Кръстоносните походи


НАКАЗАНОТО ТВЪРДОГЛАВИЕ НА



Pdf просмотр
страница20/29
Дата18.04.2022
Размер1.66 Mb.
#114131
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   29
Кръстоносните походи Георги Гавраилов
НАКАЗАНОТО ТВЪРДОГЛАВИЕ НА
„СВЕТИЯ“ КРАЛ
Ерусалим паднал! За папата това е добре дошло. „Светият град“
не е вече във властта на Фридрих II. Оттук и новият план, който съставя заместникът на Григорий IX, папа Инокентий IV. Ерусалим трябва да се отвоюва, но вече за „светата църква“!
Новият „светипетров“ наместник на свой ред отлъчва ненавистния германски император. Той ревностно призовава католиците на кръстоносен поход срещу нечестивия „сицилийски султан“ и целия му „змийски род“. Средствата, събрани за нуждите на
„свещените войни“, папа Инокентий IV не се стеснява да употреби в борбата срещу император Фридрих II. А много от волните пожертвувания се стичат в джобовете на висшите църковни йерарси.
Колкото повече стават „свещените войни“, толкова повече хора се отвръщат от тях. Толкова по-трудно става за църквата да ги организира. Дори английският крал Хенрих II заявява на папските пратеници, че „светата църква“ достатъчно дълго е заблуждавала неговите поданици… Европа вече не вярва на папските обещания.
Появяват се песнички като тази на Фигейра. Някои дори са съчинени от духовници. Папата подскача като ужилен, щом чуе, че „Исус
Христос не е враг на турците“ или „бог, който по-рано бодърствуваше,
сега спи“… Още повече го дразнят гласовете дали е редно да се убиват
„поганците“ само защото са езичници. Но е безсилен. Епохата на свещените войни върви към своя залез.
Въпреки това папа Инокентий IV с много усилия организира нов кръстоносен поход, седми по ред.
В 1248 година няколко хиляди френски рицари, предвождани от крал Людовик IX „Свети“, потеглят към делтата на Нил. Той разчита да заздрави френската корона, да обезпечи за нея всички облаги от цветущата средиземноморска търговия.
Франция след присъединяването на Лангедок е излязла на Средиземно море.
Людовик IX добре разбира значението на средиземноморската


83
търговия за укрепването на централизираната монархия, за нейния стопански разцвет.
Затова след всички централизаторски,
административни и финансови реформи, които е провел, енергичният държавник се запретва да укрепи френското влияние и мощ в
Средиземноморието.
Крал Людовик IX „Свети“
И още нещо. Тежка болест с припадъци е налегнала краля.
Обладан от суеверен страх пред „божия гняв“, той се надява с
„богоугодните“ си действия да измоли от небето изцеление. Той демонстративно носи скромно пилигримско наметало. Същото трябва да правят неговите барони и рицари. Дните минават в продължителни молитви и тържествени богослужения.
На 21 септември 1248 година генуезките кораби стоварват френските кръстоносци на остров Кипър. Оттук „светият“ крал се обръща за съвместна война срещу Египет чак към татарите. А
неговите рицари на кръста, очаровани от дивната кипърска природа,
заменят „благочестивите“ молитвени занимания с пиршества и увеселения. Тук много знатни сеньори пропиляват своите богатства. А
когато след половин година парите се свършват, рицарите нетърпеливо настояват да потеглят на бой срещу неверниците, за да заграбят мечтаните богатства… Но генуезките кораби отдавна са отплували.


84
Налага се да прибегнат до услугите на венецианците. Грамадната сума, която „светимарковите“ синове искат за превоза, охлажда като студен душ войнствената жар на „христолюбивите“ защитници на вярата.
В първите дни на юни 1249 година кръстоносното войнство слиза от венецианските кораби при Дамиета. Жителите на града,
наплашени от предишните походи, хукват да се спасяват. „Во̀йните христови“ се разполагат наготово в опразнения град. След като се награбват достатъчно, те се нахвърлят стръвно върху близките и далечни околности. Временно прекъснатите развлечения се подхващат с нова сила. Градът се превръща в огромен вертеп. Рицарите са весели и бодри. Безгрижие и самоувереност владеят духовете. Пък и за какво ли да се грижат? Египет е пред тях. Богатствата му са техни!…
Жестоките грабежи из околността не спират. Избухват бурни свади за заграбеното. Авторитетът на краля пада с всеки изминат ден.
Несъгласие и неприязън разделят самите му братя. Подобно на всички и те забравят законите на военната дисциплина.


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница