Курсова работа на тема: Банкови операции

Дисциплината:Банково дело

Преподавател: гл.ас.д-р.Ваня Денчева Цонкова
КУРСОВА РАБОТА

на тема:
Банкови операции.Същност, видове и значение.

Първата държавна банка е създадена във Венеция през 1587 г. , а втората в Амстердам през 1609г.БНБ е създадена през 1879г. на 23 май като автономно учреждение под контрола на държавата, респективно под контрола на Министерството на финансите. С това всъщност се поставя началото и на организираното банково дело в страната.

Банката е предприятие с особен предмет на дейност който се изразява в парична емисия , търговия с пари и оказване на финансово посреднически услуги.Банката е учреждение мотива и крайната цел на което е печалба, обект на дейността на банката е заемния капитал а предмета и на дейност се изразява във привличането му от едни и предоставянето му на други лица.Съгласно закона за банките действащ у нас банката е юредическо лице учредено като акционерно дружество извършващо банкови сделки .

1. За осъществяване на своите задачи банките трябва да извършват определени действия, които се наричат банкови операции. Банковите операции играят главната роля не само при функционирането на самата банка, но и за развитието на промишлеността и селското стопанство и другите отрасли на икономиката. Банките имат две основни задачи:

- да привлекат паричните капитали, които са разпръснати из цялата страна;

- да предоставят тези суми на лица, които са в състояние да ги използват ефективно.

Дейността на банките е всеобхващаща. След появяване на холдинги, които се използват от банките за придобиване на предприятията от различни сфери на предприемаческата дейност, и намаляване на ограниченията количеството и разнообразието на услугите на търговските банки е нараснало. Последните нововъведения в банковото дело са внедряване на кредитните карти, счетоводните услуги за различни фирми, лизинг (специфична форма на кредитиране, при която се финансира аренда на ДМА), факторинг (специфична форма на краткосрочно кредитиране, представляваща покупка на вземания по външнотърговски сделки), участието в операциите на валутния пазар и т.н.

- публично привличане на влогове;

- инвестиции за своя сметка и на собствен риск;

- приемане на ценности на депозит;

- извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;

- издаване и управление на банкови карти;

- предоставяне на банкови касетки.

Втората група банкови сделки можем да наречем сделки, свързани с допълни­телна банкова дейност, като част от тях могат да извършват и други финансови инсти­туции. Към тази група можем да отнесем всички останали сделки, регламентирани в чл.1, ал.2 от Закона за банките, а именно:

- покупка на менителници и записи на заповед;

- сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

- сделки с ценни книжа;

- гаранционни сделки;

- покупка на вземания, произтичащи от доставката на стоки или предоставяне на услуги, и приемане на риска от събирането на тези вземания факторинг;

- финансов лизинг;

- сделки с финансови фючърси и опции и с инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти;

- придобиване и управление на дялови участия;

- консултации на дружества относно капиталовата им структура, промишлена стратегия и свързани с това въпроси, както и консултации и услуги относно преобразуване на дружества и сделки по придобиване на предприятие;

- консултации относно портфейлни инвестиции;

- други сделки, определени от БНБ.

Формата на баланса на банката дава първото разграничаване на банковите операции на активни и пасивни. Заедно с това, банките осъществяват и операции, доходите при които са под формата на такси и комисиони, и които някои автори обособяват в отделна група, наречена посреднически операции.

- пасивни банкови операции

- активни банкови операции

- посреднически банкови операции.

 Ресурсите на търговските банки се формират от собствени средства на банките изразяващи се в техния капитал и привлечените средства,които са задължение на банката към вложителите. Съществено значение при формиране на ресурсния потенциал на търговската банка имат направлението на банковите пасиви,оптимизирането на тяхната структура и качеството на управление на всички парични източници.

 Собствения капитал на търговските банки изпълнява функции като:

  -Защитна функция;

  -Оперативна фнкция;

  -Регулираща функция;

 Мобилизирането на привлечените средства се осъществява чрез операции във връзка с междубанковите кредити,и чрез привличането на безсрочни,спестовни,срочни депозити на гражданите,средствата по разплащателните(текущите)и нетекущите сметки на фирми и организации. В общата сума на банковите ресурси чуждите средства са между 70 и 90 % от банковите пасиви.В пасивните операции на търговските банки съществено значение заемат кредитите,които смаите тъговски банки получават от паричния пазар (Централна банка,други търговски банки,специализирани банкови и небанкови финансови институции и др.).  Операциите на кредитно посредничество се считат за основни банкови операции.Те включват в своя обхват дейността на банките по мобилизиране на временно свободните парични капитали в обществото и тяхното използване чрез предоставяне на кредити.

С други думи,кредитното посрдничество изразява както активни,така и пасивни операции на търговските банки.Пасивните операции включват всички форми на набавяне на паричен капитал,т.е. на капиталонабдяването а именно:

 -Формиране на депозити от граждани и юридически лица;

 -Получаване на кредити от Централна банка;

 -Получаване на кредити от други търговски банки;

 -Емитиране на собствени акции и облигации;

 Активните операции изразяват операциите по отпускането на банкови кредити:

 -Пряко-чрез директното им предоставяне на банковите клиенти

 -Косвено-чрез даване на гаранция пред банки за кредитиране на трети лица.

 Основната задача на банките при кредитното посредничество е преразпределението на свободния паричен капитал между отделните отрасли,производства и предприятия с цел насочването му към отрасли и производства с по-висока норма на печалба.

Свободни парични средства,мобилизирани и преразпределяни чрез банките се създават чрез:

 -кръгооборота на основния капитал;

 -кръгооборота на оборотния капитал;

 -в резултат на необходимостта от натрупване на печалба в предприятието преди използването и по предназначение;

 Междубанковите кредити са важен ресурсен източник за банките и имат особено значение за поддържане на тяхната ликвидност.Те обикновено са краткосрочни.Прилагата се две основни форми на междубанково кредитиране:

 -Кредитиране под формата на овърдрафт по кореспондентската сметка;

 -Кредити под формата на продажба на паричен ресурс на междубанковия пазар.

 Другите източници на пасиви за банките се израяват в:

 -Депозит-предаване на парични средства на клиентите за временно ползване от банката при плащане на лихва;

 -Остатъците по сметките на фирми и бюджетни организации;

 -Емисията на облигациите,привличаща заемни средства в търговските банки и др.

 При осъществяване на активните операции,търговските банки се стремят от една страна да повишат своята рентабилност,а от друга да осигурят самата ликвидност.Затова основен подход тук е всяка търговска банка да има възможността да посреща ежедневно задълженията си към клиентите си и всички кредитори.За тази цел тя формира определена касова наличност и приравнените към нея средства,изразяващи се в:

 -депозити в други търговски банки;

 -чекове и други платежни документи на инкасо;

 Активните и пасивните банкови операции са взаимосвързани и взаимно обусловени.Структурата на банковите ресурси предопределя сроковете и характера на тяхното разпределение.

В същото време вложените доходоносно за банката активи я стимулират към търсене на допълнителни ресурси.

 Наричат се активни операции,защото чрез тях търговските банки  активно участват в икономическите процеси.Чрез активните операции търговските банки осигуряват по-голяма част от доходите си,които основно се формират от разликата между лихвените проценти по разрешените кредити и лихвените проценти които банките плащат по депозититте.В развитите страни тази разлика е от 1 до 3 % ,и за защита от конюктурни колебания достига до 5 % .

В България и по-конкретно в българската банкова практика тази разлика е в размерите на около 9-15 % .

 По икономическото си съдържание активните операции могата да се обособят в няколко основни групи:

 -Свободни резервни средства;

 -Предоставени кредити на физически и юридически лица и на други  търговски банки,или депозитни средства в други търговски банки;

 -Инвестиции в ценни книжа и други финансови активи;

 -Материални и нематериални активи на банките;

 Кредитните операции са най- съществените активи на търрговските банки.Те заемат между 40 и 60 % от активите на търговските банки в развитите страни(в нашата страна делът им е по-висок).Но същевременно кредитите са най-малко ликвидни,т.е. най-рисковият актив на търговските банки-не могата да се превръщат в пари преди настъпването на падежа.Поради това всяка търговска банка се стреми да диверсифецира кредитния си портфейл чрез предоставяне на кредити с различна степен на риск.Освен това по този начин се осигурява и ритмично формиране на доходите на банките.

 Основната задача на търговските банки при кредитното посредничество е преразпределението на свободния паричен капитал между отрасли,производства и предприятия с цел насочване то му към отрасли и производства с по-висока норма на печалбата.Осъществяването на тази функция от банките е обусловено от особеноститте на кръгооборота на капитала,авансиран в производството,намиращи израз в освобождаването на финансови ресурси в едни стопански субекти и възникване на потребност от такива ресурси в други.Изравняването на търсенето и предлагането на паричен капитал по време и място се извършва от банките именно чрез операциите на кредитното посредничество.

 Свободни парични средства,мобилизирани и преразпределяни от банките се създават,на първо място при кръгооборота на основния капитал.Дълготрайните материални активи (машини,сгради,

съоръжения и др.)представляващи натурално-вещественото съдържание на основния капитал,участват в процеса на производството продължително време,износват се постепенно и пренасят стойността си в стойността на готовата продукция на части под формата на амортизационни отчисления.Амортизационните отчисления се натрупват,докато достигнат величина,достатъчна за обновяване и разширяване на производството,поради което могат да се използват за задоволяване на потребностите от паричен капитал на други предприятия.

 Парични средства се освобождават,на второ място,и при кръгооборота на оборотния капитал.Краткотрайните материални активи(суровини,материали,горива електроенергия и др.) пренасят стойността си наведнъж в стойността на новосъздадения продукт и приемат парична форма веднага след реализацията на стоките.Но тъй като до следващото закупуване на суровини и други запаси минава известно време,паричните средства остават временно свободни и могат да се преразпределят от банките.Същото се отнася и за работната заплата като елемент на производствените разходи на реализираната готова продукция.Ежедневно се реализират стоките,а трудовите възнаграждения се заплащата переодично.

 На трето място,свободни парични средства възникват и в резултат на необходимостта от натрупване на печалба на предприятията преди използването и по предназначение.За разширяване на производството със собствени средства е необходимо тези средства да достигнат определен размер.До момента на достигане на този размер те се натрупват и приемат формата на свободен паричен капитал.

 Съществен източник на паричен капитал,мобилизиран от банките са спестяванията на анаселението.Те представляват или отложено потребление на гражданите,или доходи на производителите и търговците,които са се отказали от възможността да ги използват в производството и търговията.Този източник заема значителен дял в общия размер на банковите пасиви.Наред с това той се задържа за дълъг период в банките,т.е. представлява стабилен ресурс за кредитиране и следователно може да се насочва към по-малко ликвидни банкови активи.

 Търговските банки участват и в лизингови операции-косвено,като кредитират участниците в тези операции и пряко като закупуват дълготрайни материални активи и ги предоставят под наем,т.е. банките изпълняват функциите на лизингови организации.

За оказаните посреднически услуги банката получава доход под формата на комисионни. Оформят се на договорна основа, като банката е длъжна предварително да обявява условията и таксите по тях..По принцип тук банките в преобладаващите случаи не ангажират собствен капитал.Те извършват услуги на своите клиенти,срещу което получават доход под формата на на такси,комисионни и др.В условията на нарастващата конкуренция между търговските банки,успехът на една банка в значителна степен зависи от многообразието,качеството и цената на операциите,които предлага и извършва за клиентите си.Това са операции които не увеличават риска на банката и формират значителни доходи,под формата на такси и комисионни. В банковата практика на различните страни най-често се осъществяват комисионни операции които основно създават т.нар. нелихвени приходи на банките можем да отнесем:

- касови операции;

- безкасови плащания;

- доверителни операции;

- консултантски операции;

- информационни операции;

- картови операции и други.

 От съществено значение за разширяването на комисионните операции е големината на банката.Все по-голямото увеличаване на тези операции съдейства за универсализацията на банковото дело и за разширяването на небанковия характер в структурата на операциите.

 Традиционните кореспондентски услуги обикновено се продават в пакет от банкови услуги.В последните години обаче е налице тенденция на раздробяване на кореспондентските услуги и заплащането поотделно на всяка от тях.Този процес е особено забележим при предлагането на компютърни и счетоводни услуги.

 Редица банки в развитите страни извършват операции по застраховането на депозити и кредити,учредяването на съвместна дейност с корпорации,форфетирането,проектното финансиране и др.

  Между различните видове банкови операции съществува силна взаимовръзка и взаимозависимост.Когато се открива нова банка,за известен период се акцентира основно на пасивните операции,за да се създаде основата за активните операции.На съвременния етап от развитието на банковото дело,активните операции имат приоритетно значение.Все повече се увеличава делът на доходите на банките от предлаганите многообразни комисионни операции. Така например вземанията от нефинансови институции и други клиенти, т.е. кредитите, предоставяне на граждани и фирми, са свързани с някои от посредническите операции, като касовите или безкасовите пла­щания например. Депозитните операции могат да бъдат свързани с покупка на валута и други.

Салдата по чековете, както и депозитите с оригинален срок на падежа до З месеца и с начислените, но неполучени лихви по тях се отнасят към паричните еквива­ленти и също лесно могат да бъдат превърнати в парични средства, като за това се изисква определен, макар и кратък срок.

