83
търговия за укрепването на
централизираната монархия, за нейния стопански разцвет.
Затова след всички централизаторски,
административни и финансови реформи,
които е провел, енергичният държавник се запретва да укрепи френското влияние и мощ в
Средиземноморието.
Крал Людовик IX „Свети“И още нещо. Тежка болест с припадъци е налегнала краля.
Обладан от суеверен страх пред „божия гняв“, той се надява с
„богоугодните“ си действия да измоли от небето изцеление. Той демонстративно носи скромно пилигримско наметало. Същото трябва да правят неговите барони и рицари. Дните минават в продължителни молитви и тържествени богослужения.
На 21 септември 1248 година генуезките кораби стоварват френските кръстоносци на остров Кипър. Оттук „светият“ крал се обръща за съвместна война срещу Египет чак към татарите. А
неговите
рицари на кръста, очаровани от дивната кипърска природа,
заменят „благочестивите“ молитвени занимания с пиршества и увеселения. Тук много знатни сеньори пропиляват своите богатства. А
когато след половин година парите се свършват, рицарите нетърпеливо настояват да потеглят на
бой срещу неверниците, за да заграбят мечтаните богатства… Но генуезките кораби отдавна са отплували.
84
Налага се да прибегнат до услугите на венецианците. Грамадната сума, която „светимарковите“ синове искат за превоза, охлажда като студен душ войнствената жар на „христолюбивите“ защитници на вярата.
В първите дни на юни 1249 година кръстоносното войнство слиза от венецианските кораби при Дамиета.
Жителите на града,
наплашени от предишните походи, хукват да се спасяват. „Во̀йните христови“ се разполагат наготово в опразнения град. След като се награбват достатъчно, те се нахвърлят стръвно върху близките и далечни околности. Временно прекъснатите развлечения се подхващат с нова сила. Градът се превръща в огромен вертеп. Рицарите са весели и бодри. Безгрижие и самоувереност владеят духовете. Пък и за какво ли да се грижат? Египет е пред тях. Богатствата му са техни!…
Жестоките грабежи из околността не спират. Избухват бурни свади за заграбеното. Авторитетът на краля пада с всеки изминат ден.
Несъгласие и неприязън разделят самите му братя. Подобно на всички и те забравят законите на военната дисциплина.
Сподели с приятели: