Кръстоносните походи
Изтегляне 1.66 Mb. Pdf просмотр
|
| Стрелометки Съдбата щедро обсипва Балдуин със своите милости. През февруари 1098 г. междуособиците сред арменската знат му дават възможност да превземе Едеса, най-големият град по пътя от Месопотамия към Сирия. Така той става владетел на богата и обширна област. Свикналият на разбойничество рицар управлява, както си знае. Никакво съблюдаване на местните нрави и обичаи. От подаръците, с които го обсипват, предпочита златото и сребърните съдове. Не е дошъл тук за друго! Помощниците му не остават по-назад. „Неизчислими и нечувани дела извършиха те заради съкровищата, като предадоха страната на разграбване, а хората — на жестоки мъчения. Те мислеха само за зло и полюбиха пътя на злодеянието.“ Такова е управлението на Балдуин в очите на арменския хронист Матей Едески. Ето защо християните-арменци още през декември 1098 г. вдигат въстание против своите „освободители“. На помощ те викат… мохамеданите-селджуци. Но въстанието е стихийно. Рицарите на кръста го удавят в кръв. Така започва своя живот първата кръстоносна държава на Изток — графство Едеса. Докато Балдуин и Танкред се подвизават в Киликия, на 21 ноември 1097 година пред главните кръстоносни сили се възправя древната Антиохия, най-големият и богат град в цяла мюсюлманска Предна Азия. Четиристотин и петдесет кули се издигат над защитните стени. Величествен и страховит венец от камък! По самите зидове спокойно може да мине колесница с четири коня. Толкова широки са те. А отвъд тях!… Един бог знае какви съкровища и разкошни дворци чакат своите покорители!… Но не е лесно да се превземе силната крепост, макар че я защищават само седем хиляди конника и двадесет хиляди пехотинци. Оставили много убити, кръстоносците се отдръпват. Подлагат я на обсада, която водят с упоритост и удивително неумение. Необуздани банди грабят и насилват надалеч из околността. Зарейват се с дни и седмици на лов за пленници и плячка. Дните текат в безплодни пристъпи, нощите — в пиршества, пиянство и разгул. И „во̀йните христови“ скъпо плащат за това. Защитниците се впущат от крепостта в светкавични набези. Унищожават много обсадители и се завръщат невредими. 21 Крепостната стена на Антиохия Генуезки кораби подвозват за кръстоносците храни. Помагат още английски и фламандски пирати. Но помощта е твърде слаба и ненадеждна. Изнизват се последните летни дни. Настъпва есен. От оловното небе се леят проливни дъждове. Прииждат порои, яростни и мътни. Дрехи, палатки, храни и припаси — всичко подгизва от влагата. Храната свършва. Друга няма откъде да се намери. „Защитниците на вярата“ неразумно са изяли всичко. Отново лишения и глад. Смут и униние прогонват предишната увереност. Съседните емири на Алеп и Дамаск непрекъснато нападат в гръб, причиняват загуби, вземат много жертви. Херцог Робер Нормандски поваля неприятел. Щурм на кръстоносците срещу Антиохия. Витраж от абатството „Сен Дени“ Все още не й се вижда краят на многомесечната обсада. Антиохия се държи. Дъждовете спират. Отново пеква тропическото слънце. Много хора умират от глад и изтощение. А на всичко отгоре през май 1098 г. тревожна вест смущава кръстоносците. В помощ на 22 Антиохия идва Кербуга, емирът на Мосул. Войската му е многобройна като пясъка в пустинята. Като грозен унищожителен самум към „во̀йните христови“ се носи смъртта. И най-смелите изпадат в малодушие. Подхващат преговори със султана на Египет. Молят го за помощ. Нищо, че е „неверник“. Султанът отговаря, че е съгласен, но Палестина да стане негова. Радостната възбуда замира. Да му отстъпят цялата плячка? Никога!… Отново настъпва безнадеждно отчаяние. Какво да правят?