Паричните средства и паричните еквиваленти могат да бъдат в левове и в чуж­дестранна валута, като в левове се отчитат по номиналната им стойност, а във валута (без еврото) се преоценяват ежедневно по централния курс на БНБ за деня за съответната валута.
V. Вземания от банки и други финансови институции.
Вземанията от банки и други финансови институции са кредитите и депозитите, които една търговска банка е предоставила на други търговски банки на междубан-ковия пазар или на финансови институции (застрахователни дружества, пенсионно-осигурителни дружества, инвестиционни дружества и др.). По степен на ликвидност тези активи се нареждат след паричните средства в каса и паричните еквиваленти. Степента им на ликвидност зависи обаче от стабилността на финансовата институция, в която са направени. Така например депозитите в банки със сравнително ниски финан­сови резултати, или в банки с признаци на ликвидни проблеми могат да предизвикат сериозни трусове вликвидността на банката депозант.

Държейки депозити в други финансови институции, банките имат възможност да управляват активно временните си излишъци от парични средства и съответно да реализират доход под формата на лихви. Начислените договорни лихви се отразяват в баланса на банката заедно с вземанията.

Вземанията от банки и други финансови институции могат да бъдат левови или валутни, като валутните се отразяват в баланса на банката в левове, след като са оценени по централния валутен курс на БНБ за деня, в който са възникнали, а се преоценя ват ежедневно до настъпване на падежа.
VI. Дълготрайни материални и нематериални активи.
Значителна част от активите на търговските банки са в дълготрайни нефинансови активи, които биват материални и нематериални дълготрайни активи. Към тях се отнасят сградите и земята, включващи притежаваните от търговската банка земя и сгради, използвани за извършване на банкова дейност, като тези сгради могат да бъдат отдавани и под наем; оборудването включва компютрите, машините и превозните средства, които банката притежава. Нематериалните активи включват патенти, лицензи, про­грамни продукти и др. В търговските банки дълготрайните нефинансови активи се отчитат по цена на придобиването, в която са включени покупната им цена и извърше­ните допълнителни разходи, коригирани обаче с начислената към даден момент амор­тизация.
VII. Други активи.
В актива на търговските банки се включват и други активи, които се наричат така, защото не са свързани с типичната банкова дейност. Към тях могат да бъдат отнесени активи с различна степен на значимост за банката като:

- активите за препродажба;

- вземанията по лихви по кредити, които не се отчитат по метода на амортизацията;

- разходите за бъдещи периоди;

- положителната или отрицателната репутация;

- данъците за бъдещи периоди и др.

Активите за препродажба включват всички недвижими имоти или други нелик-видни активи, получени от банката по предоставени от нея кредити, които се водят за неиздължени и се отчитат като такива независимо от срока на тяхното държане. В края на финансовата година тези активи се проверяват за обезценка и ако такава е налице, тя се отчита като текущ разход за обезценка на активи за препродажба. Ако обаче те бъдат продадени, реализираната печалба или загуба от сделката се отчита съответно като текущ приход или разход от активи за препродажба.


VIII.Заключение.

Банките и банковото дело са продукт на една значително по – висока степен на икономическото и социално развитие на обществото . Поради самия характер на операциите си банките играят незаменима обществена роля , като насочват националните спестявания към най – ефективното им и рационално използване. Наличието на възможности за иновации в продуктовия банков асортимент се обуславя от наличието на развити и действащи в благоприятна насока фактори като цялостно развитие на икономиката на отделната страна, наличието на възможности за развитие на финансовия пазар и финансовите инструменти, както и от наличието на преки инвестиции в банковата сфера. Всички тези фактори способстват за благоприятните тенденции за развитие на банковата система през последните две-тригодини и развитието на иновационната политика на търговските бaнки. Тези положителни в по-голямата си част тенденции на сливания, поглъщания, инвестиции и обща консолидация в банковата сфера са една положителна насока на работа в общата икономическа перспектива на развитие при пълноправното ни членство в Европейския съюз с възможността страната ни да разполага с модерна и стабилна банкова основа, на която да надгражда финансовите и капиталовите пазари като институции и работа в икономически аспект.

Страната ни вече е изградила основните насоки на работа, които предстои тепърва да развива, разширява и институционализара, за да може нашата банкова система да стане на европейско равнище на обслужване, стабилност и иновационна работа в своя продуктов асортимент.

1.П. Иванов     Банково дело     2004 г.

2.И. Балабанов    Банки и банково дело    2002г

3.Проф. Р. Радков- „Пари и банково дело”