Курсова работа на



Дата13.01.2018
Размер79.93 Kb.


Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград
КУРСОВА РАБОТА

На

ТЕМА:

Съвременни измерения на инструментите и източниците на властта според Гълбрайт”



В “Анатомия на властта” Джон Кенет Гълбрайт пише за три вида власти принуждаваща,компенсаторна и условна.

“Принуждаващата власт печели подчинение със способността си да налага друг противоположен на предпочитанията на индивида или групата избор,отклонението от който е достатъчно неприятно и болезнено,така че собствените предпочитания се изоставят”.

“Компенсаторната власт,напротив печели подчинение чрез прилагането на положително възнаграждение – чрез предоставянето нещо ценно на подчиняващия се индивид”.

“При принуждаващата и компенсаторната власт подчиняващия се индивид осъзнава своето подчинение”.

“В сравнение с тях условната власт се упражнява ,чрез промяната на мисленето.Убеждението ,образованост и социално обвързване е онова ,което изглежда естествено ,уместно или правилно,кара индивида да се подчинява на чужда воля.Подчиняването ,отразява предпочитаната посока на поведение, а фактът на подчинение не се осъзнава.”

Тези три вида власт освен за отношенията между хората важат и за отношения между държави,защото последните се състоят от хора и се управляват от хора.В съвременния свят за предпочитане е използването на условната и компенсаторната власт.Използвайки компенсаторната власт Запада може да подпомогне демократични промени в държави като Куба и Иран.Ако са наложени икономически санкции върху съответната държава ,то те трябва да засягат само държавните предприятия,но не и частния бизнес.За Иранския частен бизнес,кубинския частен бизнес,доколкото го има трябва да има пълен ,свободен достъп до западния пазар.Колкото по-обвързан е частния бизнес и икономиката на една тоталитарна държава с Запада толкова възможността за политическо влияние ще е по-голяма.

Компенсаторната власт във външната политика винаги дава по-добри резултати от прилагането на принуждаващата власт.Пример за това е и евентуалното благоприятно развитие на мирния процес в Близкия изток ,които ще бъде платен от американските данъкоплатци./мир който не се състоя поради твърдоглавието на Арафат/.

Според Гълбрайт – три са източниците на власт:


1.личност/индивидуалност/
2.собственост.
3.организацията.
От анализа му може да се схване ,че в далечното минало личността е била основен източник на власт /Христос,Мохамед/,по-късно собствеността – буржоазните общества при началното натрупване на капитала,днес най-важна била организацията – синдикати,политически партии,корпорации, неправителствени организации. Дефакто организацията е била източник още в дълбока древност- римските легиони, монголските завоеватели,църквата.Собствеността е играла роля още след излизането на човека от родово-общинния строй.А личността е източник на власт и днес,особено днес при развитието на комуникациите-политици,спортисти,певци и музиканти са кумири за милиони по света,така че и трите източника на власт са действали през всички епохи на човешко развитие.За отношенията между държавите - значението на организациите като НАТО,ЕС И ООН е голямо.

Гълбрайт се обявява против възпитанието на младежта в “култ към достойнствата на системата на свободно предприемачество” и че “решенията на едно демократично правителство са по презумция мъдри”.За първото не е прав , а по второто решенията на едно демократично правителство са по презумция по мъдри от тези на тоталитарното управление т.е и за второто не е прав.

“Всяка проява на власт предизвиква появата на друга власт ,противоположна,макар и не задължително равна на нея.”При условната власт възниква най-слабо съпротивление,а може и да не възникне.”Условната власт е гарантирана от първата поправка на американската конституция – свободата на словото,мисълта и вероизповеданията.”

“Една от слабостите на личността ,като източник на властта е че тя е ограничена от естествената продължителност на своя живот.Тази слабост е била преодоляна от църквата посредством организацията.”

Нищо не е толкова значимо за защита на съвременната корпорация,колкото аргументът,че властта и не съществува – че цялата власт е в ръцете на сляпата пазарна стихия,че всички решения се взимат в съответствие с предписанията на пазара.”

За религиозно посветените Библията и Коранът имат нови заместители в лицето на новопоявили се религии като “Капиталът” и

“Комунистическия манифест” на Маркс.Интересен е факта че в най-развитото капиталистическо общество – американското идеите на Маркс не намират почва,в Западна Европа дълго време те имат своите привърженици,без да станат господстващи.Такива те стават във
феодални държави като Русия и Китай,където работническа класа дефакто липсва.

“Впечатляваща черта на века на организацията е огромният брой организирани групи – профсъюзи,професионални асоциации,комитети за политическо действие,фермерски сдружения – които се стремят да се доберат до инструментите за власт, принадлежащи на държавата, в свои интерес.Още по-голям е броят на организациите вътре в структурата на самата държава – министерства,агенции ,държавни корпорации и военни ведомства,които са се превърнали в първоизточник на власт.”Влияние на бизнес групировки ,на религиозни течения,на военнопромишления комплекс,на движения за или против абортите,за или против носенето на оръжие и т.н..В съвременната демократична държава разпространението на властта е все по дифузно .От време на време възниква безпокойство по повод влиянието на тези организации.Но това е безпочвено ,безпокойство може да има при концентрация на власт,не и при дифузното разпръскване в много отделни общности и структури,които взаимно се неутрализират и допълват.Гълбрайт заявява”ако властта бе силно концентрирана в рамките на държавата,тези организации не биха съществували.Не би съществувала власт която да е обект на споделяне.Те функционират защото са в състояние да влияят на правителството и да си присвоят известна част от неговата власт.”




Медиите и властта през виждането на Гълбрайт за властта

До голяма степен от вестниците, радиото и телевизията зависи как хората ще разберат процесите в страната, как ще ги оценят, как ще реагират на тях. Съществува и едно не докрай съзнателно равнище, на което медиите моделират обществения живот. Изборът на новини, на темата за репортаж, на думите, с които се описва случващото се оформя среда на обществени настроения и очаквания. От тази среда особено в модернизиращото се общество като българското, зависи доколко обществото постига своите цели. Затова проблемът за диалога медии и власт е изключително сериозен. Този диалог не винаги е такъв, че да помага за изграждане на едно демократично общество.

Упражняването на власт, подчиняването на едни на волята на други е неизбежно в съвременното общество - нищо, каквото и да е то не може да се осъществи без власт, пише в книгата си “Анатомия на властта”Джон Гълбрайт. Преди него немският социолог и политолог Макс Вебер предлага разбирането, близко до всекидневното, за което говорихме: властта е възможност за налагане на нечия воля върху поведението на други индивиди.

Общото виждане за властта е, че някой или някаква група налага своята воля, цел или цели на другите, включително на онези, които не са съгласни или враждебно настроени. Колкото по-голяма е способността да се наложи подобна воля и да се постигне съответната цел, толкова по-голяма е властта. Значителна част от успешно упражняваната власт е зависима от манипулирането с общественото съзнание, което е опит за прикриването й. Като пример Гълбрайт посочва внушенията, че в една демокрация цялата власт принадлежи на народа.

Съвременният политически елит неминуемо и най-много разчита на условната власт, за което медиата му е необходима. Непосредствено внимание се обръща на пресконференциите, изявленията и други публични изяви, на всичко, свързано с медиите. Един политик може да си позволи в частен разговор да каже, че хората се нуждаят от напътствия. Но пред микрофона или телевизионната камера трябва да им говори за онова, което те като граждани искат да чуят. За медиите като цяло се знае, че играят голяма образователна роля. Обикновено те сами не признават това открито, а изтъкват, че целта им е просто да информират. За това, че става въпрос за власт, преследва се подчинението на едни хора на целите на други, можем да си дадем сметка по усилията и напрежението, обграждащи достъпа до медиите. Дискусиите, полемиките, свързани с манипулираните новини, изтичанията на информация и категоризирането по секретност са индикация за значимостта, която се отдава на въздействието върху мирогледа, мнението, нагласите като източник на власт. И журналистите, и политиците разбират, че става дума за основен инструмент в упражняването на власт. Политиците многократно са били скарани с медиите. До това се стига частично, обяснява Гълбрайт, защото медиите имат определена степен на контрол над достъпа на политиците до условната власт. А освен това идейното въздействие, преследвано от медийния елит, може да е в конфликт с въздействието, преследвано от политиците. Хората от политическия елит имат склонност да се изхвърлят в обещанията си относно очакванията на гражданите. По този начин се създава свръхпроизводство на очаквания и изчерпване на действителността. В този смисъл за политическата власт не е изгодно и дори опасно да формира нагласи за прекомерни очаквания. Може да се стигне до конфликт.

Интересни са въпросите доколко и в каква степен медиите интервенират в новите властови комплекси и дали се изживяват като притежаващи власт?

Някои западни журналисти като Инясио Рамоне споделят, че тревогата по отношение на политиците, компрометирани от скандали и обезценяване на идеологемите, се подсилва от известно време насам и от подозрението и отвращението. Други като Франсоа Фюре намират още по-малка разграниченост между медиите и политическата власт. Според последните политическото общество и светът на пресата образуват общ ансамбъл.

Това, което на Запад е съмнение за дисфункционалност, у нас се изявява в показност и демонстративност. Медиите не са се отказали от определен род услуги.

За политиците медиите и медийният елит у нас са онази добавена власт, осигуряваща тяхното обществено легитимиране. И те правят всичко възможно, за да имат тази власт на своя страна. Интересно е тук да отбележим, че докато проблемът власт-медии убягва на елитаристи и антиелитаристи, на него обръща внимание Чралз Милс, който противопоставя политическия елит на интелектуалния (в частност медийния) и иска да направи първия отговорен пред втория.

Според френския социолог Пиер Бурдийо политическият блок се крепи на своебразен капитал на доверието и колкото повече процесите на криза на доверието се задълбочават в обществото, толкова повече светът на политиката има нужда от журнализма. Нещо повече - става по-зависим от журнализма, защото медиите и най-вече пресата участват в производството на неговия символен капитал. Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическия живот. Бурдийо утвърждава, че в политическата област пресата определя също какво изобщо да влезе в сферата на политически мислимото. Тя дори определя кои да се числят към легитимните участници в политическата игра.



По правило властта на медиите е определяна като духовна власт. В действителност в нея в определени моменти преобладава дребният политически прагматизъм. Съюзът между политическия и медийния елит се определя на основата на обща договореност и предназначението на журналистиката в случая не е толкова да информира за събитията, колкото да бъде използвана като инструмент на убеждението и да утвърждава интерпретации на събитията. Медиите могат да предопределят мнението на аудиторията още преди дадено събитие да се е състояло. Една от същностните характеристики на медийната власт се състои в това, че може да повлиява и владее общественото мнение.



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница