Кръстоносните походи
Изтегляне 1.66 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЕРОЛОМНИТЕ СЪДРУЖНИЦИ През 1171 година енергичният везир Юсуф Салах ад дин (Саладин) става египетски султан. Като покорява Сирия и Месопотамия, той създава грамадна централизирана арабска държава. Пред нея франкските държавици изглеждат като мъничета пред слон. За тях няма никаква опасност, докато султан Саладин не им обявява свещена война с цел да ги унищожи. Всичко започва така. Някой си Райналд Шатильонски след дълъг мохамедански плен се разполага в замъка Крак дьо Шевалие. Той превръща в своя професия ограбването на търговските кервани. Такъв един керван знатният разбойник причаква през пролетта на 1187 година. За зла слука с ограбения керван пътува майката на самия Саладин. Замъкът Крак дьо Шевалие в Триполи Султанът е възмутен от дръзкия грабеж. Той настоява пред ерусалимския крал Гвидо Лузинян да накаже злосторника и да върне ценностите. Гвидо Лузинян обаче си прави оглушки. Той нито иска, нито пък може да влезе в разправия със своя силен васал. Тогава през юли 1187 година в Ерусалимското кралство нахлува 60-хилядна армия. Щом франките сеят ветрове, нека жънат бури! Тя на бърза ръка превзема Тивериада, при планината Гатина унищожава цвета на рицарската войска. В плен падат Гвидо Лузинян, великият магистър на Тамплиерския орден, и много знатни сеньори. Сред пленниците откриват и самия Райналд. Разгневеният Саладин замахва с ятагана си върху него. Главата на рицаря се търкулва в краката му… После заповядва на 39 окръжаващите го велможи да сторят същото и с останалите пленници. Само на Гвидо Лузинян даряват живота. След това египетските войски превземат Акра, Бейрут, Сидон, Яфа, Кесарея, Аскалон. Населението на всички тези градове ги посреща като освободители. Единствено се удържат Тир, Триполи и Антиохия. Ерусалим, сам и безпомощен, е лишен от всяка надежда. На 2 октомври 1187 година неговите жители се предават на победителя. Той разрешава на жителите-християни да напуснат града, при условие че всеки мъж ще заплати по десет жълтици, всяка жена — по пет и всяко дете — по една. Всички щели да се спасят, ако братята тамплиери и хоспиталиери не били такива жестокосърдечни скъперници. Те отказват да дадат пари на бедните християни. Шестнадесет хиляди франки не могат да се откупят и мюсюлманите ги продават в робство. В Рим сякаш пада гръм. Папа Урбан III не издържа по̀тресната вест и умира. Приемникът му Григорий VIII надава тревожен зов за отвоюване на „гроба господен“. Но и неговите усилия прекъсва скорошна смърт. Грижата за новата свещена война пада върху плещите на новия папа Климент III. Светата църква непременно трябва да възстанови изгубените задморски приходи. Затова Климент III въвежда специален данък в размер на една десета от приходите на всеки католик. Наричат го „Саладинова десетина“. И сега както преди сред селяните проповядват хиляди монаси и свещеници. Но селячеството е натрупало горчив опит от миналите свещени войни. Все повече селяни са се уверили, че свободата и добрият живот не могат да се постигнат по неизвестните и зловещи азиатски пътища. За разлика от селяните големите европейски владетели не са безразлични към „свещените“ войни. През годините след втория кръстоносен поход морската търговия непрекъснато се е разширявала. Средиземно море се е превърнало в извънредно важен морски път. Над него се стремят да властвуват засилващите се крале на Франция и Англия, германският император, Византия, италианските градове- републики и папата. Английският крал Хенрих II Плантагенет с готовност поема делото на кръста. Той владее в Европа графствата Анжу и Мен, както 40 и херцогство Аквитания. С участието си в свещената война той се стреми да завладее Средиземноморието с Ерусалимското кралство и да превърне Англия в световна държава. Същите намерения има и германският император Фридрих I Барбароса (Червенобрадият). Мечтата му е да възстанови някогашната Римска империя. А в Римската империя са влизали земите на Византия и „светите места“. Суетният честолюбец желае да го величаят като господар на света. По чисто политически съображения отговаря на папския призив и кралят на Франция Филип II Август. Чрез свещената война той се надява да затвърди кралската си власт, да издигне своя международен престиж, да натрупа сили и средства срещу едрите сеньори и отколешния враг — Англия. През зимата на 1188 г. тримата владетели се договарят да действуват съвместно за делото на кръста. Нищо, че Филип II Август е непримирим противник на Хенрих II Плантагенет. Нищо, че доскоро Фридрих I Барбароса е бил най-върлият враг на папа Климент III. В „братско“ разбирателство те уточняват всички подробности на предстоящия поход, дори и това: французите ще носят червени кръстове, англичаните — бели, фламандците — зелени и т.н. През май 1188 г. от Регенсбург по „пътя господен“ потегля грамадна рицарска армия. Предвожда я лично гордият и надменен император Фридрих I Барбароса. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|