… Метателни машини Неочаквано княз Боемунд Тарентски известява, че ще превземе Антиохия, ако знатните сеньори признаят единствено нему законната власт над града. Не сторят ли това, той нищо няма да предприеме и всички ще загинат. Минават няколко дни в шумни съвещания. Накрая пред лицето на опасността другите отстъпват. Те не подозират, че Боемунд е успял да подкупи един от началниците на антиохийската отбрана, арменеца- християнин Фируз, че за много злато и облаги Фируз се е съгласил да пропусне в уречен час през своята кула рицарите на Боемунд. 3-ти юни 1098 г. Дълбока нощ обгръща земята. В сънно безмълвие тънат крепостта и кръстоносните станове. От Боемундовия стан плъзват сенки. Притичват и се стопяват в черния масив на крепостта. От зъберите на стражевата кула безшумно се спуща дълга въжена стълба. Сенките полазват по нея нагоре… Боемундовите хора са в града. В предутринната тъмнина кръстоносците с викове и бойни възгласи се понасят в щурм. Боемундовите рицари с мечове в ръка си пробиват път до близката порта и я отварят отвътре. Около разтворената врата кипва бой. Напразно защитниците се мъчат да я затворят. Боят се пренася навътре. Кръв се лее по улиците, напоява 23 земята, плиска по стените. В кървавата баня загиват защитниците на Антиохия. Под нож минава и цялото мохамеданско население — повече от десет хиляди… Още кървави и потни, победителите лудешки се втурват по домовете. Изгладнели и жадни, те опустошават оскъдната храна. Всички са забравили за опасността от Кербуга. Но всяко неблагоразумие се заплаща. Така и сега. В ужас стражите от крепостните стени виждат как към Антиохия приижда безчетната мосулска войска. Подир безкрайните върволици от камили и коне върви неизброима пеша войска. Ужасените рицари на кръста панически се втурват да затварят тежките крепостни врати. Довчерашните обсадители стават обсадени. Кербуга знае, че Антиохия е непревземаема. Затова решава да я превземе с глад. Обсадените са отрязани от външния свят. Далеч са от всякаква надежда за спасение. Те бързо изтрезняват от разхитителното си безумие. Започват да пестят. Ядат рядко и по малко. А когато изчезва и последната троха, идва ред на конете. Те залъгват празните стомаси с трева и кори. Не се гнусят от никакви отпадъци и мърша. И сега случайността помага на обсадените. В лагера на Кербуга пламват раздори. Заети с междуособните си крамоли, обсадителите забравят за крепостта. Но оттам идва неочакваното им поражение. Главнокомандуващият Боемунд дава заповед за атака. На 28 юни 1098 г. рицарите със сетни сили се втурват върху мюсюлманската войска. Още веднаж отчаянието им вдъхва смелост. Изненадани и зашеметени, обсадителите удрят на бяг. „Во̀йните христови“ не ги преследват. Нямат сили за това. Нахвърлят се стръвно върху богатите обози. След като общата опасност е преминала, избухват остри спорове за владеенето на Антиохия. Но упоритите сеньори трябва да отстъпят. Не признаха ли всички те Боемунд за законен владетел на града?… Недоволни, те продължават към Ерусалим. Хитрият княз Боемунд Тарентски ги изпраща. За него участието в „свещената война“ е приключило. Другите нека се блъскат за „гроба господен“. А него, княз Боемунд Тарентски, го чакат важни грижи по уреждането на втората кръстоносна държава — княжество Антиохия. В бясна надпревара напредват кръстоносните войски по горещата Палестина. Дните текат в спорове и разпри. И винаги за плячката. Тя е 24 мерило за участие в делото на кръста. „Всяко място, което ни отдаваше бог, предизвикваше спор“ — съобщава един съвременен хронист. Най-после в средата на юли 1099 година „во̀йните христови“ достигат Ерусалим. Видът на „светия град“ отново разпалва „благочестивата“ ревност. Въодушевени от близостта на крайната цел, кръстоносците се хвърлят в атака. Минават няколко дни в ожесточени щурмове. На рицарите помага пак генуезки флот. Защитниците на града се сражават мъжествено. Но обсадителите са по-силни. На 15 юли 1099 година е последният щурм. В Ерусалим нахлуват желязно обкованите бойци… Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|