото черковно песнопение. „Во̀йните христови“ коленичат. Пот се стича по лицата им, кръв — по ризниците. Кръстят се и гореща благодарност въздават на своя бог за първата сполука. Молебенът свършва. Бог е получил благодарствените си хвалебствия. „Пречистени“ от литургията, жестоките разбойници отново дават воля на своята „благочестива“ ревност. Така загива цялото мохамеданско и еврейско население на „светия град“. „Бяха заклани почти десет хиляди души“ — съобщава един очевидец. А в писмо до папата епископ Даймберт, Готфрид Булонски и Реймонд Тулузки се хвалят: „Ако искате да знаете какво стана с враговете, намерени в Ерусалим, да ви бъде известно, че под портика на Соломон и в храма нашите газеха нечиста сарацинска кръв до коленете на конете.“ Това е в първите дни. А сетне?… „След великото кръвопролитие кръстоносците се пръснаха по домовете на гражданите, като ограбваха всичко, което се намираше в тях. При това беше установен обичай, щото всеки, бил той беден или богат, който пръв влезе в един дом, присвояваше, получаваше и владееше дома или двореца заедно с всичко, което се намираше в него, като своя собственост, без да му бъде оспорвана от друг“ — пише в своята „Ерусалимска история“ рицарят Фулшер Шартрски, участник в свещената война. Богатствата на джамията „Халиф Омар“ заграбва Танкред. Двадесет големи златни канделабри [4] , сто и двадесет сребърни, голяма лампада и безброй по-дребни украшения от сребро. Два дни изнасят неговите хора това съкровище. Така се ражда Ерусалимското кралство. Негов върховен сюзерен [5] по право става новият папа Пасхалий II. А за негов владетел 26 след много спорове е избран Готфрид Булонски. Той става ерусалимски крал с титлата „Защитник на гроба господен“. Но на следващата 1100 година умира. Наследява го брат му Балдуин от Едеса. Не повече от двадесет хиляди са кръстоносците в светите места. Подпомогнати от генуезци, те последователно превземат Хайфа, Яфа, Акра, Триполи, Сидон. След седемгодишна обсада на Триполи през 1109 г. те унищожават по волята на католическото духовенство богатата арабска библиотека. Огънят поглъща сто хиляди „нечестиви“ свитъка. Вестта за победите на християнското оръжие извиква на живот нова кръстоносна вълна. От цяла Европа към Ерусалим се стичат кръстоносци. Всичките са селяни. Гонени от отчаянието и надеждата, те жадно се стремят към „освободения“ земен рай, към царството на щастието и справедливостта. Безброй страдания и смърт за селяните, несметна плячка и богатства за сеньорите. Такива са последиците от „свещената война“. А изкуствено създадените кръстоносни държавици още от деня на своето раждане тръпнат в предсмъртна агония. Тя ще продължи около две столетия, пълни с междуособици и войни, жесток феодален гнет, насилия и народни въстания. Обсадна кула с таран [1] През Средновековието рицарите обикновено са имали за боен вик името на замъка или града, където е живеел техният сеньор. ↑ [2] Сарацини — средновековно название на арабите. ↑ [3] Митра — епископска корона. ↑ 27 [4] Канделабър — голям свещник. ↑ [5] Сюзерен — през епохата на феодализма върховен господар, покровител. ↑ |